№ 8317
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20241110100799 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени „Застрахователно
дружество „***********************“ АД против
„***************************” ЕАД иск с пр. осн. чл. 411 КЗ, с който се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1918,84 лв. –
главница, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **************************/14.03.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е
заплатил сума в размер на 5614,77 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени на МПС марка „***********************“, с peг.
№ *********************** щети, настъпили в резултат от ПТП, виновно
причинено от водач на л.а. марка „*********************“, с peг. №
***********************, реализирано на 23.02.2023 г., в района на гр.
София, ул. ****************************. Сторени са и 15 лв. ликв.
разноски. Сочи се, че нанесените имуществени вреди били описани в
протоколи за оглед и оценка на щети от 14.03.2023 г. и 21.04.2023 г. Въз
основа на изготвените протоколи за оглед било определено обезщетение в
размер на 5614,77 лв., което било е изплатена по банков път на
застрахованото лице на 04.07.2023 г. Твърди се, че след получена на
21.07.2023 г. покана, ответникът е одобрил да изплатил на ищеца, сумата в
размер на 3710,93 лв.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на
1
ищеца сумата от 1918,84 лв. – главница, представляваща непогасен остатък
от изплатено застрахователно обезщетение по претенция по щета № №
**************************/14.03.2023г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Не
спори да е застраховател по ГО на водача на МПС „*********************“,
рег. № ***********************. Сочи обаче, че представените от ищеца
фактури, въз основа на които е изплатено обезщетение са издадени от
официален сервиз за марката „***********************“, в този смисъл
разходите които извършени излизали извън периода на гаранционното
покритие на увреденото МПС, предвид което се възразява по отношение на
размера на извършените разходи. С оглед изложеното се твърди, че ремонтът
е извършен при завишени стойности на услугите за отремонтиране. Оспорва
се твърдението на ищеца, че действителната стойност за репариране на
констатираните увреди по лек автомобил марка „***********************“,
модел „******************************“, рег. №
**************************, намиращи се в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие, възлизат на 5 614,78 лева.
Посочва се, че действителната стойност на увреденото МПС към датата на
настъпване на процесното ПТП, е следвало да бъде определена по средни
пазарни цени с алтернативни заместващи части.
Не се оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП. Не оспорва
наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер
**************************, сключен в *********************** за лек
автомобил „*********************“, рег. № ***********************.
Моли да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че *********************** е изплатило на ищеца „ЗД
***********************“ АД следните суми: 3 695,93 лева – обезщетение
за възстановяване на действителните вреди по лек автомобил марка
„***********************“, модел „******************************“,
рег. № **************************, причинени от ПТП, настъпило на
23.02.2023 г., както и 15,00 лева за ликвидационни разход.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
2
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 23.02.2023 г., в района на гр. София, ул.
**************************** е реализирано ПТП между л.а.
*********************“, рег. № *********************** и л.а.
***********************“, модел „******************************“, като
вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. *********************“, рег.
№ ***********************; че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на МПС „*********************“, рег. №
*********************** е била застрахована при ответника; че МПС
„***********************“, модел „******************************“,
рег. № ************************** е отремонтирано и ищецът е заплатил
на пострадалото лице сума в размер на 5614,77; че ответникът
*********************** е изплатило на ищеца „ЗД
***********************“ АД 3 695,93 лева – обезщетение за
възстановяване на вреди по лек автомобил марка
„***********************“, модел „******************************“,
рег. № **************************, причинени от ПТП, настъпило на
23.02.2023 г., както и 15,00 лева за ликвидационни разходи.
С оглед изложеното , съдът сита, че е осъществен състава на нормата на
чл. 45 ЗЗД, като спорен по делото остава въпросът относно размера на
причинените вреди.
За установяване на размера на причинените вреди е назначена САТЕ.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.
От прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил
***********************“, с peг. № ***********************, с оглед
обстоятелството, че същият е гаранционен, изчислена на база по цени на
официалния сервиз, възлиза в размер на 5614.76 лв., а с включени 15,00 лв.
ликвидационни разноски - 5629.76 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които
се опровергават от приетата САТЕ, в която е посочено, че нанесени на
3
процесното МПС „***********************
******************************“, рег.№ **************************,
вреди се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването
им при конкретното пътно-транспортно произшествие.
По изложените по – горе съображения, предвид обстоятелството, че
причинените на ищеца с ПТП-то имуществени вреди възлизат в размер на
5614,77 лв., а ответникът е възстановил сумата от 3710,93 лв., то за разликата
в размер на 1903,84 лв., колкото и размерът на предявения иск по чл. 411, ал.
1 КЗ, се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Към уважения
размер на вредата следва да се прибави и сумата в размер на 15 лв.,
представляваща извършени от ищеца ликвидационни разноски. Поради
изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 1918,84 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в
размер на 376,75 лева, представляващи заплатена държавна такса – 76,75
лева, депозит за СТЕ – 200 лева, и юрк. възнаграждение в размер на 100 лева,
определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****************************“ ЕАД, с ЕИК
**************************, с адрес в *************************** да
плати на ищеца „ЗД ***********************“ АД с ЕИК
************************, с адрес в гр.София, ************************,
на осн. чл.411 КЗ – 1918,84 лв., представляваща неизплатена регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
04.01.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
****************************“ ЕАД, с ЕИК **************************,
с адрес в *************************** да плати на ищеца „ЗД
***********************“ АД с ЕИК ************************, с адрес в
гр.София, ************************, сумата в размер на 376,75 лв.,
представляваща съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5