№ 6559
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110128191 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. Д., чрез пълномощника адв. Д.
М., срещу „..“ ЕООД, ЕИК ..., с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
„такса експресно разглеждане“ в сключен между страните договор за кредит
№... от 22.06.2018г. и Анекси към него от 03.07.2018г., 15.07.2018г.,
21.07.2018г.,29.07.2018г., поради противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за връщане на платената въз основа на нищожната клауза такса в размер
на 167.28 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 22.06.2018 г. сключил с ответното дружество договор за
паричен заем № ..., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от
100 лева, която той се задължил да върне в срок до 18.07.2018 г. Била
уговорена клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на
27.44 лева., променена съгласно анекс от 29.07.2018 г. на 167.28 лв. Твърди,
1
че по процесния договор заплатил сума в общ размер на 1045 лева. Счита, че
договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като не е било налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите по кредита, като излага подробни аргументи
в тази насока. Твърди, че в договора е посочен грешен размер на ГПР, а
действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, който бил над
максимално установения праг на ГПР. Счита за нищожна и клаузата,
предвиждаща задължение за плащане на такса за експресно обслужване, като
твърди, че кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането,
усвояването и обслужаването на кредита. В случая предвидената клауза
противоречала на добрите нрави и било налице заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидената клауза била в 1 нарушение на 143, т. 19
ЗПП, тъй като същата въвеждала потребителя в заблуждение. С оглед
изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане и да му бъде върната сумата от 167.28 лв., заплатена без
основание. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни при
съображения, подробно изложени в отговора. Оспорва наличието на
облигационно отношение с ответника по договор с посочения номер, както и
по него да са постъпвали суми. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Между страните е спорно, че между тях е сключен договор за кредит
№... от 22.06.2018г., и Анекси към него от 03.07.2018г., 15.07.2018г.,
21.07.2018г.,29.07.2018г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в
общ размер на 800 лева. С договора и съгласно уговореното изменение с
Анекс от 29.07.2018г. в тежест на ищеца е начислена такса за експресно
разглеждане в размер на 167.28 лева.
Ответникът не е представил преписка по договор за паричен заем №...
от 22.06.2018г., като това обстоятелство следва да се преценява от съда по
реда на чл.161 ГПК като основание да се приеме за доказано наличието на
2
облигационно правоотношение между страните. Видно от представената по
делото справка от БНБ е видно че е била подадена информация от ответника
за сключен договор за кредит с ищеца. От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, е посочено, че е изготвено въз основа
на счетоводни данни от ответника, и е установило, че ищецът е заплатил суми
по процесния договор в размер на 800 лева главница, 19.72 лева – лихва, и
167.28 лева – такса. С оглед изложеното съдът намира, че по делото се
установи наличието на облигационно правоотношение между страните с
посочените в исковата молба параметри – главница в общ размер от 800 лева,
възнаградителна лихва в размер на 19.79 лева и такса за експресно
разглеждане в размер на 167.28 лева.
Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично
забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът
посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява
нищожна.
На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по
кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая от
кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че ако таксата бъде
включена в годишния лихвен процент същият би бил в размер на 267.78%.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
3
Поради изложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на
клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща начисляване на
такса за експресно разглеждане, се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Основателен е и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена при начална липса на основание въз
основа на нищожната клауза такса в размер на 167.28 лева. При извършена
проверка назначеното вещо лице по ССчЕ същото е установило извършени от
ищеца плащания по договора за кредит в пълен размер спрямо задълженията
по него, с които са погасени главница, лихва и такса за експресно
разглеждане на искането.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 405 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. Д. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставила на ищеца
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на
същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете. Представени са и доказателства, че пълномощникът на ищеца
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е лице, регистрирано по ЗДДС. С
оглед изявлението на адв. М. в представения списък по чл.80 от ГПК, че
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС по всеки
един от предявените искове, съдът намира, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ, допускаща уговаряне на
възнаграждение за всеки от съединените искове поотделно, тъй като на първо
място размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 от ГПК се определя от
съда с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от пълномощника процесуални действия, а не по уговорка
между страните, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая
съединените искове не налагат отделна защита. Следва да се съобрази и
4
актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. ..., срещу „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ....., на клаузата от сключен между страните договор за кредит № ...
от 22.06.2018 г. и Анекси към него от 03.07.2018г., 15.07.2018г.,
21.07.2018г.,29.07.2018г., предвиждаща заплащане на „такса експресно
разглеждане“ в размер на 167.28 лева, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ....., ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. ... по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 167,28 лева,
представляваща платена въз основа на нищожната клауза такса за експресно
разглеждане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „...“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ....., да заплати на И. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ..., разноски по делото в размер на 405
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „...“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ....., да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес гр. София, бул. ..., представлявано от
адв. Д. М. сумата в размер на 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца И. К. Д. безплатна правна помощ в
настоящото производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6