Решение по дело №598/2018 на Районен съд - Царево

 Р Е Ш Е Н И Е

№ ……..                                                            

                              29.10- 2018г., град  Царево

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Царевски районен съд                                  наказателен  състав

На единадесети октомври   две хиляди и осемнадесета  година

В публично заседание в следния  състав :

                                               Председател :АЛЕКСАНДРА КОЕВА

При секретаря Нели Стоянова

С участието на прокурора……………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията КОЕВА

НАХ дело № 598   по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид :

             Производството е  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

              Образувано е по  жалба на М.Б.М. , ЕГН **********, в качеството му на управител и представляващ  „МДМ тийм „ ЕООД гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на управление : гр.Благоевград , ул.”Григор Пърличев” №16,  с адрес за призоваване и съобщения : гр.Царево,ул.”М.Герджиков” №1 чрез адвокат М.П.Н. против наказателно постановление № 16-002199 от 04.09-2018г. на инж.А. А.Ч.  на длъжност  директор  на Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Пловдив, с което  на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда  на жалбоподателя „МДМ тийм „ ЕООД гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на управление : гр.Благоевград, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв./ хиляда и петстотин  лева / за нарушение по чл. 153, ал.2 от Кодекса на труда .

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно , поради допуснати процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.Освен това и се твърди, че  процесното нарушение  не е извършено и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното  наказателно постановление.

             В съдебно заседание представляващият дружеството-жалбоподател не се явява лично.Изпраща упълномощен процесуален представител-адвокат М.Н., надлежно упълномощена.

              Процесуалният представител на Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Пловдив-началник отдел „Административно информационно  и правно осигуряване” Н. Х. К. пледира за  потвърждаване на издаденото НП, като посочва, че  при режим на  сумирано изчисляване на работното време не е осигурен  изискуемия минимум от седмична почивка в размер на 136 часа.

        Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 320 НПК,поради което се явява процесуално допустима.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът  прие за установено от фактическа страна следното :

         На 08.08-2018г. служители  на ДИТ-Пловдив , сред които и Н.И.Б. , извършили проверка на обект – кафе-бар „Текила „ находящ се в гр.Китен на плаж „Атлиман „, стопанисван от „МДМ тийм” ЕООД гр.Благоевград , ЕИК :  *********, представлявано от  М.Б.М., ЕГН  **********, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

         В хода на проверката били представени изискуемите  документи, от съдържанието на които се  установило, че лицето Е. М.на длъжност „**” в обекта  е работила  последователно 7 дни от : 27.07-2018г. до 3 август 2018г., включително , без почивен ден ,  видно от  представените  графици и  присъствени форми за месеците юли и  август  2018г..Мотивиран от изложените фактически  обстоятелства за наличието осъществен състав на административно нарушение от страна на работодателя „МДМ тийм” ЕООД гр.Благоевград , ЕИК :  *********, свидетел  Н.И.Б.- актосъставител, изпълняващ  длъжността главен инспектор при Д”ИТ „ Пловдив, съставил Акт за установяване на административно нарушение№16-002199 от 10.08-2018г..

          Актът  бил връчен на управителя на дружеството още същия ден , като в него  не били изложени възражения.

В обстоятелствената част  на АУАН длъжностното лице направило ясно и точно описание на процесното нарушение, обстоятелствата, при които е било извършено.С акта е прието, че дружеството-жалбоподател  не е осигурило непрекъснатата седмична  почивка не по-малко от  36 часа на  Е. М., на длъжност  „**” .

Нарушението е  квалифицирано от актосъставителя като съставомерно по текста на чл. 153, ал.2 от КТ.

           Актът съдържа необходимите задължителни  реквизити, изброени в  нормата на чл. 42 от ЗАНН, като при това излага подробно и ясно описание на фактическите обстоятелства, относими към разглежданото административно нарушение.

           Въз основа на така съставения акт , е издадено наказателно постановление №16-002199 от 04.09-2018г. от инж.А. А.Ч. на длъжност  директор  на Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Пловдив,с което  на основание чл. 416, ал.5 от КТ,във връзка  с чл. 414, ал.1 от КТ на „МДМ тийм” ЕООД гр.Благоевград , ЕИК :  *********, в качеството му на  работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв./хиляда и петстотин  лева / за извършено нарушение по чл. 153, ал.2 от КТ.

              Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.И.Б. и от присъединените , на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на актосъставителя съдът кредитира  като последователни, безпротиворечиви и логични и счита, че се потвърждават от останалите  събрани доказателства.

              При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:Жалбата  е депозирана в законоустановения срок , от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи за разглеждане по същество.

              Процесното наказателно постановление № 16-002199 от 04.09-2018г.  е издадено от компетентен  орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр.Пловдив , съгласно представената заповед на Изпълнителния  директор  на Изпълнителна агенция „Главна инспекция  по труда „ в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.

              В рамките  на извършената служебна  проверка, съдът не констатира, в хода на  административно-наказателното производство да е било допуснато  каквото и да нарушение на процесуалните правила, които да налагат  неговата отмяна.Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

             Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ, която разпоредба  предвижда при  сумирано изчисляване на работното време  непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа.Съгласно нормата на чл. 142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време- седмично, месечно или за друг календарен период , който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работна смяна  при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа,2 като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час  над намаленото им работно време.  

           Разпоредбата на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването на сумарно изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ, работодателят да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване, които трябва  да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

          Сумарното изчисляване на работното време  следва да  бъде регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред, като спазването на  тези разпоредби би следвало да е  видно от изготвен график , в който предварително да е указана продължителността на работното  време за съответния период.

          В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че работодателят е въвел този начин  на отчитане на работното време, а именно  месечно отчитане на работното време.От приложените по делото отчетни форми е видно по какъв начин е отчетено работното време .

           От същите се установява, че Е.М.  е работила непрекъснато от  27.07-2018г. до 03.08-2018г., без почивен ден.

           КТ въвежда именно петдневната работна седмица, при която  работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, като му  се  осигурява май-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

            Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

            Сумираното изчисляване на работното време не е работно време   по смисъла на чл. 136 от КТ, а начин  на неговото изчисляване. 

             Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за работа при сумирано  изчисляване на работното време.

             Работната седмица е 5 –дневна, като минималната задължителна непрекъсната седмична почивка при  сумирано изчисляване на работно време е по-кратна от тази при  подневното отчитане на работната време, но не по-малка от 36 часа.

              На практика в този размер се  включва освен седмична и минималната междудневна почивка / 24 + 12/.По изключение се допуска седмичната почивка да бъде под 36 часа, но не по-малко от  24 часа.Законодателят допуска тази най-къса минимална седмична почивка в случаите, когато действителната и техническата организация на работа налага това.

             Съдът счита, че правилно наказващия орган е извършил преценка , че на  Е. М. , работила  7  последователни дни не е осигурена седмична почивка по- по-малко от 36 часа.Максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване на работното време може да е  до 12 часа, продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, също така  според чл.153, ал.2 от КТ непрекъснатата седмична почивка не може да е по-малко от 36 часа.

             Видно от отчетните форми М. е работила 7 последователни дни без почивка.В случая важно за  съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена седмичната почивка, която обхваща времето от края на последния  работен ден на предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица, като тази почивка не се включва в работното време.

           Законът  определя календарните дни, през които следва да се ползва седмичната почивка и те трябва да са последователни.Допустимо е  разместване на почивните дни и тяхното намаляване, но в изрично предвидени от КТ случаи.

             Случаите на намален продължителност на седмичната почивка до 24 часа са : при сумирано изчисляване на работното време  при производство с  непрекъсваем процес и при промяна на смените.По делото не се доказва нито една от тези  хипотези, поради което работодателят е следвало да осигури 36-часова седмична почивка.

            Седмичната почивка е 2 последователни дни, които са събота и неделя, а при сумираното изчисляване почивката не може да е по-малко от 36 часа, като  седмицата  остава да е 5 –дневна.

             Видно от графика, че Е. М. е работила 7 дни последователно, което съставлява нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ.Нарушението е осъществено  именно на 03.08-2018г..Предвид горното , именно на този ден  работника е следвало да бъде в седмична почивка, която не му е  била осигурена от работодателя, поради което от обективна страна е налице вмененото на жалбоподателя нарушение , чиято  дата е правилно  определена от наказващият орган.

            Имайки предвид  разпоредбата на параграф 1 от ДР на КТ, че работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение, административно наказващият орган  правилно е преценил , че „МДМ тийм” ЕООД , ЕИК : ********* притежава  качеството на работодател и следва да бъде субект на административно-наказателна отговорност по чл. 414, ал.1 от КТ.

            Предвид горното, съдът намира, че МДМ тийм” ЕООД , ЕИК : ********* е осъществило вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна.Същият  е бил санкциониран по чл. 414, ал.1 от КТ в качеството му на работодател.Съгласно  разпоредбата на  чл. 414 ал.1 от КТ работодател, който  наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд , ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000лв. до 10 000 лв..

          Съдът намира, че в конкретния случай не е изправен  пред хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е правилна, тъй като в случая се касае до основни права на работниците, които законодателят е поставил под особена закрила.

Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е  санкционирал  съобразно  нормата на чл.414, ал.1 от КТ, след като прецени , че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла  на чл. 28а от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ- с „имуществена санкция „ в размер на 1500 лв., същата се явява съобразена не само с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, която налага задължителни правила за наказващите органи при определяне размера  на административните наказания, но и с целите на закона по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

           По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО  правилно е определил наказанието в минимален размер , като същото би изпълнило целите, визирани в  чл. 12 от ЗАНН.

           В тази връзка, настоящият състав  намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           Мотивиран от горното , съдът , на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

                                                      Р   Е  Ш  И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002199 от 04.09-2018г. на инж.А.А.Ч.  на длъжност  директор  на Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Пловдив, с което  на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда  на жалбоподателя „МДМ тийм „ ЕООД гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на управление : гр.Благоевград, М.Б.М. , ЕГН **********, в качеството му на управител и представляващ  „МДМ тийм „ ЕООД гр.Благоевград, ЕИК :********* със седалище и адрес на управление : гр.Благоевград , ул.”Григор Пърличев” №16,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв./ хиляда и петстотин  лева / за нарушение по чл. 153, ал.2 от Кодекса на труда .

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок , считано от съобщаването му  на страните.  

            

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ  :