№ 60
гр. Търговище, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233500600008 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по:
1. Протест на Районна прокуратура гр. Търговище срещу присъда № 38/09.11.2022 год.
по НОХД № 397/2022 год. по описа на Районен съд гр. Търговище, с която
подсъдимите Т. Д. П. и С. П. П. са били признати за виновни, че са извършили
престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като за Т. П. и във вр. с чл.26, ал.1 от
НК На двамата подсъдими са им наложени наказание при условията на чл.55, ал.1 т.2
б.“б“ от НК, както следва: на Т. П. – „Пробация“ със съвкупност от пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, която да
се изпълни чрез явяване и подписване на подсъдимия два пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година;
За С. П., също наказание „Пробация“ със същите две пробационни мерки, но за срок
на същите две пробационни мерки за срок от десет месеца. Двамата подсъдими са
осъдени да заплатят направените разноски по делото. Съдът се е произнесъл и по
веществените доказателства.
2. Въззивната жалба, която е подадена от двамата подсъдими, чрез упълномощения си
защитник адвокат Б. М. от САК
В протеста се посочва, че присъдата е неправилна, като се посочва, че
незаконосъобразно съдът е приложил чл.55 от НК при определяне на наказанието на
1
двамата подсъдими. Излагат се съображения, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито пък е налице изключително такова. Предлага се
присъдата да бъде изменена на основание чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.2 т.1 от НПК, като
се наложи на двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание
„Глоба“ в размер на 10 000 лева.
Във въззивната жалба, която е бланкетна се посочва, че присъдата на първата
инстанция е неправилна и постановена при нарушение на материалните и процесуалните
правила. Моли се присъдата да бъде отменена, като се постанови нова оправдателна такава.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК в съда постъпи допълнение към въззивната жалба, подадено
от двамата подсъдими, чрез тения защитник адвокат М.. Наведени са доводи: 1/. че има
противоречие във фактическата обстановка по делото, изразяващо се в това, че не било
доказано по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимите на 14.11.2022 год. са
нарушили задълженията си да не напускат жилището си. Посочва се, че свидетелите Н.Х. и
двамата полицейски служители са търсили подс. Т. П., но не и подс. С. П.. Изложени са
съображения, че не отварянето на входната врата на жилището си не водело до извода, че те
не са дома си. 2/. Оспорват се показанията на св. Г. относно доколко познава подс. Т. П.. 3/.
Твърди се, че служителката от РЗИ св. Н.М. не е разговаряла с подс. С. П.. Подсъдимата не
била уведомена по надлежния ред за наложената и карантина. Същата не е била подавала
заявление за гласуване с ковид секция. Не била търсена от полицейските служители. Не
била обект на изследваме от приетата по делото експертиза. Не е била разпозната от св. Г..
Не били налице доказателства, които доказват повдигнатото и обвинение. Спрямо същата е
наложено изолация, която да търпи на адрес на ул. „А. I“ № 47 без да бъде посочен номера
на конкретното жилище.
На последно място се посочва, че подс. Т. П. лично се е обадил на св. Н.М. за
положителния тест. Подс. С. П. е отсъствала от работа и е представила болничен лист.
Твърди се, че няма житейска логика при така посоченото да нарушат наложената им
карантина.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста.
Счита, че първата инстанция неправилно и незаконосъобразно е приложима нормата на
чл.55, ал.1 т.2 б. „б“ от НК. Посочва, че освен чистото им съдебно минало, липсват каквито и
да е смекчаващи обстоятелства, още повече, че подс. Т. П. е извършил продължавано
престъпление. Поддържа предложението на РП за изменение на присъдата, като и на
двамата подсъдими се наложат наказания „лишаване от свобода“, което да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК за срок от три години, както и да им се наложи кумулативното
наказание „Глоба“ в минимален размер. Относно жалбата на двамата въззивници счита, че
присъдата на РС не страда от пороците, които изтъква защитата, поради което счита, че
жалбата е неоснователна.
Подсъдимите Т. П. и С. П. редовно призовани се явяват. Чрез упълномощеният си
защитник адвокат М., подържат жалбата си. Считат протеста за неоснователен. Защитника
2
на въззивниците доразвива доводите от допълнението към жалбата си. Моли съдът да
отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае
двамата му подзащитни за невинни и да ги оправдае. В последната си дума подс. Т. П.
счита, че не извършил престъпление, нито нарушение, поради което моли да бъде оправдан.
С. П. посочва, че са искали да гласуват, че са били под карантина, и не били извършили
нищо – нито против обществото, нито против държавата.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в протеста и в жалбата и
допълнението към нея, наведените доводи от страна на страните във въззивното
производство и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1
от НПК, констатира следното:
Протеста на РП – Търговище е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а жалбата на подсъдимите е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но не наведените основания.
РС е приел следната фактическа обстановка: на 13.03.2020 год. НС по предложение
на МС е обявило извънредно положение върху територията на цялата страна считано от
13.03.2020 год. до 13.04.2020 год. С Решение 325 на МС извънредното положение било
отменено и от 14.05.2020 год. била обявена извънредна епидемична обстановка. С Решение
№ 629 от 26.08.2021 год. същата била удължена до 30.11.2021 год. Във връзка с извънредна
епидемична обстановка и на основание Закона за здравето, чл.73 от АПК, и предложение на
главния държавен здравен инспектор от Министъра на здравеопазването била издадена
Заповед № РД-01-610/22.10.2020 год. /неправилно посочено в мотивите – „2021 год.“, поради
техническа грешка/. Съгласно т. 2 от същата заповед, на задължителна изолация и/или
лечение в домашни условия за период от 14 дни от датата на потвърдително лабораторно
изследване подлежали потвърдени случаи COVID -19 на заразоносители, и лица с леки
клинични оплаквания, като това ставало с предписание по образец, издадено от директора
на съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар, въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск. Близки контакти на такива болни, съгласно т.13 от същата
заповед подлежали на 10 – дневна карантина, считано от последния контакт с потвърдения
случай, като се поставяли под карантина в дома или на друго място, на което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание по образец на директора на РЗИ или
оправомощено от него длъжностно лице. Лицата поставени под карантина били длъжни да
не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават, за посочения в предписанието срок.
През месец ноември 2021 год. подс. Т. П. си направил в МБАЛ – Търговище бърз
антигенен тест за COVID -19, който дал положителен резултат. Тъй като макар и заразен
състоянието му не налагало лечение в болнично заведение, същият бил поставен под
карантина за срок от 14 дни считано от 07.11.2021 г. до 20.11.2021 год., с предписание за
изолация в домашни условия изх. № 11849/09.11.2021 год. издадено от Директора на РЗИ –
Търговище. В хода на епидемиологичното проучване св. К. Н.М. – инспектор от РЗИ –
Търговище разговаряла с подс. Т. П. и той подал съпругата си С. П. като контакта с него.
Така и подс. С. П. била поставена под карантина за срок от 10 дни, считано от 07.11.2021
3
год. до 16.11.2021 год., с предписание за поставяне под карантина изх. №11850/09.11.2021
год. издадено от Красимира Н. –Митова на длъжност инспектор „НЗБ“ – РЗИ – Търговище.
Двамата подсъдими трябвало да изтърпяват карантината си на домашния си адрес в гр.
Търговище, ул. „А. I“ № 47, ап.20. В хода на епидемиологичното проучване, когато св. Н.М.
разговаряла с подс. Т. П. и станало ясно, че съпругата му ще бъде поставена под карантина
като контактно лице, тя му обяснила какво трябва да бъде неговото и на съпругата му
поведение за периода на изолация, в т.ч. да не напускат дома си където са поставени под
карантина. При същият този разговор подс. Т. П. поискал двете предписания – неговото и
на съпругата му да им бъдат изпратени на неговата електронна поща, което и било
направено. И в двете предписания изрично било посочено, че за неизпълнение на
предписанието се носи наказателна отговорност по чл.355 от НК.„
На 14.11.2021 год. в Р България се провеждали избори за президент и вицепрезидент
и за народни представители. По този повод, тъй като бил под карантина и не трябвало да
напуска дома си, за да упражни правото си на глас, подс. Т. П. подал по електронен път
Заявление за гласуване чрез интернет страницата на ЦИК с подвижна избирателна секция.
На 14.11.2021 год. около 17.00 часа изпълнявайки заявеното от подс. Т. П. желание да
упражни правото си на глас в дома си, членовете на подвижната Ковид секция отишли на
домашния му адрес в гр. Търговище, ул. „А. I“ № 47, ап.20. Там настоятелно и
продължително звънели на звънеца и чукали по входната врата, но никой не отворил,
въпреки, че и двамата подсъдими трябвало да бъдат вътре, тъй като били под карантина. Св.
В. Х. – полицейски служител, който придружавал членовете на Ковид секцията като охрана
се обадил в РУ – Търговище и съобщил за отсъствието на двамата поставени под карантина.
Оперативният дежурен, който приел обаждането около 17.30 часа изпратил на адреса
полицейски патрул, който да провери сигнала. Полицейския патрул около 40 минути
звънели и чукали на входната врата на подсъдимите, но там нямало никой – двамата били
извън дома си в нарушение на предписаните им от РЗИ предписания.
В хода да разследването по делото са приобщени записи от камери за видео-
наблюдение, включително от камера, поставена на фасадата на сградата на ул. „А. I“, въз
основа на което се установява, че не само в деня на изборите – 14.11.2021 год., но на и
11.11.2021 год. подс. Т. П. е напуснал дома си, като е управлявал лек а-л „Мерцедес“ № Т
***** ТН, собственост на съпругата му, въпреки, че и тогава е бил под карантина.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че
подсъдимите са извършили престъплението, за което са обвинени. Всички доказателства са
анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени
подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства.
Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат
4
да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане
писмени доказателства. Като счита, че не следва да ги преповтаря, а да се спре на
изложените от страните възражения.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство, като както се посочи по-горе, напълно споделя аргументирания анализ на
първата инстанция подробно посочен в мотивите към присъдата.
По отношение на наведените доводи в протеста относно неправилно приложение на
нормата на чл.55 от НК настоящият състав ще се спре по-долу.
Относно наведените доводи от страна подсъдимите в допълнението към въззивната
жалба за неправилност на присъдата, както и за допуснати нарушения на процесуалните и
материалните правила, въззивната инстанция счита, че те са напълно неоснователни.
Основателна е жалбата, но на различно от посоченото в нея само по отношение на подс. С.
П. относно срока на двете пробационни мерки, за което съдът ще се спре също по-долу.
Основното възражение от страна на защитата е, че не е доказано по един безспорен и
категоричен начин, че подс. Т. и С. П.и, че не били в дома си, още повече, че те били
търсели само подс. Т. П., а не и С. П..
Това възражение е напълно неоснователно. Видно от разпита на свидетеля Х. –
полицейския служител, който е придружавал подвижна избирателна секция, членовете на
секцията в продължение на повече от 20 са звънели и чукали на входната врата на
апартамента на П.и. След като той /свидетеля Х./ се обадил в РУ-Търговище, патрул, в
който е бил и св. С. Н. е чукал и звънял в продължение на 40 минути на входната врата, но
никой не е отворил същата, нито отвътре някой е попитал кой звъни и/или чука. Т.е. в
продължение на повече от един час се е чукало и звънено на входната врата. Това, че
двамата свидетели не познават Т. П. по лице, и това че са търсели него, а не подс. С. П. е
ирелевантно. Факт е, че за повече от 60 минути, при настойчивото звънене и чукане никой не
отворил входната врата на апартамента. Посоченото в жалбата, че лицата не са длъжни да
отварят вратата при звънене или чукане, по начало е верен, но не и когато лицата са
поставени в изолация /карантина/, което неименуемо води до проверка, дали се спазва тази
изолация. Това, дали посочените свидетели са познавали или не по физиономия подс. П. е
без значение, от значение, че от апартамента не се е показал никой. Ирелевантно е също
посоченото, че в предписанието относно подс. С. П. било посочено само улицата и номера,
но и номера на апартамента. Няма спор, че в този блок семейство има един апартамент,
така, че не посочването на номера не е основание да се твърди, че не е спазена процедурата.
Релевантно, е че на двамата подсъдими са били дадени предписания да не напускат за
5
съответен период от време за Т. П. – 14 дни, а за С. П. – 10 дни жилището, в което живеят,
но въпреки това на 14.11.2021 год. около 17.00 часа и двамата не са били в дома си.
Неоснователни и са доводите на защитата относно показанията на св. Г.. РС е
изложил подробни съображения защо е кредитирал нейните показания, съображения, които
въззивната инстанция напълно споделя. Към посоченото от страна на първата инстанция,
настоящият състав следва да добави следното: житейско и правно логично е лице да
разпознава друго по походка, стойка, начин на движение и др. характерни особености. Св.
Г. е дала показания, и под угрозата от наказателно преследване е категорична в показанията
си, че на снимковите кадри на 11.11.2021 год. и на 14.11.2021 год. е разпознала мъжа от
кадрите, и че това е именно подс. Т. П..
Относно възражението от страна защитата, че подс. П. не била уведомена лично за
наложената и карантина. Това наистина е така, както правилно е отбелязал и
първостепенния съд. Служителката от РЗИ – Н.М. е разговаряла с Т. П. и на него е
изпратила предписанието за подс. С. П. на неговата електронна поща. Не се твърди от
подсъдимите и от техният защитник, че това предписание не е било предадено на С. П.,
напротив видно от събраните доказателства се установява, че тя е получила това
предписание, като дори е представила болничен лист и не е ходила на работа, защото е била
поставена под карантина, видно от разпита и пред първата инстанция същата е заявила
следното: „Относно болничния лист мога да кажа, че тъй като работя в държавна
администрация, аз трябваше по някакъв начин официално, освен факта, че работя с десет
човека на едно място, да оправдая моето отсъствие. Аз представих болничен лист на
базата на това, което са изпратили от РЗИ на имейла на съпруга ми .“ /л.88 от нохд/.
Обяснения на подсъдимия/та са годно доказателствено средство, като същите следва да
бъдат изследвани с оглед другите събрани доказателства. Тези и обяснения не се
опровергават от събраните доказателства по делото. От така посоченото е видно, че тя е
била запозната с предписанието на РЗИ, което е било изпратено на съпруга й, и въз основа
на него и е бил издаден болничен лист, като същата не ходила на работа с оглед наложената
и карантина.
Относно приложението на чл.55, ал.1 т.2 б. “б“ от НК, въззивната инстанция счита, че
правилно и законосъобразно първата инстанция е отчела като смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало на двамата подсъдими, това, че извършеното има
инцидентен характер, нямат други противообществени прояви, това, че и двамата работят,
че са родители на дете, за което полагат грижи, също и доброто им процесуално поведение.
Всички тези обстоятелства, при отчитане, че липсват отегчаващи такива, правилно са
оценени от първата инстанция като многобройни, като законосъобразно е приложена
нормата на чл.55 от НК, поради което протеста е неоснователен.
Относно наложеното наказание „Пробация“ с двете пробационни мерки. Въззивният
състав счете, че по отношение на подс. Т. П. законосъобразно е наложен срок от една
година, като се вземе предвид това, че се касае за две деяния, а също така, че той е бил с
доказан /положителен/ тест за наличие на заболяването.
6
По отношение на подс. С. П. съдът счита, че наложените две задължителни
пробационни мерки със срок от десет месеца е завишен срока. Съдът не е отчел при
индивидуализацията на наказанието на подс. С. П., че се касае за едно деяние, за разлика от
Т. П., това, че същата не е била болна, а само била е контактна с болен. Наистина, същата
като такава е била поставена под карантина, поради което правилно е призната за виновна
по чл.355, ал.2 във вр. ал.1 от НК, но с оглед горното следва срока на двете и пробационни
мерки да бъде намален в минимален размер, а именно 6 месеца.
Правилно и законосъобразно съдът е приложил нормата на чл.55, ал.3 от НК като не
наложил на двамата подсъдими кумулативното предвидено наказание „Глоба“. Налагането
на същата с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства би била несъразмерно тежко
спрямо извършеното, като се вземе предвид и размера на предвидената в санкционната част
на чл.355, ал.2 от НК.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че присъдата на РС – Търговище следва да бъде изменена, в
часта й, относно подс. С. П., като се намали срока на двете пробационните мерки на шест
месеца.
Водим от горното и на основание чл. 334, т.3 във в. с чл.337, ал.1 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 38/09.11.2022 год. постановена по НОХД № 397/2022 год. по
описа на РС – Търговище, в ЧАСТА Й, в която на подс. С. П. П. и е наложено наказание
„Пробация“ с пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от десет месеца, която да изпълни чрез явяване и подписване на подсъдимата два пъти
седмично пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, като
НАМАЛЯВА срока от десет месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА; 2 „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца, която да се изпълни в
пробационната служба по настоящия адрес на подсъдимата, като НАМАЛЯВА срока от
десет месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8