МОТИВИ към ПРИСЪДА от 18.06.2021г. по внохд №435/2020г. на
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е присъда №260009/21.09.2020 година по нохд № 121/2020 година на Окръжен съд - Варна, с която подсъдимата С.В.М., ЕГН **********, е била призната за виновна в това, че на 06.08.2015г. в гр.Дългопол,
Варненска област, на ул.“Никола Обретенов“, при управление на МПС – лек
автомобил „Тойота Ярис” с рег.№ В 8261 РР нарушила
правилата за движение по пътищата – чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП и по непредпазливост
причинила смъртта на С.С.Г. ЕГН **********, като след деянието направила всичко
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, и е налице съпричиняване от
страна на пострадалия Станчо Господинов, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.”б”
вр. чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК й
наложил наказание пробация, изразяващо се в следните пробационни мерки : - по
чл.42а ал.2 т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет
месеца при периодичност два пъти седмично; - по чл.42а ал.2 т.2 НК –
задължителни срещи с пробационен служител за срок от девет месеца; - по чл.42а
ал.2 т.6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа в
рамките на една календарна година. На основание чл.343г НК на подсъдимата е
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
В тежест на подсъдимата са възложени и разноските по делото, налице е
произнасяне и по веществените доказателства.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв.Д.Д. в качеството му на защитник на подсъдимата С.М., в която се правят
възражения за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения и за явна несправедливост на наложените наказания. Отправя се искане
за оправдаване на подсъдимата.
Постъпила е въззивна жалба и от адв.А.Б. в
качеството му на повереник на частните обвинители Н.С., К.С. и В.С., в която се
навежда довод за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания.
Иска се тяхното увеличаване.
В съдебно заседание подсъдимата и защитата
й поддържат жалбата изцяло.
Частните обвинители чрез повереника си
също поддържат жалбата си.
Представителят на Апелативна
прокуратура намира жалбите и на подсъдимата, и на частното обвинение за
неоснователни, поради което настоява за потвърждаване на присъдата, която счита
за правилна и законосъобразна.
Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка
правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията
направени в жалбите, както и становищата на страните, също и събраните по
делото доказателства, констатира :
Жалбата на подсъдимата е основателна, а като функция от това жалбата на частните обвинители следва да бъде
оставена без уважение.
Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната интерпретация от
вещите лица по назначената във въззивното производство експертиза настоящият съд намира за установено от фактическа страна
следното :
С.М. ***. Тя е правоспособен
водач на МПС – притежава свидетелство за правоуправление с категории „В“, „М“ и
„АМ“.
Пострадалият Станчо
Господинов с ЕГН ********** също живеел в гр.Дългопол заедно със съпругата си и
единият от синовете си. На 06.08.2015г. около 11.00 часа той се движел с
велосипеда си по ул.“Никола Обретенов“ в гр.Дългопол, в посока центъра на града
/посока гр.Варна/. Пътното платно било с две ленти за движение – по една за
всяка посока, които били отделени с поставена пътна маркировка М3 - единична
прекъсната линия. Господинов се движел в дясната пътна лента по посока на
гр.Варна, като управлявал велосипеда на около метър /и повече/ от десния край
на пътното платно. Поради напредналата си възраст управлявал велосипеда
сравнително трудно – като се поклащал наляво и надясно във вертикалната
плоскост /не криволичел/.
По същото време и в същата
посока се движела и С.М. – управлявала личния си автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ В 8261 РР. Тя се прибирала в Дългопол от
с.Боряна, където семейството й имало оранжерии. На предна дясна седалка
пътувала св.Ж. Куртева Кателиева, която била на 84
години и работела в оранжериите на подсъдимата. Преди кръстовището на
ул.“Никола Обретенов“ с ул.“Вела Пеева“ подс.М.
наближила движещият се пред нея велосипедист, зад когото се движели и други
неустановени автомобили, последният от които намалил зад велосипедиста за да
изчака насрещните автомобили /преди това пострадалият бил изпреварен и от другите
автомобили/. След като насрещно движещите се автомобили отминали, автомобилът
който бил пред подсъдимата изпреварил велосипедиста. М. също изчакала
насрещните автомобили, и след като те отминали предприела изпреварване на
велосипеда – подала ляв мигач и преминала вляво като се движела със скорост
около 33,8км/ч. В неустановен момент пострадалият също започнал да се отклонява
вляво с велосипеда, и когато се намирал на 4,90м от десния край на платното
/т.е. в лявата лента за движение/ настъпило съприкосновение между лявата
ръкохватка на кормилото на велосипеда и основата на предната дясна колонка на
автомобила. При продължилия контакт между тези две повърхности се повдигнала
предната част на велосипеда, системата велосипед-велосипедист загубила
устойчивото си вертикално положение и след продължил контакт между тялото на
велосипедиста и дясната страна на купето на автомобила, пострадалият и
велосипеда паднали на пътя на дясната си страна. Подсъдимата усетила удар в
задната дясна част на автомобила и на дясното странично огледало видяла как
пострадалият паднал на платното. Спряла веднага, слязла и отишла до падналия на
земята човек. Установила, че той диша, но не е контактен. От устата му
започнало да тече кръв, след което започнал и да повръща. Подсъдимата и
св.Кателиева го обърнали настрани да не се задави. В този момент спрял
преминаващ автомобил, в който пътували свидетелите Милена Калова и Делян Янев.
Калова позвънила на 112 и съобщила за настъпило ПТП. От своя страна подсъдимата
се обадила на своя съседка, която работела в полицейския участък в Дългопол,
съобщила й за случилото се и помолила да се обади на спешна помощ и полиция.
Пристигналият екип на Спешна помощ отвел пострадалия в ЦСМП на МБАЛ“Света
Анна“-Варна, където същият въпреки медицинската интервенция починал в 15,45
часа.
Това са фактите по делото,
които въззивният съд приема за установени. Между тях и възприетата от
първостепенния съд фактология има разминаване и то е по отношение мястото и
механизма на удара. Което несъмнено налага настоящата инстанция да изложи
своите съображения защо приема в тази насока факти различни от приетите от
окръжния съд.
Както правилно е отбелязал и
окръжният съд по делото са налице оскъдни преки доказателства за случилото се.
Гласните доказателствени средства в случая се свеждат по обясненията на
подсъдимата и до показанията на св.Ж. Кателиева.
Последните не допринасят много за изясняване на истината по делото –
свидетелката към момента на произшествието е била на 84 години, отделно от това
тя е пътник в автомобила. Т.е. от нея не се изисква да следи постоянно пътната
обстановка. Според окръжния съд би могла да бъде и пристрастна – доколкото се
познават с подсъдимата и последната й е била работодател /всъщност двете се
прибирали от работа в оранжериите на подсъдимата/, макар че от показанията й не
би могло да се направи такъв извод. От своя страна подсъдимата обяснява къде
ориентировъчно се е движел велосипедистът – в дясната лента на около метър от
десния банкет, че се клатушкал при движението си, как е тръгнала да го
изпреварва, че е чула шум от удар в задната дясна част на колата и на дясното
странично огледало видяла как човек и велосипед паднали на земята. Същото
споделила и пред полицейските служители, които пристигнали на произшествието –
свидетелите С. и Христов. В тази насока
са и показанията на св.Кателиева, която обаче не може да посочи къде по ширина
на платното се е движил пострадалият. В общи линии както обясненията на
подсъдимата, така и показанията на св.Кателиева, се покриват с констатациите на
експертите. Т.е. няма основание да не им са даде вяра, но така или иначе в тях
няма / а няма и как да има/ конкретика – къде точно се е движил пострадалия,
къде точно е настъпил удара и т.н. Затова и отговорът на тези въпроси следва да
се търси по експертен път – въз основа на интерпретация и анализ на обективните
по делото дадености. А това са следите на пътното платно /кръв/ и следите по
превозните средства, оставени от съприкосновението помежду им. Не е много, но
достатъчно за опитни вещи лица да дадат отговори на въпросите, които са от
съществено значение за предмета на доказване. Допълнително усложение
внася фактът, че при изготвяне на огледния протокол е
допусната грешка при посочване на разстоянията, поради което вещите лица по
тройната експертиза са установили, че като изготвят мащабна скица съобразно
приетите в огледа отстояния на петното кръв, то се оказва на тротоара, което
очевидно не е възможно – предвид другите доказателства и снимките във фотоалбума.
