Решение по дело №100/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №133

 

гр. ВРАЦА,  29.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на  15.05.2020г. в състав:

 

Председател: МАРИЯ АДЖЕМОВА

    Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                  НАДЯ ПЕЛОВСКА  

в присъствието на:

секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр.дело N 100         по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от „ЧЕЗ Електро България“АД-гр.София против решение №285/11.11.2019 год. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №470/2019г., по силата на което жалбоподателят е бил осъден да заплати на В.А. ***, сумата от 50,35 лв., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2019г.до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в нарушение на материалния и процесуалния закон районният съд е: 1. приел, че основанието за заплащане на сумата от 50,35 лв. е отпаднало към датата на плащането; 2. приел, че плащането с разписка №040000877416965 е извършено от ищеца; 3. не е разгледано възражението, че с част от платената сума е покрито задължение по данъчна фактура №26928113/30.04.2019г.в размер на 16,35 лв.; 4.не е допуснал поисканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза. Развиват се подробни съображения, че решение №22/2019г.на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение на РС-Козлодуй по гр.дело №612/2018г. няма сила на пресъдено нещо по отношение на неустойки за забавено плащане по фактура №*********/18.04.2018г., поради което процесната сума от 50,35 лв. е станала сума, надплатена по сметката на потребителя съгласно договора да доставка на ел.енергия между крайния снабдител и клиентите. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.26 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“АД, като твърди, че след като ищецът не е посочил начин на възстановяване на сумата, то тя правилно е била прихваната от дружеството с дължими плащания по друга фактура. В тази връзка се поддържа, че неправилно районният съд не е разгледал и не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане и неправилно не е допуснал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите относно заплащането на падежирали задължения на ищеца.

Излагат се също оплаквания за недобросъвестно упражняване на права от страна на ищеца, като се сочи, че процесната сума е била платена от ищеца само 3 дни след влизане в сила на решението по гр.дело №612/2018г.на РС-Козлодуй, без да е отчетена необходимостта на жалбоподателя от технологично време за обработка на промените, произтичащи от съдебния акт. Според жалбоподателя, целта на заведеното исково производство е генериране на доходи от страна на пълномощника на ищеца.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Съобразно твърденията за допуснати от районния съд процесуални нарушения, свързани с неприемане на направеното пред него възражение за прихващане и отказа на се назначи съдебно-счетоводна експертиза, жалбоподателят  е поискал възражението за прихващане да бъде разгледано от въззивната инстанция и на основание чл.266, ал.3 от ГПК да се допусне изслушването на експертизата.

С определение от 25.02.2020г., постановено по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд не е приел за разглеждане направеното възражение за прихващане, поради преклудирането му, като на същото основание е отхвърлил и направеното искане за експертиза.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника по жалбата е постъпил писмен отговор, с която я оспорва като неоснователна. Поддръжа се, че основанието за заплащане на исковата сума е отпаднало, тъй като по силата на решението на РС-Козлодуй по гр.дело №612/2018г. е отпаднало основанието на главното задължение, при което единственият начин за защита е чрез предявяване на иска за възстановяване на недължимо платената сума. Твърди се също, че въззиваемия-ищец е бил принуден да плати исковата сума, за да не му бъде прекъснато електрозахранването и че плащането е извършено преди евентуалното сторниране на сумата. По отношение направеното от жалбоподателя възражение за прихващане се излагат твърдения за настъпила преклузия. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноски за адвокатска защита на въззиваемия в условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

С отговора не се правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявен от В.А.Т. ***, иск против „ЧЕЗ Електро България“АД-гр.София, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 50,35 лв., като получена без правно основание от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

 В исковата молба се твърди, че между страните съществувал съдебен спор, относно дължимостта от ищеца на сумата от 608 лв. за доставена и консумирана в имота му в с.Бутан ел.енергия. Поддържа се, че с влязло в сила на 18.03.2019г. решение по гр.дело №612/2018г.на РС-Козлодуй, по отношение на ответника било признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 608 лв., за консумирана ел.енергия за периода 17.01.2018г.-16.04.2018г., съгласно фактура №**********/18.04.2018г. Въпреки така постановеното решение ответникът начислил лихва от 50,35 лв. върху главницата от 608 лв., като ищецът бил принуден да заплати лихвата на 21.03.2019г., за да не бъде спряно електрозахранването на имота му. Ищецът поддържа, че исковата сума от 50,35 лв. подлежи на връщане от ответника, тъй като основанието за нейното начисляване е отпаднало с обратна сила.

По реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. В отговора се поддържа, че ищецът недобросъвестно упражнява правото си на иск, тъй като е знаел, че процесната сума произтича от спорна главница и вместо след влизане в сила на решението по гр.дело №612/2018г.по описа на РС-Козлодуй да се позове на него и да откаже плащане, той целенасочено е платил начислената лихва. Ответникът сочи също така, че лихвата е начислена автоматично от софтуера, който използва дружеството и е подлежала на сторниране след влизане в сила на решението по гр.дело №612/2018г. Поради късното узнаване обаче, че решението е влязло в сила, ответникът не е сторнирал навременно преди плащането.

С отговора е поискано намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца под предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер. Във връзка с това искане ответникът се позовава на Решение на съда на ЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С428/16.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а това се установява по безспорен начин и от представените по делото копия от решение №337/31.10.2018г., постановено по гр.дело №612/2018г.по описа на РС-Козлодуй и решение №75/18.03.2019г.на Окръжен съд-Враца, постановено по в.гр.дело №22/2019г., че с посочените решения било признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България“АД, че ищецът В.А.Т. не дължи сумата от 608 лв. за доставена и консумирана ел.енергия за периода 17.01.2018г.-16.04.2018г. по фактура №**********/18.04.2018г.  Тъй като потвърдителното решение на ОС-Враца е постановено на 18.03.2019г. и не подлежи на обжалване, то първоинстанционното решение на РС-Козлодуй от 31.10.2018г. по гр.дело №612/2018г. е влязло в законна сила на 18.03.2019г.

Безспорно между страните е също така, а това се установява и от представената разписка №04000877416965/21.03.2019г., че върху сумата, предмет на спора по гр.дело №612/2018г., ответникът начислил  неустойка за просрочено плащане в размер на 50,35 лв., за която издал фактура №480033243131/28.02.2019г. Видно от разписката, начислената неустойка от 50,35 лв. е заплатена от ищеца В.Т. на 21.03.2019г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд правилно е приел, че основният спорен момент се свежда до това налице ли е неоснователно обогатяване на ответника с процесната сума, поради отпадане на основанието за нейното получаване. За да уважи предявеният иск,  районният съд е направил извод, че с оглед влязлото в сила решение на РС-Козлодуй по гр.дело №612/2018г., то с обратна сила е отпаднало основанието за начисляване, респ.заплащането на сумата от 50,35 лв., представляваща неустойка за просрочено плащане на главницата, вземането за която е отречено с посоченото решение по гр.дело №612/2018г. Приел е също, че намерението за сторниране е обективирано в доклад на юк. В. от 04.04.2019г., който се явява изготвен след извършеното от ищеца плащане.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема, че обжалваното решение е постановено при точно изясняване на фактическата обстановка по делото. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3-то  от ЗЗД, всеки е длъжен да върне онова, което е получил  на отпаднало основание. По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.

В разглеждания случай ищецът е представил надлежно доказателство-разписка, което по безспорен начин установява извършеното от него плащане на сумата от 50,35 лв. в полза на ответника. Доказано по делото е също, а и страните не спорят по този факт, че основанието, на което ищецът е платил, е начислена от ответника неустойка за просрочено плащане на задължение по фактура №**********/18.04.2018г., което е на стойност от 608 лв. Установено по делото е и че основанието за начисляване, респ.за плащане на т.нар.неустойка е отпаднало, поради отпадане на главното задължение, и то с обратна сила. Ответникът не оспорва тези факти, а навежданите от него възражения и основания за отричането на твърдяните от ищеца права нямат характер на такива, които да погасяват последните. В тази връзка въззивния съд приема за напълно ирелевантни наведените с отговора и с въззивната жалба възражения, свързани с особеностите на използвания от ответника софтуер, с  необходимостта от технологично време за сторниране и със знанието на ищеца, че поради отпадане на главното задължение отпаднало е и задължението за плащане на процесната сума  /по своята същност лихва за забава/. Релевантно за спора е единствено това дали е извършено плащане и дали изначално не е съществувало или вече не съществува законово признато основание за плащането, поради което връщане на даденото се дължи дори ако ищецът е знаел, че изпълнява несъществуващо вече задължение.

Що се отнася до доводите и възраженията в жалбата, отнасящи се до приложението на чл.26 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“АД, същите имат отношение към възражението за прихващане, което обаче е направено след изтичането на срока за отговор. Подробни съображения за това защо не следва да бъде прието възражението за извънсъдебно прихващане въззивният съд е изложил в определението си от 25.02.2020г., поради което е безпредметно повторното им излагане. Предвид неприемането на възражението за извънсъдебно прихващане съдът не следва да се произнася извършено ли е изобщо такова, правилно ли е извършено и намира ли приложение чл. 26 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“АД. По същите причини не следва да бъдат обсъждани и доказателствата, представени от „ЧЕЗ Електро България“АД свързани с това възражение.

Изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

Промяна в решението на РС-Козлодуй в частта му за разноските не може да се извърши, тъй като в тази част е налице произнасяне от РС-Козлодуй с определение от 18.12.2019г., което е влязло в законна сила.

За производството пред въззивната инстанция е поискано „ЧЕЗ Електро България“АД да бъде осъдено да заплати на пълномощника на въззиваемия В.Т. адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в чл.36, ал.2 от ЗАдв., на основание чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. Искането за определяне на разноските по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. съответства на представения по делото договор за правна защита и съдействие-л.38. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с последни изменения ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., при интерес до 1000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 100 лв.

Съдът намира, че с оглед измененията в Наредба №1/2004г. предвидения в нея минимум от 100 лв. се явява достатъчен и справедлив размер на възнаграждението, което следва да бъде присъдено на адв.С., като пълномощник на въззиваемия Т.. Независимо, че с оглед Решение на съда на ЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С428/16. съдът разполага с принципното право да определи възнаграждение и под този минимум, в случая няма основание за такова намаляване. Адвокатският труд е високо квалифициран и стойността му не може да бъде измервана единствено с цената на иска, поради което намаляване на възнаграждението под актуалния минимум по Наредба №1/2004г. не следва да бъде допускано, още повече, че за производството пред настоящата инстанция адвокатът е изпълнил законовите си задължения-подал е писмен отговор, както и писмена защита по делото.

По тези съображения на основание чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. „ЧЕЗ Електро България“АД следва да бъде осъдено да заплати на адв.М.С. възнаграждение за адвокатска защита на въззиваемия В.Т. пред въззивната инстанция, в размер на 100 лв.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

               Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №285/11.11.2019 год. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №470/2019г.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв., „ЧЕЗ Електро България“АД-гр.София 1784, бул.“Цариградско шосе“№159, БенчМарк Бизнес център, с ЕИК ********* да заплати на адвокат М.М.С. *** с адрес на упражняване на дейността гр.Козлодуй, ул.“Васил Коларов“№1, ет.2, сумата от 100 лв./сто лева/, представляваща възнаграждение за адвокатска защита на въззиваемия В.А.Т. ***, пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

        

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........