№ 558
гр. Благоевград, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500475 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, пл. „***“ № 1, представлявано от М.Б. - Кмет на
Община Благоевград, срещу решение № 222/ 24.03.2025 г., постановено по
гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е
уважен предявения иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в
противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не
отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в
съвкупност доказателствата по делото. Навежда се, че от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства не е установено по
безспорен начин, че травматичното увреждане на ищцата е настъпило по
описания в исковата молба механизъм и на конкретното място, както и не е
установено, че на последното са били налице неизправности по тротоарната
настилка. Съдът е игнорирал несъответствията при описанието на фактите и
обстоятелствата, довели до настъпване на инцидента, изложени в исковата
молба, в становището, депозирано от ищцата на 10.12.2024 г., в свидетелските
1
показания на дъщерята на ищцата - очевидец на инцидента, както и в част от
представените като доказателства медицински документи. Навежда се, че с
обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е приел за
установено, че фактът, мястото и обстоятелствата при реализиране на
процесния инцидент са доказани по несъмнен начин, основавайки извода си
предимно на свидетелските показания на единствения свидетел, очевидец на
злополуката - дъщерята на ищеца. Показанията на другия свидетел - близка
приятелка на ищеца, са относно субективните му възприятия за състоянието
на ищеца няколко дни след настъпване на инцидента, като причините за
телесните увреждания на ищеца са представени на свидетеля единствено от
нея и не могат да бъдат приети за обективни и достоверни. Показанията на
разпитаните по делото двама свидетели са силно пристрастни, поради което не
би следвало съдът да ги кредитира като обективни и истинни и въз основа на
тях да приеме за доказани изложените в исковата молба твърдения.
Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилия инцидент и твърдените вреди са налице официални
удостоверителни медицински документи, в които се съдържат констатации,
напълно съответстващи на показанията, както на свидетеля - очевидец за
състоянието на пострадалата по време на злополуката, така и на другия
разпитан по делото свидетел. Съдържащите се констатации в представените
по делото медицински документи не доказват наличието на причинна връзка
между инцидента и произтеклите от него вреди, тъй като същите установяват
единствено резултата от настъпилия инцидент, а именно наличието на
увреждания, но не и причините за възникването на последните, нито
конкретния механизъм на увреждането. От друга страна, предвид посочените
по-горе противоречия в описанието на фактическата обстановка, при
настъпване на злополуката, от представените медицински документи не може
да бъде установено и мястото на инцидента.
Поддържа се, че първоинстанционния съд се е позовал на заключението
на вещото лице д-р Аврамов по приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза и е стигнал до погрешния извод, че всички констатирани телесни
увреждания на ищцата напълно съответстват на описания от нея механизъм на
настъпване на инцидента, като неправилно и необосновано е приел, че
уврежданията могат да бъдат получени от твърдения инцидент и са в
причинна връзка с него, без да е установено по безспорен и категоричен начин
2
по делото, че именно процесният инцидент се е случил на твърдяното място
по описания от ищцата начин.
Поддържа се, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат,
поради проявено невнимание и занижена бдителност при движението си по
тротоарната настилка, в светлата част на деня, тъй като дъщеря й, която я е
придружавала, е видяла твърдяното препятствие и е успяла да го премине,
поради което се прави довод, че злополуката е настъпила, поради липсата на
достатъчен контрол на движенията на ищеца, при вървене в условията на
добра видимост, при минимална скорост на движение и на място, което ищеца
твърди, че познава много добре и през което години наред преминава почти
всеки ден. Първоинстанционният съд не е обсъдил посочените факти и
обстоятелства и не е изложил мотиви в тази насока.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна решение № 222/
24.03.2025 г., постановено по гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд
– Благоевград, като се отхвърли иска. Претендират се и сторените разноски
във въззивното производство.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. В отговора по жалбата се оспорва последната,
като неоснователна. Навежда се, че решението е обосновано, като е
постановено след задълбочено обсъждане на събраните по делото
доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на PC -
Благоевград. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по
всички съществени елементи от фактическия състав и събраните
доказателства. Поддържа се, че двигателните функции на едно лице няма как
да бъдат сравнявани е възможностите на друго лице. От друга страна факта, че
процесната неравност е била видяна от свидетелката не освобождава
отговорното лице, което в случая се явява Община Благоевград, от
задълженията му да подържа градската средата в изряден вид, годен за
безопасно преминаване.
Прави се довод, че възражението във въззивната жалба, че не е доказано
причинно - следствената връзка между получените от въззиваемия травми и
процесният инцидент, не съответства по никакъв начин със събраните в хода
3
на производството доказателства. Като по време на процеса били събрани и
доказателства й за психическото състояние на ищеца след инцидента, а
именно въззиваемия е имала неспокоен съм, постоянни болки в тялото и
паник атаки, които значително са влошили качеството й и на живот. Поради
травмите и системното недоспиване до което те са довели, са накарали г-жа К.
да преустанови й служебните си ангажименти. Поради влошеното психическо
състояние на въззиваемата личният й лекар и предписал медикаменти за
паник атаките, като тези оплаквания на г-жа К. са се появили след падането,
тъй като преди това никога не е имала подобен вид здравословни проблеми. За
влошеното психическо състояние на въззиваемата били събрани и безспорни
свидетелски показания от изслушаните в първоинстанционното производство
свидетелки А.С.С. и С.П.С., които потвърдили изцяло изложената фактическа
обстановка.
Оспорва като неоснователни възраженията на въззивника, че тъй като
самият оздравителен процес на въззиваемия не е бил продължителен, както и
че настъпилите неимуществени вреди не са в голям размер, тъй като
неимуществените вреди не се определят единствено по продължителността на
проведеното лечение, вследствие на настървилия инцидент. Тъй като
настъпилите физически травми често отшумяват по - бързо от претърпените
психологически, като в производството пред първата инстанция бяха събрани
достатъчно данни за психическото състояние на доверителката ми след
инцидента, както за влошеното и качество на живот следствие на инцидента.
Навежда се, че отговорността на Общината следва да бъде ангажирана
поради това, че е собственик на общинските пътища и улици на нейна
територия /чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, във връзка с §7, т. 4 от ПЗРЗМСМА/ и от неизпълнението
на задължението за ремонт и поддържане на пътната настилка на улица,
находяща се на територията й, което задължение се извежда от нормата на чл.
2, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 3 и чл. 56, ал. 2 от ЗОС, във връзка с §7, т. 4 от
ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 от ЗП, във
връзка с § 1, т. 1, т. Пит. 14 от ДРЗП и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП /във връзка с §6, т.
1 от ДР на ЗДвП, съгласно който към пътищата се приравняват и улиците/. От
събраните в първоинстанционното производството доказателства се доказало
по безспорен начин, че повредената част от тротоара не е било обозначена по
никакъв начин и не е била сигнализирана по начин, по които преминаващите
4
пешеходци да знаят, че на пътя им има опасност.
За ангажиране отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно
да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на
нормативно установеното задължение за поддръжка на улицата и осигуряване
на най - добри и безопасни условия за преминаването на пешеходци от нея. Не
е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице.
Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се
разграничава поведението на всеки служител.
В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени
задължения, т.е бездействие. Затова й в процесния казус наличието на
неремонтиран и несигнализиран участък от тротоара, час от пътя, по който е
разрешено и преминаване на пешеходци, и който е станал причина за
настъпилата злополука, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ответникът е възложил изпълнението на указаните по - горе дейности
по поддържане на общинската инфраструктура. Натоварените с тези дейности
лица не са извършили дължимите действия по привеждане на проблемния
участък в обезопасено състояние, като това тяхно бездействие, по арг. на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, се презюмира да е виновно. Сочи се, че съгласно приетото в
Постановление №9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вреди се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложената работата. За възложителя бездействието на изпълнителя
на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите или други правила и от характера на възложената работа.
Несъмнено в случая, вследствие на визираното противоправно
поведение на лицата, на които са възложени дейностите по поддръжката на
общинската пътна мрежа, за въззиваемия са настъпили вреди, като за същите
отговаря ответникът на деликтно основание по реда на чл. 49 от ЗЗД, в
качеството му на възложител. Определеният размер на настъпилите
неимуществени вреди на въззиваемия е определен от решаващия съдебен
състав съобразно характера и степента на получените уврежданията.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
5
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 475/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 29.05.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6