Затова и съдът е възложил на вещите лица да определят къде точно на пътя се
намира кървавото петно. Вещите лица са се постарали да дадат отговор на този
въпрос приемайки, че при огледа са разменени разстоянията, което въззивният съд
намира за недостатъчно точно. Тъй като местоположението на петното кръв
единствено би могло да посочи сравнително точно мястото на удара, настоящата
инстанция назначи повторна експертиза, в чийто състав именно с тази цел бяха
включени и криминалисти – със специални познания в областта на трасологията. Последното е от особена важност, тъй като
както се спомена по делото други доказателства освен гласните /обяснения на
подсъдимата и показания на св.Кателиева, който не са детайлни и не могат да
дадат отговор на тези въпроси/ и веществените - следите по пътната настилка и по двете
превозни средства, описани в протокола за оглед и налични върху веществените
доказателствени средства – велосипед и автомобил, не съществуват. Неслучайно и
това е първият въпрос към експертите. За да отговорят на него вещите лица /и в
частност криминалистите/ са използвали огледния
протокол и фотоснимките, изготвени при огледа. За намиране на реалното
разположение на петното от кръв са съпоставени особеностите по платното за
движение, наблюдаващи се върху сн.2 /от фотоалбума, пренесена и в експертизата/
и съществуващите към момента на изследването – 10.02.2021г. При това
съпоставяне експертите са установили идентични особености, което е позволило
по-изявената част от петното да бъде нанесена с тебешир върху асфалта. Това
изследване е добре визуализирано на сн.3 и 4 от експертизата. Всичко това е
дало възможност да бъдат и точно измерени отстоянията до ориентира /пътен знак
В2 поставен на ул.“Вела Пеева“/, които са установени както следва :
-
Граници на петното /очертания
участък/ - 2,80 до 3,20 м след ориентира, т.е. по дължината на пътното платно
на ул.“Никола Обретенов“.
-
Граници на петното /очертания
участък/ след ориентира – 11,20м до 11,58м, т.е. разстоянието по ширина на
пътното.
-
Разстояние от десния край на
петното до десния банкет на ул.“Никола Обретенов“ – 3,10м /отново по ширина
пътното платно/.
При сравнение с отстоянията в протокола за оглед става
ясно, че в последния е допусната грешка : описаното в него разстояние вдясно от ориентира следва да се приеме
за разстояние след ориентира, и
обратно – разстоянието след ориентира
следва да се приеме като вдясно от
ориентира.
Предвид използваните от
вещите лица методи и сравнителен анализ /съпоставка/ настоящият съд счита, че
местоположението на кървавото петно надлъжно и напречно върху пътното платно е
установено по един сравнително категоричен начин. Това от своя страна не оставя
съмнение и върху следващите изводи на вещите лица. А те са за мястото на удара
и механизма на произшествието.
Мястото на удара – то е
определено въз основа на местоположението на въпросното петно и
височината на системата човек-велосипед, подробно е обяснено от вещите лица в
съдебно заседание на л.6 от протокола от внохд
№435/2020г. /поради което не е необходимо тук да се правят аритметични
изчисления/. По този начин е установено, че мястото на удара е на 4,90м от
десния край на пътното платно. Което означава, че към момента на удара
велосипедистът се е намирал минимум на 80см, максимум на 1,10 – 1,20м вляво от
осевата линия /тъй като петното е със ширина около 38см/. Т.е. ударът е
настъпил в лявата лента за движение, която е със ширина 4м /дясната е 4,10м/.
Механизмът на удара – за да
го определят експертите са изследвали следите, оставени по превозните средства.
Обосновано и аргументирано според този съд са отхвърлили тезата на предходната
експертиза, че първоначалното съприкосновение е настъпило между левия педал на
велосипеда и дясната странична повърхност на автомобила. Установили са кои от
следите по автомобила са оставени от велосипеда и кои от тях не, като изводите
им са мотивирани. Въз основа на вида на следите и след практическо наслагване
на превозните средства едно до друго експертите приемат /а и настоящият съдебен
състав напълно споделя тезата им/ , че първоначалното съприкосновение е между
лявата ръкохватка на кормилото на велосипеда и основата на предна дясна колонка
на автомобила. На снимката към експертизата те са отбелязани като следи С1 и С2
и представляват смесени следи – отслоения от боята и
наслоения на черно на цвят вещество, което би могло да е от каучука на
ръкохватката. Налице е охлузване и по самата ръкохватка, последната и началото
на следата С1 са съответни и на височина. Другите следи по автомобила, оставени
от велосипеда, са както следва : - следа I – охлузване по външната страна
на държача на дясното огледало, което най-вероятно е
оставено от кошницата на багажника на велосипеда; - следа D – следа
от одиране по преден десен прозорец, оставена е от крайната част на лявата
ръкохватка на кормилото на велосипеда при спуснат прозорец /последното е
фиксирано при огледа/; - следа Е – следа от протриване над следа D,
вероятно оставена от лява ръка или дреха на велосипедиста; - следи F1 и F2 – от
най-долната изпъкнала част на кошницата на багажника на велосипеда, а долна
следа F1-от педала на велосипеда; - следа G-хлътване
на ламарината по задна дясна врата-вероятно от тялото на пострадалия, според
съдебния медик-задна част на ляво рамо, където има констатирани наранявания. От
това може да се направи извода, че след първоначалното съприкосновение между
превозните средства, велосипедът се е повдигнал/предвид разположението на следи
С1 и С2/, загубил е своята устойчивост и след удара в задна дясна врата на
автомобила, пострадалият заедно с велосипеда е паднал на земята на дясната си
страна. Този механизъм на произшествието
отговаря както на оставените по
превозните средства следи, така и на твърденията на подсъдимата и св.Кателиева,
които чули удар в задна дясна част на автомобила. Тъй като при описания
механизъм ако превозните средства са били успоредно, то кошницата на багажника
на велосипеда бе се ударила в дясно странично огледало /а това не се е случило
– липсват обективни данни за това/, то експертите логично приемат, че
движението на велосипеда спрямо автомобила е било косо и то под ъгъл 15
градуса. Тук следва да се отбележи, че не се споделя приетото от тройната
експертиза и от съда, че ударът е настъпил първоначално между левия педал на
велосипеда и автомобила, а впоследствие и между тялото на пострадалия и дясното
странично огледало, при което то се сгънало. Този извод не държи сметка на
останалите по делото доказателства – към момента на огледа огледалото е в
нормално положение, а и подсъдимата след удара погледнала в дясното странично
огледало и видяла, че велосипедистът е паднал на земята. При сгънато огледало
това не би могло да стане. Що се касае за косото движение на велосипедиста
спрямо автомобила – то такава траектория са приели и вещите лица при
допълнителната тройна експертиза.
С оглед изложеното дотук
въззивният съд счита за установено по категоричен начин местоположението на
кървавото петно на пътното платно напречно и надлъжно, което е и мястото,
където се е намирала главата на пострадалия - доколкото единственото
кръвотечение е от устата му. Сравнително точно е установено и мястото на удара,
както и механизмът на произшествието. Това обаче не е достатъчно за да се даде
отговор на въпроса нарушила ли е правилата за движение подсъдимата, а оттам – и
извършила ли е престъпление. Отговорът на този въпрос е предпоставен от
отговора на въпросите : 1.Къде по ширина на пътното платно се е движил
велосипедистът и осигурила ли е подсъдимата достатъчно странично разстояние при
изпреварването – в каквато насока е обвинението срещу нея?; 2.От кой момент велосипедистът е започнал да
представлява опасност за движението – при положение че отговорът на първия
въпрос е положителен и е налице възможността, предвидена в т.7 на Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК ?
По първия въпрос – от
доказателствата по делото не може категорично да бъде установено къде по
ширината на платното за движение се е движил велосипедистът преди удара.
Установява се обаче, че се е движил в дясната лента – според подсъдимата на
около метър /може и повече/ от десния край на пътното платно. Други
доказателства в тази насока няма. И в обвинителния акт, и в постановената
присъда е възприета тезата на вещите лица по тройната автотехническа
експертиза – че пострадалият се движил в лявата част на дясната пътна лента на
разстояние 1,20м от осевата линия, т.е. на 2,90м от десния край на пътното
платно. Не става ясно как са стигнали до този извод, но той се опровергава
напълно от заключението на комплексната експертиза, което въззивната инстанция
намира за по-обективно и убедително – най-малкото предвид факта, че в
изготвянето му са участвали експерти с познания в различни области : -
криминалистика и трасология, автомобилна и
транспортна техника и динамика на произшествията, съдебна медицина, поради
което и са използвани различни научни способи и методи за достигане до крайния
резултат. Затова и настоящият съд смята, че по един категоричен начин е
определено разположението на кървавото петно на пътя/както вече се спомена/.
Десният му край отстои на 3,10м от десния край на пътното платно, което
означава, че е абсурдно предвид механизма на произшествието и начина на падане на
велосипедиста – надясно, последният да се е движил на 2,90 от десния край на пътното
платно. Както и вещите лица са посочили, към момента на удара пострадалият се е
намирал на разстояние от кървавото петно /вляво от него/ равно поне на височината
на системата велосипед-велосипедист плюс половината от кормилото на велосипеда
– т.е. общо1,80м. Което пък означава, че към момента на удара се е намирал като
минимум на 4,90м /3,10+1,80/ от десния край на пътя, а възможно и повече –
предвид ширината на кървавото петно от около 40см. Т.е. в лявата лента за движение – на разстояние вляво от осевата линия от
0,80 до 1,20м. Отделно от това с оглед изложените и в експертизата, и в с.з.
съображения на вещите лица, които настоящият съд напълно споделя, то към
момента на удара велосипедистът се е движил косо спрямо автомобила – под ъгъл
от 15 градуса. Като се има предвид, че преди това се е движил в дясната лента,
то очевидно е, че е променил посоката си и се е движил по дъговидна траектория
/както приемат експертите/. Поради това и въззивният съд счита, че пострадалият
е имал намерението да завие наляво /или поне на такъв извод сочат действията
му/. Тук не могат да бъдат приети аргументите на вещите лица по тройната
експертиза, че пострадалият не смятал да завива тъй като мястото на удара е в
средата на кръстовището. От заключението на комплексната експертиза става ясно,
че мястото на удара е малко преди кръстовището на ул.„Никола Обретенов“ и
ул.“Вела Пеева“ - това е добре видимо на
мащабната скица към експертизата /л.123 от въззивното дело/. Т.е. в крайна
сметка следва да се приеме, че обвинението не е издържано, то не почива на
доказателствата по делото и техния експертен анализ. Установяват се факти
различни от приетите от прокуратурата и първостепенния съд-факти, които сочат
че подсъдимата се е намирала в лявата лента за движение. Десният край на
автомобила се е намирал на 0,80-1,20м вляво от осевата линия /където се е
намирал левия край на системата човек-велосипедист, това е лявата ръкохватка на
кормилото на велосипеда/. От което пък следва да се заключи предвид
първоначалното движение на велосипедиста в дясната лента, че водачът на
изпреварващият го лек автомобил е осигурил достатъчно странична дистанция между
двете превозни средства. Причината за произшествието е последващата промяна на
траекторията на движение на велосипедиста. И тук се стига до
Втория въпрос, и той е : тъй
като очевидно не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП дали
би могло да се разсъждава за извършено нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП,
който задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Съобразно становището, застъпено в
т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, но само ако в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите
обстоятелства по извършването му. А в случая те не са. В обвинителния акт както вече се спомена са посочени
коренно различни факти – че пострадалият се е движил в дясната лента, че
подсъдимата не е осигурила при изпреварването достатъчно странично разстояние,
поради което и последвал удар между превозните средства, който удар настъпил
също в дясната лента. Тези факти не могат да обосноват нарушение по чл.20 ал.2
изр.2 ЗДвП. Поради това и е немислимо /процесуално невъзможно/ по реда на
чл.337 ал.1 т.2 НПК да се прилага закон за същото пристъпление,
чрез замяна на диспозицията на бланкета с друго
нарушение по ЗДвП, и в частност такова по чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП. Въпреки това
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да бе възможна подобна
замяна, то от доказателствата по делото не става ясно кога е възникнала
опасността на движението. Вещите лица предлагат в експертизата отговор на този
въпрос от техническа гледна точка, с който настоящият съд ще си позволи да
изрази несъгласие. Пострадалият се е движил на около метър от десния край на
пътното платно. Вярно, че се клатушкал, то това е било клатене във вертикалната
плоскост – поради усилието да се натискат педалите. Т.е. велосипедистът не е криволичел. При това положение няма как да се
приеме, че той е представлявал опасност докато се движи по права линия – макар
и на около 1м от десния край на пътя. Опасност за движението би възникнала ако
велосипедистът промени посоката си на движение, и то от момента на промяната,
или поне от момента в който той декларира намеренията си. В случая обаче няма
доказателства за подобни действия на пострадалия. Напротив – той е бил
изпреварен от три автомобила преди подсъдимата, при което очевидно правилно е
преценено от тези водачи, че опасност не съществува. Безспорно е обаче също
така, че в един момент пострадалият е променил посоката си на движение вляво и
в този именно момент той е станал опасен за участниците в движението. Но
моментът, в който това се е случило, не може да бъде установен от
доказателствата по делото, включително и по експертен път. Това е така, тъй
като не е известен ъгълът под който пострадалият се е придвижил към дясната
лента. Вещите установяват ъгъл от 15 градуса, но това е към момента на удара.
Как точно се е движил велосипедът преди това няма как да бъде установено.
Поради това експертите не могат да отговорят на въпроса в кой момент е променил
посоката си на движение – преди подсъдимата да предприеме изпреварване или след
това, респективно – попада ли той в опасната зона на спиране на автомобила, или
не. При наличните доказателства тази неяснота не може да бъде преодоляна. Тя се
задълбочава от факта, че и детайлно не може да бъде установено къде точно по
ширина на платното се е движил пострадалият преди да промени посоката си. В
тази насока единствено подсъдимата твърди, че той се е движил около 1 метър и повече от десния край на пътя, и по-скоро
към средата на лентата, отколкото към края. Но това е субективно възприятие,
крайно неясно и неточно и няма как да е отправна точка за екпертна
оценка. Нещо, което се признава от вещите лица в съдебно заседание. Последните завяват,
че при наличните доказателства не биха могли да отговорят на въпроса в кой
момент пострадалият е променил посоката си на движение, съответно – попада ли в
опасната зона на изпреварващият го автомобил или не. Което пък прави невъзможна
преценката дали е налице нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП или
случайно деяние по чл.15 НК.
Всички тези разсъждения обаче
биха имали някакво правно значение единствено при положение, че в обстоятелствената част на обвинението
са описани фактическите обстоятелства по извършването на такова нарушение – по чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП. А както се установи такива
няма.
Същевременно категорично се установява от доказателствата по делото и
тяхната интерпретация от вещите лица по комплексната експертиза, че съприкосновението
между превозните средства е настъпило в лявата лента за движение, и то след необозначена
промяна посоката на движение на велосипедиста. При това положение настоящият
съдебен състав счита, че подсъдимата М. не е нарушила правилата за движение,
вменени й във вина – чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП, респективно – не е извършила
престъплението по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1
б.“в“ НК, в което е обвинена. Действията й са обективно и субективно несъставомерни.
Причината за настъпилото произшествие е в неправомерното поведение на
пострадалия, който с действията си е нарушил чл.25 ал.1 и чл.26 ЗДвП.
По тези съображения съдът постанови въззивната присъда, с която бе отменена
първоинстанционната присъда и подсъдимата оправдана по предавеното
й обвинение.
Председател : Членове
: