№ 3982
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100510638 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника К. Т. П. срещу решение № 10385 от 16.06.2023 г., постановено по гр.
дело № 62067/2021 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, с която е уважен предявеният от
Д. Г. Ц. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата над 500 лв. до пълния
уважен размер от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди за периода от 27.01.2017 г. до м. април 2017 г. в резултат на извършеното от ответника
на 27.01.2017 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК чрез нанесени удари с
юмруци в областта на корема на ищеца и думите „Ще те убия!“, установено с влязла в сила
присъда по н.о.х.д. № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, ведно със законната
лихва от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с тълкуване на събраните по
делото доказателства и определяне на прекомерно завишен размер на обезщетението за
неимуществени вреди в противоречие с принципа за справедливост. Въззивникът счита, че
по делото не се установява ищецът да е изпитал основателен страх за живота си в следствие
на поведението на ответника, а изпитаните от него притеснения за живота на майка му не
1
подлежат на обезщетяване, тъй като водят до прекомерно разширяване обема на
гражданската отговорност и представляват т.нар. рикошетни вреди. Намира, че размерът на
присъденото обезщетение е прекомерно завишен и с оглед икономическите условия в
страната към 2017 г. Ето защо въззивникът моли решението в обжалваната част да бъде
отменено и предявеният иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 500
лв.
Въззиваемият Д. Г. Ц. подава отговор на въззивната жалба, като счита, че същата е
неоснователна и моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се отбележи и следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на деликтната
отговорност са следните: 1.) деяние; 2.) противоправност на деянието; 3.) вреда; 4.)
причинна връзка между деянието и вредата; 5.) вина. Вината на делинквента се предполага,
а останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане подлежат на
доказване от ищеца.
По делото са представени заверени преписи на присъда от 05.10.2021 г., постановена по
н.о.х.д. № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, както и решение № 448/29.06.2022
г. по в.н.о.х.д. № 1287/2022 г. по описа на СГС, с което е потвърдена първоинстанционната
присъда, а със същата ответникът е признат за виновен за това, че на 27.01.2017 г. около
16:30 ч. в гр. София, ж.к. „*******, на площадката между ет. 3 и ет. 4, се заканил с убийство
2
на Д. Г. Ц., като му нанесъл удари с юмруци в областта на корема и му казал: „Ще те убия!“
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Ц. –
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца – арг. чл. 300 ГПК. Следователно, в
настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената
част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил
описаното в исковата молба деяние, което е противоправно. Спорно остава обстоятелството
какви са неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна връзка с
противоправното деяние на ответника, респ. какъв е справедливият размер на
обезщетението за тях.
По делото се установява, че в причинна връзка с процесния инцидент Д. Ц. е претърпял
психически стрес и емоционални притеснения. Свидетелят Г.Д.К., колега на ищеца,
разказва, че след деянието ищецът 3-4 дни е отсъствал от работа, след което изглеждал
видимо много притеснен за живота си поради отправените към него заплахи, оплаквал се от
главоболие и безсъние. Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля Г.К. Ц.,
баща на ищеца, който разказва, че синът му страдал от силно главоболие, високо кръвно
налягане и се оплаквал от проблеми със съня, които продължили около месец. Свидетелят
допълва, че в деня на инцидента заварил Д. да лежи в леглото със силни болки в корема,
които изпитвал около седмица, като от ударите бил получил зачервяване и кръвонасядане.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че въпреки
заинтересоваността на свидетеля Ц., на основание чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията
му като достоверни, вътрешно непротиворечиви и последователни, доколкото те
съответстват и на останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетеля
Койнов, както и приетите съдебномедицинско удостоверение и медицинско направление, от
които е видно, че при преглед на ищеца на процесната дата 27.01.2017 г. са установени
контузия и кръвонасядане на корема, отляво, както и остра реакция на стрес, без
необходимост от психиатрично лечение, като му е предписан болничен отпуск от 3 дни.
По делото се установява, че част от неимуществените вреди представляват и притесненията
на Д. Ц. за живота и здравето на майка му, доколкото от събраните гласни доказателства е
видно, че той е споделял за страха си да пуска майка си, която е възрастна жена, да излиза
сама от вкъщи предвид обстоятелството, че с ответника са съседи. Настоящият въззивен
състав намира, че възраженията на въззивника във връзка с липсата на предпоставки тези
вреди да бъдат обезщетени в рамките на настоящото производство са основателни. От
петитума на исковата молба и изложеното в нея е видно, че основанието на предявения от Д.
Ц. иск е извършеното от К. П. деяние спрямо него – нанесени удари в корема и закана с
убийство спрямо самия ищец, за което е налице влязла в сила присъда. Притесненията на
ищеца за здравето и живота на майка му са неимуществени вреди, претърпени от него в
причинна връзка с различно противоправно поведение на ответника – заканата с убийство
3
спрямо М.Ц., като те не произтичат от проявената агресия на ответника спрямо ищеца. За
престъплението, извършено от ответника спрямо майката на Д. Ц., също е налице влязла в
сила присъда, но това поведение не е част от основанието на предявения иск, а и ищецът не
би могъл да претендира обезщетяване на евентуално претърпени вреди във връзка с него,
тъй като пострадал от това деяние е различно лице. В този смисъл, съдът следва да определи
размер на обезщетението по предявената в настоящото производство претенция, без да
отчита установените по делото притеснения на ищеца за здравето и живота на майка му.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на противоправното
деяние и характера на претърпените телесни увреждания – болки и кръвонасядания, както и
психически стрес в следствие на удари в областта на корема и закана с убийство. С оглед на
обсъдените по-горе доказателства, съдът отчита преживяните от ищеца физически болки и
страдания в коремната област за период от около седмица, както и преживения психически
стрес и емоционално страдание, довели до главоболие и безсъние за период от около месец.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съдът не може да
обсъжда констатациите на вещите лица по изготвените в наказателното производство
съдебно-психиатрични експертизи, които не представляват годно доказателствено средство
в настоящия граждански процес, нито мотивите на наказателния съд, с които гражданският
съд не е обвързан.
С оглед на изложеното, при отчитане на характера на противоправното деяние и
конкретните физически болки и страдания, претърпени от ищеца, както и обстоятелството,
че страните по делото са съседи и средата, в която живеят, налага да се виждат често, което
завишава негативните последици от извършеното деяние, въззивната инстанция счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
3000 лв., поради което искът е изцяло основателен. Предвид идентичните правни изводи, до
които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение в обжалваната част се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените от него разноски във въззивното производство в размер на платеното
възнаграждение за един адвокат. В писмена молба от 11.06.2024 г. преди хода на устните
състезания въззивникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд
намира за основателно. Следва да се отбележи, че съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024
г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на
4
ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№ 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като предвид фактическата и правна
сложност на делото и обема на положения труд по процесуално представително във
второинстанционното производство, настоящата въззивна инстанция намира, че
уговореният и платен от ищеца хонорар за подаване на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство пред СГС в размер на 650 лв. е прекомерен и следва да бъде
намален до сумата от 400 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10385/16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 62067/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частта, с която К. Т. П., ЕГН **********, е
осъден да заплати на Д. Г. Ц., ЕГН **********, по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата над 500 лв. до пълния уважен размер от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода от
27.01.2017 г. до м. април 2017 г. в резултат на извършеното от ответника на 27.01.2017 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК чрез нанесени удари с юмруци в областта
на корема на ищеца и думите „Ще те убия!“, установено с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№ 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, ведно със законната лихва от 27.01.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* да заплати
на Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 7, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5