Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1710
гр. Пловдив, 25.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети август, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4727/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕТ
„М.-89 -Н.К.“, ЕИК ***** против Наказателно постановление № 442960- F482016 от 17.06.2019г., издадено
от Директор на Дирекция „Облужване“ при ТД
на НАП- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 180, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС и чл. 112 ППЗДДС, на ЕТ „М.-89 -Н.К.“, ЕИК *****,
на основание чл. 180, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 744, 05 лева /седемстотин четиридесет и четири лева и пет
стотинки /.
С жалбата не се подлага
на съмнение отразеното от фактическа страна в АУАН и НП. Излагат се съображения
в насока маловажност на процесния случай. Акцентира се върху обстоятелството,
че едноличния търговец е надхвърлил границата от 50 000лв., обуславяща
необходимост от подаване на заявление за регистрация по ДДС, едва с 678 лева.
Сочи, че този пропуск се дължи на наетия от него счетоводител, който макар и да
разполага с необходимия ценз е доста възрастен и не е забелязал, че е превишена
сумата от 50 000лв. По отношение на процесния период сочи, че макар и да е
реализирал оборот от 4464, 28 лв., то от тази сума следва да заплати и всички
разходи свързани с обслужването на търговския обект. Поддържа, че наложената му
имуществена санкция от 744, 05 лв. се явява непосилно висока. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично. Поддържа се депозираната жалба. Излага се
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител. Оспорва се жалбата.
Излага се становище по съществото на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от получаване на атакуваното
наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена
е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: по повод на подадено от ЕТ „М.-89 -Н.К.“
заявление вх. № 303911900274507/ 04.02.2019г. за регистрация по ЗДДС, служители
при ТД на НАП- Пловдив са извършили проверка на едноличния търговец. В хода на
проверката е установено, че ЕТ „М.-89 -Н.К.“ е формирал облагаем оборот
съобразно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС за периода 01.09.2017г.-
31.08.2018г. в размер от 50 678, 77лв. Предвид това, за едноличния
търговец е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в
срок до 07.09.2018г. включително. Заявление е подадено едва на 04.02.2019г.,
като едноличният търговец е бил регистриран по ЗДДС на дата 13.02.2019г. с
връчването на Акт за регистрация по ЗДДС № 160421900369875/ 13.02.2019г. За
периода от 22.09.2018г. / датата, следваща датата, до която е следвало да бъде
издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако задълженото лице бе подало заявление
в срок/, до 12.02.2019г. / датата, предхождаща тази, на която е регистрирано/,
ЕТ „М.-89 -Н.К.“ е следвало да начислява ДДС за извършените от него възмездни
доставки на стоки и/или услуги.
Жалбоподателят не е изпълнил това
си задължение за регистрация, като за периода 01.10.2018г.- 31.10.2018г. е
извършил облагаеми доставки на територията на страната на стойност 4464, 28
лв., за които не е начислил ДДС в размер от 744,05 лв. Тези стойности са
установени посредством периодичен отчет от ФП на ЕКАФП с инд. № DT 723819 и № на ФП 2723819. Ако бе
регистриран по ЗДДС, ЕТ „М.-89 -Н.К.“ е следвало да начисли ДДС за извършените
облагаеми доставки за периода 01.10.2018г.- 31.10.2018г. и да състави отчет за
извършените продажби, съдържащ обобщена информация за доставките за съответния
данъчен период. Следвало е и да отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за м.10.2018г. и да включи размера на данъка в справката- декларация
за данъчния период за месец октомври 2018г. Справката- декларация и дневника за
продажби е следвало да се подаде в ТД на НАП- Пловдив до 14.11.2018г.
включително. Това не е сторено, като считано от дата 15.11.2018г., нарушението
е довършено.
Тези констатации били направени
на 13.02.2019г. в ТД на НАП – Пловдив, при извършване на проверката за
установяване на факти и обстоятелства. Във връзка с така констатираното, на Н.К.била
изпратена електронна покана, да се яви за съставяне на АУАН. На 12.04.2019г., в
присъствието на Н.К.бил съставен АУАН № F 482016. Същият му бил предявен, той се запознал със
съдържанието на акта и го подписал.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните и
надлежно приобщени по делото писмени доказателства- АУАН № F 482016 от
12.04.2019г., Протокол за извършена проверка № ********** от 09.04.2019г.,
Удостоверение за извършено връчване по електронен път, както и от показанията
на св. Г.И. / л. 128- гръб /, която в съдебно заседание изрично заявява, че
поддържа в цялост констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира изцяло
изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от нея информация е
обективна, логически последователна и безпротиворечива.
По процесуалните и правни аспекти на казуса:
Въз основа
на гореописаната фактическа обстановка, правилно в атакуваното наказателно
постановление е прието, че с действията си жалбоподателят е реализирал в своето
единство всички съставомерни признаци на нарушение по смисъла на чл. 180, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
С
категоричност се изяснява, че в периода от 01.09.2017г. до 31.08.2018г.
задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, в размер от над 50 000 лв. /50 678.77 лв./, формиран от възмездни доставки
на извършени услуги. ЕТ „М.-89 -Н.К.“ е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Това не е сторено, като за данъчният период 01.10.2018г. до 31.10.2018г.,
едноличният търговец, ако бе регистриран по ЗДДС, е следвало да начисли ДДС в
размер от 744, 05лв. за доставени от него стоки и услуги в общ размер от 4464,
28 лв.
Макар и нарушението да е
установено от правна и фактическа страна, при съставянето на атакуваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които рефлектират върху неговата законосъобразност и водят до
необходимост от неговата отмяна. Съображенията за това са следните: правилно,
както актосъставителят, така и наказващият орган са преценили, че следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по смисъла на чл.
180, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Неясно защо обаче, при
определяне правното основание, на което следва да му бъде наложено
административното наказание- „имуществена санкция“, в атакуваното НП е посочена
разпоредбата на чл. 180, ал. 3, вр.
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС вместо нормата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. В този
порядък, следва да се посочи, че ЗДДС провежда ясно разграничение между
методиката, по която се изчислява размерът на имуществената санкция, която
следва да се наложи на нарушителя по реда на чл. 180, ал. 3 ЗДДС и тази, която
се определя по реда на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Нормата на чл. 180, ал.
3 ЗДДС установява привилегирован спрямо 180, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС състав. Тоест,
чл. 180, ал. 3 ЗДДС е приложим само тогава, когато задълженото лице е начислило
данъка в срок от шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да
бъде начислен. След като в случая дължимият данък изобщо не е начислен от
жалбоподателя ( обстоятелство, което няколко пъти е прието за установено и повторено
в атакуваното НП), то не следва да се посочва и че санкцията се налага на
основание чл. 180, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Неяснотата се засилва още повече и
от факта, че е посочено, че санкцията се налага на основание чл. 180, ал. 3,
вр. ал. 2 и ал. 1 ЗДДС, но е ясно, че приложената методика за изчислението й е
тази по чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС. На стр. 2, абз. 1- ви от процесното НП
съвсем ясно е отразено, че за изчисляване на дължимия ДДС е използвана
формулата, разписана чл. 53, ал. 2 ППЗДДС и предвид това получената величина е
744, 05 лв. Впоследствие, именно тази стойност е посочена и като размер на
имуществената санкция, която се налага на жалбоподателя. След като правното
основание за налагането на санкцията е посочено в НП като чл. 180, ал. 3, вр.
ал. 2 и ал. 1 ЗДДС, то е следвало наказващият орган да не налага санкция в
пълния размер на невнесения ДДС- 744, 05 лв., а да я определи в размер от „5 на
сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.“. В случая е налице пълно разминаване
между отразеното от наказващия орган от правна и фактическа страна и
основанието, на което е наложена имуществената санкция. Предвид това,
процесуално недопустимо би било настоящият съдебен състав, за пръв път да измени
както основанието, на което се налага имуществената санкция, така и нейният
размер.
Съобразно гореизложеното и
доколкото е допуснато нарушение на принципа за заноустановеност на наказанието,
то наказателното постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442960- F482016 от 17.06.2019г., издадено
от Директор на Дирекция „Облужване“ при
ТД на НАП- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 180, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС и чл. 112 ППЗДДС, на ЕТ „М.-89 -Н.К.“,
ЕИК *****, на основание чл. 180, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 744, 05 лева /седемстотин четиридесет и четири
лева и пет стотинки /.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.