РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
Гр. Пловдив, 31.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретар
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Михайлова адм.
дело № 1327 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.С.Н., ЕГН **********, в
качеството си на ЕТ „ И. Н. – 69“, с ЕИК по булстат ****, чрез адв. И.Т., с
адрес за връчване на съдебни книжа: - гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „***“
№ 5, ет.4, оф.7, против Ревизионен акт № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021
г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Ф.
Г. К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА
/РАПРА/ № Р-16001621027402-003-001/16.02.2021 г. издаден от същия орган по
приходите, и потвърден с Решение № 239
от 20.04.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително
установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2014 г. в размер на 553.50 лв. и лихви – 324.07 лв.; вноски за ДОО за 2014
г. в размер на 868.45 лв. и лихви – 536.21 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в
размер на 381.15 лв. и лихви – 240.25 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в
размер на 386.02 лв. и лихви – 326.16 лв., или общо – главница – 2 171.12
лв. и лихви 1 326.69 лв., и изменен
в частта за установените задължения по КСО и ЗЗО и съответните лихви по
години, които са намалени, както следва:
- вноски за ДОО: - за 2015 г. – от 657.37 лв. на 337.92 лв. и лихви – от 341.20
лв. на 186.96 лв., - за 2016 г. – от 2 781.19 лв. на 358.40 лв. и лихви –
от 1 085.19 лв. на 160.42 лв., - за 2017 г. – от 2 836.66 лв. на
4444.36 лв. и лихви – от 829.36 лв. на 157.47 лв., - за 2018 г. – от 585.38 лв.
на 192.13 лв. и лихви – от 117.44 лв. на 46.87 лв., - за 2019 г. – от
1 334.46 лв. на 82.88 лв. и лихви – от 113.70 лв. на 16.35 лв.; вноски за ЗО: - за 2015 г. – от 314.21 лв. на
105.60 лв. и лихви – от 166.76 лв. на 117.02 лв., за 2016 г. – от 1 754.08
лв. на 11.2.00 лв. и лихви – от 684.30 лв. на 100.27 лв., за 2017 г. – от
1 515.64 лв. на 128.80 лв. и лихви – от 4444.61 лв. на 91.28 лв., за 2018
г. – от 264.44 лв. на 51.87 лв. и лихви – от 49.40 лв. на 20.57 лв., - за 2019
г. – от 721.33 лв. на 44.80 лв. и лихви
– от 61.46 лв. на 8.84 лв.; - вноски за ДЗПО – УПФ: - за 2015 г. – от 281.90
лв. на 132.00 лв. и лихви – от 145.41 лв. на 73.03 лв., - за 2016 г. – от
1 166.30 лв. на 140.00 лв. и лихви – от 426.53 лв. на 34.79 лв., за 2017
г. – от 1 027.77 лв. на 161.00 лв. и лихви – от 300.49 лв. на 57.05 лв., -
за 2018 г. – от 197.77 на 64.91 лв. и лихви – от 40.01 лв. на 16.17 лв. и за
2019 г. – от 450.83 лв. на 28.00 лв. и лихви – от 38.65 лв. на 5.76 лв., или
общо главница: от 15 889.33 лв. на 2 167.07 лв. и лихви – от
4 844.51 лв. на 1 092.85 лв.
В жалбата се твърди неправилно приложение на
материалния закон, като се сочи, че е
неправилен изводът на органите по приходите, че липсва документална
обоснованост на предаването на средствата от печалбата на ЕТ за оправдаване на извършените
разходи, като в тази насока се сочи съдебна практика по административни дела на ВАС и други
административни съдилища. На второ място, жалбоподателят не е съгласен с така
констатираните несъответствия по години между сумата на разходите и доходите,
като счита, че констатираните несъответствия за процесните данъчни периоди са
несъществени, поради което не следва да се приеме, че е налице недостиг на
парични средства. Иска се отмяна на акта в частта за така определените
задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Т., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и претендира разноски по делото.
Ответният административен орган, чрез процесуалния си
представител ариск. С., е на становище за неоснователност на жалбата, поради което
моли съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив, в настоящия си състав,
намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от
ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в
преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в
йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено
задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е
допустима.
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620004486-020-001/27.07.2020 г. /л.1484,
т.5/, издадена от З. Д. В., началник сектор и е с обхват: - годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г.; данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2019 г.; данък върху добавената стойност за периода 18.06.2020 г. –
30.06.2020 г. и периода 24.03.2020 г. – 1706.2020 г.; ДОО – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г.; здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2014 – 31.12.2019 г. и УПФ – за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., като е
определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта. Последното е сторено на 30..07.2020 г. по електронен
път. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620004486-020-002/23.09.2020 г.
(л.212, т.1), издадена от същия орган по приходите, е разширен обхватът на
ревизията по отношение на задължения за данък върху добавената стойност, а
именно: - от 01.07.2020 г. до 31.08.2020 г. и е определен срок за приключване –
до 30.10.2020 г. Със ЗИЗВР № Р-16001620004486-020-003/28.10.2020 г. (л.209,
т.1) на същия орган по приходите, срокът на ревизионното производство е
продължен до 30.12.2020 г. Двете заповеди са връчено на ревизираното лице по
електронен път, съответно, на 30.09.2020 г. и 28.10.2020 г.
В законоустановените срокове е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001620004486-092-001/11.01.2021 г. (л.89, т.1), срещу който,
в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. №
91-00-685/29.01.2021 г. (л.32, т.1).
Въз основа на съставения ревизионен доклад и и след
обсъждане на възражението, което е прието за неоснователно, е издаден
обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021
г.
С оглед делегирането на правомощия за възлагане на
ревизии по делото са приложени: - Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.4, т.1) и
Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г., двете на директора на ТД на НАП - Пловдив
При така изложеното, съдът намира, че оспореният РА е
издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените
правила.
Съдът намира, че заповедите за възлагане на ревизия са издадени от надлежно
упълномощени длъжностни лица. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и относими към спорния въпрос за правилното
определяне на публичните задължения на жалбоподателя за ревизираните периоди.
Въз основа на изложеното съдът намира, че в хода на ревизионното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
основание за отмяна на оспорения ревизионен акт само на това основание.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Относно задълженията по ЗДДФЛ.
Ревизията на И.С.Н. по ЗДДФЛ обхваща задълженията за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.
И.С.Н. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно
задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ за доходите, получени през
отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.
