Решение по дело №6194/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 449
Дата: 18 януари 2019 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20141100106194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2014 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                              гр. София, 18.01.2019 г.

 

                       В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                        Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 6194 по описа  за 2014 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът Л.Н.Б. с ЕГН-**********, заместила първоначалния ищец  Х.С.С. по реда на чл. 222 ГПК твърди, че на 26.05.2009 г. Х.С.С. е дал в заем на ответниците Ж.А.Н. ЕГН:********** и „Д.К.“ ООД ЕИК-******* сума в размер на 21 000 евро, със срок за връщането й 21.05.2010 год.

В този договор Ж.А.Н. е поел задължението да учреди в двуседмичен срок ипотека в полза на заемодателя за обезпечаване на дълга по горния договор върху АПАРТАМЕНТ №28 находящ се в гр.София на улица „*********, на подпокривен етаж, кота +13.80 м., със застроена площ 92.31 кв.м., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 28 с полезна площ 4.36  заедно с 2.828 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ 830 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІІІ-910, от квартал 26  по плана на град София, местност „Манастирски ливади-запад“, с идентификатор № 68134.1932.910.1.28 по КККР.

Заемната сума не е върната, за което понастоящем има издаден изпълнителен лист срещу „Д.К.“ ЕООД и висящо изпълнително дело.  

Въпреки уговорката,че Ж.А.Н. ще учреди ипотека върху горния имот,това не е направено,напротив последният е отчуждил имота,но извършеното в полза на майка му Д.Г.Н.дарение е признато за недействително по реда на чл.135,ал.1 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение.

Твърди,че по силата на сключен на 09.05.2014 г. договор  Х.С.С. е прехвърлил на Л.Н.Б. вземанията си по договора за заем от 26.05.2009 г.-паричното за събиране на дадената в заем сума с лихвите и разноските и непаричното-да сключи окончателен договор за ипотека с Ж.А.Н. върху описания по-горе имот като обезпечение връщането на заема,вкл. и правото да подаде конститутивен иск по чл.19,ал.3 ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което се обяви предварителния договор за ипотека за окончателен.

Претендира направените разноски по делото.

Ответниците  Ж.А.Н. и „Д.К.“ ЕООД оспорват предявения иск. Възразяват при сключването на договора за заем да е уговарян и предварителен договор за сключване на ипотека.

Отделно твърдят,че тъй като никой от тях към датата на вписване на исковата молба по настоящето дело не е бил собственик на процесния имот, то ищеца няма интерес от иска,което дори го прави недопустим. Отделно от това претенцията следва да се отхвърли, тъй като Ж.А.Н. изрично е заявил, че се отказва от задължението си по договора от 26.05.2009 год.,за което своевременно е уведомил другите страни по него.

Молят съда да отхвърли иска и да им присъди разноските по делото.

Доказателствата са писмени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.05.2009 год. между Х.С.С. като „заемодател,  „Д.К.” ООД като „заемополучател” и Ж.А.Н. като „ипотекарен длъжник“ е сключен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който заемодателя е предоставил на заемополучателя сумата от 21 000 евро, със задължение да му бъде върната до 21.05.2010 год. Няма спор,че парите са предадени в деня на подписването на договора.

В т.3 от този договор и за обезпечение на която и да е част от  заема получен от дружеството, Ж.А.Н. е обещал в двуседмичен срок да учреди в полза на заемодателя ипотека върху свой недвижим имот , а именно: АПАРТАМЕНТ №28 находящ се в гр.София на улица „*******, на подпокривен етаж, кота +13.80м., със застроена площ 92.31 кв.м., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 28 с полезна площ 4.36  заедно с 2.828 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ 830 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІІІ-910, от квартал 26  по плана на град София, местност „Манастирски ливади-запад“, с идентификатор № 68134.1932.910.1.28 по КККР.

 от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 120, том І, рег.№ 7923, дело № 109 от 30.05.2007 г. на нотариус с рег.№ 267 на Нот. камара  и справка по лица на АВп на л.26 и 27 от делото се установява, че Ж.А.Н. е бил собственик на горния имот към датата на договора за паричен заем,т.е. към датата на обещанието да ипотекира имота.

Установено е, че на 01.11.2010 г. Ж.А.Н. е дарил на майка си Д.Г.Н.описания по-горе имот, върху който е бил обещал на ищеца да учреди ипотека.

Установено е, че по реда на чл.135 ЗЗД тази сделка е обявена за недействителна спрямо Х.С.С. със съдебно решение на Апелативен съд гр.София № 1288/07.06.2017 год. по в.гр.д. № 353/2017 год.,влязло в сила на 07.06.2018 год. В решението изрично е споменато,че Х.С. е кредитор на Ж.Н. по предварителен договор/т.3 от договора за паричен заем/ за учредяване на ипотека върху горния имот.

По делото ответникът Ж.А.Н. е приложил доказателства,че е изпратил до ищцата и до другия ответник нотариални покани,с които ги е уведомил,че се отказва от задължението си по т.3 на договора от 26.05.2009 г.

Предвид така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С предявяването на конститутивния иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД страната по един предварителен договор упражнява потестативното си право да иска сключването на окончателен договор. При уважаването влязлото в сила съдебно решение замества обещания договор.

Предпоставка за обявяването на предварителен договор за окончателен е наличието на всички законови условия за действителност на договора, включително изискванията на чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД- предварителният договор трябва да съдържа всички съществени условия на окончателния договор, както и да се сключи в определена форма, която при прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъде писмена.

Страната, поискала обявяването на предварителен договор за окончателен следва да е изправна, т.е. да е изпълнила всички свои задължения с настъпил падеж по договора.

Съгласно разпоредбата на чл.363 от ГПК, когато се касае до прехвърляне право на собственост върху имот, следва да са налице и всички предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително да е установено правото на собственост на отчуждителя.

По делото е установено,че между ищецът и дружеството „Д.К.” ООД е сключен договор за заем на 26.05.2009 год., като задължението на първия по договора-да предаде заемната сума е изпълнено.

В т.3 от договора е сключен предварителен договор с Ж.А.Н., като последният е обещал да ипотекира свой собствен имот за обезпечение заема получен от дружеството /което дружество  той по това време представлявал и в което бил съдружник/. Този договор е валиден,тъй като съдържа задължителните елементи изброени в чл.167 ЗЗД. Липсата на данни относно „занятието на кредитора“ не влияе върху действителността на предварителния договор. Ето защо становището на съда е,че този договор е породил правните си последици,вкл. и потестативното право на изправната страна да иска сключване на окончателен договор.

Х.С.С. е имал качеството на кредитор относно задължението на Ж.А.Н. да сключи окончателен договор за учредяване ипотека,като според настоящия състав няма законова пречка за обявяването за окончателен на такъв вид предварителен договор по реда на чл.19,ал.3 ГПК.

Чрез цесията от 09.05.2014 г. настоящата ищца Л.Н.Б. законосъобразно е придобила правата на Х.С.С.  по договора за заем и по предварителния договор за учредяване на ипотека,вкл. и процесуалните такива да търси защитата им посредством съда чрез осъдителен,съответно конститутивен иск.

Възражението на ответниците относно принадлежността на правото на собственост на апартамента към датата на вписване на иска по чл.19,ал.3 не се възприема от съда първо,тъй като окончателния договор не е за прехвърляне на право на собственост и второ,сделката с която първия ответник е прехвърлил на трето лице собствеността върху имота е призната за недействителна спрямо ищеца.

Отказа на Ж.А.Н. от задълженията си по предварителния договор  нямат никакъв друг освен декларативен ефект, доколкото в полза на изправната страна по предварителен договор е прогласено право при определени предпоставки /които в случая са налице/ да иска от съда сключване на окончателен договор въпреки нежеланието на другата страна.

Ето защо съгласно договореното в т.3 на договора за паричен заем и съобразно договора за цесия представен по делото предварителния договор следва да се обяви за окончателен между кредитора Л.Н.Б. и ипотекарния длъжник Ж.А.Н..

В решението следва да се запише сумата която ипотеката обезпечава-21 000 евро, но не и договорни лихви, тъй като такива не са посочени в договора, а съгласно чл.167 ЗЗД посочването им е задължително.

По отношение на  дружеството „Д.К.” ЕООД искът следва да се отхвърли, тъй като това дружество не е поемало задължение за обезпечаване на заема.

Съдебното решение по делото има значението на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

в тежест на ищеца е да заплати следващите се нотариална такса и държавна такса за вписване.

Основа за изчисляване на горните такси е размера на вземането, което ипотеката обезпечава - 21 000 евро или 41072.43 лв. При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на АВп такса за вписване в размер на 41.07 лева, а съгласно Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност /тъй като в случая съдът действа като нотариус/, раздел ІІ, т.8, такса в размер на  409.08 лв. по сметка на СГС.

ищецът не може да се снабди с препис от решението, докато не представи доказателства за платените разноски по прехвърлянето на имота.

При този изход на делото ответникът Ж.А.Н. следва да заплати на  ищцата разноски по делото за адвокатска защита в размер на 3400 лв. и разноски за вписването на исковата молба в размер на 96 лв.

Тъй като ищцата е освободена от държавна такса Ж.А.Н. следва да заплати по сметка на СГС половината от дължимата държавна такса-480 лв.

Ответникът „Д.К.” ЕООД /в несъстоятелност/ няма разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

 

                                      Р      Е      Ш     И   :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителен договор от 26.05.2009 г. /обективиран в т.3 от договор за паричен заем/, с който Ж.А.Н. ЕГН:********** се е задължил да учреди в полза на Л.Н.Б. с ЕГН-********** /придобила правата по този договор от Х.С.С. с ЕГН-********** чрез цесия/  ипотека за обезпечаване вземане на Л.Н.Б. спрямо „Д.К.” ЕООД /в несъстоятелност/ по договор за паричен заем от 26.05.2009 г. в размер на 21 000 /двадесет и една хиляди/ евро върху следния имот: 

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.1932.910.1.28 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, п.к. 1000, ул. „**********, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1932.910, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 84,16 кв.м., прилежащи части: няма посочени, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1932.910.1.23, 68134.1932.910.1.29, под обекта: 68134.1932.910.1.24, над обекта:няма, който обект по документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ 28, находящ се в град София, район „Витоша", в жилищна сграда, находяща се на улица „**********Б, на подпокривен етаж, кота +13,80 м., със застроена площ от 92,31 кв.м., състоящ се от: входно антре, две стаи, дневна - столова с кухненски бокс, две бани с тоалетни и две тераси, при съседи: север - апартамент №29, изток- асансьор и второ ниво на апартамент №23; юг - двор, запад - двор, заедно с избено помещение № 28, находящо се в сутерена на сградата, разположен на коти - 3,20 м. и - 2.60 м., с полезна площ 4,36 кв.м., при съседи: север - коридор; изток - фитнес; юг - двор; запад - мазе №27, заедно с 2,828 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ 830 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот 111-910, от квартал 26 по плана на град София, местност „Манастирски ливади - запад", при граници и съседи: ул. „Родопски извор"; УПИ IV-911; улица - тупик; УПИ HII-874 и XIV-C0

ОСЪЖДА Ж.А.Н. ЕГН:********** да заплати на  Л.Н.Б. с ЕГН-********** разноски по делото в общ размер на 3496 лв. , а по сметка Софийски градски съд държавна такса в размер 480 лв.

ОСЪЖДА Л.Н.Б. с ЕГН-********** да заплати по сметка на Агенцията по вписванията сумата от 41.07 лв.,а по сметка на СГС такса в размер на  409.08 лв.

ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от съдебното решение да се издаде, след представяне на доказателства за внесени от ищеца на посочените в предходния абзац разноски по прехвърлянето на имота.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: