Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски граД.и съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Д. Цветкова, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 2808 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е
по искова молба вх.№ 52260/15.04.2016 г. подадена от „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** и „З.Х.– В. Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***.
Предявени за
разглеждане при условията на кумулативно обективно и активно субективно
съединяване са осъдителни искове, които по инициатива на ищците и в
съответствие с процесуалните изисквания възприети в нормата на чл. 214 ГПК след
нарочно определение на сезирания съд от 23.06.2017 г. са изменени /увеличени в
техния размер/, както следва :
1) иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответника в полза на двамата ищци на сумата в
размер от 28 558,91 евро, която е била заплатена от ищците и усвоена от
ответната Б.в периода от 01.11.2011 г. до 30.03.2012 г. без правно основание и
съставлява главница по договор за кредит сключен на 11.09.2007 г., ведно със
законната лихва върху така посочения дълг, считано от момента на подаване на
исковата молба в съда – 15.04.2016 г. до окончателното й изплащане;
2) иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответника в полза на двамата ищци на сумата в
размер от 7 255,79 евро, която е била заплатена от ищците и усвоена от
ответната Б.в периода от 01.11.2011 г. до 30.03.2012 г. без правно основание и
съставлява надвзети редовни лихви начислявани върху дължима главница по договор
за кредит сключен на 11.09.2007 г., ведно със законната лихва върху така
посочения дълг, считано от момента на подаване на исковата молба в съда –
15.04.2016 г. до окончателното й изплащане;
3) иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответника в полза на двамата ищци на сумата в
размер от 12 903,54 евро, която е била заплатена от ищците и усвоена от ответната Б.в
периода от 01.11.2011 г. до 30.03.2012 г. без правно основание и съставлява
наказателни лихви начислени във връзка с неизпълнение за заплащане на главница
по договор за кредит сключен на 11.09.2007 г., ведно със законната лихва върху
така посочения дълг, считано от момента на подаване на исковата молба в съда –
15.04.2016 г. до окончателното й изплащане;
4) иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответника в полза на двамата ищци на сумата в
размер от 5 653,76 евро, която е заплатена от ищците и усвоена от
ответната Б.в периода от 01.04.2012 г. до 07.08.2012 г. без правно основание и
съставлява санкциониращи лихви /такси
закъснение и заемни такси/ начислени във връзка с неизпълнение за заплащане на
главница по договор за кредит сключен на 11.09.2007 г., ведно със законната
лихва върху така посочения дълг, считано от момента на подаване на исковата
молба в съда – 15.04.2016 г. до окончателното й изплащане;
5) иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответника в полза на двамата ищци сумата в
размер от 14 797 лева, която е заплатена от ищците и усвоена от ответната Б.в
периода от 08.08.2012 г. до 20.12.2012 г. без правно основание и съставлява
уговорени законна лихва върху дължима главница по договор за кредит сключен на
11.09.2007 г;
6) иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответника в полза на двамата ищци на сумата в
размер от 46 716,61 лева, която
представлява заплатени от ищците в полза на ответната Б.разноски събрани
в рамките на изпълнително дело № 20128040401125 и присъдени в тежест на ищците
в рамките на ч.гр.д. 3271/2012 г. и цитираното изпълнително дело №
20128040401125, ведно със законната лихва върху така посочения дълг, считано от
момента на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2016 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответната Б.е сключила
с първия ищец - „И.П.“ ЕООД два договора с предмет отпускане на инвестиционни
кредити, като по силата на подписан договор от 07.03.2007 г. на „И.П.“ ЕООД в
качеството му на кредитополучател бил предоставен кредит в размер на
250 000 евро, а с договор от 11.09.2007 г. отново на същото дружество от
ответната Б.се предоставил кредит в размер на сумата от 300 000 евро.
Средствата по двата инвестиционни кредита били с предназначение строителство на
сграда за хотел в гр. Китен, община Приморско. От ищците се изтъква, че след
усвояване на сумите и в периода на действие и изпълнение на двата договора за
кредит от ответната Б.били предприети действия насочени към предсрочно
прекратяване на сделките с мотив, че е допуснато просрочие в изпълнението за
заплащане на уговорените погасителни вноски, като без да се известят
кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителите поели задължения по
цитираните два договора за кредит от страна на кредитодателя се пристъпило
директно към подаване на заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. В развилите се впоследствие производства по смисъла на
чл. 422 ГПК по предявени от банката установителни искове с предмет именно
вземанията по договорите за кредит се постановили отхвърлителни решения от
ОС-Велико Т.. Излагат се твърдения, че по повод отпуснатия кредит с договор от
11.09.2007 г. в размер на сумата от 300 000 евро, от страна на ответната Б.на
08.08.2012 г. е било инициирано заповедно производство пред ОС – В. Т. в
рамките на което в полза на кредитора е била издадена заповед за незабавно
изпълнение, както и изпълнителен лист, с които в полза на „Б.Д.“ ЕАД са
присъдени сумите, както следва : обща сума от 238 962,46 евро /левова
равностойност на 467 369,95 лв./, като сумата е разпределена при следните
пропорции на вземания – 227 135, 54 евро – главница по договор за кредит
от 11.09.2007 г.; 6 173,16 евро – редовна лихва за периода от 30.03.2012
г. до 07.08.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 08.08.2012 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер на
сумата от 9 347,40 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
4 898,70 лв. От ищците се отричат изложените в заявлението твърдения, че
по отпуснатия с договора от 11.09.2007 г. банков кредит е допуснато просрочие в
плащанията с продължителност от 744 дни, като не са били платени 12 месечни
вноски по главницата и 9 по лихвата. Пояснява се, че кредитополучателя е
получил на 03.10.2011 г. електронно писмо от ответната банка, с което бил
уведомен, че е взето решение от Кредитния комитет при банката, с което му е
дадено съгласие за преструктуриране на кредита и привеждането му в режим на
редовност, като условието за това преструктуриране е заплащане на сумата от
20 000 евро, с която ще се намали главницата по кредита и ще се валидира и
влезе в сила погасителен план за изплащане на отпуснатия кредит чрез 33 месечни
вноски с размер от 7200 евро – всяка и последна изравнителна вноска в размер на
8 776,63 лв., като редовната главница натрупана към момента на
преструктурирането ще бъде погасена, както и ще се извърши сторниране на всички
начислени, но непогасени от кредитополучателя наказателни лихви по отпуснатите
му кредитни ресурси. Същевременно в изложението на ИМ се посочва, че с решение
на Кредитния комитет при банката от 20.09.2011 г. е изразено съгласие за
преструктуриране на дълговете по двата посочени от ищеца договора за кредит,
като на ищеца е била изпратена нова справка за дължимите от него суми по двата
договора, в която е посочено, че кредитополучателят следва да заплати по
договора за кредит от 05.03.2007 г. сумата в размер от 35 471,38 евро, а
по договора за кредит от 11.09.2007 г. сумата от 42 966,29 евро, или общо
сумата от 78 437,67 лв. Така именно съобразявайки тези посочени от банката
справки за парични дългове, които трябва да се погасят към посочения момент на
преструктуриране на кредитните експозиции се е стигнало до заплащане от страна
на ищеца - „И.П.“ ЕООД в полза на банката на сумата от 80 000 евро, която
е трансферирана от сметката на дружеството в полза на банката-кредитодател.
Така се е стигнало до задължаване сметката на първия ищец със сумата от
1 563 евро над тази, която е било налично основанието за плащане –
78 437,67 евро. Впоследствие на 26.10.2011 г. първия ищец е известен, че
има задължения за лихви и главници по двата сключени от него инвестиционни
кредита, които задължения касаят м.09.и м.10.2011 г. и възлизат на 13 240
евро – главници и 760,82 евро – редовни лихви. В изпълнение на тези си
задължения първия ищец излага, че е извършил погашение към банката на сумата от
29 800 евро, което е направил на 27.10.2011 г. На 04.11.2011 г. банката е
изпратила до кредитополучателя справка за дължими редовни лихви в периода –
27.10.2011 г. – 04.11.2011 г., като начислените лихви по договора за кредит от
05.03.2007 г. възлизат на сумата от 340,18 евро, а по договора за кредит от
11.09.2007 г. възлизат на сумата от 400, 31 евро. С ново писмо от 07.11.2011 г.
ответната Б.е уведомила кредитополучателя си, че дължимите от него по двата
договора за кредит редовни лихви за периода от 27.10.2011 г. до 07.11.2011 г.
възлизат на общо 1042 евро /473,53 евро по договор за кредит от 05.03.2007 г. и
568,47 евро по договор за кредит от 11.09.2007 г. Последвало е реализирано
плащане от кредитополучателя на така изисканите от него лихви в общ размер на
сумата от 1 042 евро. Считано отново от 07.11.2011 г. от страна на ищците
са били подписани анексите и погасителните планове към двата договора за
кредит, като чрез същите се е осъществило преструктуриране на вземанията.