Лицето има регистрация като ЕТ „И. Н. – 69“ с ЕИК по булстат ****. За
периода от 2014 до 2019 г. ЗЛ е осъществявало дейност – производство и продажба
на цветя. За ревизираните данъчни периоди И.С.Н. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
и е декларирала доходи по Приложение № 2 и Приложение № 7, в които е
декларирала доходи, получени от производство и продажба на цветя.
И.С.Н., е семейна – съпруг А. П. Н..
С РА, органите по приходите са установили допълнително задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 - 31.12.2019 г. общо в размер на
5 172.40 лв. и лихви 1 723.32 лв.
С Протокол № 1487249/30.12.2020 г. (л.157, т.1) са присъединени
доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на А. П. Н..
В хода на ревизията, с целя изясняване на факти и обстоятелства от значение
за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени редица процесуални
действия подробно описани на стр.5 на РД (л.91, т.1), неразделна част от РА по
смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК.
В хода на ревизията, на И.С.Н. са връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ (л.1122, т.4; л.655
и л.636, т.3), с които от нея е изискана информация и доказателства за
източниците и размера на получените доходи за периода от 2014 до 2019 г.,
първични счетоводни документи за покупки и продажби на едноличния търговец,
заведена счетоводна отчетност на дейността на ЕТ, банкови и касови документи,
договори за получаване на заеми и документи за плащанията и други
доказателства.
В отговор на връчените искания, от лицето са представени обяснения, справки и документи за дейността
на ЕТ, като в обясненията лицето посочва, че дейността на ЕТ „И. Н. – 69“ е
производство на цветя, което се извършва в обособена оранжерия за производство
на цветя. Освен това, на лицето, през 2015 г. е предоставен жилищен кредит от
„Прокредит банк“ в размер на 40 000.00 лв.
За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи и
направените разходи, с оглед установяване на недостиг или излишък на порични
средства. След анализ на установените доходи, източници на финансиране и
съпоставката им с имущественото и
финансовото състояние на задълженото лице, е установено, че жалбоподателят е
внасял през ревизирания период парични средства по банковата сметка на ЕТ „И.
Н. – 69“, погасявала е банков заем, направила е плащания за покупки на
материали и стоки и е покривала разходите си за живот и издръжка, без да е
имала декларирани и получени доходи в такива размери.
На И.С.Н. е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на
извършените разходи за ревизираните данъчни периоди, при която за лицето е
установено несъответствие на получените доходи и извършените разходи по години,
както следва:
-
За 2014 г. – в размер на 7 360.33 лв.;
-
За 2015 г. – в размер на 5 638.06 лв.;
-
За 2016 г. – в размер на 23 325.94 лв.;
-
За 2017 г. - в размер на 20 555.49 лв.;
-
За 2018 г. – в размер на 3 924.11 лв.;
-
За 2019 г. – в размер на 9 016.62 лв.
След извършен анализ на всички представени документи, писмени
обяснения,
декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация
от други контролни органи е констатирано несъответствие на извършените разходи
с получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните периоди – наличие на
предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, според които, „налице са данни
за укрити приходи или доходи“ и „декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до
определяне на данъчните основи за тези периоди по реда на чл.122 ал. 2 от с. к
.
С оглед на това, на основание чл.124
ал.1 от ДОПК, на лицето е връчено Уведомление №
Р-16001620004486-113-001/24.11.2020 г. (л.629, т.3), с което е уведомено, че
при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и
т.7 от ДОПК за ревизираните периоди, поради което основата за облагане с данък
по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за тези периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид установеното обстоятелство
по чл.122 ал.1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на
основата за облагане с данъци, като са
взели предвид всяко едно от относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2
от ДОПК, подробно описани в РД, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.8., т.10.
и т.11.
С оглед извършения анализ, органите
по приходите са определили данъчна основа за облагане с данък върху доходите по
реда на чл.122 от ДОПК въз основа на декларирани доходи и на установените
недекларирани доходи. Върху така изчислената годишна данъчна основа са
определени и задълженията по години, както следва:
-
За 2014 г. е
определена годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК на
доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 5 535.03 лв. и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 553.50 лв.
-
За 2015 г. е определена годишна данъчна основа по чл.122
от ДОПК на
доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 4 278.98 лв. и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 427.90 лв.
-
За 2016 г. е определена годишна данъчна основа по чл.122
от ДОПК на
доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 17 512.37 лв. и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 1 751.20 лв.
-
За 2017 г. е
определена годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК на
доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 15 046.62 лв. и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 1 504.60 лв.
-
За 2018 г. е
определена годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК на
доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 2 842.49 лв. и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 284.20 лв.
-
За 2019 г. е
определена годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК на
доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 6 510.00 лв. и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 651.00 лв.
За да потвърди РА в тази част,
решаващият орган е установил следното:
Ревизията
на И.С.Н. е извършена по реда на чл.122 от ДОПК. В тази връзка е посочено, че
разпоредбата на чл.122 в ДОПК се намира в част, озаглавена „Ревизия при особени
случаи“, като е уточнено, че при такава ревизия, органите по приходите разполагат
с правомощието да определят данъчната основа по собствена преценка и да приложат установения в съответния
материален закон размер на данъка към нея.
Указано е също така, че, за да се приложи чл.122 от ДОПК, при
установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да
препятства извършването на ревизията по общия ред. Посочено е също така, че
случаите, в които се допуска извършването на ревизия при особени случаи, са
изчерпателно изброени в чл.122 ал.1 от с.к., като е уточнено, че наличието на
един от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата.
Според решаващия орган,
констатациите при ревизията показват, че за И.С.Н. са налице предпоставките и е
реализиран съставът на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а оттук, и възможността
за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал.2 от чл.122, при
съблюдаването на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от с.к.
Конкретно констатациите на решаващия
орган са следните:
Относно
установените задължения за 2014 г.
При административното обжалване е установено, че на ревизираното лице е
определено несъответствие на доходите и извършените разходи за 2014 г. в размер
на 7 360.33 лв., като горестоящият в йерархията орган е приел, че
ревизиращите органи правилно са изградили своите констатации и правни изводи в
РД и РА за 2014 г., като действияута на органите на приходната администрация
като подход в тази насока са правилни и обосновани.
Според решаващия орган,
жалбоподателят неоснователно възразява срещу обстоятелството, че при
съпоставката не са включени в приходите, доходите й от стопанска дейност като
ЕТ за 2014 г.в размер на 1 099.50 лв., тъй като не са представени никакви
документи, които да удостоверят реално получени парични средства от предприятието
на ЕТ.
За неоснователно е прието и
възражението на Н. и срещу непризнаването на получен заем от М. П. Н. в размер
на 45 000.00 лв. през 2013 г., тъй като не са представени доказателства за
предаването на паричните средства и за произхода им, за които се твърди, че са
предоставени на ревизираното лице.
При обжалването е установено, че
правилно органите по приходите са включили при съпоставката, като разходи,
фактури за покупки на стоки от „Метро кеш енд кери“ ЕООД, тъй като закупените
от лицето стоки са за лично ползване и не касаят дейността на ЕТ.
В решението е посочено, че в случая,
приложените към жалбата доказателства, не оборват констатациите в акта, касаещи
ревизирания данъчен период, тъй като, съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК,
фактическите констатации в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в
производството по обжалването му, се считат за верни до доказване на
противното.
С оглед изложеното е прието, че
обжалваният акт в тази част е издаден в съответствие със закона, поради което,
начисленият от органите по приходите данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за лицето за
2014 г. в размер на 553.50 лв. и лихви в размер на 324.07 лв., следва да бъде
потвърден.
Относно
установените задължения за периода от 2015 до 2019 г.
При обжалването е установено, че на
лицето е определено несъответствие на доходите и извършените разходи за 2015 г.
- 5 638.06 лв.; за 2016 г. – 23 325.94 лв.; за 2017 г. - 20 555.49 лв.; за 2018
г. – 3 924.11 лв. и за 2019 г. – 9 016.62 лв. В тази връзка решаващият орган е
посочил, че, за да е налице предпоставката на т.7 (цитирана в доклада и акта)
за облагане на задълженото лице по реда на чл.122 от ДОПК, органът по приходите
следва да е направил съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на РЛ и имущественото и финансовото състояние на лицето за
ревизирания период, като е посочил, че под имуществено и финансово състояние
следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за ревизирания период
– движимо, недвижимо и парични средства в наличност. Посочено е също така, че
имущественото състояние се остойностява по направените за неговото придобиване
разходи, като това са действително направените разходи. Тази сума се съпоставя
със сумата на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на РЛ. Посочил е и, че, за да е налице основанието на чл.122 ал.1 т.7
от ДОПК, при сравнението следва да се получи несъответствие , като това
несъответствие не трябва да е малозначително, а напротив, да насочва ясно и
недвусмислено към извода, че наличното имущество и финанси не е възможно да
бъдат налице, ако лицето вярно и честно е представило своите доходи, приходи и
пр.
От страна на решаващия орган е прието за основателно възражението на
жалбоподателя срещу включването при съпоставката като разходи по фактури,
издадени на ЕТ „И. Н. – 69“ и пряко свързани с производството на цветя /дейност
на ЕТ/ от доставчиците „Флорет“ ООД, „Ким 2003“ ООД, „И. М. 2009“ ЕООД и др. В
решението се сочи, че е установено, че включените фактури в разходната част при
съпоставката, са свързани с покупката на семена, разсад, посадъчен материал и
други и същите не са за лично потребление.
Установено е също така, че при
извършената на лицето съпоставка на доходите и направените разходи, са включени
и разходите – фактури , издадени от „Ким 2003“ ООД, „Флорет“ ООД, „Никси фокс“
ЕООД и други фирми, с които са закупени конкретно свързани с извършваната
дейност на ЕТ „И. Н. – 69“ за семена, посадъчен материал, разсад и други
материали за 2015 г. в размер на 3 494.06 лв., за 2016 г. – за 18 3775
лв., за 2017 г. – 17 830.00 лв., за 2018 г. – 957.98 лв. и за 1029 г. –
4 317.98 лв.
Предвид изложеното, с решението е
намален размерът на установеното на лицето несъответствие за всяка една от тези
години, така, както е посочено по-горе, а именно: - 2015 г. в размер на
3 494.06 лв., за 2016 г. – за 18 3775 лв., за 2017 г. – 17 830.00
лв., за 2018 г. – 957.98 лв. и за 1029 г. – 4 317.98 лв.
След извършените корекции е
определено несъответствие на доходите и разходите на лицето по години, подробно
описани в табличен вид в решението на директора, при което е установено
несъответствие на притежаваното имущество и направените разходи с получените
доходи: - за 2015 г. – в размер на 2 144.00 лв., за 2016 г. – за
4 947.19 лв., за 2017 г. – 2 752.49 лв., за 2018 г. – 2 984.13
лв. и за 2019 г. – 4 698.64 лв.
От горестоящия в йерархията орган, е
констатирано, че за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г., при ревизията, не са
събрани доказателства И.С.Н. да е придобила движимо и недвижимо имущество,
стойността на което, явно и съществено за превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от нея /чл.123 ал.1 т.1 от ДОПК/ и
направените от нея разходи явно и съществено да превишават размера на доходите
й /чл.123 ал.1 т.2 от ДОПК/. Според решаващия орган, констатираното превишение
на разходите над получените доходи за
2 144.00 лв., за 2016 г. – за 4 947.19 лв., за 2017 г. –
2 752.49 лв., за 2018 г. – 2 984.13 лв. и за 2019 г. – 4 698.64
лв., а малозначително и РА в тази част е незаконосъобразен, тъй като е налице
липсата на основание по чл.122 ал.1 от ДОПК, поради което и е отменил РА в тази
част.
Относно задълженията по КСО и ЗЗО.
В хода на ревизията е констатирано,
че жалбоподателят е собственик на ЕТ „И. Н. – 69“, с ЕИК по булстат ****, регистриран в ПОС по ф. д. № 6205 по описа за
2005 г., със седалище и адрес на управление: с. Г., ул. „***“ № 97. Основна
дейност на ЕТ е производство и продажби на цветя. И. Н. е подала ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ за ревизирания период, с които е декларирала доходи от дейността на ЕТ
в Приложение № 2 и Приложение № 7.
По данни от ИС на НАП е установено,
че И. Н. е подала декларация по чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които, като
собственик на ЕТ „И. Н. – 69“, е декларирала възобновяване, прекратяване на
дейност и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт.
Подадена е информация с декларация обр.1 за дните на осигуряване, осигурителния
доход и размера на осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, а с
декларация обр.6 е декларирала размерът на дължимите авансови вноски за ЗОВ за
периода : - м.02.2014 г. – м.05.2014 г.; м.10.2014 г. – м.11.2014 г.; м.03.2015
г. – м.06.2015 г.; м.09.2015 г. – м.10.2015 г.; м.02.2016 г. – м.06.2016 г.;
м.10.2016 г. м.10.2016 г.; м.03.2017 г. – м.05.2017 г.; м.10.2017 г. –
м.11.2017 г.; м.02.2018 г. – м.11.2018 г. и м.09.2019 г. – м.12.2019 г.
И. Н., в качеството си на
самоосигуряващо се лице, е внесла декларираните авансови ЗОВ за посочените
периоди върху минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната
година. Лицето е внасяло здравноосигурителни вноски и по реда на чл.40 ал.5 от ЗЗО, съгласно подадени декларации обр.7.
В хода на ревизионното производство,
след извършен анализ на представените документи и писмени обяснения от РЛ, от извършените насрещни проверки и проверка в
ИС на НАП, е установено, че И. Н. упражнява дейност като собственик на ЕТ „И.
Н. – 69“ за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2019 г. Дейността на ЕТ е производство и продажби на цветя. Закупувани са
семена, посадъчен материали растения и др. С писмо вх. № 8421/27.08.2020 г.
(л.228, т.1) РЛ декларира, че дейността на ЕТ „И. Н. – 69“, се извършва в
обособена оранжерия за производство на цветя в с. Г., ул. „***“ № 97. В
резултат на направените констатации, органите по приходите са определили
облагаем доход от дейността на ЕТ „И. Н. – 69“, както следва:
-
за 2014 г. – в размер на 1 848.00 лв..;
-
за 2015 г. – в размер на 2 400.00 лв.;
-
за 2016 г. – в размер на 2 478.93 лв.;
-
за 2017 г. – в размер на 2 891.76 лв.;
-
за 2018 г. – в размер на 4 835-00 лв.;
-
за 2019 г. – в размер на 6 160.00 лв.
Установено е и несъответствие между направените от И. Н.
разходи и
декларираните и/или получените приходи/доходи,
(чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК) за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г.,
както следва: -
- За 2014 г. – в размер на 7 360.33
лв.;
- За 2015 г. – в размер на 5 638.06 лв.;
- За 2016 г. – в размер на 23 325.94 лв.;
- За 2017 г. - в размер на 20 555.49 лв.;
- За 2018 г. – в размер на 3 924.11 лв.;
- За 2019 г. – в размер на 9 016.62 лв.
ЗЛ не е представило доказателства за
произхода на средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи
през ревизираните години, поради което, органът по приходите е приел, че то е
извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи, и на основание
чл.124а от ДОПК, следва да се установят задълженията му за ЗОВ, в качеството му
на самоосигуряващо се лице, върху дохода с неустановен произход, определен по
реда на чл.122 – 124 от ДОПК, в резултат на което, с РА са определени
посочените по-горе задължения за ЗОВ.
За да измени РА в тази част,
решаващият орган е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид
финансови отношения, като е посочил, че
жалбоподателят неправилно тълкува текста на чл.6 ал.9 от КСО като ограничителен, по отношение
възможността на органите по приходите да установяват в едно и също производство
нов размер на облагаемия доход, съответно, нов размер на осигурителния доход,
различен от декларирания. В решението се посочва също така, че цитираната
разпоредба е приложима в случаите, когато има приключило ревизионно
производство, в чийто обхват за установяване са били включени само задълженията
по чл.48 от ЗДДФЛ, а текстът на чл.6 ал.9 изр.3 от КСО, указва, че при
извършване на ревизия само за установяване на задълженията за ЗОВ, даже и да се
констатират различия в декларирания от ЗЛ облагаем доход, като основа за определяне на окончателния
размер на осигурителния доход, то в този случай, органът по приходите не може
да установи нови размер на осигурителния доход, съответно, нов размер на
дължимите ЗОВ, без този осигурителен доход да е резултат от извършена вече
ревизия по ЗДДФЛ. Посочва се също така,
че, тъй като размерът на задълженията за ЗОВ оказват влияние върху размера на
данъчната основа на РЛ, то очевидно е необходимо установяването им да стане в
едно ревизионно производство, в противен случай, на ЗЛ ще бъде определен
по-висок размер на дължимия данък.
В решението се отбелязва и, фактът,
че разпоредбата на чл.6 ал.9 от КСО (предишна ал.8, изм. ДВ, бр.61 от 2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.) е следната: „Окончателният размер на месечния
осигурителен доход на лицата по ал.8 се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните,
декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от
минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен
осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите на фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и в размерите за
фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
справка за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по
приходите при условията и по реда на
ДОПК, облагаем доход от упражнявана трудова дейност и сбора от доходите, върху
които за внасяни авансово осигурителни вноски.“.
В този смисъл решаващият орган е
приел за неоснователно искането на жалбоподателя в насока, по безспорен начин
да бъде установен източникът на укрития доход. Аргументите на горестоящия
административен орган са, че разпоредбите на чл.122 – 124а от ДОПК представляват
специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по
установяване размера на дължимите данъци и ЗОВ. Посочва се също така, че по
реда на чл.122 ал.2 от с. к. се определят недекларираните доходи, при което,
съгласно нормата на чл.123, намираща се в раздел „Установяване на недекларирани
печалби и доходи“, в случаите по чл.122 ал.1, при определяне на основата по
чл.122 ал.2 , се смята, до доказване на противното, че е налице подлежащ на
облагане с данъци доход, когато стойността на имуществото на лицето или
направените от него или свързаните с него лица разходи, явно съществено
превишава размера на декларираните приходи/доходи. Посочено е, че в случая, се
презюмира, че определената по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК основа за облагане с
данъци, представлява недеклариран доход, подлежащ на облагане. Посочено е, че
нормата на чл.124а препраща към реда по чл.122 и във връзка с дължимостта на
ЗОВ, а не само на данъците.
Като е изложил в подробности
съдържащата се в нормата на чл.123 ал.1 т.2 от ДОПК оборима презумпция,
решаващият орган е приел, че задълженията за ЗОВ на И. С. Н., в качеството й на
самоосигуряващо се лице за всяка една от ревизираните години, са установени
върху осигурителен доход, формиран на база установения в ревизията облагаем
доход, който е сбор от дохода на ЕТ и дохода с неустановен произход, определен
по реда на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. С РА № Р-160016220004486-091-001/04.02.2021
г. и РАПРА № П-16001621027402-003-001/16.02.2021 г. за ревизирания период са
определени задължения за авансови и окончателни вноски по КСО ЗЗО, като са
взети предвид декларираните и внесените от лицето ЗОВ.
В решението е посочено, че в частта
по ЗДДФЛ от настоящото решение се отменя облагаемият доход, определен по реда
на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, както подробно се посочи по-горе в настоящото
изложение.
В този смисъл решаващият орган сочи,
че в случая, И. Н. дължи само авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и
здравноосигурителни вноски (за дейността
си като ЕТ „И. Н. - 69“), тъй като същите са определени върху минималния
месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година, който в
случая е по-висок от установения размер на облагаемия доход от дейността на ЕТ,
в резултат на което, допълнително определените задължения за ЗОВ, ведно с
прилежащите лихви се изменят, както следва:
За 2015 г.
Допълнително установени осигурителни
вноски за ДОО се изменят от 657.37 на 337.92 и прилежащите лихви се изменят от
341.20 на 186.96 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ се изменят от 281.90 на 132.00 и прилежащите
лихви се изменят от 145.41 на 73.03 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ЗО се изменят от 314.21 на
105.60 и прилежащите лихви се изменят от 166.76 на 117.02 лв.
За 2016 г.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДОО се изменят от 2 781.19
на 358.40 и прилежащите лихви се изменят от 1 085.15 на 160.42 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ се изменят от 1 166.30 на 140.00 и
прилежащите лихви се изменят от 426.53 на 34.79 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ЗО се изменят от 1 754.08 на
112.00 и прилежащите лихви се изменят от 684.30 на 100.27 лв.
За 2017 г.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДОО се изменят от 2 836.66
на 444.36 и прилежащите лихви се изменят от 828.36 на 157.47 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ се изменят от 1 027.77 на 161.00 и
прилежащите лихви се изменят от 300.49 на 57.05 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ЗО се изменят от 1 515.64 на
128.80 и прилежащите лихви се изменят от 444.61 на 91.28 лв.
За 2018 г.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДОО се изменят от 585.38 на 192.13
и прилежащите лихви се изменят от 117.44 на 46.87 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ се изменят от 197.77 на 64.91 и прилежащите
лихви се изменят от 40.01 на 16.17 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ЗО се изменят от 264.44 на 51.87
и прилежащите лихви се изменят от 49.40 на 20.57 лв.
За 2019 г.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДОО се изменят от
1 334.46 на 82.88 и прилежащите
лихви се изменят от 113.70 на 16.35 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ се изменят от 450.83 на 28.00 и прилежащите
лихви се изменят от 38.65 на 5.76 лв.
Допълнително установени осигурителни вноски за ЗО се изменят от 721.33 на
44.80 и прилежащите лихви се изменят от 61.46 на 8.84 лв.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражение от
ответника ССчЕ, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички
приложени по делото документи, при което е констатирал следното:
От проверката на наличните по делото ГДД на жалбоподателя вещото лице е
установило по години деклариран размер на доход от упражнявани дейности, като
ги е представило в табличен вид в заключението (л.1516, т.5) и е посочило, че тези
доходи не са включени в таблиците за
паричен поток на Н.. Като е изпълнило поставената задача от жалбоподателя, а
именно: - да включи горецитираните суми в паричните потоци на лицето и да
определи размера на дължимия данък и окончателния размер на осигурителните
вноски по КСО и ЗЗО, вещото лице е
установило следното:
2014 г.
Налице е недостиг на парични средства за И. С..
На база установения недостиг на парични средства е определен:
Деклариран доход - 1086,81 лв.
Недостиг на парични средства - 6273,52 лв.
Общо доход - 7360,33 лв.
Внесени ЗОВ върху 1848,00 лв. в размер на 476,79 лв.
Дължими ЗОВ върху 5512,ЗЗ лв. /7360,33-1848,00/ в размер на 1378,09 лв., в
т.ч. за: - ДОО 12% - 661,48 лв. Лихви за периода 01.05.2015 г. - 04.02.2021 г.
в размер на 387,29 лв. - ДЗПО 5% - 275,62 лв. Лихви за периода 01.05.2015
г.-04.02.2021 г. в размер на 161,37 лв. - за 30 8% - 440,99 лв. Лихви за
периода 01.05.2015 г. - 04.02.2021 г. в размер на 258,20 лв. Данъчна основа -
4882,74 лв.
Дължим данък - чл.48 ЗДДФЛ в размер на 488,27 лв.
Дължими лихви върху 488,27 лв. за периода 01.05.2015 г. - 04.02.2021 г. в
размер на 285,88 лв.
2015 г.
На база установения недостиг на парични средства е определен: Деклариран
доход - 1540,33 лв. Недостиг на парични средства - 603,67 лв. Общо доход - 2144,00
лв.
Внесени ЗОВ върху 2400 лв. в размер на 619,20 лв. Допълнителни ЗОВ не са
дължими. Данъчна основа - 603,67 лв.
Дължим данък - чл.48 ЗДДФЛ в размер на 60,37 лв.
Дължими лихви върху 60,37 лв. за периода 04.05.2016 г. - 04.02.2021 г. в
размер на 29,15 лв.
2016 г.
Налице е недостиг на парични средства за И. С..
На база установения недостиг на парични средства е определен:
Деклариран доход - 1055,24 лв.
Недостиг на парични средства - 3892,95 лв.
Общо доход - 4948,19 лв.
Внесени ЗОВ върху 2240 лв. в размер на 577,92 лв.
Дължими ЗОВ върху 2708,19 лв. /4948,19 - 2240,00/ в размер на 677,07 лв., в
т. ч. за: - ДОО 12% - 325,00 лв. Лихви за периода 03.05.2017 г. - 04.02.2021 г.
в размер на 124,05 лв. - ДЗПО 5% - 135,41 лв. Лихви за периода 03.05.2017 г.-04.02.2021
г. в размер на 51,69 лв. - за 30 8% - 216,66 лв. Лихви за периода 03.05.2017 г.
- 04.02.2021 г. в размер на 82,70 лв. Данъчна основа - 321 5,88 лв.
Дължим данък - чл.48 ЗДДФЛ в размер на 321,59 лв.
Дължими лихви върху 321,59 лв. за периода 03.05.2017 г. - 04.02.2021 г. в
размер на 122,75 лв.
2017 г.
Налице е недостиг на парични средства за И. С..
На база установения недостиг на парични средства е определен: Деклариран
доход - 2395,18 лв. Недостиг на парични средства - 330,31 лв. Общо доход - 2725,49
лв.
Внесени ЗОВ върху 2300 лв. в размер на 616,40 лв.
Дължими ЗОВ върху 425,49лв. /2725,49 - 2300,00/ в размер на 114,03 лв., в
т. ч. за: - ДОО 13,8% - 58,72 лв. Лихви за периода 01.05.2018 г. - 04.02.2021
г. в размер на 16,49 лв. - ДЗПО 5% - 21,27 лв. Лихви за периода 01.05.2018 г.-04.02.2021
г. в размер на 5,97 лв. - за 30 8% - 34,04 лв. Лихви за периода 01.05.2018 г. -
04.02.2021 г. в размер на 9,56 лв. Данъчна основа - 311,46 лв.
Дължим данък - чл.48 ЗДДФЛ в размер на 31,15 лв.
Дължими лихви върху 31,15 лв. за периода 01.05.2018 г. - 04.02.2021 г. в
размер на 8,75 лв.
2018 г.
Налице е недостиг на парични средства за И. С..
На база установения недостиг на парични средства е определен: Деклариран
доход - 2369,92 лв. Недостиг на парични средства - 614,51 лв. Общо доход - 2984,43
лв.
Внесени ЗОВ върху 4835,00 лв. в размер на 1340,52 лв. Допълнителни ЗОВ не
са дължими. Данъчна основа - 614,51 лв.
Дължим данък – чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 61,45 лв.
Дължими лихви върху 61,45 лв. за периода 01.05.2019 г. - 04.02.2021 г. в
размер на 11,03лв.
2019 г.
Налице е недостиг на средства за И. С..
На база установения недостиг на парични средства е определен: Деклариран
доход - 4503,90 лв. Недостиг на парични средства - 194,74 лв. Общо доход - 4698,64
лв.
Внесени ЗОВ върху 6160,00 лв. в размер на 1712,48 лв. Допълнителни ЗОВ не
са дължими. Данъчна основа - 194,74 лв.
Дължим данък - чл.48 ЗДДФЛ в размер на 19,47 лв.
Дължими лихви върху 19,47 лв. за периода 01.05.2020 г. - 04.02.2021 г. в
размер на 1,51лв.
В хода на съдебното производство други доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, с оглед направените по-горе констатации,
че атакуваният РА № Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г. и РАПРА №
П-16001621027402-003-001/16.02.2021 г. са издадени от компетентен орган по
смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 от Закона за НАП, в
кръга на определените му правомощия, и в предвидената форма, съгласно чл.119 и
чл.120 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения.
С оглед на това съдът намира РА за валиден административен акт, като не се
установяват основания за обявяване на нищожност.
При извършване на ревизията не са допуснати съществени процесуални
нарушения – същата е възложена по разписания в закона ред, изпратени са до
ревизираното лице искания за представяне на документи и писмени обяснения с
оглед гарантиране на правото му на участие в процеса, ревизията е завършила в
законоустановения срок.
По основателността на жалбата в частта по ЗДДФЛ.
Каза се по-горе, предмет на настоящия спор са определените задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и
задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2014, 2015, 2016 , 2017, 2018 и 2019 г.
В хода на ревизията е установено,че жалбоподателят И.С.Н. е местно лице по смисъла
на чл.4 от ЗДДФЛ и, като такова, следва да се облага, както за доходите си, получени
от източници в страната, така и за доходите, получени от чужбина. И.С.Н. има
регистриран ЕТ „И. Н. – 69“ и за ревизирания период извършва дейност –
производство и продажба на цветя.
С цел изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за
определянето на данъчните задължения на жалбоподателя са извършени редица
процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД. Извършен е
анализ на всички доходи с установен произход и всички разходи, реализирани от
ревизираното лице, а също така и проверка на семейното му положение, банкови
сметки, доходи от трудови правоотношения и други източници, подлежащи на
деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени и отпуснати
заеми. Направена е съпоставка между средствата, с които лицето е разполагало по
години и извършените разходи, в т.ч. обичайните разходи за издръжка на база
статистически данни на Националния статистически институт (НСИ). Въз основа на
този анализ, органът по приходите е формирал извод, че разходите на задълженото
лице през данъчните 2014 г. – 2019 г. превишават доходите му, т.е. ревизираният
субект е извършил разходи със средства от недекларирани доходи.
В резултат на анализа е установено, че за данъчни периоди 2014 г. – 2019 г.
е налице превишение на направените от И. Н. разходи над получените доходи,
подробно посочени по-горе в настоящото изложение.
Органите по приходите са определили данъчната основа по реда на чл.122 ал.4
от ДОПК във връзка с установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК.
Съгласно чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2
основа, когато е налице едно от обстоятелствата по т.1 – 16. В случая органът
по приходите е установил обстоятелствата по т.2, поради което прилагането на особения
ред на облагане по чл.122 от ДОПК е законосъобразно. В хода на административното
и съдебното производство са събрани убедителни доказателства за това, че са
налице данни за укрити приходи.
Особеният ред за извършване на ревизия по чл.122 и следв. от ДОПК е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по
реда на материалния данъчен закон. Това е така, доколкото в случая липсват
необходимите доказателства, пълен обем за независимата икономическа дейност на
жалбоподателя и нейното осчетоводяване. От друга страна, от събраните в хода на
административното производство доказателства се установява, че И.С.Н. е
финансирала дейността на ЕТ, чрез предоставени суми в брой през ревизирания
период, погасявала е банков заем, правила е плащания за покупки на материали и
стоки и е покривала разходите си за живот. Същевременно, от лицето не са
представени документи, доказващи произхода на предоставените средства и
съответните суми са отразени от приходния орган по години като разход в
съпоставката на декларираните и/или получени от лицето доходи и източниците на
финансиране с притежаваното имущество и направените разходи.
В този случай, в резултат от проявлението на някой от фактите, визирани в
чл.122 ал.1 от кодекса, е налице противоправно развитие на данъчното
правоотношение. Същността на особеното ревизионно производство е да се
установят и анализират относимите към ревизирания субект обстоятелства-критерии,
за да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално
до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението.
На следващо място следва да се посочи, че ревизията по чл.122 ДОПК се
извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1, като същите
не се намират в отношение на кумулативност, а на алтернативност, което означава,
че наличието само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането им.
Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган
при ревизии от този род е регламентиран по императивен начин в ал.2 на чл.122 и
ал.1 на чл.124 ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и
достоверност при определяне на задълженията на данъчните субекти. Безспорно в
ревизионното производство по реда на чл.122 ДОПК е задължително да се даде
възможност на ревизираното лице да докаже всички източници на своите средства,
включително и тези, които не са декларирани от него. Установяване наличието на
допълнителни средства за финансиране, вън от подлежащите на деклариране
облагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ, също е задължение на органа по приходите
по смисъла на визираното в чл.3 ал.1 от ДОПК основно начало за обективност.
В конкретния случай е налице хипотезата, визирана в нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК, според която в производството по обжалването на РА при извършена ревизия
по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното. В случая безспорно са установени обстоятелствата,
визирани в разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК и следователно тежестта за
насрещно доказване пада изцяло върху ревизираното лице. За да опровергае
констатациите, съдържащи се в РА не е достатъчно ревизираното лице да докаже,
че направените фактическите констатации са неверни, а да ангажира доказателства
в обратен смисъл.
От ангажираните в съдебното производство доказателства обаче не може да се направи
обоснован извод за твърдените обстоятелства от жалбоподателя, така, че да се
опроверга е истинността на фактичиските
констатации в ревизионния акт.
В този смисъл, съдът намира, че данъчната основа правилно е определена по
реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на
процедурата по чл.124 от ДОПК – в хода на ревизионното производство на
жалбоподателя е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, като съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя относно нарушения при връчването на
последното уведомление.
От 01.01.2007 г. облагането на доходите на физическите лица е
регламентирано със ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 65 от 24.11.2006 г.). Съгласно чл.17 ЗДДФЛ данъчната основа е облагаемият доход за данъчната година, намален с
разходите за дейността и предвидените в закона вноски и облекчения. При наличие
на облагаеми доходи едновременно от два или повече източника, данъчната основа
за общия годишен доход представлява сборът от данъчните основи, определени
поотделно за всеки източник на доход.
Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателката, че доходите от
стопанската дейност следва да бъдат включени в съпоставката. В конкретния
случай, ревизираното лице упражнява
дейност като едноличен търговец. За тази цел приходният орган е извършил
проверка в счетоводството на предприятието му за получени или предоставени от
лицето парични средства /в брой или по банков път/ в качеството му на
собственик на едноличния търговец, които следва да бъдат отчетени при
проверката за съответствие между декларираните и/или получени доходи и стойността
на придобитото от лицето имущество. Органите по приходите правилно са включили
в разходната част на справката паричните средства, предоставени на ЕТ „И. Н. –
69“ от И. Н.. Правилна е констатацията, че формираната счетоводна печалба от
дейността на лицето като едноличен търговец не следва да намери отражение като
източник на доход при извършване на тази съпоставка, тъй като печалбата не представлява
реален паричен доход, получен от физическото лице.
Тук е мястото да е отбележи, че съдът не кредитира заключението по приетата
с възражение от ответната страна ССчЕ, тъй като същата е направена при
поставеното от жалбоподателя условие – в паричния поток да се включи като
приход доходът от стопанската дейност на ЕТ, което както се посочи по-горе в
настоящото изложение е незаконосъобразно, предвид установената липса за
доказателства, че тези средства наистина са постъпили в патримониума на ФЛ И.
Н.. Липсата на каквито и да било документи в тази насока (ордер, банково
извлечение и др.) напълно подкрепя изводите на приходната администрация в тази
насока.
Направената от приходния орган съпоставка между притежаваните имущества и направените
разходи с получените доходи по години на жалбоподателя, както и формираните от
решаващия орган изводи, напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Не се спори и е безспорно установено, че И. Н. е финансирала дейността на
ЕТ „И. Н. – 69“, видно от представените оборотни ведомости и дневници на сметка
107 „Собствени средства", като за счетоводните записвания за
предоставените от лицето суми не са представени първични документи. При анализа
на събраните доказателства несъмнено се
установява, че предоставените от собственика суми са без доказан произход.
Същите са отразени като извършени разходи от лицето в съпоставката на декларираните
и/или получени от жалбоподателя доходи и източниците на финансиране, с
притежаваното имущество и направените разходи, като физическо лице за 2014 г. в
размер на 6 000.00 лв. В решението си директорът на Д „ОДОП“ подробно е
обсъдил причините за допълнително начисления данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. като по същество е приел, че при
съпоставката за данъчния период/година е налице превишение на доходите спрямо
разходите, т. е. налице е недостиг на парични средства за периода за всяка едно
от ревизираните години, като е посочил какви са основанията РА да бъде отменен
за задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г., поради което и правилно е потвърдил РА в частта
на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2014 г. в размер на 553.50 лв. и е отменил РА за тези задължения за 2015,
2016, 2017, 2018 и 2019 г.
По същество нито при
административното и съдебно оспорване на ревизионния акт бяха оборени неговите
констатации съгласно изискването на чл.124 ал.2 от ДОПК.
Безспорно се установиха предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, поради
което и са налице основания за определяне на данъка и съответните лихви по реда
на чл.122 от ДОПК за 2014 г. Ето защо и жалбата срещу оспорения ревизионен акт в
тази част се явява неоснователна и същата следва, на основание чл.160 от ДОПК,
да се отхвърли.
По основателността на жалбата в частта по КСО и ЗЗО.
По отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ: Фактическите
констатации и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на
такива задължения са обосновани с обстоятелството, че на основание чл.4 ал.3
т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по смисъла на
чл.5 ал.2 от КСО И.С.Н. е самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е
длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като доходът, върху
който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други
доходи от трудова дейност /чл. 6 ал.2 от КСО/. Въз основа на констатацията, че
извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите на лицето за
ревизираните периоди, обуславящо определянето на сумата по превишението на
разходите над приходите като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/
източник и произход, ревизиращите органи са приели, че върху тези доходи с
неустановен произход за ревизирания период 2014 – 2019 г. се дължат ЗОВ от И.
Н., като самоосигуряващо се лице, и, които доходи формират осигурителен доход,
спрямо който следва да бъде приложен размерът на окончателните осигурителните
вноски по чл.6 ал.8 и чл.157 ал.6 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО. В закона
обаче липсва презумпция, по силата на която установеният по реда на чл.122 -
124 от ДОПК доход с неустановен произход се счита за осигурителен доход на
осигурено по чл.4 ал.3 т.2 от КСО лице и, за който доход лицето да дължи
окончателни осигурителни вноски по материалния закон. За разлика от облагането
по чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с
изключение на доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по
аргумент от чл.10 от КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност.
А установеното на основание чл.122 ал.2 от ДОПК превишение на разходите над
получените и/или декларираните доходите на физическото лице, не се презюмира от
закона като доход от трудова дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо се
лице. Следва да се посочи, че, за да се счита наличие на подлежащ на облагане
доход /респ. осигурителен доход/ до доказване на противното по силата на чл.123
от ДОПК, е необходимо органите по приходите да са установили, че стойността на
имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно
финансиране, получено от него или ако направените от лицето разходи и от
свързаните с него лица явно и съществено превишават размера на получените
средства. В случая, наличието на някоя от хипотезите на чл.123 ал.1 от ДОПК не
е доказано в хода на ревизионното производство /липсват каквито и да е
установявания и подкрепени с доказателства констатации за явно съществено
превишаване стойността на имуществото на лицето с приходи/доходи или явно
съществено превишение на разходи над получени средства/, поради което
необосновано ревизиращите органи са призюмирали наличието на осигурителен
доход, върху който се дължат ЗОВ при прилагането на чл.123 ал.1 във връзка с
чл.124а от ДОПК. В случая е налице точно обратното – с решението си директорът
на Д „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП е отменил РА именно в частта за определени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015,
2016, 2017, 2018 и 2019 г., именно с аргумента, че „констатираното превишение
се приема за малозначително“. По делото няма каквито и да е било данни, още
по-малко доказателства, че установеният недостиг /превишение на разходите над
приходите/, формиращ установения доход с неустановен произход, е от трудова
дейност, вкл. и от дейност като самоосигуряващо се лице по чл.4 ал.3 т.2 от КСО. След като не е доказано, че установеното превишение на разходите над
получените доходи представлява доход от трудова дейност и, съответно,
осигурителен доход на ревизираното лице в качеството му самоосигуряващо се лице
по смисъла на чл.4 ал.3 т.2 КСО, не се дължат ЗОВ в предвидените от закона
размери за самоосигуряващи се лица. В този смисъл е налице последователна
съдебна практика – Решение № 5324 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. дело №
6334/2016 г., Решение № 6618 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. дело № 642/2019 г.,
Решение № 14818 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 7610/2019 г. и др.
Предвид изложеното съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока
за основателно, поради което жалбата в тази част следва да бъде уважена, а РА,
като неправилен и незаконосъобразен – отменен.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на
разноски по делото съдът намира, че такива се следват на всяка една от
страните, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата. Така същите се
констатираха в размер на 927.85 (деветстотин двадесет и седем и 0.85) лв. за
жалбоподателя и в размер на 304.03 (триста и четири и 0.03) лв. за ответника.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, поправен с Ревизионен акт
за поправка на РА /РАПРА/ № Р-16001621027402-003-001/16.02.2021 г. издаден от
същия орган по приходите, и потвърден
с Решение № 239 от 20.04.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта
за допълнително установени задължения: - за вноски за ДОО за 2014 г. в размер
на 868.45 лв. и лихви – 536.21 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 381.15
лв. и лихви – 240.25 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 386.02
лв. и лихви – 326.16 лв., или общо – главница – 2 171.12 лв. и лихви 1 326.69
лв., и изменен в частта за
установените задължения по КСО и ЗЗО и съответните лихви по години, които са
намалени, както следва: - вноски за ДОО: - за 2015 г. – от
657.37 лв. на 337.92 лв. и лихви – от 341.20 лв. на 186.96 лв., - за 2016 г. –
от 2 781.19 лв. на 358.40 лв. и лихви – от 1 085.19 лв. на 160.42
лв., - за 2017 г. – от 2 836.66 лв. на 4444.36 лв. и лихви – от 829.36 лв.
на 157.47 лв., - за 2018 г. – от 585.38 лв. на 192.13 лв. и лихви – от 117.44
лв. на 46.87 лв., - за 2019 г. – от 1 334.46 лв. на 82.88 лв. и лихви – от
113.70 лв. на 16.35 лв.; вноски за ЗО: -
за 2015 г. – от 314.21 лв. на 105.60 лв. и лихви – от 166.76 лв. на 117.02 лв.,
за 2016 г. – от 1 754.08 лв. на 11.2.00 лв. и лихви – от 684.30 лв. на
100.27 лв., за 2017 г. – от 1 515.64 лв. на 128.80 лв. и лихви – от
4444.61 лв. на 91.28 лв., за 2018 г. – от 264.44 лв. на 51.87 лв. и лихви – от
49.40 лв. на 20.57 лв., - за 2019 г. – от 721.33 лв. на 44.80 лв. и лихви – от 61.46 лв. на 8.84 лв.; -
вноски за ДЗПО – УПФ: - за 2015 г. – от 281.90 лв. на 132.00 лв. и лихви – от
145.41 лв. на 73.03 лв., - за 2016 г. – от 1 166.30 лв. на 140.00 лв. и
лихви – от 426.53 лв. на 34.79 лв., за 2017 г. – от 1 027.77 лв. на 161.00
лв. и лихви – от 300.49 лв. на 57.05 лв., - за 2018 г. – от 197.77 на 64.91 лв.
и лихви – от 40.01 лв. на 16.17 лв. и за 2019 г. – от 450.83 лв. на 28.00 лв. и
лихви – от 38.65 лв. на 5.76 лв., или общо главница: от 15 889.33 лв. на
2 167.07 лв. и лихви – от 4 844.51 лв. на 1 092.85 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.С.Н., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „ И. Н. – 69“, с
ЕИК по булстат ****, против Ревизионен акт №
Р-16001620004486-091-001/04.02.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ №
Р-16001621027402-003-001/16.02.2021 г. издаден от същия орган по приходите, и потвърден с Решение № 239 от 20.04.2021
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д
„ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г.
в размер на 553.50 лв. и лихви – 324.07 лв.
ОСЪЖДА
И.С.Н., ЕГН **********, да заплати на
Национална агенция по приходите – София сумата от 304.03 (триста и
четири и 0.03) лв., юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на И.С.Н., ЕГН **********, сумата от 927.85 (деветстотин двадесет и
седем и 0.85) лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: