РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500038 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
20715/25.11.24г. на БОС от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2, чрез В. Гайдаджиева, прокурор в ОП – Бургас, против
решение № 937/07.11.2024г. по гр.д.№ 1408/23г. на БОС в частта, с която е
уважен предявеният от С. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Т. к.“ №
**, ап. **, с адрес за призоваване: гр. С., кв. „Ф.“, ул. “Д.“ № **, адв. Н. Г., иск
за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди за размера от 1000лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.08.2020г. до окончателното изплащане на
главницата, както и разноските по делото. Твърди на първо място, че
изложените от първоинстанционния съд мотиви са неправилни. Позовава се
на липса на осъществен фактически състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ. Твърди изчерпателност
на изброените в закона основания, които могат да обосноват уважаване на
иска, като сочи, че срещу А. не е повдигано обвинение в извършване на
престъпление. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
1
постановяване на ново в горния смисъл.
В случай, че изложените аргументи не бъдат възприети от съда за
основание за отмяна на постановеното решение в съответната част и
отхвърляне на иска - заявява, че определеното обезщетение е прекомерно и не
е съобразено с общовъзприетите принципи за справедливост. Излага
становище. Моли решението да бъде изменено, като бъде определено
обезщетение в намален размер, ведно със законната лихва върху него. Няма
доказателствени искания.
Въззиваемият по тази жалба - С. В. А. я оспорва, чрез процесуалния си
представител адв. Н.Г., в надлежно депозирания отговор. Счита постановеното
решение на Бургаски окръжен съд за правилно и законосъобразно в тази част и
моли да бъде потвърдено.
По делото е депозирана и втора въззивна жалба вх.№ 21477/06.12.24г. на
БОС от С. В. А., чрез процесуалния представител адв.Н. Г. Обжалва решение
№ 937/07.11.2024г. по гр.д.№ 1408/23г. на БОС в частта, с която е
отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на РБ иск за
присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера
над 1000лв. до предявения размер от 60 000лв., ведно със законната лихва
върху главницата, така, както е посочено в самото решение. Във въззивната
жалба твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът не се е
съобразил с принципа на справедливост. Поддържа претърпени вреди в много
по-голям от възприетия от съда размер, а именно – че след случилото се бил
диагностициран с перманентно високо кръвно налягане, живеел под
постоянен стрес от мисълта, че няма да може да изпълнява трудовите си
задължения, да заплаща вноските по потребителския си кредит и че ще
изпадне в състояние на бедност. Твърди, че било прекъснато професионалното
му развитие и всичко това се отразило на семейните му отношения. Ето защо
моли в съответната част за отмяна на решението и уважаване на иска изцяло,
като бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски и законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на причиняване на вредата. Няма
доказателствени искания.
Въззиваемата по тази жалба страна – Прокуратурата на РБ, не я оспорва,
не изразява становище.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица, в
2
законоустановения срок, пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция и са допустими.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3,
ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от С. В. А., чрез
процесуалния му представител адв.Н.Г., против ОДМВР – Бургас/РУ
Приморско. Въззивникът-ищец твърди, че на 10.08.2018г. в 20.30 часа бил
задържан от служител на РУ – Приморско със Заповед № 4635зз-131/екз. за
задържане на лице за срок до 24 часа. Било извършено претърсване и
изземване в собственото му МПС и в дома, където живеел със сина си. При
процесуално-следствените действия бил увреден автомобилът му, а освен
това той самият станал обект на унизително отношение от служителите на
МВР. В присъствието на множество хора, в центъра на гр. П., в светлата част
от денонощието го задържали, поставили му белезници и започнало
претърсване на автомобила му. Свидетел на това станал и непълнолетният му
син, който много се изплашил. Самият въззивник-ищец също се изплашил,
още повече, че въобще не разбирал защо се извършват действията от страна на
представителите на МВР. Обърнал внимание на полицаите, че е с ТЕЛК
решения, че има астма, склонност към емболии, дискови хернии и дископатии
и поставянето на белезници не само че му носи страдания, но и може да бъде
опасно за здравето му. Освен това той не оказва съпротива и се чувства
обиден. Въпреки това, в присъствието на негов близък познат бил наречен от
един от полицаите „престъпник“.
При претърсването на обитаваното от него и сина му жилище, бил открит
само газов пистолет, за който законът не изисква разрешение за притежание.
След горните действия бил отведен в РУ – Приморско, в помещение за
временно задържане. Дошъл лекар, който прегледал него и останалите
задържани. След около час бил освободен, като му връчили призовка да се яви
на 14.08.2018г. като обвиняем по ДП №-46353 ЗМ-259/2018. Когато излязъл от
Управлението, било около 1.30ч. сутринта на 11.08.2018г. и от напрежение не
могъл изобщо да заспи. През деня му било доста зле, имал стягане в гърдите и
3
вдигнал кръвно, което установил докторът в местния филиал на „ЦСМП“. В
направената кардиограма имало нещо тревожно и заради това бил
транспортиран по спешност в болница в гр.Бургас на 12.08.2018г. По пътя
лекарката му давала успокоителни и в болницата му назначили допълнително
такива, за да не стане проблем, защото бил прекарал белодробна емболия и
имал склонност към образуване на тромби.
На 14.08.2018г. отишъл в РУ – Приморско. В исковата молба А. посочва,
че в крайна сметка изобщо не се е стигнало да повдигане на обвинение, а бил
разпитан, но в качеството на свидетел.
От всичко описано по-горе изпаднал в състояние на постоянно и трайно
безпокойство. Получил нарушения на съня. Будел се и си мислел за ареста, а
от прахоляка и мръсотията в помещението за временно задържане му се
обострила астмата. Заради тахикардия и притеснение на медиците от
предстоящ или прекаран инфаркт на 12.08.2018г., в продължение на цяла
седмица бил принуден да прекара времето си в леглото, с изключение на
посещението на спешния кабинет в гр. П. и откарването му по спешност в
болница в гр. Б.
Случилото се нанесло непоправими щети на репутацията му, някои
приятели започнали да странят от него и авторитетът, който градил в
продължение на 25 години, бил безвъзвратно увреден. В продължение на пет
години живял в непрестанно безпокойство и душевни страдания, както за
самия него, така и за близките си. На основание всичко изложено е предявил
искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди – за нанесените на
собственото му МПС повреди и за неимуществени - от претърпени душевни
страдания.
В хода на производството исковете за обезщетяване на имуществени
вреди и на част от неимуществените са отделени в друго дело и пред
гражданския съд е останал висящ само искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000лв., основан на разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно с лихвата за забава върху претендираната главница от
датата на задържането на въззивника-ищец – 10.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, ведно с разноските по делото. Ангажира доказателства.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
4
място се твърди, че вредите не са настъпили от действия на Прокуратурата.
Основно възражение е липсата на повдигнато обвинение против А., което,
според въззивника-ответник, следва да обоснове извод за неоснователност на
иска. На следващо място, при условие на евентуалност, в случай, че съдът не
сподели това становище, моли да се съобрази това, че освен задържането по
реда на ЗМВР, извършването на претърсване и изземване на ползвания от А.
автомобил и обитаваното от него жилище на 10.08.2018г., той е разпитан в
качеството на свидетел на 14.08.2018г. и на 24.08.2018г. досъдебното
производство е прекратено. На лицето не са налагани мерки за неотклонение,
нито обезпечителни мерки. Също така счита за недоказани твърденията за
преживени негативни емоции.
По съществото на спора настоящият състав на Апелативен съд Бургас
приема следното:
Между страните не се спори, освен това се установява и от приложеното
по гр.д.№ 1408/2023г. на БОС копие от ДП № 259/18г. по описа на РП –
Бургас, РУ – Приморско, че на 10.08.2018г., за времето от 21.20ч. до 22.10ч.
служители на РУ – Приморско извършили претърсване и изземване в л.а.
марка „Мерцедес“, с рег.№ СВ 5888 КМ, ползван от С. А., при което бил
намерен и иззет 1 бр.стикер с надпис „Република България, Национална
полиция“. Действието било проведено при условията на неотложност по
смисъла на чл.161, ал.2 НПК и одобрено с определение № 139/11.08.2018г. по
НЧХД № 421/2018г. на ЦРС.
На същата дата за времето от 22.30ч. до 23.10ч. било извършено
претърсване и изземване на адрес: гр. П., ул. „Т. м.“ № **, ет. *, стая № **,
ползвана от А. На кухненския плот бил намерен един брой пистолет с надпис
WALHTER И ARNSBERG, ведно с пълнител с 4 бр. патрони с надпис WADIE
9мм. Това действие също било проведено при условията на неотложност по
смисъла на чл.161, ал.2 НПК и одобрено с определение № 138/11.08.2018г. по
НЧХД № 420/2018г. на ЦРС.
Безспорно е, също, че към извършването на претърсването и изземването
на автомобила, ползван от А., са му поставени белезници и това се случило,
според св. Б.А. – син на въззивника-ищец, на главната улица на гр. П., пред
множество хора, включително детето видяло баща си така.
Също не се спори, че А. бил задържан в РУ за няколко часа и според
5
свидетеля, по някое време на нощта бил освободен. Двамата се прибрали
вкъщи.
С Постановление от 13.08.2018г. по БП № 4635ЗМ-259/2018г. по описа на
РУ-Приморско на ст.разследващ полицай при РУ – Приморско била назначена
съдебно-балистична експертиза с предмет на изследване – намерения
пистолет в жилищното помещение, ползвано от А. и задачи – изследване на
характеристиките на оръжието, изправно ли е, може ли да произведе изстрели
и др., а също така – дали намерените патрони представляват боеприпаси по
смисъла на ЗКВВОБ.
На 14.08.2018г. А. бил разпитан в качеството на свидетел по същото БП и
дал обяснения за случилото се на 10.08.2018г., също така и по отношение на
пистолета. Категорично заявил, че пистолетът е газов и не е преправян по
никакъв начин – стр.139 по гр.д.№ 1408/2023г. на БОС.
На 17.08.2018г. била изготвена назначената балистична експертиза. От
заключението на в.лице се установило, че пистолетът представлява газ-
сигнално оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годно за произвеждане на
изстрели, с пистолета е произвеждан изстрел след последното му почистване
и смазване. Намерените в жилището патрони представляват газ-сигнални
оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ.
На основание експертното заключение на 20.08.2018г. досъдебното
производство е изпратено на РП с мнение за прекратяване (стр.144 по гр.д.№
1408/23г. БОС), а на 24.08.2018 г. е постановено прекратителното
постановление на РП – Царево – стр.146. Копие от постановлението е
изпратено на 28.08.2018г. на постоянния адрес на А., по пощата с обратна
разписка – върнато като непотърсена пратка (стр.149). Надлежното връчване е
осъществено лично на А. на 03.04.2019г.
В обстоятелствената част на исковата молба въззивникът-ищец твърди,
че страда от множество заболявания и прилага писмени доказателства.
Поддържа, че в резултат от ареста заболяванията му се влошили и имало
опасност от инфаркт.
Видно от Експертно решение № 161 от зас.№ 012 от 20.01.2015г. на ТЕЛК
за общи заболявания, гр.София, II МБАЛ, първи състав, А. е освидетелстван
и комисията е приела
***************************************************************Алергичен
6
ринит. Полипис вентрикули, ст.пост ексцизионем. ГЕРБ с барет езофаг.
Херния хиаталис.ст.пост операционем. Състояние след оперативно лечение по
повод медиален менискус. Двустранна гонартроза, ср.тежка. Лумбална
спондилоза и остеохондроза. Дископатия Л4-Л5-С1. Дв.лумбосакрален
радикулерен синдром“.
На стр.14 е приложено Експертно решение № 3136 от зас.№ 160 от
29.09.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания, гр.София, II МБАЛ, първи състав,
в което е констатирано, че освидетелстваното лице е
************************************************************************************************************************.
Установено е, че страда от
************************************************************************************************************************************************************************.
Липсват данни инвалидността по първото посочено решение на ТЕЛК да
е продължена, като следващият от това извод е, че състоянието на
освидетелстваното лице се е подобрило.
При всички изложени по-горе факти, съдът дължи произнасяне на първо
място по спора дали са осъществени законовите условия, за да се направи
обоснован извод за приложение на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ: „Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че ….. извършеното
деяние не е престъпление...“
В конкретния случай няма спор, че обвинение не е повдигано и
поддържано против ищеца. Въпреки това съдът се съобрази с трайно
наложилата се съдебна практика на ВКС и по-конкретно Определение № 4899
от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50009
от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК и др., в които е
възприето становище, че независимо от факта, че на лицето не е повдигнато
обвинение, в случаите, в които е образувано досъдебно производство и от
извършените процесуални действия може да се направи обосновано
заключение, че спрямо него е налице твърдение и подозрение за извършено
престъпление, е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Настоящият случай е аналогичен. От изложената по-горе фактическа
обстановка – проведените при условията на неотложност претърсване и
7
изземване от автомобила на А., извършени в центъра на гр. П., последвани от
претърсване и изземване в обитаваното от него жилище, а след това и от
задържане по реда на ЗМВР, може да се направи извод, че е бил заподозрян в
извършване на престъпление и това е демонстрирано по ясен и недвусмислен
начин, още повече, че в същия ден му е връчена приложената на стр.24
призовка за явяване в качеството на обвиняем по ДП № 4635ЗМ-259/2018г. по
описа на РУ-Приморско. Действително, в самата искова молба въззивникът-
ищец е посочил, че не се е стигнало до предявяване на обвинение и на
14.08.2018г. бил разпитан само в качеството на свидетел, но извършените
процесуално-следствени действия на дата 10.08.2018г. ясно и официално са
били насочени спрямо него.
Ето защо настоящият състав споделя по реда на чл.272 ГПК извода на
окръжния съд за възникнало материално право на А. да претендира
обезщетение по реда на ЗОДОВ.
По повод установяване на доказаните настъпили вреди и определяне на
размер на обезщетението съдът се съобрази с и критериите за преценка на
справедливото им компенсиране. По този повод приема следното:
Твърди се в исковата молба, че А. страда от астма, склонност към
емболии, дискови хернии, дископатии. В тази връзка поставянето на
белезници не само му донесло страдание – заболели го гърбът и лактите, но и
било опасно за неговото здраве. По този повод съдът се съобрази с
приложените на стр.107 и стр.121 протоколи за изземване в неотложни
случаи. От тях става ясно, че претърсването на автомобила, ползван от А., е
започнало на 10.08.2018г. от 21.20ч. и е приключило в 22.10ч., а претърсването
в жилището е започнало в 22.30ч. и е приключило в 23.10ч. В
обстоятелствената част на исковата молба въззивникът-ищец твърди, че по
време на управлението на МПС е бил засечен от автомобили, управлявани от
полицаи и с излизане от колата, бил заключен с белезници.
Ето защо настоящият състав приема, че е бил с белезници за периода от
21.20ч. до около 24ч. на 10.08.2018г. – т.е. за около 2ч. и 30 минути, през което
време, поради принудителната поза на тялото със сигурност е изпитал
физическо неудобство. Що се отнася до опасението, че поставянето на
белезници е възможно да доведе до образуване на тромб в кръвоносните му
съдове – то не може да послужи като основание за обезщетяване, доколкото
8
съдът възмездява само настъпили вреди, а не хипотетични такива. Страховете
за евентуалните здравни последици могат да бъдат зачетени като част от
преживения стрес от задържането от служителите на РУ – Приморско. Що се
отнася до опасенията, свързани с установените по надлежен ред дископатии и
дискови хернии, видно от приложеното на стр.15 Експертно решение № 161 от
зас.№ 012 от 20.01.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания, гр.София, II МБАЛ,
А. е освидетелстван, като някои от поставените диагнози, без да са водещите,
са: Херния хиаталис.ст.пост операционем. Състояние след оперативно
лечение по повод медиален менискус. Двустранна гонартроза, ср.тежка.
Лумбална спондилоза и остеохондроза. Дископатия Л4-Л5-С1.
Дв.лумбосакрален радикулерен синдром“, т.е. заболявания на опорно-
двигателния апарат, но в частта на кръста и долните крайници и по делото не е
обосновано здравословното състояние на А. да е влошено в резултат от
поставените му белезници на китките на ръцете.
На следващо място се твърди, че страда от бронхиална астма, средно
тежка форма, съчетана с алергичен ринит, които подлежат на системно
антиалергично лечение и наблюдение. Твърди се, също така, че в резултат от
задържането в помещението за временно задържане при РУ – Приморско, в
резултат от запрашеността и мръсотията астмата му се обострила и поради
това, че инхалаторът му изчезнал при обиските, чак на сутринта си купил нов.
Дотогава имал стягане в гърдите.
Задържането в помещението за временно задържане е продължило около
1 час и 30 мин., понеже в исковата молба А. посочва, че около 1.30ч. бил
освободен и заедно със сина му се прибрали в къщи. След като подредили
безпорядъка в резултат от претърсването, не могъл да заспи до сутринта, още
повече, че не можел да диша, станало му лошо и бил откаран с линейка в
гр.Бургас. Описаното отчасти се потвърждава от показанията на св.А. – син на
С. А. и пряк свидетел на преживяванията на въззивника-ищец. Според този
свидетел, след като бил освободен от РУ – Приморско и се прибрал в
жилището, А. не могъл да заспи. Поради астмата и от преживяното не се
чувствал добре и бил откаран с линейка до Бургас, където бил приет в
Спешното, за да бъде прегледан, после го пуснали.
В тази връзка по делото е приложен формуляр „Фиш за консултации и
лечение от стационарен екип“ на ЦСМП – стр.18. Фишът е непопълнен –
9
липсват данни от кой филиал на ЦСМП е издаден, дали изобщо е от ФСМП на
територията на ЦСМП – Бургас, липсват данни за обслужения пациент– име,
адрес, дата и час на преглед, работна диагноза, назначени медикаменти,
извършени манипулации и т.н. На практика по делото е приложен празен
формуляр, съдържащ единствено два подписа, като единият се твърди да е на
А., а другият е изпълнен от неизвестно лице, понеже не е посочен дежурния
лекар или мед.фелдшер, който е прегледал лицето.
При така описаното съдът заключава, че дори и да е транспортиран до
Спешен център в гр.Бургас или до приемното отделение на МБАЛ
„Бургасмед“ – гр.Бургас, не се установяват изложените в исковата молба
твърдения, че бил вдигнал кръвно 150/80, което установил лекарят в местното
ФСМП и имало нещо притеснително в направената му кардиограма, заради
което бил транспортиран по спешност с линейка в болница в гр.Бургас.
Изложените твърдения не са подкрепени от доказателства и съдът не може да
основе решаващите си изводи на тях. На първо място липсват доказателства в
местното поделение на „Спешна помощ“ да е измерено кръвното налягане на
А., да е констатирано високо кръвно налягане, да му е направени кардиограма
и да има опасения от инфаркт. Подобни изследвания се вписват задължително
във фиша за преглед, още повече, назначените и приложени медикаменти в
момента, когато пациента бива обработен – със снета анамнеза, работна
диагноза, описани оплаквания и приложено лечение за стабилизиране.
Кардиограмата винаги се разпечатва на хартия и се предава на пациента.
Подобни данни и писмени доказателства липсват по делото. Само за сведение
на страната съдът отбелязва, че филиал на ЦСМП – Бургас не е съществувал в
гр.Приморско до 2023г. и не става ясно къде е прегледан на 12.08.2018г.
Въпреки това, лицето безспорно е било прегледано в МБАЛ „Бургасмед“
гр.Бургас, на 12.08.2018г., 16.15ч. – стр.16. Видно е, че му е назначена ЕКГ и
консултация с кардиолог, поради оплаквания от болка в гърдите. Установено
е, че е с кръвно налягане 115/76, пулс 90 уд./мин., в добро общо състояние, с
ритмична сърдечно-съдова дейност, с ясни тонове, без шумове, без данни за
остра сърдечна недостатъчност.
При така описаното съдът не дава вяра на поддържаното в исковата
молба, че през седмицата след задържането, А. се принудил да прекара почти
цялото време на легло, поради тахикардия и притеснение на медиците от
10
предстоящ или прекаран на 12.08.2018г. инфаркт, защото прекараният
инфаркт става виден при ЕКГ и се отразява на кардиограмата. В случая
докторът специалист кардиолог не е констатирал стар инфаркт нито
отклонение в работата на сърцето.
Видно от приложения лист за преглед на пациент и проведената
консултация с кардиолог никой не е отразил тахикардия – напротив – описано
е, че сърцето бие ритмично с ясни тонове, без шумове, нито някой е изразил
опасения, че въззивникът-ищец ще получи инфакт. Не са му изписани никакви
медикаменти, свързани със сърдечно неразположение, а само
противовъзпалително средство Профенид и проследяване при оплакване, с
поставена диагноза „Междуребрена невропатия“, която обяснява стягането в
гърдите. След прегледа не се е наложила хоспитализация и лицето било
освободено. Ето защо, дори и да е прекарал около седмица на легло, както
твърди А., това не може да се прецени като резултат от сърдечни проблеми,
свързани с извършените процесуални действия. На това място съдът
отбелязва, че както от исковата молба, така и от разпита на св. Б.А. се
установява, че двамата са били в известност, че дело, което да се води против
С. А. не е имало.
Според описаното в исковата молба, случилото се особено много
изплашило А. и той изпаднал в параноя. В продължение на пет години след
задържането живял в постоянно безпокойство, притеснение и стрес, а също
така – душевни страдания за близките си. Подсъзнателно страхът и уплахата
се били настанили в него и не можел да се отърси от тях. Постоянно си
спомнял за повдигнатото обвинение и опитите да бъде очернен и да се
навреди на доброто му име. Имал намерения за бизнес-начинания, които
решил да отложи, а доброто му име и авторитет, градени през целия му
съзнателен живот, били накърнени.
Във връзка с горното, съдът, като прецени описаната подробно
фактическа обстановка, приема, че действително уплахата и стресът са
неизменна последица от внезапното задържане и е съвсем очаквано и
обяснимо въззивникът-ищец да ги изпита, както и срамът и неудобството от
публичността на събитието. Безспорно е, че задържането и претърсването на
автомобила са станали в центъра на гр.Приморско, пред множество лица, в
присъствието на сина на А. Настоящият състав напълно споделя и кредитира
11
твърдението, че се е почувствал опозорен и изложен, както пред
присъствалите, така и пред детето си и е преживял силен срам и неудобство.
Също се установи, че след случилото се настъпила промяна в поведението
му. Бил зле емоционално и дори се разделил с приятелката си, след
******************* връзка. Преди задържането, според разпитания
свидетел, бил отворен и комуникативен, а впоследствие станал коренно
различен, но не се установи да е имал бизнес-идеи, които да са отложени или
препятствани в резултат от случилото се, нито да е препятствано
професионалното му развитие. Не се доказа и твърдението, че някои от
приятелите и бизнес-партньорите променили отношението си към него, нито
се установи, че в гр. П. е тръгнала мълва, че разпространява наркотици.
Така относно претърпените вреди съдът приема следното: доказано бе, че
въззивникът-ищец понесъл тежко и болезнено образуването на наказателното
производство и преживял изключително стресово извършваните спрямо него
процесуални действия. Засегнати били самочувствието и начинът му на
живот, чувствал се засрамен, унизен и застрашен от наказателна репресия.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта – посочването на ищеца чрез официални действия на
органите на реда за извършител на престъпление и претърпени в резултат от
това вреди, изразяващи се в силни душевни страдания, страх от налагане на
наказание, довели до чувство за преживяна несправедливост, унижение и
срам от близки, приятели и детето му.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и извършените процесуално-следствени действия.
При така изложеното и като споделя в тази част мотивите на Бургаски
окръжен съд, настоящият съд приема, че искът е доказан по своето основание
относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално, а не поотделно за всяко едно деликтно действие, като
следва да се съобрази интензитета на увреждането, засегнатите лични права,
тяхната стойност съобразно ценностната система на увредения, също и
продължителността на увреждащите действия. Всички изброени условия и
релевантни обстоятелства са от значение за определяне на справедлив размер
12
на компенсация, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При
обсъждането им съдът взе предвид следното:
Става въпрос за лице на около 40 години към датата на задържането, за
което няма данни да е известно в обществото или да се ползва с популярност в
някакви социални кръгове, да е широко позната за хората обществена
личност. Случилото се не е отразено в медиите, нито е имало широк отзвук и
явно не е станало достояние на множество хора, с изключение на
присъствалите на задържането. Не се установява то да се е отразило на
работата на ищеца и последващото му професионално развитие, да е довело
до промяна на занятието, препятстване на по-нататъшната му дейност и
възможностите за упражняване на труд, съответно – реализиране на доходи.
Няма данни задържането да е препятствало бизнес-начинания и лично
усъвършенстване. Установи се, че се е отразило на емоционалното му
състояние и се е разделил с приятелката си, с която имал връзка за период от
14 години, но не стана ясно кога се е случило това, за да бъде отнесено като
емоционална вреда в резултат от задържането.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази с интензитета и продължителността на извършваните по отношение
на въззивника-ищец процесуално-следствени действия. Както бе вече
описано, дни след задържането станало ясно, че обвинение няма да бъде
повдигано, като това се установява от изложението в исковата молба и от
свидетелските показания на сина на А. Следва да бъде оценен и фактът, че
освен описаните процесуално-следствени действия на 10.08.2018г. с
действително висок интензитет и разпитът в качеството на свидетел на
14.08.2018г., други действия по отношение на ищеца не са извършвани. Той не
е привличан като обвиняем, не му е наложена мярка за неотклонение, не са му
налагани обезпечителни мерки, не са ограничавани възможностите му за
пътуване и напускане на страната.
В изключително кратък срок - с Постановление от 24.08.2018г. на РП -
Царево, е прекратено наказателното производство по ДП № 259/2018г. До
въззивника-ищец е изпратено съобщение на постоянния му адрес на
28.08.2018г. – стр.149, върнато като непотърсено, а надлежното връчване –
лично, е извършено на 03.04.2019г. в деловодството на РП-Царево, но през
това време не се установи да е имало съмнение, че ще бъде образувано
13
наказателно производство срещу ищеца– св. А.
Настоящият състав взе предвид и датата на задържането – 10.08.2018 г. и
приема, че не може да се твърди убедено, че интензитетът на наказателното
преследване е засегнал така тежко психиката на ищеца, щом за
продължителен период от почти пет пълни години той не е потърсил
компенсация за преживяното.
При определяне на размера на обезщетението подлежи на обсъждане и
датата на извършване на деликта – 10.08.2018г. За яснота на въззивника-ищец
съдът разяснява, че съгласно трайно установената и безпротиворечива съдебна
практика, размерът на вредите се определя към датата на деликта. Това
означава, че размерът на обезщетението следва да бъде определен и съобразен
с икономическите условия в страната към цитираната дата или период.
Обжалването на постановеното решение на Бургаски окръжен съд е
свидетелство в подкрепа на извода, че страната не е доволна от определения
размер обезщетение, но то не може да бъде в онзи обем, в който щеше да бъде,
ако се преценяваха вреди, нанесени през настоящата или предходната година.
Само за сравнение съдът посочва, че през годината на задържането - 2018г.,
минималната работна заплата е била в размер на 510лв., а съответно и
доходите на населението са били значително по-ниски в сравнение с тези през
2023г., в която минималната работна заплата е била 710лв. – с приблизително
50% по-висока от тази за 2018г. Завеждането на исковата молба в един по-
късен период не променя момента на деликта и не се отразява на размера на
обезщетението, а води до компенсиране на забавата чрез присъждане на
лихва.
Ето защо, при всичко описано и формираните правни изводи, с оглед
изключително краткия срок, в който се е развило досъдебното производство,
настоящият състав приема, че дължимото справедливо обезщетение възлиза
на 500лв., ведно с лихвата така, както е приел Бургаският окръжен съд, при
въведеното възражение от страна на Прокуратурата на РБългария за
погасяване по давност на част от претендираните лихви.
Що се отнася до въведените с въззивната жалба нови основания за
присъждане на обезщетение – те са преклудирани и не подлежат на обсъждане
в това производство.
В полза на ищеца се дължат съдебно-деловодни разноски съобразно
14
уважената част от иска, както следва: за първата инстанция д.т. в пълен размер
и хонорар съобразно уважената част от иска – 16.67лв. – общо 26.67лв. За
втората инстанция – доколкото А. се е бранил против въззивната жалба на
Прокуратурата и е обжалвал решението, с което е отхвърлен предявеният иск
за остатъка от цялата претендирана сума, съдът приема, че адвокатското
възнаграждение следва да се изчисли върху цялата цена на иска – 60 000лв.
Така, при извършени разноски от 2 200лв. за настоящата инстанция и при
приложение на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, съобразно крайния резултат на А. се дължи
сума в размер на 23.33лв. Общо за двете инстанции – 50лв. Пред първата
инстанция са присъдени 41.83лв., следва, че за настоящата се дължи сумата от
8.17лв.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 937/07.11.2024г. по гр.д.№ 1408/23г. на БОС в
частта, с която е уважен предявеният от С. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул.„Т. к.“ № **, ап. **, с адрес за призоваване: гр. С., кв. „Ф.“, ул. “Д.“ №
**, адв. Н. Г., иск против Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. С., бул. “В.“ № *
за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди за размера над 500лв. до уважения размер
от 1000лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
главницата от 500лв., считано от 08.08.2020г. до окончателното й изплащане и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска в горната част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 937/07.11.2024г. по гр.д.№ 1408/23г. на
БОС в останалата обжалвана част.
Осъжда Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да
заплати допълнително на С. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Т. к.“
№ **, ап. **, с адрес за призоваване: гр. С., кв. „Ф.“, ул. “Д.“ № **, адв.Н.Г.,
разноски по делото в размер на 8.17 лв. за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16