РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Р. М. против Решение № 575/
26.04.2024 г. по гр. д. № 374/2023 г. на ОС – Пловдив, с което:
- е отхвърлен предявения против С. Н. Т. и „Т.Е.“ ООД иск с правно
основание по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
излъчен телевизионен материал от предаването „Д.“ на телевизия „Е.“;
- е отхвърлен против С. Н. Т. иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
публикация в социалната мрежа „Фейсбук“.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като се поддържа, че са налице
изискуемите от закона предпоставка за ангажиране отговорността на
ответниците за клеветническите и обидни твърдения, отправени от С. Н. Т. по
отношение на жалбоподателя. Прави се искане да се отмени решението,
1
вместо което се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените
искове.
Въззиваемите С. Н. Т. и „Т.Е.“ ООД чрез пълномощниците си оспорват
въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г.
Р. М., с която е предявил следните искове:
1. Субективно съединени искове по чл. 49 вр. 45 ЗЗД против С. Н. Т. и
„Т.Е.“ ООД за солидарното им осъждане на сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – уронен авторитет,
засегната чест и достойноство, накърняван на доброто име, дискомфорт,
претърпени от следните изказвания на С. Н. Т., направени в предаването на
„Т.Е.“ ООД „Д.“ на 24.11.2022 г. и разпространени в страницата му във
„Фейсбук“ и в електронния сайт на телевизията:
„Имаме сигнал, който сме събрали доказателства за натиск и рекет върху
хора, заплахи“;
„М. е закачил на частна фирма вендинг машини за без електромери за
общинската мрежа, за стълбовете за осветление без да отчита
потреблението на ток, аз го разкрих това, подадох сигнал, има
доказателства, има снимки в полицията 400 страници доказателства…“
„Ние от ПП „Възраждане“ много се радваме, че точно той е областен
координатор на „ГЕРБ“, защото той е символ на корупцията в нашия
регион“.
2. Иск против С. Н. Т. за сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултата на публикация на 17.01.2023
г. на „Фейсбук“ страницата му с адрес: ************************** със
следното съдържание:
„Кметът на С. е прибрал над милион лева, за да закупи техника за
2
събиране и управление на отпадъците. С парите е закупил пребоядисана втора
употреба техника. Някои от фадромите са толкова зле, че две години не могат
да ги регистрират в КАТ. Цените, на които са закупени, са като за нови. Освен
това е прибрал почти още 200 000 лв. за закупуване на специални кофи за
разделни събиране на различните отпадъци. Някой в С. има ли кофи за
разделно събиране, защото аз не съм виждал? За какво са отишли парите?“
С оглед направеното в съдебно заседание на 09.10.2024 г. във въззивната
инстанция уточнение от страна на пълномощника на ищеца – адв. Р. Д.
относно публикуването на 17.01.2023 г. във „Фейсбук“ страницата на С. Н. Т.
изявление отговорността на последния се претендира само за твърденията, че
ищецът е „…прибрал над милион лева, за да закупи техника за събиране и
управление на отпадъците.“, както и че „…е прибрал почти още 200 000 лв. за
закупуване на специални кофи за разделни събиране на различните отпадъци“.
По делото не е спорно, че на 24.11.2022 г. ответникът С. Н. Т. е участвал
в предаването „Д.“ на „Т.Е.“ ООД, където в разговор с водещия на предаването
е направил посочените в т. 1 от раздел II от исковата молба изявления, а
именно:
„Имаме сигнал, който сме събрали доказателства за натиск и рекет върху
хора, заплахи“;
„М. е закачил на частна фирма вендинг машини за без електромери за
общинската мрежа, за стълбовете за осветление без да отчита
потреблението на ток, аз го разкрих това, подадох сигнал, има
доказателства, има снимки в полицията 400 страници доказателства…“
„Ние от ПП „Възраждане“ много се радваме, че точно той е областен
координатор на „ГЕРБ“, защото той е символ на корупцията в нашия
регион“.
Видно от приетата съдебно – техническа експертиза, видео – материали
от въпросното предаване са публикувани на страницата на предаването във
„Фейсбук“ - ******************************* и на интернет страницата на
телевизията - ******************************
Не е спорно също така, че на 17.01.2023 г. ответникът С. Н. Т.
публикувал на страницата си във „Фейсбук“ - *******************************,
изявлението по т. 2 от раздел II от исковата молба, а именно:
„Кметът на С. е прибрал над милион лева, за да закупи техника за
3
събиране и управление на отпадъците. С парите е закупил пребоядисана втора
употреба техника. Някои от фадромите са толкова зле, че две години не могат
да ги регистрират в КАТ. Цените, на които са закупени, са като за нови. Освен
това е прибрал почти още 200 000 лв. за закупуване на специални кофи за
разделни събиране на различните отпадъци. Някой в С. има ли кофи за
разделно събиране, защото аз не съм виждал? За какво са отишли парите?“.
Към датата на посочените изявления ищецът Г. Р. М. е изпълнявал
длъжността **** на община С., а ответникът е бил народен представител,
чийто поС.ен адрес е в гр. С..
Спорът между страните е за противоправността на посочените
изявления. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че свободата
на изразяване на мнение и на разпространяване на информация по чл. 39, ал. 1
от Конституцията и по чл. 10, ал. 1 от ЕКЗПЧОС е основната ценност на всяко
демократично общество, но упражняването му не е абсолютно и
неограничено - то не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и
достойнството на другиго. Ако това право не се използва, за да се увреди
доброто име на другиго, изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно. Нарушаването на посочените граници чрез разпространяване
на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни
квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и
задължение за обезщетяване на злепоставеното лице.
Практиката на ЕСПЧ е извела разбирането, че границите на приемливата
критика са по-широки по отношение на политик, действащ в публичното си
качество, отколкото по отношение на обикновения гражданин, тъй като
първият неизбежно и съзнателно се подлага на внимателно наблюдение на
всяка негова дума и действие както от журналисти, така и обществото като
цяло и той трябва да проявява по-висока степен на толерантност. Един
политик със сигурност има право репутацията му да бъде защитена, дори
когато не действа в личното си качество, но изискванията за тази защита
трябва да бъдат претеглени спрямо интересите на откритото обсъждане на
политически въпроси ( вж. Lingens срещу Австрия, решение от 8 юли 1986 г.,
серия A, § 42, и решение от 23 май 1991 г., § 26).
Според практиката на ВКС (Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о., Решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. №
4
2808/2016 г. на ВКС, 4 г. о.) при преценка границите на допустимата критика
следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение,
обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име. В тази посока най - важният критерий при
преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата
критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти,
мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва
целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. Не е
противоправно поведение, изразяващо се в изказване на мнение с негативна
оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му
положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Необходимо е
да не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ и свободата на мнение да не е използвана, за да увреди
доброто име на другиго. Не може да доведе до възникването на отговорност
негативната оценка за определена личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения живот, в случай че не засяга достойнството на
личността, т. е. ако не осъществява състав на престъплението обида или
клевета (в т. см. решение № 213/26.01.2021 г. по гр. д. № 970/2020 г., решение
№ 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., решение № 62/06.3.2012 г. по гр.
д. № 1376/2011 г.)
Клеветата представлява съзнателно разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Фактическите
твърдения, за които се претендира, че са клеветнически, могат да бъдат
проверявани за вярност, като доказателствената тежест е върху ответника. От
своя страна обидата е оценъчно съждение, което не подлежи на проверка за
вярност, тъй като изразява негативната субективна оценка към личността на
едно лице. Според практиката на ЕСПЧ дори когато дадено изявление
представлява оценъчна преценка, пропорционалността на намесата може да
зависи от това дали съществува достатъчно фактическа основа за оспорваното
изявление (вж. De Haes и Gijsels срещу Белгия, решение от 24 февруари 1997
г. и Oberschlick срещу Австрия (№ 2), решение от 1 юли 1997 г.)
От изложеното следва, че не е противоправно деянието, когато
разгласените позорни обстоятелства се окажат верни или авторът на
изявлението в изпълнение на своя граждански и обществен дълг е действал с
5
обоснованата субективна увереност, че разгласените от него дискредитиращи
обстоятелства отговарят на истината. Не възниква отговорност за непозволено
увреждане и в случаите, при които изразената негативна оценка към
определена публична личност е свързана със заеманата от него длъжност и е
обоснована от конкретни факти от обществен интерес.
Първото изявление, за което ищецът претендира деликтната отговорност
на ответника С. Н. Т. е: „…имаме сигнал, който сме събрали доказателства за
натиск и рекет върху хора, заплахи“. С посоченото изявление ответникът е
разгласил факта на постъпили при него сигнали от страна на граждани на гр.
С. за оказан върху тях натиск от страна на общинската администрация.
Разгласяването на информация за оказван натиск върху граждани от страна на
лице, заемащо отговорна обществена длъжност, какъвто е кметът на
общината, несъмнено има компрометиращ характер и засяга неговата
репутация. От друга страна, за да ангажира отговорността на автора на
изявлението, е необходимо той да е действал с ясното съзнание, че тази
информация е невярна и е поднесена единствено с цел да уязви и
дискредитира злепоставеното лице.
В разглеждания случай данните по делото дават основание да се приеме,
че ответникът е направил процесното изявление не да уязви ищеца като
политически противник (ищецът е избран за **** на община С. от името на
ПП „ГЕРБ“, а ответникът е народен представител от ПП „Възраждане“), а
единствено да насочи общественото внимание към значим за обществеността
въпрос – за стремежа на ищеца да заглуши критиките по негов адрес от
гражданите на града. От материалите по приложената към делото Преписка
рег. №**************/ 2022 г. на РУ – С. е видно, че същата е образувана по
сигнал на С. Н. Т., в който се съдържат твърдения за оказван натиск върху
граждани на гр. С. от страна на общинската администрация заради
публикувани в социалните мрежи критични изявления срещу управлението на
общината, в каквато насока са дадените по преписката обяснения на В.И.Д. и
Н.И.И.. Отделно от това от представената Справка по водена проверка по УРИ
№**************/ 31.03.2021 г. на ОДМВР – Пловдив е видно, че спрямо
ответника е отправена закана за физическа саморазправа от служебния
шофьор на ищеца по повод на коментарите и критиките му в социалните
мрежи против ръководството на общината.
6
Наред с това следва да се отчете, че дълг на всеки гражданин е да
сигнализира компетентните институции и да направи обществено доС.ие
неправомерните практики на държавните и общински служби още повече,
когато този гражданин заема отговорна публична позиция, каквото е тази на
народния представител. Именно в изпълнение на своя граждански и
обществен дълг като народен представител е изявлението на ответника от
24.11.2022 г. по „Т.Е.“ ООД за тенденциозно използване на общинската
администрация, начело на която към онзи момент е бил ищецът, с цел да се
заглушат гласовете на критиците на ръководството на общината.
Изявлението, с което се разгласяват позорни за дадено лице
обстоятелства, не е противоправно, когато се установи, че са истински. Но
дори и да се окаже, че разгласените обстоятелства не са истински, деянието не
е противоправно, ако предмет на обсъждане са значими за обществото
въпроси и деецът е действал с обективната увереност, че отговарят на
истината. В този аспект обстоятелството, че образуваната полицейска
проверка не е завършила с осъдителни присъди, потвърждаващи твърденията
на ответника за неправомерен натиск от общинската администрация на гр. С.
срещу критици на общинското ръководство не може да обоснове извод за
противоправност на деянието. Ответникът е действал с обоснованата
увереност във верността на разгласената информация, което изключва
субективната съставомерност на деянието. Неговата цел е била не да уязви и
да накърни правата ищеца като политически противник, а да насочи внимание
към значим за обществеността на гр. С. въпрос.
Не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника и за
второто изявление, че „…М. е закачил на частна фирма вендинг машини за…
без електромери за общинската мрежа, за стълбовете за осветление без да
отчита потреблението на ток, аз го разкрих това, подадох сигнал, има
доказателства, има снимки в полицията 400 страници доказателства…“ С
посоченото твърдение ответникът като жител на гр. С. и като народен
представител е изразил безпокойството си от неправомерното използване на
общинската собственост в интерес на определени лица. Неговите опасения се
потвърждават от фактическите констатации в представеното по делото
Постановление от 21.07.2023 г. на Апелативна прокуратура – София по пр. пр.
№******/ 2023 г. на СГП, че по сключените през 2019 г. договори за наем на
7
вендинг машини с „Д.****“ ЕООД действително общината е заплащала
стойността на консумираната ел. енергия за вендинг машините, които са били
включени към мрежата на уличното осветление, макар и впоследствие
страните да са уредили отношенията си. Посоченото изявление не прекрачва
границите на допустимата критика по отношение на публичните личности,
тъй като цели да насочи вниманието на обществеността към неправомерни
действия на общинската администрация, а не да уязви и накърни репутацията
на ищеца. Като **** ищецът олицетворява общинската администрация и
следва да отговаря политически и морално за нейните действия включително
и като личен адресат на критиките към управлението на общината.
Не е противоправно и третото изявление, за което се претендира
деликтната отговорност на ответника: „Ние от ПП „Възраждане“ много се
радваме, че точно той е областен координатор на „ГЕРБ“, защото той е символ
на корупцията в нашия регион“. Изразът „символ на корупцията“ има
оценъчен характер, поради което не подлежи на проверка за вярност.
Твърдението, че едно лице е корумпирано означава, че то упражнява
предоставените му власт в свой личен или чужд интерес и във вреда на
обществото. От друга страна, както се отбеляза, според практиката на ЕСПЧ
публичните личности са изложени на засилено наблюдение от обществото и с
оглед защита на обществения интерес границите на допустимата спрямо тях
критика е по - широка в сравнение с частни лица. В рамките на допустимата
критика е позволено да бъдат използвани думи и изрази с шокиращ и
провокативен характер, когато изразената негативната оценка е във връзка с
обществената им дейност и ако съществува достатъчна фактическа основа за
това (Lingens срещу Австрия, решение от 8 юли 1986 г.).
Следователно от съществено значение в случая е въпросът имал ли е
основание ответникът да назове ищеца „символ на корупцията“. В този аспект
оспорваното изявление не следва да се разглежда изолирано, а в контекста на
цялото интервю с ответника и на обсъжданите въпроси. Повод за поканата
към ответника да гостува на телевизионното предаване е задържането на
ищеца Г. М. от органите на МВР. В хода на проведения разговор ответникът е
изнесъл редица обстоятелства, уличаващи ищеца в качеството му на **** на
община С. в неправомерни действия – оказване на институционален натиск
върху граждани, критикуващи общинското ръководство, заканата за
физическа саморазправа за критиките му към ищеца, безвъзмездното
8
свързване на вендинг машини на търговско дружество към общинската
електропреносна мрежа, придобиването на моторни превозни средства и
недвижими имоти (спортен автомобил, вила на Ц.ч., няколко апартамента в
С.б.) по време на мандата му като ****, възлагането на общински обществени
поръчки главно на един участник. Процесното изявление е последното от
целия разговор, с което ответникът обобщава мнението си към ищеца с оглед
твърдяните злоупотреби при управлението на общината. Ответникът е
действал с убеждението във верността на изнесените компрометиращи
обстоятелства, като липсват убедителни данни, които да го разколебават.
Огласените данни за злоупотреби внасят основателно съмнение в интегритета
на ищеца като лице, заемащо отговорна обществена позиция, спрямо което
обществените очаквания за почтеност и професионализъм са завишени.
Негативната оценка на ищеца макар и да се отличава със смущаващ и
провокативен характер е в контекста на коментираните нередности и не е
прекомерна. Изразеното негативно мнение е във връзка с общественото
значение на личността на ищеца и е израз на оценката на дейността му като
****. В този смисъл изразът „символ на корупцията“ не е използван
целенасочено да накърни правата и доброто име на ищеца, а в рамките на
допустимата и фактически оправдана критика по отношение на публичните
личности, когато се обсъждат въпроси, свързани с обществената им дейност.
Не е противоправно и последното изявление, публикувано на 17.01.2023
г. на „Фейсбук“ страницата на ответника, а именно: „Кметът на С. е прибрал
над милион лева, за да закупи техника за събиране и управление на
отпадъците. С парите е закупил пребоядисана втора употреба техника. Някои
от фадромите са толкова зле, че две години не могат да ги регистрират в КАТ.
Цените, на които са закупени, са като за нови. Освен това е прибрал почти още
200 000 лв. за закупуване на специални кофи за разделни събиране на
различните отпадъци. Някой в С. има ли кофи за разделно събиране, защото аз
не съм виждал? За какво са отишли парите?“. Посоченото изявление няма
клеветнически характер, тъй като с него нито се разгласяват позорни за ищеца
обстоятелства, нито се приписва извършването на престъпление. В случая
изразът „прибрал“ не е използван, за да му се припише извършването на
корупционно престъпление (присвояване по чл. 201 НК или подкуп по чл. 301
НК), а е адресиран до ****а на гр. С. като орган, олицетворяващ общинската
власт, за това, че общината е получила почти 1 200 000 лв. (в тази насока
9
Решение № 09 – УО – 79/ 28.06.2021 г. и Решение № 09 – УО – 85/ 27.08.2021
г. на МОСВ) за закупуване на техника и уреди за разделно сметосъбиране,
които според ответника не са използвани ефективно – закупена е негодна за
употреба техника втора употреба на цена като за нова, а по отношение на
средствата за закупуване на кофи за разделни сметосъбиране не е налице
яснота за какво са използвани, след като не са предоставени на гражданите за
употреба. Отделно от това твърденията, че с една част от получените средства
е закупена техника втора употреба, а по отношение на останалата не е ясно за
какво е използвана, също не са клеветнически, доколкото посочените
обстоятелства нямат позорящ характер. Процесната публикация, сочеща на
неефективно използване на обществени средства от ищеца като ръководител
на общинската администрация, е в рамките на допустимата критика по
отношение на публичните личности, което изключва деликтната отговорност
на ответника за изказаното от него мнение.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения
иск за неоснователен. При това положение е безпредметно да се обсъждат
предпоставките, при които може да бъде ангажирана деликтната отговорност
и на втория ответник „Т.Е.“ ООД. Като е достигнал до същия правен извод,
окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят Г. Р. М. следва да заплати на С.
Н. Т. направените във въззивното разноски за адвокат в размер на 2300 лв.
По отношение на претендираните от „Т.Е.“ ООД разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4 620 лв. настоящата инстанция
намира релевираното възражение за прекомерност за основателно. С оглед
характера на обсъжданите въпроси, по които пълномощника на въззиваемия е
взел отношение в първоинстанционното производство, и липсата на нови
доказателства във въззивното производство, предмет на обсъждане,
уговореното адвокатско възнаграждение от 4 620 лв. е несъобразено с
положения от същия труд във въззивната инстанция, поради което следва да
се намали на 2 500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575/ 26.04.2024 г. по гр. д. № 374/2023 г.
на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Р. М. да заплати на С. Н. Т. разноски за въззивната
инстанция в размер на 2300 лв.
ОСЪЖДА Г. Р. М. да заплати на „Т.Е.“ ООД разноски за въззивната
инстанция в размер на 2 500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11