Р Е Ш Е Н И Е № 122
гр. София, 30.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря М.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 223 по описа за
С искова молба, подадена от В.Г.Г.
срещу „Л.И.” АД, са предявени обективно съединени искове за плащане на следните
суми: сумата от 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат
на причинени при ПТП, настъпило на 29.09.2013 г., телесни увреждания; законната
лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до
окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на 29.09.2013 г.
настъпило ПТП, механизмът на което е подробно описан в исковата молба и в уточняващата
такава, при което пострадал ищецът, който управлявал л. а. „Дачия Соленца“.
Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и страдания
са описани в исковата молба. Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната
вина на водача на МПС „Мазда“ Д.М.. За ПТП било образувано наказателно
производство, което приключило с одобрено от съда споразумение, установяващо
вината на водача Д.М., и тъй като относно управлявания от него автомобил бил
налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се предявяват настоящите
искове за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.
Исковете са с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло,
оспорва и всички твърдения на ищеца, в т. ч. механизма на ПТП,
медико-биологочния характер и степен на уврежданията и интензитета на търпените
болки и страдания, както и причинната им връзка с ПТП, не оспорва единствено
наличието на твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е управлявал МПС
без поставен предпазен колан, както и поради това, че е нарушил правилата на
ЗДвП, регламентиращи допустимата скорост на движение в градски условия,
преминаването през кръстовище и извършването на маневри, като не е съобразил поведението си като водач на МПС с
конкретните пътни условия, с осветеността на пътя от фарове, с релефа на
местността, както и със състоянието на пътя, като е управлявал автомобила със
скорост, която не му е позволила да преустанови движението при възникнала
опасност. В тази част възражението за съпричиняване е неконкретизирано поради
липса на изложени конкретни фактически твърдения за извършени от ищеца
нарушения на правилата на ЗДвП. Прави и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на иска за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
ПТП. В о. с. з. на 12.05.2016 г. уточнява възражението си за съпричиняване,
като излага твърдения, че ищецът е управлявал автомобила си със скорост,
надвишаваща позволената такава от
По искане на ответника е
конституирано и трето лице помагач, а именно соченият от ищеца като виновен за
ПТП водач Д.М..
Третото
лице – помагач е представило писмено становище, в което са изложени доводи,
аналогични на изложените от ответника.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
С протоколно определение от
08.05.2014 г. по н. о. х. д. № 311/2014 г. по описа на РС - Ботевград, влязло в
сила като необжалваемо, което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 383 ал. 1 вр. 413,
ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и
неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца, е
установено, че Д.Д.М. е виновен за това, че на 29.09.2013 г. в Ботевград, на
кръстовището на ул. ”Ц”. И. Ш.” и ул. ”Б.Б.” е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда”, модел
„323”, с рег.№ СО 3928 АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,00 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа
експертиза - протокол №1552/30.09.2013 г. на МБАЛ „Св. Анна” АД – престъпление
по чл. 343б, ал. 1 НК.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. на 29.09.2016 г., вкл.
огледа на веществените доказателства – рентгенови снимки, огледани в същото о.
с. з. с участието на вещото лице, се установява следното: в резултат на ПТП
ищецът е получил следните телесни увреждания: контузия на гръдния кош и корема,
счупване на IV-то ребро в ляво. Тези увреждания са били установени
непосредствено след инцидента. Поради така получените увреждания ищецът е бил
временно нетрудоспособен за 65 дни.
Увреждането, представляващо изкълчване на лявата лопатъчно-ключична става, е
установено с преглед от хирург, ортопед и рентгенологично на 28.04.14 г. То
може да бъде резултат от вероятно частично, прераснало по-късно в пълно,
разкъсване на връзковия апарат на въпросната става. При увреждането,
представляващо дисторзио /навяхване/ на акромиоклавикуларната става, е налице
разтягане на връзковия апарат на същата, с клинична изява на болка и ограничена
подвижност. Представената медицинска
документация, съставено непосредствено след инцидента, не удостоверява
разкъсване на връзковия апарат на ставата.
От показанията на свидетелите се
установява следното: Свид. П. установява следното: При описаните в исковата
молба време и място на ПТП с Д.М. пътували с неговия автомобил „Мазда“ и
движейки се по ул. „Ц.
И. Ш.”, претърпели катастрофа с такси, което
идвало от ул. ”Б. Б.”. Двамата не видели
таксиметровия автомобил преди катастрофата. Д.М., който управлявал автомобила
„Мазда“, намалил на знака „Стоп“ на кръстовището, но не спрял. Отдясно се
появило таксито и ги ударило. Свид. А. установява следното: Двамата с ищеца и още един техен колега
чакали на една от стоянките пред болницата, когато
ищецът получил поръчка и тръгнал с автомобила си. Запалил фаровете, сложил си
колана и потеглил. Съвсем кратко време след това се чул удар и автомобилът на
ищеца изчезнал изведнъж. Свидетелят и колегата му отишли на мястото и видели
ищецът да лежи отстрани на автомобила си, легнал на лявата си страна.
Безспорно е по
делото, че към датата на ПТП относно управляваното от Д.М. МПС е действал валиден застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 5000 лв.,
до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния
му предявен размер от 30000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда
са следните:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място
се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили
болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е
извършено от Д.М.. Установи се противоправността на това деяние и причинната
връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени
болки и страдания. Установи се и вината на Д.М. /презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха
вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е
действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Деан М.
МПС, сключен с ответника, съответно причинителят на вредите има качеството
застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ и съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 5000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Не се
установи безспорно по делото, че уврежданията, представляващи дисторзио на
акромиоклавикуларната става и сублуксация на главата на раменната кост, са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установи се безспорно само,
че в резултат на ПТП ищецът е получил уврежданията, представляващи контузия на
гръдния кош и корема, счупване на IV-то ребро в ляво, съответно на първо място
тук следва да се отчете вида и характера на тези увреждания. Следва също да се
вземе предвид, че тези увреждания са причинили на ищеца болки и страдания и са
наложили лечение, свързано с престой в болнично заведение и със съобразяване с
всички ограничения, наложени от болничния режим, които обстоятелства са влошили
качеството на живот на ищеца. Следва още да се отчете, че болките и страданията
са продължили и след болничното лечение – за период от 65 дни, през който
ищецът е бил нетрудоспособен и е следвало да спазва режим.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 5000 лв. би била подходяща и достатъчна, за
да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на
причинените му телесни увреждания /съответно основателно е възражението на
ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца,
изразяващо се в това, че е управлявал МПС без поставен предпазен колан и със
скорост, надвишаваща позволената такава от
По акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:
Съобразно гореизложеното акцесорният иск за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен -
следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, а за разликата следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
С оглед
обстоятелството, че е освободен от държавни такси и разноски за производството
по делото, ищецът е направил разноски единствено за възнаграждение на адвокат –
2500 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по
делото /договор за правна помощ/, които разноски се претендират. Съобразно
изхода на делото искането за присъждане на разноски е частично основателно – на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 416.67 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 150 лв.
за възнаграждение на вещо лице и на призован свидетел, които разноски се
претендират, претендира се и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което
се определя по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно цената на исковете и съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения пълният размер на дължимото
на ответника юрисконсултско възнаграждение в случай на отхвърляне изцяло на
исковете би бил 1430 лв. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете и
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1191.67 лв., следва да се присъдят и
разноски за възнаграждение на вещо лице и на призован свидетел в размер на 125
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати и държавна такса за производството по делото върху
уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 200 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М. М. – Г., да заплати на В.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат
на причинени при ПТП, настъпило на 29.09.2013 г., телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП
/29.09.2013 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Г.Г. с ЕГН ********** *** срещу „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М. М. – Г., искове за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
29.09.2013 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск от датата на настъпване на ПТП до
окончателното плащане за разликата
над уважения размер на главния иск от 5000 /пет хиляди/ лева до пълния му
предявен размер от 30000 /тридесет хиляди/ лева, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на
настъпване на ПТП – 29.09.2013 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М. М. – Г., да заплати на В.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от
416.67 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Л.И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М. М. – Г., сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и на
призован свидетел съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от
1191.67 лв. /хиляда сто деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор М. М. – Г., да заплати по сметка на СОС държавна такса за производството
по делото в размер на 200 двеста/ лева върху уважения размер на исковете.
Решението е
постановено при участието на Д.Д.М. с
ЕГН **********, с адрес: *** като трето
лице – помагач на „Л.И.” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: