№ 35184
гр. София, 01.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110170538 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Г. Ц., Н. Г. Ц., И. В. Ц., И. П. Ц. и Р.
П. Ц., с която срещу П. М. И. и В. А. В. са предявени искове, както следва:
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. ГПК спрямо първата ответница
за установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот,
представляващ гараж с идентификатор **** находящ се на адрес в /населено място/ с
обща застроена площ 38,06 кв.м, а по отношение на ответника В. А. В. искове по чл.
108 ЗС за установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот,
представляващ гараж с идентификатор **** находящ се на адрес в /населено място/ с
обща застроена площ 38,06 кв.м., както и за осъждане на ответника да им предаде
владението върху същия.
Ищците Т. Г. Ц. и Н. Г. Ц. /в качеството им на наследници на Г. И.. Ц./ и И. В. Ц.,
И. П. Ц. и Р. П. Ц. /в качеството им на наследници на П. И.. Ц./ твърдят, че са
собственици при квоти по една четвърт ид.ч. за първите две ищци и по една шеста
ид.ч. за останалите на следния недвижим имот: Гараж, представляващ по
кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-13 от 17.01.2012г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** (нула две хиляди шестстотин
петдесет и девет. две хиляди сто деветдесет и пет. петстотин деветдесет и три. едно.
две), с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, находящ се в
Столична община, град Банкя, в двуетажна жилищна сграда на улица "адрес (две „А“),
на полуподземния етаж на сградата, кота -1,20 (минус едно цяло и двадесет стотни)
метра, състоящ се от два броя гаражни клетки, всяка със собствен вход от двора, с
обща застроена площ от 38,06 (тридесет и осем цяло и шест стотни) квадратни метра,
при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на АГКК: на същия етаж: няма,
под обекта: няма и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***
(нула две хиляди шестстотин петдесет и девет. две хиляди сто деветдесет и пет.
петстотин деветдесет и три. едно. едно), и при съседи съгласно архитектурен проект:
от две страни - двор, стълбище към мазетата, коридор на мазетата и мазе; заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, с площ на поземления имот по
1
нотариален акт от 420,00 (четиристотин и двадесет) квадратни метра, за който по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на
изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър бил
определен идентификатор №***, идентичен с предишен УПИ XIV-1516, от квартал
075, по плана на град Банкя. Поддържат, че имотът е придобит от тях по силата на
наследствено правоприемство. Поземленият имот първоначално бил закупен от П. Ц.
Б. и М. Х. У. с нотариален акт №148, том XVI, дело №3065/1956г. Впоследстие
половината от поземления имот бил дарен от тяхната наследница Т. П. И. на Г. И.. Ц. и
П. И.. Ц. с нотариален акт № 128, том XVIII, дело № 3428/1974г. Т. П. се явявала
наследник на П. Б., с оглед на което прехвърлила половината от мястото /с обща площ
от 820 кв.м./, което вече било с площ от 424 кв.м. Бракът между Т. П. и И.н Ц. бил
сключен през 1965 г. и прекратен през 1974 г. Съгласно влязло в сила решение за
делба на 06.08.1978 г. П. Ц. и Г. Ц. получили при равни квоти правото на собственост
върху дворното място, в което сградата била построена. Впоследствие към дворното
място били придадени площи по регулация, за което бил съставен нотариален акт №
75, том II, дело №319/1978г. През 1989г. били одобрени проекти, въз основа на които
И.н Ц. И.., Г. И.. Ц. и П. И.. Ц. изградили жилищна сграда с гараж (с две паркоместа) и
мазета в сутерена, като средствата се осигурявали предимно от съпругата на И.н И.. и
майка на П. Ц. и Г. Ц. - Т.. През 1988 г. сградата била построена, след което било
извършено заснемане и узаконяване, което било на името на И.н Ц. И.., Г. И.. Ц. и П.
И.. Ц. за трите жилищни етажа. Поддържат, че И.н Ц. не е притежавал право на
собственост за приземния етаж с механа и за гараж и в негова полза не е било налице
учредено вещно право на строеж за тези обекти. При строителството на сградата
страните се съгласили, че тази къща била за двамата братя /П. и Г./. В жилището на
първия етаж живял И.н Ц. до около 2000г. Там живяла и ответницата П. М.. И.н Ц. И..
се снабдил с нотариален акт №27, том I, peг. 3851, дело 202 от 2000г. на нотариус А.
И.. Останалата част от сградата останала за двамата братя Г. Ц. и П. Ц.. С нотариален
акт № 125, том III, peг. №10986, дело №433/2012г. на нотариус В. Ма., И.н Ц. продал
притежавания от него първи етаж на М. И. М. и Р. И. М., дъщери на съпругата му П.
И. М. от предходен брак. През 2022г. в имота се явила Д. Р. Т. (непозната на
собствениците), която заявила, че е собственик на гаража, като в този момент същият
се владеел от П. Ц. и наследниците на Г. Ц.. След смъртта на П. Ц., който обитавал
приземния етаж, П. И. заявила, че гаражът е продаден на трето лице. През август
2023г. в имота се явил вторият ответник, който твърдял, че е купил гаража. През
септември той изхвърлил част от вещите на ищците, които се намирали в гаража и
впоследствие залепил по стените му нотариален акт за собственост. Ищците
извършили справка в Агенция по вписване и установили, че през 2014г. с нотариален
акт №30, том №1, per. №1102, дело 26/2014г., И.н Ц. чрез пълномощник П. И. поискал
признаване на собствеността върху целия гараж, на основание одобрени проекти и
извършено строителство. Ищците считат, че подписът на това пълномощно не
изхождал от соченото лице, поради което оспорват същото. Считат, че нотариалният
акт също е нищожен. Твърди се, че И.н Ц. никога не бил претендирал собственически
права, нито е имал каквито и да било претенции по отношение на гаража, който бил
изцяло собственост на наследниците на П. Ц. и Г. Ц., в какъвто смисъл било
разбирателството за разпределяне на обектите в сградата след построяването . Сочи
се, че тъй като П. Ц. и Г. Ц. били собственици на гаража, то нямало как И.н Ц. да
придобие собствеността, като се допълва, че същите са владеели този обект от
построяването му,.
Заявеното искане е съдът да признае правото на собственост върху имота на
ищците по отношение на П. М. и В. В. при следните квоти: по ¼ идеална част за Т. Г.
Ц. и Н. Г. Ц., по 1/6 идеална част за И. В. Ц., И. П. Ц. и Р. П. Ц. и да осъди ответника В.
2
да предаде владението върху него. Претендират се разноските за производството.
Ответницата П. М. И. в законоустановения срок е депозирала отговор, в който се
съдържат твърдения, че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че се
легитимира като собственик на процесния имот с оглед оставено в нейна полза
саморъчно завещание от съпруга И.н Ц. И.., който от своя страна е придобил
собствеността върху гаража въз основа на учредено от бившата му съпруга Т. И. в
негова полза право на строеж. Сочи се, че противно на твърденията в исковата молба,
че между наследодателите на ищците и баща им са съществували специфични
уговорки относно разпределянето на обектите в сградата, съгласно договор за
довършване на групов строеж по чл. 192 ЗТСУ от 16.05.1989 г. между посочените
страни, И.н Ц. И.. получил в собственост процесния гараж. Твърди се, че е
правноирелевантно дали строежът е бил финансиран със средства на бившата съпруга
на И.н И.., тъй като това обстоятелство би породило единствено облигационни
вземания, които биха били погасени по давност. Счита, че без значение е дали
пълномощното, за което ищците твърдят, че е нищожно, е т.а в действителност, тъй
като във всеки случай изводът за това кому принадлежи имотът, не би бил различен.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът В. А. В. също е депозирал в срок отговор на исковата молба. Посочил
е, че е закупил процесния гараж, като в нотариалния акт, съставен за сделката, било
упоменато, че трети лица не предявяват претенции спрямо имота и същият не бил
предмет на правни спорове. Твърди, че след като се снабдил с нотариалния акт,
помолил двама от ищците да изнесат вещите си, което не било сторено. Моли за
прекратяване на делото.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС.
По разпределението на доказателствената тежест:
По установителните искове, в тежест на ищците Т. Г. Ц. и Н. Г. Ц. е да установят,
че са собственици на по една четвърт ид.ч., а И. В. Ц., И. П. Ц. и Р. П. Ц. – на по една
шеста идеални части от процесния имот на заявените основания – по приращение и
наследствено правоприемство от родителите си и съпруг, в т.ч. да установят че
праводателите им са били собственици на дворното място, в което сградата е
построена по силата на съдебно решение за делба, че към дворното място са били
придадени площи по регулация, а в условията на евентуалност – на основание
давностно владение -чрез упражняване на явна, необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт за себе си в период от поне 10 години, а във връзка с иска по чл. 108
ЗС - че ответникът В. е упражнявал фактическата власт върху имота към
предявяването на исковете.
В тежест на ответницата И. по предявените спрямо нея искове е да докаже
възраженията си – че е притежавала правото на собственост върху процесния имот на
сочените основания – оставено в нейна полза саморъчно завещание, изготвено от И.н
Ц. И.нов, в полза на когото валидно е било учредено право на строеж за построяване
на процесния гараж, който страните не спорят, че е изграден, а ответникът В. следва
да докаже, че владее имота на противопоставимо на ищците правно основание, тъй
като е собственик на същия на основание договор за покупко-продажба, както и че е
придобил имота от собственик.
Представените от страните писмени документи следва да се приемат като
доказателства по делото.
Искането на ищците за допускане изслушването на свидетели съдът намира, че
следва да се уважи относно уговорките за ползването конкретно на процесния гараж,
както и кой е ползвал и ползва същия до исковата молба. За останалите обстоятелства
3
не е необходимо свидетели да бъдат изслушвани. Ответникът И. е заявила искане за
допускане на свидетели за насрещно доказване на същите обстоятелства, с оглед което
и на тези страни следва да се допуснат по един свидетел при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание.
На страните следва да се укаже в срок до първото по делото съдебно заседание да
конкретизират твърденията относно това кой е упражнявал фактическа власт върху
гаража към 22.12.2023 г.
Страните следва да се приканят към доброволно уреждане на спора, а делото да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението,
като УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им РАЗЯСНЯВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищците и на ответника В. в срок до приемане на доклада по делото
да конкретизират твърденията относно това кой е упражнявал фактическа власт
върху гаража към 22.12.2023 г. (датата на предявяване на иска по чл. 108 ЗС).
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните до
момента в производството документи.
ДОПУСКА на основание чл. 163 ГПК събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане от ищците и от
ответницата И. за установяване на уговорките за ползването на процесния гараж, както
и кой е ползвал и ползва същия до исковата молба.
ПОСТАНОВЯВА съвместен разпит на свидетелите.
УКАЗВА на страните да осигурят явяването на допуснатите им свидетели за
първото по делото съдебно заседание, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
неоснователното неявяване на свидетелите за разпит ще стане причина за отмяна по
реда на чл. 253 ГПК на определението на съда, с което е уважено доказателственото
искане на съответната страна и съдът ще се произнесе по предявените искове и
възражения без да събира показанията на съответния свидетел.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за разпит на свидетелите в останалите части.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
4
17.10.2024 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищците да се връчи препис от отговорите, подадени от
ответниците, ведно с приложенията.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно един брой препис от отговора на ответника В.,
съдържащ 14 стр., за връчването му на ищците чрез пълномощника им.
УКАЗВА на ответника В. е срок до насроченото открито съдебно заседание ДА
ПРЕДСТАВИ по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса за
изготвянето на препис в размер на сумата 1,40 лева. При неизпълнение, съдът ще
постанови определение за принудително събиране на сумата на осн. чл. 77 ГПК и
ще издаде изпълнителен лист за същата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5