РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600287 по описа за 2021 година
С Присъда № 260030 от 05.02.2021г., постановена по НОХД №
2148/2020г., Pайонен съд - Бургас признал подсъдимия И. . И., ЕГН
**********, за виновен в това, че на 29.03.2017г., в гр. Камено, област
Бургас, на кръстовището на ул. „Георги Кондолов“ и ул. „Яна Лъскова“,
отправил спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му, а именно
спрямо Н. Г. Д., ЕГН *******, заемащ длъжността „Младши автоконтрольор I
степен“ в група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Камено
към ОД на МВР-Бургас, закана за убийство с отправяне към него на
репликата: „Аз в затвора ще вляза, но ще те намеря къде живееш, ще избия
теб и семейството ти!“, като отправената закана би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването , поради което и на основание чл.144,
ал.3, предл. първо, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение отложил на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Срещу така постановената присъда била подадена въззивна жалба от
1
подс. И., чрез защитника му – адв. К.К. от АК-Бургас, съдържаща бланкетни
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.
Доказателствата по делото не позволявали извод, че с действията си
подсъдимият се бил заканил с убийство спрямо полицейския служител.
Думите, с които последният твърдял, че е отправена заканата, посочени в
разпита му, извършен незабавно след деянието, се различавали от тези,
изложени от него в разпита му като свидетел 13 месеца след деянието. Свид.
Д. не бил възприел „сериозно“ заканата и не се страхувал от нейното
реализиране. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подс. И. да бъде признат за невиновен.
Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното
обвинение намира жалбата за неоснователна и предлага съдът да потвърди
първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован. Счита, че
фактическата обстановка била правилно установена и изцяло подкрепена от
доказателствата по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И.,
нередовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа изцяло жалбата и
посочените в нея доводи, и моли същият да бъде признат за невиновен в
извършване на престъплението.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и материалите
по делото, както и в съответствие с чл. 314 НПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е проведено при условията на
чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. „а“ от НПК, в отсъствието на подсъдимия.
Същият е бил многократно издирван на известните му по делото адреси – гр.
К., Б. област, ул. „*******“ № ** и в с. К., община К., област Б., за връчване
на съответните книжа, но не е бил открит. Видно от приложените призовки,
подс. И. не бил установен на адреса, като по данни на негови съседи,
включително и на жената, с която същият тогава живеел съпружески
(впоследствие негова съпруга), както и на майка , той живеел и работел в
Германия, но не разполагали с информация относно негово предстоящо
завръщане на територията на Република България. Първостепенният съд е
2
сторил всичко възможно, за да установи точното местонахождение на
подсъдимия като е изискал справки от различни държавни институции – АИС
„Издирвателна дейност и НМАН“ към МВР, „Граничен Контрол“; от
Национална следствена служба, съответното звено към следствените арести,
ГД „Изпълнение на наказанията“ и др. От приложените справки е видно, че
И. многократно е напускал Република България, като след последното такова,
липсват данни относно неговото завръщане. И. е бил обявен и за
общодържавно издирване с Телеграма № 23795/09.10.2020г. на ГД
„Национална полиция“-МВР и КИЛ с УРИ 7779р-10043/09.10.2020г., но
видно от приложените докладни и уведомления, проведените от съответните
служби оперативно-издирвателни мероприятия не са дали положителен
резултат и подсъдимият не е бил установен. В контекста на изложеното
настоящият състав счита, че при проведеното производство пред районния
съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като са били
положени достатъчни усилия, отговарящи на вменените в НПК задължения на
съда, за издирването и установяването на подсъдимия, за да бъде призован за
съдебно заседание. След като е констатирал, че отсъствието на подсъдимия
няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото, правилно
съдът е провел производството по реда на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. „а“ от
НПК.
Във въззивното производство подсъдимият И. също не бе открит на
известните по делото адреси. С оглед установяване на местонахождението му,
настоящият състав също изиска нарочна справка за задграничните пътувания
на И. (л.20 от ВНОХД 287/2021 по описа на БОС), но предвид резултатът от
нея – същият е напуснал пределите на страната на 06.09.2020г., както и
предвид събраната информация, отбелязана в призовките и приложените
докладни записки, сочещи, че към момента на разглеждане на делото пред
настоящата инстанция подсъдимият живее и работи във Федерална Република
Германия заедно със съпругата си, ход на делото беше даден на основание
чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „а“ от НПК. Въпреки, че престъплението, за което И.
е предаден на съд, изисква личното му участие, съдът прецени, че правата му
ще бъдат гарантирани чрез надлежно упълномощения му защитник ,както и
отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина по
делото.
Въззивната инстанция констатира,че районният съд е събрал по
3
съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз
основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща на
установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:
На 29.03.2017г., около 10:00 часа, свидетелите Н. Д. и К. Ч., заемащи
длъжности съответно „младши автоконтрольор I степен“ в група
„Охранителна полиция“ и „младши експерт“ – двамата в РУ-Камено при ОД
на МВР-Бургас се установили на кръстовище в гр. Камено, образувано от ул.
„Георги Кондолов“ и ул. „Яна Лъскова“. В изпълнение на служебните си
задължения спрели за проверка лек автомобил марка „******“, модел „***“, с
рег. № ******, управляван от подс. И.И.. На предната дясна седалка на лекия
автомобил седяла свид. Б. М. А. – съпруга на подсъдимия, а на задната
седалка била майка – свид. Б. П. А.а. В хода на проверката свид. Д.
установил, че подсъдимият управлявал автомобила без поставен предпазен
колан, а също така светлините на автомобила не били включени. В тази
връзка Д. заявил на И., че ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, след което се отправил към служебния си
автомобил. И. незабавно излязъл от превозното средство, насочил се към
свид. Д., упреквайки го, че съставя актове за допуснати нарушения само на
него, като малко след това му заявил: „В затвора ще вляза, но ще те намеря
къде живееш, ще избия теб и семейството ти!“, след което с пръста на дясната
си ръка го бутнал няколко пъти в областта на гърдите. В този момент от
автомобила на подсъдимия излязла и свид. Б. М., която взела пръст от земята,
хвърлила я във въздуха и изрекла към свид. Д. думите: „Децата ти на пръст да
станат! Заплатата си да дадеш за свещи, децата ти да умрат, да ги заровиш! Аз
в затвора ще вляза, но това, което съм ти обещала ще направя!“, след което с
отворена ръка и без значително употребена сила, ударила свид. Д.по лявото
рамо. Непосредствено след това подс. И. бил задържан от полицейските
служители за срок от 24 часа и отведен в РУ-Камено.
Гореизложената фактическа обстановка се извежда от наличната по
делото доказателствена съвкупност - показанията на свидетелите Н. Д., К. Ч.и
В. Д., включително и от прочетените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2,
предл. второ от НПК показания, дадени от същите в хода на досъдебното
производство, частично от показанията на свид. Б. П. и от прочетените на
основание чл.281, ал.5 от НПК показания на свид. Б. М., дадени при разпита
в досъдебното производство, и частично от надлежно приобщените на
4
основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на подс. И., дадени в
хода на разследването по досъдебното производство в присъствието на
защитник, както и от приложените и приети писмени доказателства: писма,
докладни записки, удостоверения, длъжностни характеристики относно Д. и
Ч. и др.
В действителност свидетелските показания по делото са противоречиви,
но районният съд е изследвал отделните доказателствени източници
обективно, всестранно и пълно и не е допуснал превратното им тълкуване,
чрез което е успял да изведе правилната фактическа обстановка, съответно -
да разкрие обективната истина, така както повелява принципът, заложен в
чл.13 от НПК. Анализът на доказателствата е извършен изцяло при
съобразяване правилата на формалната логика и е напълно споделен от
настоящия състав. Правилно съдът е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите Д. и Ч. като последователни, логични и изложени безпристрастно
и обективно, а същевременно съответстват и на останалите приложени по
делото писмени доказателствени източници. Чрез тях се проследяват
действията на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието.
Отсъства спор относно фактическата обстановка, развила се преди
осъществяване на престъплението. Подс. И. познавал свид. Д. и бил запознат
със заеманата от последния длъжност, поради предходно извършвани от
последния проверки на подсъдимия и съставянето на АУАН на същия и
съпругата му по Закона за движение по пътищата. Поради същата причина,
пострадалият Д. също познавал подс. И.. На посочените в обвинителния акт
време и място последният е пътувал с лек автомобил, заедно с жената, с която
живеел съпружески (към настоящия момент – негова съпруга), и свид. Б. П. А.
- собственик на автомобила, видно от приложената на л. 99, т. 1 от
досъдебното производство справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Бургас. В хода на проверката, подсъдимият излязъл от лекия автомобил,
без преди това да бъде повикан от полицейския служител (като това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите Б. П. и Б. М.),
след което насочил агресивното си поведение към един от полицаите, а
именно свид. Д.. И. отправил различни, обидни и заплашителни по естеството
си думи към последния, включително и тези, предмет на разглеждане по
настоящото дело: „В затвора ще вляза, но ще те намеря къде живееш, ще
избия теб и семейството ти!“. Със същата категоричност според въззивния
5
съд са доказани и действията и думите, изречени от свид. Б. М., макар и те да
не попадат сред релевантните за делото обстоятелства, визирани в чл.102 от
НПК.
В противоречие с така описаните обстоятелства, изведени от
показанията на свид. Д. и свид. Ч., са твърденията на свидетелите Б. М. и Б.
П., а също и обясненията на подсъдимия, законосъобразно приобщени по
делото. Съдът и тук коректно е анализирал изнесените от тях фактически
данни с повишено внимание, отчитайки близката връзка на П. и М. с
подсъдимия, респ. заинтересоваността им от изхода на делото. Правилно е
констатирано и противоречието между показанията на свид. Б.П. от една
страна и тези на свид. Б.М. и подсъдимия от друга, по отношение на част от
обстоятелствата около инцидента. Следва да се добави също, че освен
посоченото, всички те са и логически неиздържани. При разпита в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, свид. Б. П. подкрепя твърденията
на полицейските служители, свидетели по настоящото дело, относно
действията на свид. Б. М., а това отново потвърждава правилността на
решението на районния съд да даде вяра именно на свидетелите Д. и Ч.. Тя
посочва, че след като излязла от автомобила, също без да бъде повикана от
полицейските служители, М. взела пръст от земята и казала: „Тъй да ти
станат децата…“. При същия разпит П. няколкократно потвърждава
агресивното поведение на свид. М.: „…дъщеря ми започна да псува, стана
като бясна….“, „Дъщеря ми беше като луда…“; „…дъщеря ми ги псува и ги
кълнеше (полицаите)…“ - л.90, гръб и л.91 от НОХД 2148/2020 по описа на
БРС.
В показанията си обаче (л.113, т.1 от досъдебното производство) свид.
Б. М. твърди, че именно полицейските служители са имали агресивно
поведение и дори сочи, че свид. Д. я бутнал с ръце към автомобила, а също
така отправял обидни думи към нея и съпруга . Тя отрича през времето, в
което се развил инцидентът, подс. И. да е отправял закани към някой от
присъстващите. В обясненията си последният потвърждава изложеното от М..
В частта относно липсата на отправена от него закана към полицейския
служител са и показанията на свид. П.. Така казаните показания и обяснения,
настоящият състав намира за нелогични, неотговарящи на обективната
действителност и в противоречие с кредитираните по-горе доказателствени
6
източните. Обясненията на подсъдимия, освен гласно доказателство и
източник на фактически данни, представляват и средство за защита, от което
следва, че е необходимо винаги да бъдат анализирани обстойно и с особено
внимание. В настоящия случай те са проявление на гарантираното му от
закона право на защита и единствено обслужват защитната му теза, останала
неподкрепена от оценените като достоверни доказателства по делото, поради
което не следва да бъде използвана при изграждане на фактическата
обстановка. Неподчинени на правилата на формална логика остават
твърденията, обсъдени в настоящия абзац, относно действията на
полицейските служители. Нелогично е свидетелите Д. и Ч. да спрат за
проверка едно лице, след което без причина да започнат да обиждат и блъскат
същото това лице и спътника му, а впоследствие да го арестуват, вменявайки
му вина за случилото се. Ако в действителност служителите са искали да
„накажат“ подсъдимия и съпругата му, както последните твърдят, още по-
нелогично се явява обстоятелството, че свид. М. не е била задържана за срок
от 24 часа, въпреки поведението , което безспорно следва да се окачестви
най-малко като агресивно, неморално и непристойно. Изложените от М.
твърдения са разбираеми, доколкото същата е съпруга на подсъдимия, а и
логични – като дадени в опит същият да бъде оневинен за деянието си.
Същото се отнася и за показанията на свид. П., в частта относно липсата на
отправена от подсъдимия закана с убийство към пострадалия полицейски
служител.
Настоящият състав, противно на твърденията на защитата на
подсъдимия, не намира показанията на Д. за неубедителни. Както е отразено в
мотивите към атакуваната присъда, този свидетел е изпитал силен стрес за
своите близки от отправената от подсъдимия закана, поради което е напълно
разбираемо непосредствено след осъщественото спрямо него престъпление да
не успее с абсолютна категоричност и точност да пресъздаде всеки един
момент от осъществилото се събитие. След като е преминал обаче
първоначалният „шок“ от случилото се - както сам посочва в разпита си от
29.03.2017г., той е изложил конкретните думи, отправени му от подс. И., с
които се е заканил да убие него и семейството му, а също така и още
множество обиди и закани към него, част от които е споделил и при
първоначалния си разпит. Изминалият период от време между тези две
процесуално следствени действия (разпитите на този свидетел) е обусловен от
7
инициативността на органите, ръководещи разследването и не зависи от
желанието на самия пострадал да изложи по съответния процесуален ред
спомените си. Обстоятелствата, наведени във въззивната жалба, че върху
показанията на пострадалия е било оказано някакво въздействие (непосочено
изрично от кого), са голословни, неподкрепени от каквито и да било
доказателства, несъстоятелни и като такива, не следва да бъдат допълнително
обсъждани.
Въззивният съд изцяло споделя и правния извод на БРС,че от от
събрания доказателствен материал се установява по безспорен начин, че от
обективна страна подсъдимият И. Х. И., ЕГН **********, на посочените по-
горе дата и място, отправил спрямо длъжностно лице при изпълнение на
службата му - Н. Г. Д., ЕГН ********, заемащ длъжността „Младши
автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление – Камено към ОД на МВР-Бургас, закана за убийство с отправяне
към него на репликата: „Аз в затвора ще вляза, но ще те намеря къде живееш,
ще избия теб и семейството ти!“, като отправената закана би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването , с което извършил престъпление по
чл.144, ал.3, предл. първо, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
Употребените от подсъдимият изрази еднозначно сочат, че спрямо Д. и
семейството му е била отправена явна закана, свързана с причиняването на
смъртта им. Без съмнение тези думи са били насочени именно към
пострадалия, като изричането им е било съпроводено от действия, отново
категорично показващи, че именно Д. е обект на отправената закана –
подсъдимият го посочил с пръст, с който го бутнал нееднократно в областта
на гърдите, т.е. адресатът на заканата е абсолютно конкретизиран. Въпреки,
че пострадалият е бил полицейски служител и е изпълнявал служебните си
задължения и това обстоятелство е било известно на подсъдимия, същият не
се е поколебал да отправи закана за убийството на Д. и семейството му. Това,
наред с обстановката, при която е извършено деянието, в частност
неизпълнението на полицейските разпореждания, дадени към водача на
автомобила и спътника му, останалите отправени закани и обиди – „…утре
няма да си на работа, боклук!...ще те намеря…децата ти ще страдат“ и т.н.,
съпроводени от обиди, бутане и изобщо цялостното агресивно поведение на
подсъдимия и съпругата му, води до недвусмисления извод, че коментираната
в настоящото изложение закана е била от естество да възбуди у Д.
8
основателен страх от реализирането ѝ.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че възраженията на
защитата, свързани с липсата на уплаха у пострадалия, са изцяло
несъстоятелни. Въпреки изчерпателния отговор в този смисъл на същото
възражение, даден от първата инстанция, жалбоподателят пред настоящия
състав отново сочи, че Д. не се бил изплашил от казаните му думи. За
съставомерността на деянието законодателят не е посочил като условие
лицето, към което е отправена заплахата за живота му, да е изпитало стрес,
нито пък е поставил количествен критерии относно този стрес.
Обстоятелство, подлежащо на изследване и съответно установяване наред с
останалите, визирани в нормата на чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, е дали
отправената закана е от естество да породи основателен страх от
осъществяването (ТР № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК). В
конкретния случай това е налице и по-горе бяха изложени аргументите на
проверяващата инстанция в този аспект. За пълнота може да се добави, че
отрицателните, негативните изменения в емоционалната сфера на
пострадалия са също безспорни и този извод се потвърждава от изложеното
от него при разпита му, извършен непосредствено след деянието, в който
заявява следното: „това за мен беше като шок, не очаквах подобна реакция,
защото аз считах, че с действията си правомерно съм изпълнявал служебните
задължения по инструкции“; „…имам дъщеря и като всеки съвестен родител
се притеснява и тревожи за живота и здравето на членовете на семейството
си.“
Безспорно предвид заеманата от пострадалия Д. длъжност, същият е
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, б. „а“ от НК. Той е изпълнявал със
заплата служба в държавно учреждение и към момента на извършване на
деянието е изпълнявал служебните си задължения, свързани с осъществяване
на контрол на движението по пътищата, проверка редовността на
притежаваните от водачите на моторни превозни средства документи,
изправността на МПС и съблюдаване спазването на правилата, регулиращи
подлежащата на контрол дейност.
Настоящият състав счита, че първоинстанционният коректно е извел и
субективната страна на престъплението като е приел, че то е извършено
виновно при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, за което е
9
изложил и убедителни аргументи. И. е действал с ясното съзнание, че
вербалните закани за лишаване от живот на пострадалия и семейството му, са
от естество да породят у последния основателен страх и това именно е била
целта му. Също така, видно от съпътстващите деянието изрази, подсъдимият
е изпитвал негативно отношение към Д. поради заеманата от последния
длъжност и изпълнението на вменените му задължения. Доказателства за
казаното са кредитираните с доверие показания на свидетелите, както и тези
на самия подсъдим и свид. Б. М.. Още с излизането си от лекия автомобил, И.
е упрекнал Д., че „пише“ актове само на него.
За обсъденото дотук престъпление по чл.144, ал.3, предл. първо, вр.
ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 6
години. При условията на чл.54 от НК, районният съд е отмерил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Настоящият състав намери, че
дейността на проверявания съд по индивидуализация на наказанието също не
може да бъде упрекната в неточности. Най-напред следва да се посочи, че
коректно е отбелязана настъпилата по право реабилитация на подсъдимия И.,
предвид изтичането на посочените в чл.88а от НК срокове от изтърпяване на
предходно наложените му наказания. Правилен е също и изводът, че по
делото не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, поради
липсата на множество, или изключителни по естеството си смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното престъпление да се явява
несъразмерно тежко. Обществената опасност на деянието е типична за
престъпленията от този вид. Механизмът на извършването му също не се
отличава съществено - подсъдимият е отправил закана към живота и здравето
на пострадалия и семейството му, след което е бил задържан. Фактът, че
пострадалият към момента на деянието, а също и преди това, е съставял
АУАН на подсъдимия, от които действия последният се е настроил негативно
към него, служи единствено за извеждане на мотивите, стоящи зад решението
на дееца да извърши престъплението, но не обосновава по-ниска наказателна
отговорност за същия. Правилно като обстоятелство, изискващо намаляване
размера на наказанието, районният съд е отчел изтеклия период от време от
извършване на престъплението до настоящия момент. Също така предвид
обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, персоналната му обществената
опасност следва да се определи като ниска. Всичко това сочи, че наказанието
10
на подс. И. следва да се определи значително под средния предвиден за
деянието размер. Така отмереното наказание от 1 година „Лишаване от
свобода“, въззивният съд намира за справедливо и адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца, и отчита в пълна степен личностните
характеристики на последния. Чрез него в най-пълна степен ще се постигнат
целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид липсата на предходно осъществена спрямо подсъдимия
наказателна репресия, а също и с оглед казаната по-горе оценка относно
цялостната обществена опасност на стореното и неговия извършител,
решението на районния съд да отложи изпълнението на така определеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година за изпитателен срок от 3
години се явява правилно и напълно обосновано. По този начин подсъдимият
ще запази социалните си контакти, трудовата си ангажираност и
възможността да се грижи за семейството си, а установеният изпитателен
срок ще го мотивира към поведение, съобразено изцяло със закона и добрите
нрави.
Въз основа на изложено дотук и след извършена на
основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване или
отменяване на присъдата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260030 от 05.02.2021г., постановена по
НОХД № 2148/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12