Съобразно погасителен план за преструктуриране на кредит на „И.П.“ ЕООД по сметка
№ BL 14548273, който е
подписан на 07.11.2011г. се установява, че текущото задължение към банката
възлиза на сумата от 249 676,63 евро, а за падежна дата, която е
определена за плащане на месечната вноска по кредита е определено всяко 25-то
число от месеца. Съгласно подписания анекс 2/07.11.2011 г. към договор за
поръчителство е предвидено, че към 25.11.2011 г. размерът на кредита възлиза на
сумата от 235 076,63 евро. Поддържа се, че след подписването на цитираните
анекси и погасителни планове във връзка с предприетото преструктуриране на
дълговете на кредитополучателя, последния в стриктно изпълнение на
ангажиментите си към банката на всяко 25-то число от месеца е внасяло сумата
дължима от него съобразно подписания погасителен план. Въпреки извършваните
ежемесечни вноски по сметките на дружеството- кредитополучател, от страна на
ответната Б.не са извършвани отнасяния на сумите за погасяване кредита на
дружеството, съответно не намалява текущата главница по кредита на дружеството,
а директно превежда парите по свои вътрешни сметки и същевременно санкционира
кредитополучателя с начисляване на наказателни лихви. „И.П.“ ЕООД надлежно
изброява ежемесечните захранвания на разплащателната си сметка в ответната Б.с
оглед обслужване на задълженията му по банковите кредити, а именно : на
25.11.2011 г. – 30 800 лв. /за погасяване на текуща месечна вноска и по
двата кредита/; на 27.12.2011 г. – 33 000 лв. /за погасяване на текуща
месечна вноска и по двата кредита/; и двете внесени суми, чиито общ размер е 63 800
лв. са усвоени от разплащателната сметка на дружеството от страна на банката и
са преведени по вътрешна сметка на същата, вместо да се осъществи погашение на
двете вноски на длъжника за м.11 и за м.12.2011 г.; на 25.01.2012 г. – 32 750 лв. /за погасяване
на текуща месечна вноска и по двата кредита/, като същия ден са прехвърлени по
вътрешна сметка на банката, но няма осчетоводяване на същите по кредитната
сметка на дружеството-кредитополучател; на 27.02.2012 г. – 32 560 лв. /за
погасяване на текуща месечна вноска и по двата кредита/, като банката отново
усвоява тези средства, но вместо да извърши с тях погасяване на кредитните
задължения на ищеца, сумите се превеждат отново по вътрешна сметка на банката;
на 26.03.2011 г. – 32 360 лв. /за погасяване на текуща месечна вноска и по
двата кредита/, които отново вместо да послужат за погашение на кредитния дълг
са насочени към вътрешна сметка на банката. Този начин на процедиране от
банката води до състояние при което дружеството се приема да не е погасявало
ежемесечните си текущи задължения за главница, респективно е получило като
основание за банката да начисли на същото текущи и наказателни лихви, като
целта е натрупаните средства да се усвоят от банката без да се осъществи
намаляване на главницата, като се приеме нейно погашение чрез извършените
плащания. Когато от дружеството - „И.П.“ ЕООД пред банката е изразено изрично
несъгласие с този подход на усвояване на заплащаните от него суми, които вместо
за погашение на главници по кредитите се отнасят за плащане на
незаконосъобразно начислени лихви, от страна на ответната Б.предупредили
кредитополучателя, че ще направят кредитите му предсрочно изискуеми. Все пак на
19 и на 30 март 2012 г. банката е предприела определено разпределение на
преведените и от ищеца по нейни сметки, които суми възлизащи на 35 982,42
евро не са били разпределени. Изцяло в разрез с договореностите и осъществените
по кредитите плащания от длъжника от страна на банката от общата сума 35 982,42 евро, е удържана сума от
28 041,33 евро под формата на лихви, което е несъответно на възприетото по
погасителния план относно лихвите за този период, чиито размер възлиза на
сумата от 7 882 евро /от тази сума следва да се приспаднат обаче вече платените
от кредитополучателя лихви на 07.11.2011 г. възлизащи на 568,47 евро/. Така
оставащите дължими според погасителния план лихви за посочения от ищеца период,
в които е осъществявал плащанията възлизат на 7313,50 евро, което показва, че
без правно основание от ищеца са били надвзети лихви в размер на сумата от
20 727,80 евро. По отношение на главницата се изтъква, че въпреки
осъществените погашения от кредитополучателя в рамките на описаните плащания тя
е редуцирана от банката едва със сумата от 7 941,09 евро, вместо с
възприетата в погасителния план такава в размер на 36 500 евро или със
сумата от 28 558,90 евро по-малко. Така общия размер на удържаните от
банката без правно основание суми, които не са отнесени за погасяване на
задълженията на кредитополучателя съобразно уговореното с договорите за кредит,
анексите към тях и погасителните планове възлиза на сумата от 49 286,70
евро. „И.П.“ ЕООД се позовава в исковата си молба, че е правил многократни
опити за изясняване на допуснатите от банката нарушения и неправилно усвояване
на суми, вкл. чрез представляващия банката – Изпълнителен директор, но не е
получил нужното съдействие. Относно неправомерния начин на събиране и отнасяне
на сумите по дълга на кредитополучателя от последния била изпратена и
нотариална покана до банката-ответник, но по същата не бил получен отговор.
Така по твърдения на ищеца се стигнало и до положение, в което
дружеството-кредитополучател изплатило изцяло задълженията си към банката на
20.12.2012 г.
Със своя
уточнителна молба от 09.05.2016 г. двамата ищци чрез процесуалния им
представител въвеждат твърдения, че на 20.12.2012 г. втория ищец – „З.Х.- В. Т.“
ЕООД, който има качеството на съдлъжник по договора за кредит от 11.09.2007 г.
е продал на трето лице своя собственост – сграда, находяща се в гр. В. Т.,
която е служила, като обезпечение за отпускане на процесния кредит.
Постъпленията от тази продажба са послужили за погасяване на дълга към
ответната банка, които е акумулиран от сключения договор за кредит от
11.09.2007 г. Относно това погасяване на кредита е дадено съгласие и от първия
ищец-кредитополучателя. Допълва се, че доколкото по друго търговско дело с №
6727/2014 г. по описа на СГС, което е образувано относно надвзети от банката
суми по другия отпуснат на първия ищец банков кредит черпещ своето основание от
договор сключен на 07.03.2007 г. от ответника е предприета линия на защита
състояща се в това, че погашението станало на 20.12.2012 г. не е от
кредитополучателя, а от съдлъжника му по кредита, то с оглед на това и „З.Х.-
В. Т.“ ЕООД участва, като ищец в производството, доколкото се явява легитимиран
да получи връщане на платени суми без основание съобразно изложените доводи в
ИМ. Поддържа се, че предявените искове от страна на двете ищцови дружества са
насочени към ответника за осъждането му да им заплати при условията на активна
солидарност удържаните без основание от банката парични суми над уговорените
размери. Въвежда се и фактическото твърдение, че на 20.12.2012 г. между двамата
ищци се е сключил договор за заем, според уговорките по които договор първия
ищец е поел задължение спрямо втория такъв да му възстанови внесената за
погашение на кредитните задължения към ответната Б.сума в общ размер от
882 312,90 лв.
Като
последица на дадени от СГС указания към ищците, същите на 21.07.2016 г.
доразвиват твърденията си свързани с исковите им претенции, като посочват, че
първия ответник има качеството на кредитополучател на суми от ответната Б.с
оглед подписани от него два договора за кредит от 05.03.2007 г. и от 11.09.2007
г. средствата, по които са получени с оглед изграждането на хотел в гр. Китен.
И по двата договора за кредит втория ответник -
„З.Х.- В. Т.“ ЕООД е поело отговорност, като съдлъжник. Сред
обезпеченията учредени в полза на банката във връзка с осъщественото от нея
кредитиране по цитираните два договора е ипотека върху притежавана от втория
ответник сграда в гр. В. Т.. В периода на изпълнение на задълженията за връщане
на отпуснатите по кредитите суми се е стигнало до ситуация при която ответника
не е отразявал и отчитал коректно и съобразно договореностите между страните
извършваните погашения на дълговете по двата кредита, което пък е рефлектирало
до предприето изпълнение спрямо ипотекираното от втория ответник имущество –
сградата му в гр. В. Т., която е била продадена на 20.12.2012 г. за да е
възможно да се осъщесви погашение на обявените за предсрочно изискуеми вземания
по двата договора за кредит. Получената сума от продажбата в размер на
882 312,90 лв., която е била достатъчна за пълното погашение на
задълженията по двата договора за кредит е била преведена в полза на банката.
