№ 6540
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110127871 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. М. М. срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.
Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се
****************************************, с клиентски номер при ответника №
************, аб. № ***********, който се снабдява с ел. енергия от ответното
дружество. На 15.03.2023г. служители дошли на адреса на електроснабдения имот,
проверили състоянието на електромера, намиращ се на стълб пред имота, и в
отсъствие на ищеца съставили констативен протокол, който бил изпратен на ищеца с
писмо от 13.10.2023г. Посочва, че нито той, нито негов представител били поканени
при извършване на проверката. Изтъква, че няма външно вмешателство в електромера,
не е установено от кога е неизправен и не е установено евентуално колко допълнителна
електроенергия не е отчетена от него. Въпреки това, на 18.10.2023г. била съставен
фактура, с която е начислена сума за плащане по констативния протокол. Счита, че не
дължи начислената сума, тъй като е изчислена по изходящи от ответника документи и
по неясна методика. Поддържа, че дори да са установени отклонения, доставчикът на
ел. енергия следвало точно да установи периода на грешното измерване. Твърди, че
съставената фактура е неправомерна, а претендираната с нея сума неоснователна. В
проведеното на 07.11.2024г. открито съдебно заседание прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 17 456,59лв., начислена с
фактура № **********/18.10.2023г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Посочва, че ищецът е потребител на ел. енергия за имота, като на
15.02.2023г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към дружеството извършили
проверка на СТИ с фабричен № 056921, обслужващо процесния имот, за което били
уведомени от МВР. За проверката бил съставен КП № 2002683/15.02.2023., в който
били отразени констатациите на проверяващите. На клиента било изпратено писмо, с
1
което бил уведомен за извършената проверка и за съставения КП. СТИ било изпратено
за проверка в БИМ, която завършила с констативен протокол за несъответствието му.
На база констатациите било извършено преизчисление на сметката на ищеца по реда
на ПИКЕЕ и била издадена процесната фактура. Ответникът твърди, че дружеството
има основание да извършва корекция на сметките съгласно ПИКЕЕ /от 2019г./, а
самата корекция била извършена правилно и според установените правила. Излага
допълнителни съображения за неоснователност на иска.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
ищецът е собственик на процесния имот, находящ се
****************************************, с клиентски номер при ответника №
************, аб. № ***********, на който се доставя ел. енергия от ответника и с
последния се намират в облигационно отношение по договор за доставка на ел.
енергия.
По делото е представен констативен протокол (КП) № 2002683/15.12.2023г., от
който се установява, че на тази дата двама служители на ответното дружество, заедно
с един свидетел от Федерация на потребителите, са посетили процесния имот, който
според протокола представлява бивш цех и магазин, а в момента автосервиз, за
проверка. Отбелязано е, че електромерното табло се намира в границите на имота и
има достъп до него, както и че е монтирано вътре в обекта. Посочено е, че електромер
с фабричен № 056921, намиращ се вътре в обекта, е демонтиран и приготвен за БИМ,
като е монтиран нов електромер в ТП „К. д.“ от служители на МУД – Перник с
протокол № 5930965. Удостоверено е, че констатациите са демонстрирани пред
представител на потребителя и пред независими свидетели, присъствали на
проверката, като протоколът е подписан от И. Б. М. – син на абоната, двамата техници
и свидетеля. Уведомени са органите на МВР, като при проверката и констатациите не е
изпратен екип на МВР.
На 15.03.2023г. е издаден констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 155 от БИМ. Предмет на проверката от БИМ е бил сваленият
електромер с № 056921. Посочено е, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики и отчита с грешна -6,00% при максимално допустима
от +-2,0%, като при огледа на вътрешността е констатирано, че долният диск на ротора
опира в долната челюст на магнита и възпрепятства движението му.
На 18.10.2023г. е издадена справка за преизчислени количества ел. енергия от
ЕРМ Запад /л. 48/. В нея е посочено, че на основание раздел IX от правилата за
измерване на количеството ел. енергия, КП на НТЗ 2002683/15.02.2023г. и КП на БИМ
155/15.03.2023г. следва да се доначисли използваната от потребителя ел. енергия на
база показанията на дата 15.02.2023г. – дневна 74 917 кВч и показанията на дата
16.11.2022г. – дневна 47 723 кВч или общо 27 194 кВч за периода 16.11.2022г.-
15.02.2023г.
С изпратени писма с обратни разписки, удостоверяващи получаването, абонатът
е уведомен за извършените действия.
Въз основа на извършеното преизчисление, на 18.10.2023г. е издадена фактура
№ ********** на стойност 17 456,59лв., която е предмет на оспорване в настоящото
производство. Тази сума представлява паричната равностойност на начислените
2
допълнително 27 194 кВч.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални
знания, по делото са допуснати първоначална и повторна съдебно-технически
експертизи.
Съобразно заключението, изготвено от вещото лице инж. М. Б., последната
метрологична проверка на процесното СТИ е от 2002г. и към момента на проверката на
15.02.2023г. е било с изтекъл срок на последваща метрологична проверка, която на
трифазни СТИ е 4 години. Вещото лице посочва, че справката за преизчислените
количества ел. енергия е на база реално отчетата ел. енергия от СТИ от 07.09.2010г.
до 15.02.2023г. Според експертизата, електромерът е демонтиран в информационната
система на дружеството на 08.01.2019г. и след тази дата не са генерирани поръчки за
отчитането му, като адресът не е посещаван от служители на дружеството за
периодични отчети. Вещото лице е категорично, че последният реално извършен
отчет на СТИ преди проверката на 15.02.2023г. е на 07.09.2010г. и начислените
47 723 кВч представляват отразената в СТИ консумация между двата периода. Тоест,
това количество представлява действително отчетеното такова между датите на двата
реално извършени отчета на 07.09.2010г. и 15.02.2023г. или за период от 12 години,
5 месеца и 9 дни. Експертът посочва, че извършените от дружеството действия не са
типичната корекция на сметки по ПИКЕЕ, а са за реално отчетена/консумирана ел.
енергия. Според него, установената грешка от минус 6% не е в резултат от външна
намеса на измервателния уред, а от износване на лагера, в който се намира в остта на
ротора, предвид датата му на производство през 2002г.
Повторното заключение прави същите изводи, с изключение, че според вещото
лице инж. А. Ц. конструкцията на този тип електромери е достатъчно надеждна и не
би могло долният диск да пропадне толкова от износване на лагера така, че да опира в
челюстта на магнита и да се изкриви, за да отчита с грешка от минус 6%. Според него
е налице външно въздействие, каквото би могло да бъде поставяне на достатъчно
силен магнит, който ще действа като спирачка и ще създаде сила, достатъчно голяма за
да деформира диска. И това вещо лице посочва, че в случая дружеството е извършило
корекция по т. н. „реални данни“, като за начални показания са взети показанията
на електромера от последния извършен отчет на 07.09.2010г. и следващите
показания на електромера от проверката на 15.02.2023г. Но според вещото лице Ц.,
в случая е следвало да се извърши преизчисление по правилата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ
при установяване на грешка в отчитането.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице хипотезите на ПИКЕЕ,
свързани с неизмерване/неточно или с грешка измерване, а е налице единствено
начисляване на реално консумирана и отчетена ел. енергия между два конкретни
периода. Обстоятелството, че в справката за преизчисление от 18.10.2023г. ответникът
се е позовал на раздел IX от ПИКЕЕ, е ирелевантно. Същият признава в нея, че става
дума за доначисляване на използвана и реално отчетена ел. енергия от
потребителя. В нарушение на изискванията обаче, вместо да посочи реалната начална
дата, която е 07.09.2010г., същият е посочил като начална дата 16.11.2022г. В хипотеза
като процесната, когато се начислява реално потребена ел. енергия между две
отчитания на СТИ, следва като начална и крайна дата на потреблението да бъдат
посочени именно тези две дати на извършените отчети. Ето защо, в случая въобще не
се касае за приложение особените на правила на ПИКЕЕ, а за доначислено реално
потребено количество ел. енергия, което е остойностено с издадената фактура за
сумата от 17 456,59лв.. Тази стойност съответства на утвърдените от КЕВР цени
според експертните заключения.
