№ 383
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600309 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
С протоколно определение от № 944 от 14.07.2022г. по ЧНД №
915/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК,
вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е постановено осъденият Б. В. М. да
изтърпи едно общо и най.-тежко наказание, измежду наказанията наложени
му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 737/2020г. по описа на РС –
Пловдив, НОХД № 3608/2020г. по описа на РС - Пловдив и по НОХД №
35/2020г. по описа на ОС - Пловдив от 8 години „Лишаване от свобода“,
което на основание чл.24 от НК е увеличено с още 6 месеца, т.е. същото да се
счита за определено в размер на 8 години и 6 месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, така определеното общо и
най-тежко наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „Строг“
режим.
На основание чл.25, ал.2, вр. чл. 59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато от
така наложеното общо и най-тежко наказание, изтърпяното наказание по
НОХД № 737/2020г. и по НОХД № 3608/2020г. на РС – Пловдив, както и
изтърпяната част от наказанието по НОХД № 35/2020г. на ОС – Пловдив,
считано от 29.04.2022г. до влизане на определението в сила.
1
Делото е образувано по подадена жалба от адв. С. Я. от АК – П. –
служебен защитник на осъдения М. срещу определението. В жалбата се
изразява недоволството на осъдения М. срещу неправилното и
незаконосъобразно приложение на чл.24 от НК с искане да бъде отменено в
тази му част.
ОП – Пловдив не е възразила по подадената частна жалба.
Прокурорът в съдебно заседание предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, предвид на характера на предходните осъждания на М., които сочат
за нуждата от едно по-сериозно по размер увеличено най-тежко наказание
лишаване от свобода.
Осъденият М. се явява с назначения нов служебен защитник – адв. Д. Б.
от АК - Пловдив, като заявяват, че поддържат подадената жалба по
изложените в нея съображения.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
провери правилността на атакуваното определение, приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по чл. 306, ал. 2, вр ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по
предложение на Окръжна прокуратура – Пловдив за определяне на едно общо
наказание на осъдения по повод на осъжданията му по НОХД № 737/2020г. и
по НОХД № 3608/2020г. по описа на РС – Пловдив, както и по НОХД №
35/2020г. по описа на ОС – Пловдив.
Окръжният съд, обосновано на база събраните по делото доказателства
е приел за безспорно установено, че Б. В. М. е бил осъждан, както следва:
- по НОХД 737/2020г. на РС-Пловдив, по което с влязъл в сила съдебен
акт на 07.08.2020г., за престъпление, извършено в периода 28.12.2018г.-
06.01.2019г. му е наложено наказание от 3 години „Лишаване от свобода“ при
първоначален „строг” режим.
- НОХД № 3608/2020г. на РС-Пловдив , по което с влязъл в сила
съдебен акт на 12.08.2020г., за престъпление, извършено на 14.10.2018г. му е
наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ при първоначален
„строг” режим.
- по НОХД № 35/2020г. на ОС-Пловдив, по което с влязъл в сила на
28.04.2022г. съдебен акт, за престъпление по 199, ал.1 вр. чл.198 от НК,
извършено в периода 31.10.2018г.-05.01.2019г. му е наложено наказание от 8
2
години „Лишаване от свобода”, при първоначален „строг“ режим.
Приспаднато е на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което осъдения е
бил задържан по това дело.
С определение по ЧНД № 6172/2020г. на ПРС, на основание чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 НК му е било определено по първите две осъждания едно общо
най-тежко наказание по горепосочените дела от 3 години „Лишаване от
свобода“, което на основание чл.24 от НК е увеличено по реда на чл.24 от НК
с още 6 месеца и така определеното крайно наказание от 3 години и 6 месеца
е било изтърпяно на 29.04.2022г. /видно от приложената по делото справка от
ГДИН – София/.
Пловдивският окръжен съд законосъобразно е преценил, че съгласно
чл.39, ал.1 от НПК са налице условията на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, вр. чл.25
от НК, тъй като последната влязла в сила присъда спрямо осъдения М. е по
НОХД № 35/2020 г. на същия съд.
Първоинстанционният съд е съобразил всички горепосочени осъждания
на М., с оглед на наличните възможности за групиране на наказанията му по
начин, който се явява най-благоприятен за дееца. Правилно е преценено, че
престъпленията, за които е била ангажирана наказателната отговорност на
осъдения М. по трите осъждания – по НОХД № 737/2020г. и по НОХД №
3608/2020г. по описа на РС – Пловдив, както и по НОХД № 35/2020г. по
описа на ОС – Пловдив, са били извършени преди деецът да е бил осъден с
влязла в сила присъда за което и да е от тях. За тях са налице основанията на
чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наложените наказания и
определянето на общо, най-тежко наказание измежду посочените осъждания,
а именно от 8 години „Лишаване от свобода“.
Настоящият въззивен състав споделя становището на окръжния съд,
че са налице предпоставките на чл.24 от НК за увеличаване размера на
наложеното общо и най-тежко наказание на М..
Противно на възраженията, първоинстанционният съд е изложил
убедителни мотиви, акцентирайки на обстоятелството, че преди това М. е бил
осъждан за множество други престъпления против собствеността, които са
били изтърпени ефективно, очевидно без да са изиграли нужния
поправителен ефект спрямо него. Отделно правните квалификации на
извършените престъпления градират към квалифициран и по-тежко наказуем
състав.
Затова и определеното общо най-тежко наказание от осем години
лишаване от свобода не може да постигне генералната и най-вече
специалната цел на наказанието по чл.36 от НК. И за пълното им постигане,
окръжният съд е взел най-правилното решение с прилагането на института на
чл. 24 от НК, като определеното общо най-тежко наказание от осем години
лишаване от свобода е увеличено с още шест месеца. При така посочения
размер са спазени ограниченията, изискващи увеличеното наказание да е по-
3
малко от ½, да не надхвърля сбора на отделните наказания, нито предвидения
от законодателя максимален размер на съответното наказание.
Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, определеното общо най-
тежко и увеличено наказание от 8 години и 6 месеца„Лишаване от свобода“
следва да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
От така определеното крайно наказание „лишаване от свобода“, ще
следва на основание чл.25, ал.2, вр. чл.59, ал.1, т.1 от НК да се приспадне
изтърпяното наказание по НОХД № 737/2020г. и по НОХД № 3608/2020г. по
описа на РС – Пловдив, както и изтърпяната част от наказанието по НОХД №
35/2020г. по описа на Пловдивския окръжен съд, считано от 29.04.2022г. до
влизане на определението в сила.
Видно от справката на ГДИН – София, осъденият е изтърпял
наказанието по горепосочените две дела в периода от 06.01.2019г. до
29.04.2022г. и от този момент започва да търпи наказанието по НОХД
№35/2020г.
В този смисъл трябва да се потвърди изцяло обжалваното определение,
а жалбата на осъдения М. да се остави без уважение като неоснователна.
Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл. 306, ал.1 т.1
от НПК, Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от № 944 от 14.07.2022г.,
постановено по ЧНД № 915/2022 г. на Пловдивският окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4