№ 2454
гр. С., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110150745 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 193682/19.09.2022
г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /..../ против М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 28222/15.02.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 1 287,57 лева (хиляда двеста осемдесет и седем
лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до имот,
представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2,
абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 204,48 лева (двеста и
четири лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
1
енергия; 3/ сумата от 26,99 лева (двадесет и шест лева и 99 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, представляващ апартамент № 78,
находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, абонатен № 171687, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2022 г. до изплащане
на вземането; 4/ сумата от 4,86 лева (четири лева и 86 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение. На 21.02.2022 г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на М. - Д. И. Ц., ЕГН
********** на основание чл. 47, ал. 5 ГПК без да са събрани достоверни данни,
че същата не живее на установения по делото адрес. В тази връзка, ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение, претендирани от М. - Д. И. Ц., ЕГН **********, на
17.08.2022 г. Исковата молба е подадена на 19.09.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, при съобразяване на разпоредбите на чл. 60, ал. 6 вр. чл. 60, ал. 3 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Поддържа, че ответницата дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не била заплатила за процесния период,
поради което изпаднала и в забава по отношение изпълнението на това си
задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** дължи в полза на
/.../ ЕАД, ЕИК /..../ суми, както следва: 1/ сумата от 1 287,57 лева (хиляда двеста
осемдесет и седем лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
2
30.04.2021 г. до имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к.
/.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 204,48 лева (двеста и четири лева и 48 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 26,99 лева (двадесет и шест лева
и 99 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, представляващ
апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, абонатен №
171687, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
15.02.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,86 лева (четири лева и 86
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до
02.02.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
които суми на 21.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7672/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение
в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Х. Л. от САК.
С отговора на исковата молба, подаден от името на ответницата М. - Д. И.
Ц., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат Х. Л. от САК, е релевирано възражение за частично
погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Моли се за частично отхвърляне на претенциите, заявени с исковата молба,
в частта по претенциите, които са обхванати от погасителната давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
3
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
4
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
5
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
6
дейности обслужващи основните.
От представените и приобщени към доказателствения материал писмени
доказателства, в това число: 1/ договор за замяна на недвижими имот,
обективиран в нотартиален акт за замяна на недвижими имоти № 138, том IV,
дело № 713/91 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при Втори
районен съд; 2/ удостоверение за наследници изх. № РИЛ18-УГ01-
2070/26.04.2018 г., издадено от Столична община, район Илинден за лицето Т. И.
Ц., ЕГН **********; 3/ удостоверение от ГИС-С. ЕООД за идентичност на адреси
и 4/ заявление-декларация рег. № Г-8148/30.04.2018 г., подадено от ответника М. -
Д. И. Ц. до /.../ ЕАД, за откриване на партида именно на името на ответника /която
декларация е депозирана пред ищцовото дружество точно преди началото на
процесния период/, се установява в производството, че през процесния период
01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., именно ответницата М. - Д. И. Ц. е следвало да
отговаря за заплащане на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия, в качеството си на собственик на процесния имот, представляващ
апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2 и въз основа на
депозираното пред ищеца заявление-декларация рег. № Г-8148/30.04.2018 г., за
откриване на партида за процесния имот именно на името на ответника.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ при /.../ ЕАД. Установява
се също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период не е осигурен достъп за проверка и отчет на монтираните в
7
имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот при отопляем обем от 53
кубически метра; 2/ топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 147 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по норма за
разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за 1 бр. лица/,
поради липса на осигурен достъп за извършване на реален отчет. От заключението
на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена
топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща
стойност от 1109,24 лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на
стойност от 1067,35 лева. Установява се също, че през процесния период дяловото
разпределение на енергията през е извършвано от отдел „Дялово разпределение“
при /.../ ЕАД, като редовно и на конкретна дата са изготвяни изравнителни сметки
за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника –
общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума
за връщане в размер на 593,26 лева, която следва да бъде прибавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1583,33 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответникът М. - Д. И. Ц..
От ответника М. - Д. И. Ц. се претендира сума в по-малък размер, а именно
1287,57 лева, поради което и предявеният иск за главница за доставена и
потребена топлинна енергия против М. - Д. И. Ц. се явява доказан до пълния
предявен размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на М. - Д. И. Ц. е
8
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение възражението за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият
състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
9
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.02.2022 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
възражението за погасяване по давност на вземането за главница за доставена и
потребена топлинна енергия през процесния период се явява основателно за
периода 01.05.2018 г. – 30.09.2018 г., доколкото изискуемостта на вземането за
месец септември 2018 г. е настъпила считано от 15.11.2018 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на
10
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.02.2022 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец септемрви 2018 г. е следвало да изтече на 15.01.2022 г./. Същевременно
вземането за месец октомври 2018 г. е настъпила считано от 16.12.2018 г., като
при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно,
то 3-годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.02.2022 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец октомври 2018 г. е следвало да изтече на 16.02.2022 г./
Ответникът не следва да отговаря за сумите, които са обхванати от
погасителната давност, а именно сумите, дължими за периода 01.05.2018 г. –
30.09.2018 г., които от събраните по делото доказателства се установява, че са в
размер на 155,87 лева.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът М. - Д. И. Ц. дължи на ищеца
сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера
от 1131,70 лева и за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен
за тези период и размер. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /15.02.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 204,48 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г.
до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, съдът
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
11
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1131,70 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.12.2018 г. до 02.02.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 16.07.2019 г. –
02.02.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 293,32 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
От ответника М. - Д. И. Ц. се претендира сума в по-малък размер, а именно
204,48 лева, поради което и предявеният иск за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия, се явява доказан до пълния предявен
размер и за предявения от ищеца период.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
12
доказан за периода 16.07.2019 г. – 02.02.2022 г. и за размер от 204,48 лева и следва
да бъде уважен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 15.02.2022 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 26,99 лева за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че /.../ ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 26,99 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. е основателна и доказана за пълния
предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
13
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Дори да е приложим и краткия 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения в този смисъл /и при съобразяване разпоредбата
на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, т.е. дори да се приеме,
че вземането за месец 01.2019 г. е станало изискуемо, считано от 01.02.2019 г., то
същото не би било погасено по давност към 15.02.2022 г., доколкото евентуален 3-
годишен давностнен срок би изтекъл на 01.04.2022 г./.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
4,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. – 02.02.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7672/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 79,20 лева,; 2/
14
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 7672/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 30,48 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 7672/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева; 5/ за заплатен депозит за особен
представител на ответника в размер на 250 лева. От ищеца се претендират и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът М. - Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г,
ет. 2, ап. 78, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК
/..../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, сумата от 71,99
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 7672/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. - Д. И. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 78, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, сумата от 652,29 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 50745/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7672/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 50745/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД,
ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против М.
- Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 78,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че
М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /..../, сумата от
1131,70 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г,
ет. 2, абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 15.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.02.2022 г. по
гр.д. № 7672/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1131,70 лева до пълния
предявен размер от 1287,57 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.09.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД,
ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против М.
- Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 78,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД,
ЕИК /..../ сумата от 204,48 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.02.2022 г. по гр.д. № 7672/2022 г. по описа на СРС, 160
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД,
ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против М.
- Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 78,
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че
М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /..../, сумата от
26,99 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот,
16
представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г,
ет. 2, абонатен № 171687, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.02.2022 г. по
гр.д. № 7672/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище
и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против М. - Д. И. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 2, ап. 78, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че М. - Д. И. Ц., ЕГН ********** дължи в
полза на /.../ ЕАД, ЕИК /..../ сумата от 4,86 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.02.2022 г. по гр.д. № 7672/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА М. - Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл.
/.../, вх. Г, ет. 2, ап. 78, да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 71,99 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
7672/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА М. - Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл.
/.../, вх. Г, ет. 2, ап. 78, да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 652,29 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 50745/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17
18