№ 1120
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164255 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от М. П. С.
срещу /ФИРМА/, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост
на сумата от 771,54 лева, представляваща начислена сума
за В и К услуги, за имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
**********, за периода от 08.01.2015 г. – 06.12.2016 г.
Ищцата М. П. С. твърди, че дружеството претендирало
суми за процесния недвижим имот в общ размер на 2314,62
лв. Поддържа, че тя имала правен интерес да оспори 1/3
част от сумата като наследник на М.В.С., титуляр на
партидата, поради липса на установена облигационна
връзка между страните. Твърди, че сумата не се дължи
поради недоставена, неотговаряща на необходимите
метрологични проверки и нормативните изисквания
1
услуга, която не е измерена законосъобразно и не е
потребена. Поддържа, че имотът не е водоснабден, както и
че сумата е погасена по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът признава факта, че
процесната сума е погасена по давност. Твърди, че
процесната сума не е била претендирана от ищцата.
Посочва, че ответното дружество никога не е предприемало
никакви действия по принудително събиране на исковата
сума. Поддържа, че дружеството не е дало повод за
завеждане на иска. Позовава се на разпоредбата на чл. 78,
ал.2 от ГПК, поради което моли разноските да останат в
тежест на ищеца и да не бъдат възлагани на ответника.
В съдебно заседание ищецът М. П. С., редовно
призован, не се явява, не се представлява.С молба с вх. №
222702/27.10.2022г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
2
По иска с правно основание чл.124 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства, а именно: наличието на облигационно
правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора
вода за процесния период и размера на нейната цена;
съответно обстоятелства довели да спиране, прекъсване
течението на давностния срок.
Съдът, с определението си постановено по реда на чл.
140 от ГПК, е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване на обстоятелството, че процесните суми са в
погасителна давност.
Следва да се посочи от правна страна, че в
конкретиката на случая по делото са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове за признаване на
установено, че процесната сума не се дължи от ищеца,
поради обстоятелството, че между страните не е налице
валидно правоотношение по доставка на ВиК услуги, че в
имота не е реално доставено количество вода,
съответстващо на претендираната от ответника стойност,
както и поради обстоятелството, че сумите са погасени по
давност. Ответникът единствено не оспорва
осъществяването на релевантния за спора факт, че сумите
са в погасителна давност.
3
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В
и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. По делото ответникът не установи, че ищцата е
„потребител“ на ВиК услуги. По делото единствено
безспорно е установено, че ищцата е наследник на М.В.С.,
починал на 11.02.2020г. и оставил за свои наследници
съпругата си – ищцата и двете им дъщери, като след
неговата смърт наследниците са правоприемници в
правата и задълженията му до размера на 1/3 идеална част
за всяка една от тях. Следователно доколкото от ответника
се твърди, че наследодателя на ищцата е бил титуляр на
партида с абонатен № **********, открита за имот,
находящ се в /АДРЕС/, поради което след неговата смърт,
ищцата е правоприемник на задълженията му за
заплащане на суми за ВиК услуги до размера на 1/3 идеална
част, именно той следваше да докаже титул на собственост
в полза на починалото лице С.. Такова доказване не е
проведено от ответника, поради което иска следва да бъде
4
уважен на първо предявеното основание.
Отделно от горепосоченото ответникът не доказа в
производството и осъществяването на релевантните за
спора факти, свързани с количеството доставени ВиК
услуги в имота и начина по който са изчислени и тяхната
цена.
Следователно искът следва да бъде уважен на това
основание, като е безпредметно с оглед процесуална
икономия, съдът да коментира по същество и дали сумите
са погасени по давност. Осъществяването на последният
факт не се и оспорва от ответника.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Съдът намира, че не са налице кумулативно дадените
предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК. Настоящият състав
намира, че в случая е направено частично признание на
един от така предявените искове. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той заявява, че
се отказва от защита срещу иска, защото той е основателен.
Защитата срещу иска е процесуална /по неговата
допустимост/ или по неговата основателност /по същество/.
Признанието съдържа винаги заявление на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, поради което
оспорването на основателността на иска е несъвместимо с
признанието на същия. В настоящият случай е направено
5
признание само в обсег на факта, че процесните суми са
погасени по давност, поради което настоящият състав,
счита, че исковите претенции не са признати в цялост.
Ответникът е признал само един от такава предявените
искове, но не и твърдения факт, че ищцата не е в
облигационно правоотношение с ответника, както и
възражението й, че претендираните суми не съответстват
на реално доставените в имота ВиК услуги, поради което
съдът намира, че ответникът не е признал иска в цялост, а
и не е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска. Преценката за
предпоставките се извършва въз основа на данните по
конкретното дело за извънсъдебното и процесуално
поведение на ответника. По делото е приложена справка, от
която е видно, че се претендират суми по партидата на
покойния на ищцата съпруг, за което е издадена и фактура,
от което се извежда извод, че ответното дружество
претендира от ищцата, в качеството и на наследник на М.
С. процесните суми, включително и тези погасени по
давност. Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК -
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска е
налице практика на ВКС /определение № 71 от 21.01.2014 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др. /. С тази
практика е прието, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2
от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективните права на ищеца. В
6
настоящата хипотеза ответното дружество е станало
причина за завеждане на делото, защото при съображения
за наличие на валидно облигационно отношение между
страните, възникнало въз основа на наследствено
правоприемство, предявяването на иск по чл. 124 от ГПК за
установяване недължимостта на вземането е единствената
възможност за защита на длъжника – ищец, както на
основание, че между него и ответника не е възникнало
правоотношение по доставка на услугата, така и по
съображения, че сумите са погасени по давност, а също
така и поради доставена не на претендираните стойности
услуга. Още повече, че ответника няма установена, както
/ФИРМА/ например практика, за извънсъдебна процедура
по отписване на погасени по давност вземания, което за
съда е ноторно известно. Ищцата се е възползвала от
правото си да установи, че вземането е недължимо, поради
погасяването му по давност и на други основания. Подобно
възражение длъжникът не може да направи пред своя
кредитор, когато той изисква за заплащане цялата сума,
защото по аргумент от разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът не може да бъде принуден да приеме в
изпълнение нещо, различно от дължимото, следователно
възражението на длъжника, че не дължи изпълнение не
обвързва кредитора със задължение да уважи същото.
По изложеното разноските следва да бъдат възложени
в тежест на ответника. Така на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за държавна такса в размер на 51,41
7
лева.
Към молба с вх. № 112858/21.12.2021г. е представено
пълномощно на адвокат К. Б., като е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен с ищцата, в който
изрично страните са договорили представителство в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ГПК, каквото е изискването
за присъждане на адвокатско възнаграждение в тази
хипотеза. Следователно на адвокат Б. следва да бъде
присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал.2,т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 360,00 лева с
ДДС.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
М. П. С., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, искове с правно основание чл.
124 от ГПК, че М. П. С. не дължи на /ФИРМА/, сумата от 771,54 лева, представляваща
начислена сума за В и К услуги, за имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № **********, за
периода от 08.01.2015 г. – 06.12.2016 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. П. С., ЕГН **********,
сумата в размер на 51,41 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. - САК, ЕГН
********** с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 360,00 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2,т.1
8
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9