Не могат да се споделят доводите на ответника, че липсата на отчети се
3
дължала на неосигурен достъп за отчет до имота от абоната, доколкото в тази насока
няма ангажирани доказателства. Водената от оператора информационна система не
може да служи като доказателство за тези обстоятелства, доколкото се поддържа от
самия него. По делото липсват протоколи, в които да е удостоверена липсата на достъп
до имота при осъществени посещения за извършване на отчет на измервателния уред
на конкретно посочени дати. Не са събрани и гласни доказателства в тази насока. При
твърдение за неосигуряване на достъп за отчет на измервателния уред в период от 12
години, логично е да бъде потърсен абонатът за осигуряването на такъв достъп, както
успешно е потърсен за връчване на резултатите от извършената корекция. По делото
обаче липсват доказателства да е изпратена покана или друг документ до ищеца, с
който да е констатирана липсата на достъп и да е поискано съдействие от абоната за
осигуряването на такъв. В случая не се касае за бездействие на абоната, а за
бездействие на ответника да изпълни законовото си задължение да отчита
измервателните средства и не може да извлича ползи от собственото си бездействие,
като неотчетеното количество доставена ел. енергия за над 12 години го отнесе за
последните 3 месеца преди проверката от 15.02.2023г.
По отношение на довода, че СТИ е било с изтекла метрологична годност, съдът
намира, че само това обстоятелство не го прави негодно средство за търговско
измерване. Неизвършването на първоначална и последваща проверка на електромера
само по себе си не води автоматично до извод, че същият е бил технически
неизправен и негоден да измерва обективно и вярно количеството доставена
електрическа енергия, доколкото и СТИ с изтекъл срок на метрологична проверка
може да отчита вярно. В случая се установява, че СТИ е измервало с минус 6%, което
дори е в полза на абоната, а не в негова вреда, като дружеството е начислило
електроенергията според реалните установените показания, без да добавя и тези 6%.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че в периода 07.09.2010г.-
15.02.2023г. до имота е доставена и потребена ел. енергия от 27 194 кВч, възлизаща на
посочената във фактурата стойност.
Ищецът е направил възражение за изтекла погасителна давност в проведеното
на 07.11.2024г. открито съдебно заседание, като съдът намира, че същото не се явява
преклудирано. Действително, това възражение по принцип трябва да бъде направено в
срока за отговор на исковата молба съгласно чл. 133 ГПК и ТР № 1/2013г., ОСГТК на
ВКС, когато спрямо лицето е предявен иск за заплащане на определени вземания. Този
срок е преклузивен, доколкото в самата искова молба тези вземания следва да бъдат
ясно и пълно индивидуализирани по вид, основание, размер и период. Тоест, за
ответника в тази хипотеза не съществува съмнение и неяснота относно това какво
представляват вземанията, за какъв период се претендират и на какво основание, с
оглед на което не е възпрепятствана защитата му, свързана с преценката дали за тях е
изтекъл давностният срок или не.
Настоящата хипотеза обаче е различна. Предявен е отрицателен установителен
иск, като до ищеца в производството е изпратена една фактура и справка за
преизчисление, с които от него се претендира сумата от 17 456,59лв. Според справката
за преизчисление /л. 48/, сумата е дължима за периода 16.11.2022г.-15.02.2023г., което е
НЕвярно. Тази сума реално е начислена и дължима за много по-дълъг период –
07.09.2010г.-15.02.2023г. До момента на изготвяне по делото на първоначалната
съдебно-техническа експертиза нито за ищеца, нито за съда бе известно точно на
какво основание се дължи тази сума и че същата е начислена за реално консумирана
ел. енергия за период от над 12 години. Ето защо, на по-ранен етап от изслушването
на заключението в откритото съдебно заседание на 07.11.2024г. ищецът е бил в
неизвестност точно какво представлява претендираното вземане и за какъв период се
4
дължи. Първият момент, в който ищецът (а и съдът) узнават тези обстоятелства, е при
изслушването и приемането на експертното заключение. Поради това, в конкретния
случай възражението за изтекла погасителна давност е направено в първия възможен
момент, когато тези релевантни факти са станали достояние на ищцовата страна. След
като тези обстоятелства са били неизвестни за него както към датата на подаване на
исковата молба, така и до датата на проведеното ОСЗ, в което е изслушано
заключението, няма как от него да се очаква да въведе подобно правопогасяващо
възражение на по-ранен етап. Ето защо, съдът приема, че в случая това възражение е
направено в първия възможен момент, когато е могло да бъде направено от ищеца, и
не се явява преклудирано, противно на доводите на ответника в обратна насока. Това,
че с възражението не е посочено точно кои вземания се считат за погасени по давност
и че не е посочено дали приложение намира кратката или общата погасителна давност,
не правят възражението нередовно, доколкото изследването на тези обстоятелства и
приложението на кратката или общата погасителна давност са от компетентността на
съда по приложението на императивни правни норми.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да разгледа направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
По делото не е спорно, че процесните вземания имат периодичен характер и се
погасяват с кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. в) от ЗЗД. В този смисъл,
както в проведените устни състезания, така и в представените писмени бележки
процесуалният представител на ответника признава, че преизчислението следва да се
извърши за последните 36 месеца, равнозначно на 3 години, колкото е кратката
погасителна давност, тоест от негова страна не се оспорва приложението на
тригодишната адвност. Процесните вземания са за заплащане на предоставена и
потребената електроенергия по сключен договор между страните, по който договор
задължението на потребителя е за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падежи настъпват през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо
от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер - ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и практиката по чл. 290 ГПК -
решение - № 69 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 2530/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №
60215/09.12.2021 г. по гр.д. № 4178/2020 г. на III г.о. на ВКС и решение №
99/07.07.2022 г. по гр.д. № 2615/2021 г. на III г.о. на ВКС. Ето защо, за процесните
вземания приложение следва да намери кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“
ЗЗД.
Исковата молба е депозирана на 24.11.2023г., като според актуалната практика
на ВКС, предявяването на отрицателен установителен иск води като последица до
спиране теченето на давността, тъй като също представлява процес относно вземането.
Ето защо, погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 24.11.2020г. Доколкото по делото няма яснота кога е настъпила изискуемостта на
вземанията и в какъв размер е всяко от тях, следва приложение да намери чл. 114, ал. 2
ЗЗД и да се приеме, че давността тече от възникването и погасени по давност се явяват
вземанията до 24.11.2020г. (в тази насока са и мотивите на решение № 99/07.07.2022 г.
по гр.д. № 2615/2021 г. на III г.о. на ВКС). Тъй като по делото не може да се установи с
категоричност размера на периодичните вземания, следва приложение да намери чл.
162 ГПК и да бъде определен от съда. Целият период на отчетената ел. енергия
07.09.2010г.-15.02.2023г. обхваща 4545 дни (обикновените години са с по 365 дни, а
високосните, каквито са 2012г., 2016г, 2020г., с по 366 дни), което прави средно по 5,98
кВч дневна консумация съобразно реално отчетеното общо количество от 27 194 кВч
за целия период. От 24.11.2020г. до 15.02.2023г. са 814 дни, умножени по 5,98 кВч е
5
равно на 4867,72 кВч. Това количество отнесено към парична равностойност съгласно
дадените от вещите лица стойности възлиза на 3124,72лв. На основание чл. 162 ГПК
съдът приема, че за необхванатия от погасителната давност период консумираната ел.
енергия възлиза на сумата от 3124,72лв., с оглед на което същата е дължима от ищеца.
Разликата до пълния начислен размер от 17 456,59лв., възлизаща на сумата от
14 331,87лв., е обхваната от погасителна давност, поради което се явява недължима и в
тази част предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 700лв. за държавна такса, 600лв.
депозит за експертиза и 1971лв. адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно при съобразяване
материалния интерес по делото, извършените процесуални действия, провеждането на
4 открити съдебни заседания, в които е присъствал представител на ищеца, като
според Наредба № 1/2004г. се дължи допълнително възнаграждение след второто ОСЗ,
продължителността на делото и ангажираността на процесуалния представител с него
(от 24.11.2023г. до последното ОСЗ на 20.03.2025г., което е почти година и четири
месеца), обема и характера на събраните доказателствени източници (писмени и
гласни доказателства и две експертни заключения), както и ориентировъчните
размери, дадени в Наредбата. От общия размер на разноските – 3271лв., следва да му
се присъдят 2685,49лв.
Ответникът също е доказал направата на разноски в размер на 600лв. депозит за
експертиза и 30лв. депозит за свидетел, като претендира и юрк. възнаграждение, което
съдът определя на 150лв. От общия размер на разноските – 780лв., следва да му се
присъдят 139,58лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. М. М., ЕГН: **********,
с адрес: ********************************************, срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на
ответника сумата от 14 331,87лв., за която е издадена фактура №
**********/18.10.2023г. за обект, находящ се в
****************************************, представляваща начислена стойност за
реално консумирана ел. енергия в обекта за периода 07.09.2010г.-23.11.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 14 331,87лв. до пълния
предявен и начислен с фактурата от 17 456,59лв., възлизаща на сумата от 3124,72лв.
и представляваща начислена стойност за реално консумирана ел. енергия в обекта за
периода 24.11.2020г.-15.02.2023г.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159,
БенчМарк Бизнес Център, да заплати на Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2685,49лв. – разноски по делото.
6
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 139,58лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7