Отново се потвърждава волята на двамата ищци при условията на активна
солидарност да им се присъдят исковите претенции, които са неоснователно
получени от ответната Б.парични суми във връзка с изпълнението на договора за
кредит от 11.09.2007 г.
Ответната Б.-
„Б.Д.“ ЕАД своевременно в срока по чл. 367 ГПК е упражнила правото си да подаде
отговор по исковата молба на двамата ищци. Най-напред с отговора си ответника
прави възражение за недопустимост на предявените искове, като посочва, че
относно спора за дължимостта на сумите по отпуснатия с договор от 11.09.2007 г.
кредит се е развило производство по чл. 422 ГПК, което е приключило с влязъл в
сила съдебен акт на ОС-В. Т., с които исковете на банката са били отхвърлени,
но единственото съображение за това било, че след издаването на заповедта за
изпълнение длъжниците доброволно са погасили задълженията си към банката. Всички
възражения наведени от ищците в настоящото производство са били предмет на
изследване и в приключилото такова по цитираното т. дело водено пред ОС-В. Т.,
като те са били приети за неоснователни, а претенцията на банката е била
отхвърлена, поради извършено от длъжниците погашение в хода на процеса. Именно
поради неоснователността на тези вземания, дори и претенцията на ищците за
издаване на обратен изпълнителен лист в рамките на воденото спрямо тях
заповедно производство е била отхвърлена. На следващо място ответника очертава
характеристиките на института на активната солидарност, като акцентира върху
това, че такава може да възникне единствено при наличие на правна сделка, като
тя е правно несъвместима с източници от извъндоговорен характер, какъвто е този
от които ищците черпят правата си на кредитори в настоящия процес. Изложени са
и съображения за неоснователност на претенциите. Банката противопоставя
възражения, че не е налице нито един от необходимите в кумулативно единство
елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, от което ищците
черпят правата си по спорното парично притезание, чието присъждане целят в
настоящия процес. Ответната Б.се позовава на това, че надлежно е обявила
предсрочната изискуемост на дълга по договора за кредит от 11.09.2007 г. чрез
отправянето на нотариални покани до длъжниците, с което тази изискуемост следва
да се приеме, че им е била обявена. Моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост се твърди да е 11.07.2011 г., което пък означава, че след тази
датата цялата главница по договора за кредит от 11.09.2007 г. е станала
изискуема за плащане от лицата носещи отговорност, като длъжници по същия –
сред които и двамата ищци. Основанието за настъпване на предсрочната
изискуемост е допуснато неизпълнение от кредитополучателя за заплащането на 12
вноски по главницата и 9 вноски по лихвата на кредиторното правоотношение между
него и банката. Потвърждава се, че преговори за преструктуриране на договорите
за кредит сключени между страните са били водени, но те са останали
нереализирани и то по причини, които стоят изцяло у длъжниците по кредита.
Изрично се възразява, че след момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, няма подписван анекс за предоговарянето му, респективно този дълг на
ищците не е бил връщан в редовност. Позоваването от ищците на решение на
кредитния комитет на банката, като създаващо права и задължения между страните
по правоотношението се определя от ответника, като напълно неоснователно,
защото се касае до вътрешен акт на орган на банката, които не влияе на
съдържанието на правоотношението по договора за кредит. Банката отрича постигане на валидно
съглашение между нея и ищците за изменение на процесното правоотношение
независимо от предприетото от последните погасяване на натрупани лихвени
плащания по договора за кредит. Поддържа се, че както договорите за кредит,
така и анексите свързани с тяхната промяна трябва да се сключват в писмена
форма, която е уредена от законодателя, като такава за действителност на
съглашенията по чл. 430 ТЗ. В отговора се допълва, че именно защото длъжниците
са предприели действия по погасяване на генерирани задължения по отпуснатите им
кредити /лихви, такси и главници/ банката е подготвила проект за анекс във
връзка с изменение на правата и задълженията на страните по договора за кредит,
но длъжниците не са го подписали. Основен принос в отклоняването на
предложението на банката е имал длъжника – „Е.П.“ ЕООД, които не е стигнал до
договореност с останалите длъжници и кредитора във връзка с параметрите на
споразумението. Банката обосновава, че между самите съдружници в ищеца „И.П.“
ООД по повод начина на предоговаряне на кредита и неговото изпълнение е имало
сериозно неразбирателство и противопоставяне, което е довело и до невъзможността
за постигане на необходимото общо съгласие от длъжниците да предоговорят
задълженията си по кредитното правоотношение. Недоказани са твърденията на
ищците за предоговаряне на кредита от 11.09.2007 г. чрез подписване на анекс от
07.11.2011 г., а представянето на погасителен план, за които се твърди, че е
последица от подписването на подобен анекс не променя направения извод за липса
на подобно съглашение интервениращо върху договорните отношения и водещо до
промяна в елементите на договора, вкл. начина на извършване на погасяването на
задълженията по същия. Погасителният план, като документ от банковата дейност
няма самостоятелно правно значение и не може да обвърже страните без да е
договорен чрез конкретно подписан анекс. Изтъква се, че представения от ищците
погасителен план не е породил правно действие между страните към нито един
момент по време на съществувалото между тях правоотношение и няма как да
обвърже банката с вписаните в него компоненти, които имат единствено
ориентировъчен характер, защото не е отчетено изменението на основен показател
влияещ върху формиране на лихвата по кредита. Относно представения от ищците
Анекс 2 от 07.11.2011 г. се посочва, че същия е към договор за поръчителство от
11.09.2007 г., което лично обезпечение е дадено като гаранция за изпълнението
на договора за кредит от 11.09.2007 г., но този анекс е сключен между банката и
физическото лице поръчител – М.М., а дългът по поръчителственото правоотношение
не е равнозначен на този по главния дълг и е възможно да се отличава от него,
вкл. чрез постигане на договореност между страните по това правоотношение,
както е станало в случая. Банката възразява този ангажиран анекс да поражда
правно действие и да изменя правоотношението свързано с главния дълг, чиито
адресати са ищците. Именно, защото не е бил сключен анекс за предоговаряне на
кредита и защото длъжника по същия не е изпълнил надлежно задълженията си за
плащане на първоначално уговорените вноски се е стигнало до обявяване на
кредитното задължение за предсрочно изискуемо, считано от 11.07.2011 г., а
лихвите са били начислявани върху цялата изискуема главница. След датата на
предсрочната изискуемост от страна на част от длъжниците е предприето частично
плащане на някои от задълженията по договора за кредит и доколкото целия дълг
по кредита е бил предсрочно изискуем към този момент, то плащанията са били
дължими на банката и позоваването, че не са съобразени с неприложения и
невлязъл в сила между страните проект на анекс от 07.11.2011 г. е ирелевантно.
От банката се обръща внимание, че ищците подвеждащо са изложили в ИМ твърдения
за извършени от тях погашения, които обаче не са разпределени между двете
самостоятелни задължения по двата договора за кредит и не е направена разбивка
за плащанията по обсъжданото и процесно правоотношение създадено с договора з
кредит от 11.09.2007 г. В този смисъл банката поддържа, че към 08.08.2012
г.когато е упражнила правото си да поиска от съда издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист тя е била кредитор на предосрочно
изискуеми вземания от дружествата ищци. Плащанията от длъжниците са станали въз
основа на обявената предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, като
ищците не провеждат доказване, нито на своето обедняване, нито увеличение на
имуществото на ответната банка, респективно липса на основание за плащане на
сумите, а още по-малко установяват наличие на причинна връзка. Ответната Б.не
оспорва твърденията на ищците, че с осъществено плащане от 20.12.2012 г.
заявено в ИМ е постигнато пълно погасяване на задълженията по договора за
кредит от 11.09.2007 г., които са били обявени за предсрочно изискуеми. Като
напълно неоснователно се квалифицира от ответната страна искането на ищците да
им се присъдят неоснователно начислени и събрани разноски в заповедното и
изпълнителното производства, като се напомня, че плащането за окончателното
погасяване на дълга по кредита е станало след момента на иницииране на тези
производства и неизпълнението на изискуеми от страна на ищците задължения към
банката е именно повода за предприетите от банката съдебни действия и
акумулираните в тази връзка разноски. Иска се присъждане на направените по
делото разноски от ответната банка.
В срока по
чл. 372 ГПК дружествата-ищци чрез процесуалния им представител – адв. М. упражняват
правото си на допълнителна искова молба. Изразени са редица възражения и
несъгласия с изтъкнати от банката в писмения и отговор фактически твърдения и
доказателствени изводи по повод процесното правоотношение, по което ищеца
поддържа да е платил без основание парични суми, които надхвърлят параметрите
на задълженията му произтичащи от договора за кредит сключен на 11.09.2007 г.
Възразява се, че предсрочната изискуемост на вземанията, за която се поддържа
да е настъпила на 11.07.2011 г. е надлежно обявена пред длъжниците по
посочените в отговора способи, а именно чрез изпращане на нотариални покани.
Излага се виждането, че лицето подписало нотариалните покани от името на
банката не е било овластено да го прави към момента на извършване на това
действие, като овластяването е настъпило на един по-късен етап. Ищците подробно
са се спрели на нередовното според тях връчване на нотариалните покани, като са
описали конкретните пороци при осъществяването на това връчване и липсата на
предприети действия по приложение на чл. 47 ГПК, които са важими и до
връчванията предприети от нотариус, както е в разглежданата хипотеза. Относно
правния ефект на решението на кредитния комитет, за което банката възразява да
се взема предвид в правоотношенията между страните от ищците се изтъква, че
именно въз основа на това решение от банката са извършили усвояване на суми от
сметката на кредитополучателя и същото следва да се цени от съда, като изразена
от банката воля за конкретни правни последици в изпълнението на кредиторното правоотношение
предмет на делото. Ищците продължават да поддържат твърденията си за
осъществено преструктуриране на кредитните им задължения към банката чрез
постигната обща воля между страните със сключване на анекси от 07.11.2011 г.,
които уреждат този процес на изменение на кредитното правоотношение. Ищците
отбелязват и това, че представения от тях погасителен план от 07.11.2011 г. има
характеристики на анекс за изменение на договора за кредит от 11.09.2007 г. и с
утвърждаването му е постигнат именно ефекта на анекса за изменението на
договора. Ищците отново подробно се спират на плащанията, които са извършили
въз основа на този погасителен план, като намират, че банката-ответник
неправилно е усвоявала и приемала суми за погашението на елементите от дълга по
договора, като ги е отнасяла вместо за главница, за неоснователно начислени
лихви, вкл. е усвоявала плащания срещу които не е погасявала никакви дългове на
ищците.
Със свои
отговор в срока по чл. 373 ГПК ответната банка опонира на подадената от двете дружества
–ищци допълнителна искова молба, като заявява, че изцяло поддържа всички
своевременно и подробно развити свои възражения в първоначалния отговор. Изцяло
се поддържа, че вземането на банката по договора за кредит от 11.09.2007 г.
поради допуснато неизпълнение в плащанията от длъжниците е обявено за
предсрочно изискуемо, като кредитора е упражнил едно свое право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, което е обявено пред длъжниците чрез надлежно
връчване на нотариални покани. Преди да пристъпи към тези си действия банката е
опитала да уреди по доброволен път регулиране на допуснатите неизпълнения от
длъжниците, но предложения способ за преструктуриране на дълга не е бил
възприет от тях. Банката подробно се спира на способа за обявяване на предсрочната
изискуемост на дълга по кредита по отношение на всеки един длъжник, като
мотивира тези, че всяка една от изпратените нотариални покани до длъжниците е
била оформена редовно и според обстоятелства констатирани от длъжностното лице
по призоваване, като следва да се счита, че поканите са достигнали до своите
адресати, а изявленията направени с тях са произвели желания правен ефект, а
именно кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем спрямо всеки един от
длъжниците по него. Изцяло се поддържа и изказаното по отношение периода на
допуснатата забава в плащането на задълженията по отпуснатия кредит, както и
правното и доказателствено значение на решението на Кредитния комитет при
банката. Сочи се, че погасителния план от 2011 г. в нито един момент не е бил действащ
между страните по договора за кредит и не е интервенирал върху начина на
плащане на паричните задължения по кредита – вноски за главница, лихви, такси и
т.н., като не е бил сключен в предвидената форма за действителност и не
изразява наличие на общо съгласие между всички страните по кредитното
правоотношение породено от договора за кредит сключен на 11.09.2007 г. Повторно
е обърнато внимание на действието на договора за поръчителство, като е
изложено, че същия има акцесорен характер спрямо главното правоотношение и не
може да му влияе, дори да е постигнато съгласие за изменение между поръчителя и
банката.
Съдът като разгледа наведените от
страните доводи и събраните доказателства, намира следното:
Не е
спорно по делото, че на 11.09.2007 г. между „БАНКА Д.“ ЕАД от една
страна, като кредитодател и от друга страна „И.П.“ ООД, като кредитополучател,
и „К.И.“ ЕООД, „З.Х.– В. Т.“ ЕООД, „И.А.“ ООД и Е.П.“ ООД – всички, като
солидарни длъжници на основание чл. 430 ТЗ е сключен Договор за инвестиционен
кредит, с който между изброените субекти е постигнато съгласие, че банката ще
предостави в полза на дружеството-кредитополучател сумата в размер на
300 000 евро под формата на кредит предназначен за изграждането на втори
етап от хотел в гр. Китен и разплащане на СМР и строителни материали вложени
при изграждането на посочения обект, а кредитополучателя и солидарните длъжници
ще отговарят за неговото връщане. Предвидено е, че крайния срок за усвояване на
кредитния ресурс е 25.06.2008 г., като това може да стане еднократно или на
отделни части. Като краен срок за погасяването на отпускания кредит е предвидена
датата – 25.06.2014 г., а издължаването става на отделни вноски според утвърден
погасителен план, явяващ се неразделна част от договора. Страните по кредитното
правоотношение са постигнали съгласие, че кредитополучателя ще заплаща за
използването на предоставения му кредитен ресурс годишна лихва в размер на 8,5
% /формирането на същата е при алгоритъм – тримесечен EURIBOR, които към датата на сключване на
договора е със стойност от 4,755 % плюс
договорна надбавка в размер на 3,745%/. Според договорното съдържание в полза
на кредитора е предоставено право служебно да събира от сметката на
кредитополучателя главниците и лихвите по отпуснатия му кредит на установените
в погасителен план падежни дати. Уредена е и хипотеза, в която при
неиздължаване на изискуеми вноски от разсрочения кредитен дълг за кредитора се
поражда правото да събира тези средства от наличните такива по всички сметки на
кредитополучателя, съответно солидарните длъжници разкрити в банката-кредитодател.
Изпълнението на задължението за връщане на отпуснатия инвестиционен кредит е
договорено да бъде обезпечено с ипотеки върху недвижими имоти, които са
надлежно индивидуализирани и притежавани в собственост от солидарните длъжници,
както и с вписване на особени залози, издаване на записи на заповед. Сред
отговорностите и санкциите предвидени с обсъжданата кредитна сделка са тези по
чл. 21 уреждащи начисляването на наказателна лихва в хипотезите, когато
длъжника не изпълни свое задължение да заплати в срок част или цялата
погасителна вноска по главницата, респективно тази по договорената
възнаградителна лихва, като са диференцирани различни размери на наказателната
надбавка, които следва да се начисляват върху просрочената главница и върху редовната
такава. Отново в чл. 21 е въведена и договорна отговорност на кредитополучателя
и солидарните длъжници приложима при обявена предсрочна изискуемост на целия
кредит, а именно събиране на наказателна лихва върху размера на цялата
главница, формираща се като сбор от договорената по чл. 9.1. лихва и
наказателна надбавка в размер на 7 %. В чл. 22.1 от кредитната сделка са
визирани случаите, в които кредитора разполага с правото да превърне целия
размер на кредита в предсрочно изискуем, като сред тях е и всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихви и главници.
Съобразно Анекс 1 от 08.04.2010 г.
договора за инвестиционен кредит е бил изменен по волята на страните, които са
го сключили, като е установена промяна в размер на кредита, а именно същия е
възприет да възлиза на сумата от 271 676,63 евро – формиран от 238 000
евро – редовна главница, 29 980,78 евро – просрочена главница и
капитализиране на 3 695,86 евро просрочена лихва към датата – 17.02.2010
г. С анекса е утвърден нов погасителен
план, както е отразена и промяна в дължимата годишна лихва с оглед изменение в
размера на тримесечния EURIBOR. Сред измененията е и създаване на
т. 39, с която е уговорено задължение за кредитора да сторнира начислените
наказателни лихви за периода от входиране на молбата за преструктуриране –
14.08.2009 г. до датата на подписване на анекса. Изрично е уговорено, че така
описания и подписан между страните анекс влиза в сила, считано от момента, в
които кредитополучателя осъществи погасяването на всички дължими лихви към
датата на сключване на анекса, които няма да се капитализират и сторнират, а
така също след сключване на договор за поръчителство между банката и
физическото лице – М.С.М., включително представяне на протоколи от проведени ОС
на съдружниците в „И.П.“ ООД, „И.А.“ ООД и „Е.П.“ ООД, съответно на решения на
едноличните собственици на капитала на „К.И.“ ЕООД и „З.Х.“ ЕООД обективиращи
съгласие за сключване на цитирания анекс при посочените параметри.
На 08.04.2010 г. между М.С.М. и
„БАНКА Д.“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който е поето
от поръчителя задължение за лично обезпечение на задълженията възникнали за „И.П.“
ООД-кредитополучател, и „И.А.“ ООД, „Е.П.“ ООД, „К.И.“ ЕООД и „З.Х.“ ЕООД-
солидарни длъжници по договор за кредит от 11.09.2007 г. и всички настоящи и
бъдещи анекси към него. Поръчителят е приел да отговаря солидарно с
кредитополучателя, като се е задължил спрямо кредитора, че при допуснато
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му по цитирания
договор за кредит, то поръчителя ще ги изпълни при договорените условия.
Съобразно анекс 1 от 21.09.2010 г. към договора за поръчителство е променена т.
2а при следната редакция : Разрешен размер на кредита 300 000 евро. След
доброволна реализация на обезпечението по т.17.1.1. от договора за кредит,
остатъка от договорения размер се снижава със сумата от 411 600 лв. по
лихви, такси и главница. Правоотношението създадено от договора за поръчителство
е било предмет на изменение и с Анекс 2 от 07.11.2011 г., като е прието, че
размерът на кредита, който се обезпечава с даденото лично обезпечение възлиза
на 235 076,63 евро. Създадени са нови клаузи, с които е прието, че
поръчителя отговаря за цялото задължение, поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнение на главното задължение, вкл. и разноските по
събирането на вземането; кредиторът има право да иска изпълнение от поръчителя
изцяло или частично от всяко неплащане в срок на част или на цялата погасителна
вноска и/или дължима лихва в уговорените срокове, като следва да изпълни
задължението в същите срокове, които са предвидени в договора за кредит; при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредиторът има задължение да
уведоми поръчителя; при частично неизпълнение на задължението отговорността на
поръчителя се редуцира до намаления размер на задължението; поръчителя, ако
изпълни задължението встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника.
Съобразно Анекс 2 от 02.09.2010 г.
по повод съдържанието на договора за инвестиционен кредит е било предприето
друго изменение отнасящо се, както следва : договорния размер на предоставения
кредит по договора за кредит от 11.09.2007 г. се снижава със сумата от
411 600 лв. по лихви, такси и главница след доброволна реализация на
обезпечението по т. 17.1.1. от договора за кредит /недвижим имот в гр. В. Т./;
уговорено е, че в срока по т. 4 кредитът се издължава по нов погасителен план,
съставляващ неразделна част от анекс 3, като издължаването трябва да стане след
доброволната реализация на обезпечението и снижаване на експозицията със сумата
от не по-малко от 411 600 лв. – общо по лихви, такси и главница, като
остатъка подлежи на погасяване на равни месечни вноски по главница, при
запазване на крайния срок на кредита – 25.06.2014 г. В чл. 7 са утвърдени три
условия за влизане на цитирания анекс в сила, а именно със средствата постъпили
от продажбата на ипотекирания имот в размер на минимум 411 600 лв. да се
погасят всички начислени редовни, просрочени и наказателни лихви и такси по
кредита, а след това да се погаси главница по кредита; сключване на анекс към
договора за поръчителство подписан с физическото лице – М.М., в които да се
включи изрична уговорка според която отговорността на поръчителя се запазва,
дори кредитора да е не е предявил иск срещу кредитополучателя или съдлъжниците
в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, както и ако крайния срок на кредита бъде
продължен поради постигнато съгласие между кредитора, съдлъжниците и
кредитополучателя; да се застрахова срещу риск – увреждане или погиване вещта
/хотел със застроена площ от 388 кв.м./, която се изгражда в гр. Китен със
средствата по отпуснатия кредит.
Сред доказателствата присъства
Извлечение от счетоводните книги на „Банка Д.“ ЕАД за сметка № 14548273 от
08.08.2012 г. по договор за кредит 11.09.2007 г., вкл. анекси за неговото
изменение и договор за поръчителство от 08.04.2010 г. и анекси за неговото
изменение, в което извлечение е отразено, че задълженията по договора за кредит
са станали предсрочно изискуеми към датата – 11.07.2011 г., поради допуснати
забави в плащането на главницата в периода 25.07.2010 г. – 10.07.2011 г. и на
лихвата за периода 25.10.2010 г. – 10.07.2011 г., като броя ненепогасените
месечни вноски към датата на предсрочната изискуемост : 12 вноски по главница и
9 вноски по лихва. В извлечението присъства изявление, че дните на допуснатата
забава са 744, като общата дължима сума по кредита възлиза на 238 962,46
евро, от които главница – 227 135,54 евро и неплатена редовна лихва –
6 173,16 евро за периода 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. и неплатена
санкционираща лихва в размер на 5 643,76 евро - за периода 30.03.2012 г.
до 07.08.2012 г.
Ангажирана е заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ издадена по реда на чл. 417 ГПК от
09.08.2012 г. по гр.д. № 3271/2012 г. по
описа на РС- В. Т., с която е разпоредено длъжниците „И.П.“ ООД, „З.Х.- В. Т.“
ЕООД, „И.А.“ ООД, „Е.П.“ ООД, „Г.П.-****“
ЕООД /имащо предишно наименование - „К.И.“
ЕООД/ и М.С.М. да заплатят солидарно в
полза на „БАНКА Д.“ ЕАД сумата в размер на 238 962,46 евро, от които
сумата в размер 227 135,54 евро – представляваща главница по договор за
кредит от 11.09.2007 г. изменян и допълван с цитираните по-горе анекси и по
договор за поръчителство от 08.04.2010 г. изменян и допълван с посочените
по-горе анекси; сумата от 6 173,16 евро – редовна лихва за периода
30.03.2012 г. до 07.08.2012 г.; сумата от 5 653,76 евро – санкционираща
лихва за периода 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.08.2012 г.
до окончателното изплащане, и направени по делото разноски в размер на сумата от
9 347,40 лв. На 24.08.2012 г. въз основа на така издадената заповед за
изпълнение и допуснатото незабавно изпълнение на същата в полза на кредитора е
бил издаден изпълнителен лист за присъдените със заповедта суми.
Съгласно решение от 31.01.2014 г.
постановено по гр.д. № 1552/2014 г. на ОС- В. Т. се установява, че предявените
от „БАНКА Д.“ ЕАД против „И.П.“ ООД, „З.Х.- В. Т.“ ЕООД, „И.А.“ ООД, „Е.П.“ ООД, „Г.П.-****“ ЕООД
/имащо предишно наименование - „К.И.“
ЕООД/ и М.С.М. искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищеца има вземания за сумите : 227 135,54 евро –
непогасена главница по договор от 11.09.2007 г. и анексите към него;
5 173,16 евро непогасена възнаградителна лихва за периода от 30.03.2012 г.
до 17.08.2012 г.; 5 653,76 евро – непогсена санкционна лихва за периода от
30.03.2012 г. до 07.08.2012 г., заедно със законна лихва върху главницата,
считано от 08.08.2012 г. до окончателното погасяване на задължението са
отхвърлени, поради погасяване на заявените претенции от страна на длъжника – „И.П.“
ООД чрез заплащане на цялата дължима сума на 20.12.2012 г. Между страните няма
спор, че цитираното решение е влязло в сила.
Сред ***етите писмени доказателства
по делото са и издадени дневни извлечения от поддържаната от „И.П.“ ООД банкова
сметка при „БАНКА Д.“ ЕАД, които съдържат данни за извършването на платежни
операции с парични средства на титуляра на сметката, като част от осъществените
безкасови разплащания са насочени към погасявания на задължения произтичащи от
договора за кредит сключен между дружеството и „БАНКА Д.“ ЕАД от 11.09.2007 г.
Приложени са и две преводни
нареждания за извършени кредитни преводи от солидарните длъжници /“З.Х.– В. Т.“
ООД и „И.П.“ ООД/ към кредитора - „БАНКА Д.“ ЕАД в размер на сумите от
13 000 лв. и 7 800 лв.
Според платежно нареждане за
кредитен превод от 20.12.2012 г. се установява извършено в полза на „БАНКА Д.“ ЕАД
плащане в размер на сумата от 882 312,90 лв., а за основание наложило
извършване на същото е отразено – пълно погасяване на банков кредит от
09.03.2007 г. и от 11.09.2007 г. на „И.П.“ ООД.
От ищците се прилагат и са приети за
писмени доказателства отправени от дружеството-кредитополучател „И.П.“ ООД до
банката-ответник два броя писмени изявления датиращи от 05.08.2009 г. и от
31.10.2012 г., както и нотариална покана от 05.02.2010 г. От съдържанието на
същите се констатира, че през 2009 г. дружеството-кредитополучател е опонирало
пред банката за неоснователно повишаване на уговорената по договорите му за
кредит възнаградителна лихва, като е поискано същата незабавно да се приведе в
нивата установени към момента на сключването на кредитните сделки, а удържаните
суми под формата на по-високи лихви да се възстановяват обратно на заплатилия
ги кредитополучател. Отново в този контекст са поставени и 6 въпроса към
представляващия финансовия център на банката в гр. В. Т.. С последното писмо от
2012 г. пък е изискана информация за начина, по който са били усвоени
предоставените от „И.П.“ ООД суми в периода от 07.10.2011 г. до 30.03.2012 г.,
а така също как са изчислени лихвите и таксите закъснения, доколкото в дружеството
било констатирано значително разминаване в наличните при него, респективно в
банката данни по тези въпроси. Има и питане, защо и на какво основание е
преустановено усвояването на предоставените средства след датата – 07.11.2011
г.
По инициатива на ответната банка е
представена и надлежно приета като писмено доказателство нотариална покана рег.
№ 1861, том I, акт № 61 от
19.06.2012 г. на нотариус П.К., рег. № 580 на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд – Велико Т., в която се съдържа изявление от името на
„БАНКА Д.“ ЕАД, адресирано до „И.П.“ ЕООД и „З.Х.– В. Т.“ ЕООД, с което на
ищцовите дружества се съобщава, че задълженията на „И.П.“ ООД по договор за
кредит от 11.09.2007 г. и анексите към него са обявени за предсрочно изискуеми.
В поканата е посочено, че размер на задълженията на кредитополучателя и
солидарния длъжник по този кредит възлиза на сумата от 233 912,81 евро, от
които 227 135,54 евро – изискуема главница, и 6 777,27 лева – лихви.
Видно от удостоверяване, извършено от нотариуса на гърба на нотариалната
покана, адресът на управление на „И.П.“ ЕООД и „З.Х.– В. Т.“ ЕООД, който е един
и същ и за двете дружества, а именно – гр. Велико Т., ул. „********, е посетен
от съответния, натоварен с връчванията, нотариален служител два пъти – в 15:30
часа на 26.06.2012 г. и в 15:00 часа на 29.06.2012 г., като при първото
посещение на адреса не е намерено лице, на което да бъде връчено съобщението, а
при последното входната врата е била заключена, така че е нямало достъп до
офиса. Пристъпено е към залепване на уведомление на 29.06.2012 г., че
нотариалната покана се намира в кантората на нотариуса и може да бъде получена
там в двуседмичен срок от залепването. Нотариусът е извършил отбелязване, че в
указания в уведомлението двуседмичен срок в канцеларията му не се е явил
представител на адресатите на нотариалната покана за да я получи, поради което
и на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК тя се счита връчена на 14.07.2012 г.
От приетото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по кредит сметка №
0000000014548273 с титуляр „И.П.“ ООД в периода от 10.10.2011 г. до 07.11.2011
г. са постъпили плащания в общ размер от 59 394,85 евро, осчетоводени от
ответната банка както следва: 20 000 евро – главница, посочена в решение
на банката, 14 600 евро – вноски за главница за м. септември и октомври
2011 г., както и четири вноски за лихва в общ размер от 24 794,85 евро,
съответно от 23 118,24 евро, 11,57 евро, 1 096,57 евро и 568,47 евро.
Установява се, че за периода от 25.11.2011 г. до 26.03.2012 г. по банкова
разплащателна сметка на кредитополучателя в ответната банка са извършени 7
вноски в общ размер на 161 470 лева, от които за погасяване на задължения
по процесния кредит на 19.03.2012 г. са отнесени 14 575,70 евро за лихва и
12 309,31 евро за такса закъснение. На 30.03.2012 г. от разплащателната
към кредитната сметка са отнесени и следните суми – 7 941,09 евро –
главница, 562,09 евро – лихва, и 594,23 евро – такса закъснение. Установява се,
че на 20.12.2012 г. е извършено окончателно погашение на всички задължения на
кредитополучателя по обсъждания договор за кредит от 11.09.2007 г. в общ размер
на 248 446,15 евро, от които 227 135,54 евро – главница,
9 277,06 – законна лихва, 11 826,92 – санкционираща лихва (такса
закъснение) и 206,63 заемни такси.
При действието на Погасителен план
от 07.11.2011 г. вещото лице установява, че доколкото всички задължения по
кредита за наказателни лихви са били погасени към 07.10.2011 г., усвоените на
това основание от банката суми в периода 01.11.2011 г. – 30.03.2012 г. суми в
общ размер от 12 903,54 евро се явяват надвзети. За същия период
надвзетите суми за редовна лихва биха били в размер на 7 824,26 евро. Що
се отнася до сумите, отнесени от банката за погасяване на главницата по кредита
за същия период се установява, че те не надхвърлят предвидените с погасителния
план от 07.11.2011 г.
По делото е допусната и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 11.07.2011 г. –
датата, на която банката счита да е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, задълженията на кредитополучателя са възлизали в размер на
295 086,19 евро, от които 198 676,63 евро – главница, 754,49 евро –
възнаградителна лихва по редовна главница, 231,84 евро – наказателна лихва по
редовна главница, 71 000 евро – просрочена
главница, 269,63 евро – договорна лихва по просрочена главница, 193,34
евро – наказателна лихва по просрочена главница, и 23 960,26 евро –
просрочени договорни и наказателни лихви. Установява се още, че забавата на
кредитополучателя датира от 25.07.2010 г. или към 11.07.2011 г. по кредита е
била налице забава от 351 календарни дни.
Други доказателства от значение за
правния спор не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Неоснователното обогатяване е
уредено като отделни фактически състави–юридически факти, при чието настъпване
възниква правоотношението, което изрично е уредено в закона и което се състои
от задължението на този, който е получил нещо без правно основание, да го върне
на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се е обогатил, както и
като един общ състав, имащ субсидиарно приложение. Под „правно
основание” се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска
получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира
– това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене
на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание е липсата на
право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то
фактически я е получило или при отпадане с обратна сила на съществувалото към
момента на получаването на имуществената облага основание – прекратително
условие, разваляне на договор, унищожаемост. Ето защо, възраженията на ответника са неоснователни.
Предпоставките за уважаване на иска
по чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД са две: положителна – наличие на
осъществено плащане, и отрицателна – липсата на основание. Първата не се
оспорва от ответника, поради което и съдът приема, че всяко едно от съдебно
потърсените парични престации е била платена на ответника. Спорът е относно
отрицателната предпоставка - липсата на основание обосноваващо извършените в
полза на ответната банка плащания.
Преди обаче да пристъпи към
разглеждане на материалните предпоставки формиращи правото на вземане за
неоснователно обогатяване, поради осъществени плащания в полза на ответника без
да е имало съответно по съдържание правно основание за това, настоящата инстанция
смята да е нужно да обсъди наличието на съвместна активна материална
легитимация, която ищците поддържат да имат по отношение на съдебно предявените
от тях вземания, като същата да е последица от възникнала в отношенията между
тях и банката активна солидарност. По принцип е възможна хипотеза, в която един длъжник да се задължи едновременно
към повече от един кредитори, като отношенията произтичащи от подобно поемане
на юридическо задължение спрямо повече от един правни субекти е възможно да се
регулират, както на плоскостта на разделната отговорност, така и на тази
уреждаща солидарната такава. Специално по отношение на втората възможност трябва
да се посочи, че тя не е нормативно уредена, а тя може да бъде предмет на
договореност между частноправни субекти или да бъде последица от други
юридически факти. Всякога обаче, когато от определен кредитор се твърди да е
налице състояние на активна солидарност, то това следва да се докаже, доколкото
няма установена законова презумпция по отношение на нейното съществуване.
Тежестта за доказването й се носи от лицето, което основава правата си на нея. В
случая двамата ищци поддържащи да са станали кредитори спрямо ответната банка
извеждат посочената легитимация на активна солидарност при изявления, че в
рамките на исковите периоди са осъществили плащания на парични суми към
ответника, които са несъответни на договорените такива по кредитното
правоотношение – надвишават тези визирания в установения и обвързващ ги
погасителен план. Подобни твърдения няма как да обусловят фактически състав на
активна солидарност в полза на ищците, защото отсъства договорна връзка, която
да урежда подобно изпълнение, което да е поето от банката спрямо тях.
Характеристиките на правоотношението, което се създава между субектите по
неоснователното обогатяване изначално не допускат възможност за пораждане на
активна солидарност при която повече от едно лице имащи качеството на кредитор
да търсят изпълнение от един длъжник, защото допуснатото състояние на
размесване на имуществени права винаги предполага конкретните права да са били
прехвърлени от правната сфера на един субект
в тази на друг, респективно връщането им трябва да се подчини на същия
принцип. Благата трябва да се върнат на този комуто са били преди разместването
им. Следователно престацията за възстановяване на дадено при липсващо,
неосъществено или отпаднало основание винаги има конкретен адресат. Присъщи за
пораждането на състояние на активна солидарност са договорните правоотношения,
които е възможно при следване принципа на договорната свобода да създадат такъв
формат на права и насрещни задължения на субектите по тях, които да изпълни
особеностите на активната солидарност. Тези разсъждения мотивират съда да
приеме, че създадените отношения между ищците и банката при източник неоснователно
обогатяване няма как да се развият на плоскостта на активната солидарност,
респективно подобно съдебно заявяване на субективни права е неоснователно само
въз основа на изказаните от тях твърдения.
Не е спорно по делото, че по силата
на сключен между страните по делото договор за кредит от 11.09.2007 г.
ответната банка е предоставила на „И.П.“ ЕООД инвестиционен кредит в размер на
300 000 евро. Кредитът е следвало да бъде погасен до 25.06.2014 г.,
съобразно погасителен план, неразделна част от договора, за което наред с
кредитополучателя се е задължили солидарно четири търговски дружества, сред
които „З.Х.– В. Т.“ ЕООД. Срещу използването на предоставения му финансов
ресурс в тежест на кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща годишна
лихва в размер на 8,5 %, формиран като тримесечния EURIBOR, чиято стойност при сключването на
договора е била 4,755 %, бъде увеличен с
договорна надбавка в размер на 3,745 %. При забавяне на вноските за главница и
лихва е предвидено върху тях се начислява наказателна лихва.
Така възникналото между страните
кредитно правоотношение впоследствие е изменено с Анекс № 1 от 08.04.2010 г., с
който просрочената лихва в размер на 3 695,86 евро се капитализира към
остатъчната главница, с което размерът на последната се установява на
271 676,63 евро, а начислената след 14.08.2009 г. наказателна лихва е
предвидено да не се дължи. Размерът на възнаградителната лихва се намалява до
7,638 %, формиран като тримесечния EURIBOR, чиято стойност към датата на
изменението е била 0,638 %, бъде
увеличен с договорна надбавка в размер на 7 %.
Със сключването на анекса е влязъл в сила нов погасителен план като
крайния срок за погасяване на кредита остава непроменен.
Не се установява страните по делото да са внасяли последващи изменения в
съдържанието на процесното кредитно правоотношение по договорен път. Сключеният
меджу тях на 02.09.2010 г. Анекс № 2 към договора за кредит, съдържащ нов
погасителен план, не е породил правно действие, доколкото не се установява да
са настъпли предвидените в изменението условия за влизането му в сила, а именно
да е извършено погашение на задълженията по кредита за такси, лихви и главница
в общ размер на 411 600 лева, както и хотелът в гр. Китен, за чието изграждане
е отпуснат процесния кредит, да бъде застрахован срещу увреждане или погиване.
Макар и приетата по делото кореспонденция между страните да се установява, че
между тях са водени преговори за внасяне на последващи изменения в погасителния
план, не се установява тези промени да са влезли в сила. Решението на Кредитния
комитет на ответната банка за изменение на погасителния план представлява
единствено вътрешен акт на банката, и като такъв не представлява изявление от
компетентен представителен орган на банката, отправено до трети лица, съответно
не поражда правни последици спрямо тях. Съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ договорът за
банков кредит, съответно измененията в съдържанието му, се сключват в писмена
форма за валидност. Доколкото по делото не се установява страните да са
постигнали съгласие за изменение на действащия погасителен план с плана от
07.11.2011 г., на който се позовават ищците, следва, че кредитното
правоотношение е продължило развитието си съобразно с последното влязъло в сила
изменение, а то се
установява да датира от 08.04.2010 г.
На следващо място изложението на ответната банка за настъпване на предсрочна изискуемост на главницата
по кредита с дата - 11.07.2011 г. настоящия състав намира за несъответни на установените по делото фактически
положения. Действително
според чл. 21 от договора за кредит в полза на банката е предвидено правото й да превърне едностранно целия остатъчен размер на кредита в предсрочно
изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и главница от страна на
кредитополучателя или поелите солидарно това задължение дружества – длъжници. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи това
преобразуващо по своя характер право на банката. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се устанвоява, че задължените
по кредита лица са изпаднали в
състояние на забава по
обслужване на дълговете формирани от действащия договор от 11.09.2007 г., считано от датата - 25.07.2010 г.
Следователно именно това е датата, която трябва да се възприеме, че е моментът
към които за банката е възникнало правото да направи целия предосатвен кредит с договора от 11.09.2007 г. изискуем преди първоначално уговорения срок. Еднопосочно се доказва, че това си
право банката е упражнила едва с връчването на ищците на нотариална покана от
19.06.2012 г. Връчването е осъществено при условията на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК вр, чл. 50 ЗННД с уведомление, залепено на адреса на управление на длъжниците на 29.06.2012
г. и се счита
връчена с изтичантето на двуседмияния срок за получаването й, а именно на 14.07.2012 г. С безрезултатното изтичане на 18.07.2012 г. на предоставения с
нотариалната покана тридневен срок за доброволно изпълнение е настъпила
предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. При изложените съображения
съдът намира, че в отношенията между ищците и ответната банка предсрочната
изискуемост на кредита е настъпла едва на 18.07.2012 г. Това означава, че за периода обхващащ
времето от 01.11.2011 г. до 30.03.2012 г. в техните отношенията е продължавал да
действа погасителния план, чието
приложение е въведено с Анекс № 1 от 08.04.2010 г.
От заключенитето на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
периода 01.11.2011 г. - 30.03.2012 г. ответната банка е отнесла за погасяване
на задълженията по договора за кредит от 11.09.2007 г. и анексите към него
постъпили по сметките на кредитополучателя суми в общ размер на 95 377,27 евро
за главница, възнаградителни и наказателни лихви. Направените в заключението
изводи, че част от усвоените за погасяване на възнаградителни и наказателни лихви
през този период суми надхвърлят действително дължимите, почиват на условието,
че за съответния период в отношенията между страните е действал погасителния
план от 07.11.2011 г. Както обаче вече беше посочено претендираното от ищците изменение на кредитното
правоотношение с обсъждания погасителен план не се е установява по делото. При тези съображения и
доколкото ищците основават претенциите си за връщане на неоснователно усвоените
от страна на банката през периода 01.11.2011 г. - 30.03.2012 г. суми,
изключително на действието на погасителен план от 07.11.2011 г., чието договорно приложение в отношенията им не се установява по делото, настоящия
състав намира, че тези искове следва да бъдат отхвърлени. В допълнение извършените погашения
по кредитното правоотношение, които са се осъществили в отношенията между
страните за изследвания период не почиват и на формиран договорен дълг
вследствие на упражнено едностранно изменение на правоотношението с обявяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Анализът на доказателствения материал
не показва от страна на банката да е било осъществено преструктуриране на дълга
по кредита, респективно да е изискано и осъществявано удържане на суми насочени
към погасяване целия размер на главницата, респективно начислени лихви.
Аргумент в тази насока е и продължилото начисляване от страна на банката на
уговорената възнаградителна лихва за ползването на предоставения под формата на
кредит паричен ресурс, което не би било възможно ако кредита е въведен в режим
на предсрочна изискуемост, считано от 07.11.2011 г. Очевидно е,
че тази дата е възприета от банката носител на правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, но към по-късен момент, а именно когато е съставено
извлечението от счетоводни книги за целите на проведеното заповедно
производство.
С влязло в
сила съдебно решение № 86 от 02.04.2015
г., постановено по в.т.д. № 208/2014 на АС – В. Т., с което е потвърдено
решение № 167 от 31.01.2014 г., постановено по гр. д. № 1552/2012 г. на ОС -
Велико Т., предявените от “БАНКА Д.” ЕАД срещу „И.П.“ ООД и „З.Х.- В. Т.“ ЕООД
искове с правно основание чл. 422 ГПК са отхвърлени като е признато за
установено, че предявените вземания на банката срещу ответниците, произтичащи
от договор за банков кредит от 11.09.2007 г., а именно 227 135,54 евро –
непогасена главница, 5 173,16 евро непогасена възнаградителна лихва за
периода от 30.03.2012 г. до 17.08.2012 г., 5 653,76 евро – непогсена
санкционна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г., както и
вземането за законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 08.08.2012 г., до окончателното погасяване на
задълженията, не съществуват поради последващото им погасяване от
кредитополучателя с плащане, извършено на 20.12.2012 г.
Ищците основават претенцията си за
връщане на платената в полза на банката сума от 5 653,76
евро, представляваща
наказателна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г., като платена
без основание. Действително между страните по делото не се спори, че на
20.12.2012 г. в полза на ответната банка е извършено плащане по представено от
нея извлечение за дължимите суми по кредита, сред които и 5 653,76 евро за погасяване, на натрупалата се в
периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. наказателна лихва. Съгласно с
разпределената от съда доказателствена тежест ответникът следва да проведе
пълно и главно доказване на обстоятелството, че е разполагал с правно основание
да получи съответното плащане. С влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1552/2014 г. на ОС-Велико Т. се установява, че вземането на банката за наказателни
лихви по процесния договор за кредит, начислени за периода от 30.03.2012 г. до
07.08.2012 г. е погасено именно в резултат на извършеното на 20.12.2012 г.
плащане. В случая, доколкото решението отрича съществуването на съдебно
предявено право не поради това, че то изначално не е възникнало на предявеното
основание, а поради това, че е престанало да съществува от момента към който
съответното правопогасяващо възражение е произвело правно действие. Отхвърлянето
на иска за начислена в периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. наказателна
лихва именно поради плащане предполага, че до момента на извършването му,
погасените с него вземания са съществували, като при това са възникнали именно
на претендираното с иска основание. Ако се приеме обратния подход, че изобщо е
отсъствало правно основание за плащане на тези парични вземания, то исковете за
тях имащи своята квалификация по чл. 422 ГПК биха били отхвърлени, поради
недоказаност в тяхното основание, а не би се стигнало до обсъждането, съответно
уважаването на правопогасяващото възражение на длъжника за осъщественото от
него плащане в рамките на инициирания съдебен процес за установяване вземанията
на банката по договора от 11.09.2007 г. В пряко приложение процесуалната
последица на чл. 297 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата
на пресъдено нещо на обсъжданото решение постановено от ОС- В. Т. и да приеме
за установено в отношенията между страните, че към момента на плащането на
исковата сума в размер на 5 653,76 евро банката е разполагала с правно основание да
я получи. Важно е да се посочи, че в производството по чл. 422 ГПК ищците е
следвало да изчерпят всички свои възражения срещу претенцията на банката, като
отхвърлянето на последната поради уважаването на евентуално възражение, каквото
се явява плащането, създава за тях интерес от обжалване, независимо от
отхвърлителния диспозитив. При изложените съображения настоящия състав приема,
че извършеното на 20.12.2012 г. в полза на ответната банка плащане на сумата от
5 653,76 евро е
станало при наличието на правно основание, поради което претенцията на ищците
за връщането й е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При аналогични съображения следва да
бъде отхвърлена и претенцията на ищците за връщане на сумата от 14 797
лева, представляваща законна лихва върху дължима главница по договор за кредит
сключен на 11.09.2007 г., начислена за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.08.2012 г. до окончателното погасяване
на главното вземане – 20.12.2012 г. Това вземане на „БАНКА Д.“ ЕАД е включено в
издадената й от РС-В. Т. заповед за изпълнение, съответно по него се е
произнесъл и ОС-В. Т. с горепосоченото решение от
31.01.2014 г., постановено по гр. д. № 1552/2014 г., като го е отхвърлил, поради погасяването
му чрез извършеното на 20.12.2012 г. плащане. Съдът е длъжен да съобрази съдебно-установеното
материално-правно положение, като счете установеното между страните материалноправно
положение, като зачете силата на пресъдено нещо на решението и да приеме за
установено между страните, че към момента на плащането на процесната сума в
размер на 14 797 лева банката е разполагала с правно основание за
получаването й, с оглед на което претенцията на ищците същата да им бъде
възстановена като получена без основание от ответника следва да бъде отхвърлена
изцяло.
Във връзка с претенцията на ищците
да им бъдат възстановени присъдените в полза на банката разноски за заповедното
производство пред РС-В. Т., следва да бъде отбелязано, че от наличния по делото
доказателствен материал не се установява ищците да са извършили плащане в полза
на банката, на присъдените й със Заповед за изпълнение № 1968 от 09.08.2012 г.
по ч.гр.д. № 3271/2012 г. на РС-В. Т. разноски в заповедното производство. Това
задължение не присъства в представения от банката списък със задълженията по
договора за кредит от 11.09.2017 г., съобразно с който на същата дата
длъжниците са извършили окончателното погашение. Такова плащане не се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. При
изложените съображения претенцията на ищците да им бъдат възстановени
възложените със заповед за изпълнение № 1968 разноски по ч.гр.д. № 3271/2012 г.
на РС-В. Т., следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с претенцията на ищците
да им бъдат възстановени платените разноски в изп. д. № 20128040401125 по описа
на ЧСИ Д.Н., следва да бъде посочено, че съгласно чл. 79 ГПК всички такси и
разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за
сметка на длъжника, като размерът им се определя от съдебния изпълнител.
Съответният акт на съдебния изпълнител, в който се определя задължението на длъжника
за разноските по изпълнението подлежи на отделно и самостоятелно обжалване по
обособен процесуален ред чл. 435, ал. 2 ГПК. Недопустимо е въпросът за
дължимостта на разноските да се преразглежда в отделно производство, след като
съответният акт на съдебния изпълнител за определяне на размера им се е
стабилизирал. При изложените съображения съдът намира, че извършените на
20.12.2012 г. и 07.01.2013 г. в полза на банката погашения за направените от
нея разноски в изпълнителното производство в общ размер на 32 470,51 лева
са извършени на годно основание, поради което претенцията на ищците за
възстановяването им следва да се отхвърли.
По разноските:
Своевременно искане за присъждане на
разноски са направили и двете страни по делото, но при този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква единствено за ответника.
Съдът констатира, че разноските, които ответникът е доказал да е направил по
повод предприетата от него съдебна защита възлизат на общата сума от 650,00
лева – депозити за вещи лица. По отношение на разноските полагащи се в полза на
ответника за поискано от него заплащане на възнаграждение за представлявалия го
в производството юрисконсулт, то за определянето на размера на същото следва да
се съобрази правилото прокламирано от чл. 78, ал. 8 ГПК, в действащата към
приключване на устните състезания редакция, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ. Така съдът възприема, че възнаграждението за юрисконсулт
полагащото се за представителството осъществено по отношение на „БАНКА Д.“ ЕАД
възлиза в размер на сумата от 450 лева. Понасянето
на разноските полагащи се на ответника следва да бъде възложено на ищците.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „З.Х.– В. Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „БАНКА Д.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за заплащане на сумата
в размер на 28 558,91 евро, представляваща заплатена от ищците и усвоена
от ответната банка в периода от 01.11.2011 г. до 30.03.2012 г. без правно
основание главница по договор за кредит сключен на 11.09.2007 г. и анексите към
него.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „З.Х.– В. Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „БАНКА Д.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за заплащане на сумата
в размер на 7 255,79 евро, представляваща заплатена от ищците и усвоена от
ответната банка в периода от 01.11.2011 г. до 30.03.2012 г. без правно
основание надвзети редовни лихви начислявани върху дължима главница по договор
за кредит сключен на 11.09.2007 г. и анексите към него.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „З.Х.– В. Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „БАНКА Д.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 12 903,54 евро,
представляваща заплатена от ищците и усвоена от ответната банка в периода от
01.11.2011 г. до 30.03.2012 г. без правно основание надвзети наказателни лихви
начислени във връзка с неизпълнение за заплащане на главница по договор за
кредит сключен на 11.09.2007 г. и анексите към него.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „З.Х.– В. Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „БАНКА Д.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за заплащане на сумата
в размер на 5 653,76 евро, представляваща заплатена от ищците и усвоена от
ответната банка в периода от 01.04.2012 г. до 07.08.2012 г. без правно
основание, съставляваща санкциониращи лихви /такси закъснение и заемни такси/
начислени във връзка с неизпълнение за заплащане на главница по договор за
кредит сключен на 11.09.2007 г. и анексите към него.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „З.Х.– В. Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „БАНКА Д.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за заплащане на сумата
в размер на 14 797 лева, представляваща заплатена от ищците и усвоена от
ответната банка в периода от 08.08.2012 г. до 20.12.2012 г. без правно
основание, съставляваща законна лихва върху дължима главница по договор за
кредит сключен на 11.09.2007 г., които са удържани над предвидения по договора
размер.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „З.Х.– В. Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „БАНКА Д.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за заплащане на сумата
в размер на 46 716,61 лева, представляваща заплатена от ищците в полза на
ответната банка разноски събрани в рамките на изпълнително дело №
20128040401125 и присъдени в тежест на ищците в рамките на ч.гр.д. 3271/2012 г.
и цитираното изпълнително дело № 20128040401125.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „И.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и „З.Х.– В. Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплатят в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата
от 1 100 лева – съвкупност от дължими разноски за водене на делото пред
Софийски градски съд, включително възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: