Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
29.10- 2018г.,
град Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевски районен съд наказателен състав
На единадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав :
Председател :АЛЕКСАНДРА
КОЕВА
При секретаря Нели Стоянова
С участието на
прокурора……………………………………………………
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
НАХ дело № 598 по описа за 2018 година, и за да се произнесе
взе предвид :
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Б.М. , ЕГН **********, в
качеството му на управител и представляващ
„МДМ тийм „ ЕООД гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на
управление : гр.Благоевград , ул.”Григор Пърличев” №16, с адрес за призоваване и съобщения :
гр.Царево,ул.”М.Герджиков” №1 чрез адвокат М.П.Н. против наказателно
постановление № 16-002199 от 04.09-2018г. на инж.А. А.Ч. на длъжност
директор на Дирекция „Инспекция
по труда „ гр.Пловдив, с което на
основание чл. 416, ал.5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на
труда на жалбоподателя „МДМ тийм „ ЕООД
гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на управление :
гр.Благоевград, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция
в размер на 1500,00 лв./ хиляда и петстотин
лева / за нарушение по чл. 153, ал.2 от Кодекса на труда .
В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно , поради допуснати
процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.Освен това и се твърди,
че процесното нарушение не е извършено и моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание
представляващият дружеството-жалбоподател не се явява лично.Изпраща упълномощен
процесуален представител-адвокат М.Н., надлежно упълномощена.
Процесуалният представител на Дирекция
„Инспекция по труда „ гр.Пловдив-началник отдел „Административно
информационно и правно осигуряване” Н. Х.
К. пледира за потвърждаване на
издаденото НП, като посочва, че при
режим на сумирано изчисляване на
работното време не е осигурен изискуемия
минимум от седмична почивка в размер на 136 часа.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във връзка с чл. 320 НПК,поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното :
На 08.08-2018г. служители на ДИТ-Пловдив , сред които и Н.И.Б. ,
извършили проверка на обект – кафе-бар „Текила „ находящ се в гр.Китен на плаж
„Атлиман „, стопанисван от „МДМ тийм” ЕООД гр.Благоевград , ЕИК : *********, представлявано от М.Б.М., ЕГН
**********, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
В
хода на проверката били представени изискуемите
документи, от съдържанието на които се
установило, че лицето Е. М.на длъжност „**” в обекта е работила
последователно 7 дни от : 27.07-2018г. до 3 август 2018г., включително ,
без почивен ден , видно от представените
графици и присъствени форми за
месеците юли и август 2018г..Мотивиран от изложените
фактически обстоятелства за наличието
осъществен състав на административно нарушение от страна на работодателя „МДМ тийм”
ЕООД гр.Благоевград , ЕИК : *********,
свидетел Н.И.Б.- актосъставител,
изпълняващ длъжността главен инспектор
при Д”ИТ „ Пловдив, съставил Акт за установяване на административно
нарушение№16-002199 от 10.08-2018г..
Актът
бил връчен на управителя на дружеството още същия ден , като в него не били изложени възражения.
В обстоятелствената част на АУАН длъжностното лице направило ясно и
точно описание на процесното нарушение, обстоятелствата, при които е било
извършено.С акта е прието, че дружеството-жалбоподател не е осигурило непрекъснатата седмична почивка не по-малко от 36 часа на
Е. М., на длъжност „**” .
Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като съставомерно
по текста на чл. 153, ал.2 от КТ.
Актът съдържа необходимите
задължителни реквизити, изброени в нормата на чл. 42 от ЗАНН, като при това
излага подробно и ясно описание на фактическите обстоятелства, относими към
разглежданото административно нарушение.
Въз основа на така съставения акт , е
издадено наказателно постановление №16-002199 от 04.09-2018г. от инж.А. А.Ч. на
длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Пловдив,с
което на основание чл. 416, ал.5 от КТ,във
връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на „МДМ
тийм” ЕООД гр.Благоевград , ЕИК :
*********, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от
ДР на Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00
лв./хиляда и петстотин лева / за извършено
нарушение по чл. 153, ал.2 от КТ.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н.И.Б. и от присъединените , на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на актосъставителя съдът кредитира
като последователни, безпротиворечиви и логични и счита, че се
потвърждават от останалите събрани
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното:Жалбата
е депозирана в законоустановения срок , от легитимен субект, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи за разглеждане по същество.
Процесното наказателно
постановление № 16-002199 от 04.09-2018г.
е издадено от компетентен орган –
Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр.Пловдив , съгласно
представената заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда „ в
шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно-наказателното производство да
е било допуснато каквото и да нарушение
на процесуалните правила, които да налагат
неговата отмяна.Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ, която разпоредба предвижда при
сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа.Съгласно
нормата на чл. 142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване
на работното време- седмично, месечно или за друг календарен период , който не
може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност
на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време да бъде до 12 часа,2 като продължителността на
работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите
с намалено работно време – до 1 час над
намаленото им работно време.
Разпоредбата на чл. 9а от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването
на сумарно изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ, работодателят
да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумирано изчисляване, които трябва да се
съхраняват най-малко 3 години след края на периода.
Сумарното изчисляване на работното време следва да
бъде регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред, като
спазването на тези разпоредби би
следвало да е видно от изготвен график ,
в който предварително да е указана продължителността на работното време за съответния период.
В конкретния случай от доказателствата по
делото е видно, че работодателят е въвел този начин на отчитане на работното време, а именно месечно отчитане на работното време.От
приложените по делото отчетни форми е видно по какъв начин е отчетено работното
време .
От същите се установява, че Е.М. е работила непрекъснато от 27.07-2018г. до 03.08-2018г., без почивен
ден.
КТ въвежда именно петдневната работна седмица,
при която работникът или служителят има
право на седмична почивка в размер на два последователни дни, като му се осигурява
май-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Изключение се допуска при сумирано изчисляване
на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36
часа.
Сумираното изчисляване на работното
време не е работно време по смисъла на
чл. 136 от КТ, а начин на неговото
изчисляване.
Седмичните почивки и работните дни
се определят в графиците за работа при сумирано
изчисляване на работното време.
Работната седмица е 5 –дневна,
като минималната задължителна непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време е
по-кратна от тази при подневното
отчитане на работната време, но не по-малка от 36 часа.
На практика в този размер се включва освен седмична и минималната
междудневна почивка / 24 + 12/.По изключение се допуска седмичната почивка да
бъде под 36 часа, но не по-малко от 24
часа.Законодателят допуска тази най-къса минимална седмична почивка в случаите,
когато действителната и техническата организация на работа налага това.
Съдът счита, че правилно
наказващия орган е извършил преценка , че на
Е. М. , работила 7 последователни дни не е осигурена седмична
почивка по- по-малко от 36 часа.Максималната продължителност на работната смяна
при сумираното изчисляване на работното време може да е до 12 часа, продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, също така
според чл.153, ал.2 от КТ непрекъснатата седмична почивка не може да е
по-малко от 36 часа.
Видно от отчетните форми М. е
работила 7 последователни дни без почивка.В случая важно за съставомерността на нарушението е
обстоятелството, че не е спазена седмичната почивка, която обхваща времето от
края на последния работен ден на
предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица,
като тази почивка не се включва в работното време.
Законът определя календарните дни, през които следва
да се ползва седмичната почивка и те трябва да са последователни.Допустимо
е разместване на почивните дни и тяхното
намаляване, но в изрично предвидени от КТ случаи.
Случаите на намален продължителност на
седмичната почивка до 24 часа са : при сумирано изчисляване на работното
време при производство с непрекъсваем процес и при промяна на
смените.По делото не се доказва нито една от тези хипотези, поради което работодателят е
следвало да осигури 36-часова седмична почивка.
Седмичната почивка е 2 последователни дни,
които са събота и неделя, а при сумираното изчисляване почивката не може да е
по-малко от 36 часа, като седмицата остава да е 5 –дневна.
Видно от графика, че Е. М. е работила 7 дни
последователно, което съставлява нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ.Нарушението е
осъществено именно на
03.08-2018г..Предвид горното , именно на този ден работника е следвало да бъде в седмична
почивка, която не му е била осигурена от
работодателя, поради което от обективна страна е налице вмененото на
жалбоподателя нарушение , чиято дата е
правилно определена от наказващият
орган.
Имайки предвид разпоредбата на параграф 1 от ДР на КТ, че
работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както
и всяко друго организационно и икономически обособено образование, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение,
административно наказващият орган
правилно е преценил , че „МДМ тийм” ЕООД , ЕИК : ********* притежава качеството на работодател и следва да бъде
субект на административно-наказателна отговорност по чл. 414, ал.1 от КТ.
Предвид горното, съдът намира, че МДМ тийм”
ЕООД , ЕИК : ********* е осъществило вмененото му административно нарушение от
обективна и субективна страна.Същият е
бил санкциониран по чл. 414, ал.1 от КТ в качеството му на работодател.Съгласно разпоредбата на чл. 414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд , ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от
1000лв. до 10 000 лв..
Съдът намира, че в конкретния случай не е
изправен пред хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е правилна, тъй като в
случая се касае до основни права на работниците, които законодателят е поставил
под особена закрила.
Съдът счита, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го
е санкционирал съобразно
нормата на чл.414, ал.1 от КТ, след като прецени , че нарушението не
представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28а от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ- с „имуществена санкция „ в
размер на 1500 лв., същата се явява съобразена не само с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН, която налага задължителни правила за наказващите органи при определяне
размера на административните наказания,
но и с целите на закона по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
По отношение индивидуализацията на
наказанието, съдът установи, че АНО
правилно е определил наказанието в минимален размер , като същото би
изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В тази
връзка, настоящият състав намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното , съдът , на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 16-002199 от 04.09-2018г. на инж.А.А.Ч. на длъжност
директор на Дирекция „Инспекция
по труда „ гр.Пловдив, с което на
основание чл. 416, ал.5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на
труда на жалбоподателя „МДМ тийм „ ЕООД
гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на управление :
гр.Благоевград, М.Б.М. , ЕГН **********, в качеството му на управител и
представляващ „МДМ тийм „ ЕООД
гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на управление :
гр.Благоевград , ул.”Григор Пърличев” №16,в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв./ хиляда и петстотин лева / за нарушение по чл. 153, ал.2 от
Кодекса на труда .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14 дневен
срок , считано от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :