Присъда по дело №5059/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	208
Дата:	23 ноември 2020 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20205330205059
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
Номер 20823.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXIV наказателен състав
На 23.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
Съдебни заседатели:Елка Иванова Георгиева

Зоя Петрова Кузманова
Секретар:Славка Н. Иванова
Прокурор:Здравко Любенов Алендаров (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Наказателно дело от общ
характер № 20205330205059 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият К. Д. П. , роден на **, живущ в **, б., б.г., със
средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН********** за
ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на
П. Д. Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал.3 вр. ал.1 и вр.
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия К. Д. П. наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимият К. Д. П. със снета по делото самоличност за
ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, поради което на основание чл. 325 ал.1 и вр. чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
1

ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия К. Д. П. наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия К. Д. П. със снета
по делото самоличност едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия К. Д. П. едно общо най-тежко наказание в размер
на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното
общо най-тежко наказание и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

На основание чл.52 от НК наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ да
се изпълни чрез огласяване на настоящата присъда в районната
администрация по местоживеене на подсъдимият Папучаров.

На основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето през което подс. К. Д.
П. е бил задържан по настоящото дело, а именно на 07.07.2019 г.

Вещественото доказателство -1 бр. компактдиск DVD-R, марка „Maxell“,
4.7 GB с фабричен № UAs ********* Н03, находящ се в кориците на делото
ДА ОСТАНЕ по делото до изтичане срока на неговото съхранение.

Вещественото доказателство - 1 бр. джобен нож, сгъваем с червена
дръжка с надпис „Swissair“, находящ се на съхранение в 01 РУ при ОД на
МВР - гр. Пловдив ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане в
сила на настоящата присъда.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Д. П. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 916,80 лева, направени
в хода на досъдебното производство разноски по делото, а по сметка на
2

Районен съд – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред
ПОС по реда на глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И
по НОХД №5059/2020год. на ПРС, ХІVн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия К. Д. П. , в това че на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с
убийство на П. Д. Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК,
както и в това че на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатите на подсъдимия обвинения.
Предлага на същия за горепосочените деяния, да му бъде наложено наказание
лишаване то свобода в размер на една година, като намира че няма пречка за
приложение на нормата на чл.66, ал.1 НК, но с по-висок изпитателен срок от
минималния. кумулативно да се присъедини и наказанието обществено
порицание. Разноските по делото предлага да се възложат в тежест на
подсъдимия.
По делото не участват частен обвинител и /или граждански ищец.
Съответно няма приет за разглеждане граждански иск.
Подсъдимият К.П. дава подробни обяснения, като намира обвиненията
за недоказани и твърди, че не е извършил вменените му престъпления. Лично
и чрез своя защитник моли да бъде оправдан. Последният от своя страна
намира, че за престъплението „хулиганство“ все пак би могло да се приеме,
че е извършено от подзащитния му, но категорично не е извършил
престъпление по чл.144, ал.3 НК. Ето защо настоява да бъде оправдан по
последното.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият К. Д. П. е роден на **, живущ в **. Той е б., б.г., със
средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН**********.
Същият редовно посещавал игрални зали, където прекарвал значителна
част от времето си. На 07.07.2019г. посетил казино „Империя“, находящо се в
гр.Пловдив, бул.“Никола Вапцаров“ №115. В този момент на работа били
свид.П.Т., който бил на длъжност **, но съвместявал и други дейности,
включително **. ** пък била свид.А.С., която обслужвала бара, но също се
водела на длъжност „**“. Около 07.00ч. последната уведомила свид.Т., че
подс.П. бил заспал пред една от машините в залата. Тъй като това
противоречало на правилата в обекта, Т. събудил подсъдимия и му направил
1

забележка да не спи в казиното. Последният от своя страна нищо не казал, но
сменил машинката като седнал пред една електронна рулетка. На свидетеля
направило впечатление, че подс.П. бил алкохолно повлиян и тръскал пепел от
цигарата си безразборно, но все пак с оглед избягване на конфликт, не
повдигнал въпроса. Малко по-късно обаче свид.С. отново видяла, че
подсъдимият е заспал, а тя не могла да го събуди. Клиент на заведението
също се обърнал към свид.Т. за съдействие по този повод, тъй като това
поведение на подсъдимия му пречело. Свид.Т. от своя страна отново събудил
подс.П., но този път му казал да напусне заведението, а когато е в състояние
да играе, да се върне отново. Това обаче не се понравило на подсъдимия и той
отказал да напусне казиното. Започнал да отправя претенции към персонала,
че са там за да го обслужват, а не да го гонят. Свид.Т. се оттеглил към бара,
но бил последван от подсъдимия, който продължавал да недоволства, но и
отправил закана към свид.Т. първоначално неопределена в смисъл, че ще му
създаде проблеми, но в един момент му заявил, че ще го погребе и ще го
излежи. Това вече притеснило свид.Т., още повече, че подс.П. дължал в
ръката си джобно ножче. Пострадалия Т. на висок глас, в опит да привлече
вниманието и на другите хора в залата, запитал подсъдимия нож ли му вади.
В този момент подсъдимия протегнал ръката си напред, според собствените
му обяснения с цел да покаже, че ножа не е годен да предизвика заплаха, но
свид.Т. приел това като демонстрация на заканителните намерения. Ето защо
сграбчил подсъдимия през раменете с двете си ръце и го избутал към изхода
на залата. Измъкнал ножчето от ръцете на подсъдимия и го захвърлил в
градинка в страни от казиното. След това се прибрал, но случилото се не му
давало мира, поради което отново излезнал пред залата. Тогава видял
подсъдимия облегнат на колата на свидетеля. Това го притеснило и приел
като сигнал, че подсъдимия го причаква и се обърнал към последния да се
отдръпне от автомобила му. Вместо това обаче обстановката се усложнила
като подс.П. започнал да налита на бой на свидетеля. Той от совя страна
натиснал паник бутон, за да сигнализира на СОТ. Подсъдимияот своя страна
пък подал сигнал на тел.112, за да извика полиция. Първо пристиганали
служителите на охранителната фирма, а малко след това и полицейските
служители Б.Т. и С.С.. Въпреки наличието на голяма група хора подс.П.
продължил да заплашва свид.Т., че ще му счупи главата с жилка, която имал.
Тя била с метални топчета, поради което щял с нея да го убие. За целта щял д
аго причака след работа, не се притеснявал, че ще лежи в затвора. Това вече
принудило полицейските служите да задържат подсъдимия и да го отведат в І
РУП. Там подсъдимият бил тестван и с Дрегер, който отчел концентрация на
алкохол в кръвта му от 1.42 промила.В І РУ били приканени и другите
присъстващи лица да им снемат обяснения, сред тях клиент на заведението
свид.М.П. и вече дошлата ** на залата свид. Д.М..
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за установена отчасти от
обясненията на подсъдимия К.П. дадени в хода на съдебното производство, а
изцяло от показанията на разпитаните в хода на същото производство
2

свидетели П. Д. Т. , А. П. С. , М. Н. П. , Д. И. М. , Б. М. Т. С. С. С. , както и от
събраните писмени доказателства и веществени такива – диск със запис от
камери в обекта и джобен нож, червен на цвят.
Изолирани от останалата доказателствена съвкупност остават
обясненията на подсъдимия, че всъщност той самия бил жертва на насилие
като бил ударен от свид.Т. с юмрук. Това противоречи освен на показанията
на последния, но и на показанията на всички останали свидетели присъствали
към този момент, а именно свид.М.П. и свид.С.. Не се вижда и на записите от
камери да има такова действие на свид.Т.. На следващо място неубедителна е
тезата на подсъдимия, е че извадил джобно ножче само, за да демонстрира на
пострадалия, че няма с какво да го заплаши. Действително не се установи
според съда ножчето да е било с извадено острие, но в тази ситуация , когато
подсъдимия отправил вербална закана с убийство, вътре в залата, то напълно
нелепо е да покзава нож на свидетеля Т.. В състояние на стрес, последния
напълно е възможно да се обърка, че ножа е с извадено острие. Без значение в
случая е, че този нож е всъщност джобен такъв и острието не е с достатъчна
дължина, например над 10 см, за да причини смърт. Заканата с убийство не е
започнало изпълнително деяние на самото убийство. Именно поради
последното и липсва такова обвинение в настоящия казус. ето защо не е
нужно непременно и закана да е с годно средство да причини смърт.
Достатъчно е само деецът да демонстрира сериозно намерение, че би могъл
да изпълни заканата си. В тази чяст деятелността на подсъдимия се
потвърждава и от показанията на свид.С., както и на свид.П.. Още по-
категорично се установява деянието по отправените закани пред заведението
от разпитите на полицейските служители, а и свид.М., която заварила групата
вече пред заведението, когато всички свидетели сочат в показанията си, че
подс.П. заплашвал, че ще убие свид.Т. и ще го излежи като за първото щял да
ползва жилка с метални топчета. Ето защо и настоящата инстанция намира
обясненията на подсъдимия, с които отрича горната си деятелност за израз на
негова защитна позиция, но същата се опровергава от останалите показания.
По делото са изготвени два броя видеотехнически експертизи в
досъдебна фаза. От заключението на тази с № 591 изготвена от в.л. Г. /л.44-51
д.пр./ е видно, че приложените по делото видеозаписи не са манипулирани.
На тях се вижда лице, което държи нож, с неотворено острие и това лице най-
вероятно е подс.П.. От заключението на другата техническа експертиза / №61,
на л.54-60/ е видно, че пострадалото лице е най-вероятно свид.Т..
Изготвена е била и съдебно психиатрична и психологична експертиза на
пострадалия / л.63-73 д.пр./. Според нейното заключение Т. не е болен от
психично заболяване, няма трайни промени в състоянието му в резултат на
отправените закани, има склонност да придава по –ярка наситеност на
преживените събития, но последното не сочи на склонност към
преувеличение или фантазиране, което бе изрично уточнено в съдебна зала.
3

Свид. Т. е в състояние да свидетелства по делото.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като изготвени
обстойно, в съответствие с доказателствата по делото и с нужните специални
знания.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с действията си подсъдимият К.П. е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по 144, ал.3, вр с ал.1 от
НК, за това че на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на П. Д.
Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му. От обективна страна се установи използване на
вербални закани, чрез действията по отправяне на изрази като ..“ще те те убия
и излежа..“ от страна на подсъдимия към пострадалия. Първоначално
подсъдимия извадили джобен нож, който дори с неразтворено острие е в
състояние да демонстрира сериозност на намерението, че дори да не бъде
извършено убийство сега и веднага, то може да стане чрез използване на
някакъв нож. На следващо място възможно е свидетеля Т. да се е заблудил, че
ножа е с разтворено острие, но и от видеозаписа е видно, че блестят
металните му части отстрани на същия. В съчетание с уплахата, и видно от
експертизата на пострадалия неговите особености да преживява по-ярко
ситуацията, то напълно е резонна да е възприел случващото се като
сериозност на намеренията на подсъдимия. В този смисъл налице е и
изискването на закона заканата да е в състояние да породи страх от
осъществяването й, както у пострадалия Т., но и обективно за всяко трето
лице. Още повече, че подс.П. бил познат като конфликтна личност от други
игрални зали. Същата вербална закана е била ползвана от дееца и пред
заведението, но доколкото се касае за една и съща конфликтна ситуация, то
по скоро е налице едно единно деяние, а не две отделни по смисъла на чл.26,
ал.1 НК. Само, че при последвалото оправяне на закана с убийство подс.П.
посочил, че ще извърши това с жилка /прашка/ с метални топчета. Не е нужно
да е разполагал в момента с такава. Предходната му деятелност, както и
факта, че чакал пред сградата, облегнат на колата на пострадалия, който
възприел това като намек, че подсъдимия знае с какво се придвижва той, са
дали основателни причини на последния да се почувства застрашен от
възможността да се реализира заканата. Същата за съставомерноста на
деянието по принцип не е задължителна да обхваща и точно описание на
начина или средството, с което ще бъде изпълнена.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като
дееца е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици.
Това е видно от последвоталеността вдействията на подсъдимия , избраните
от него изразни средства, а и факта, че упорито отказвал да напусне района на
залата, а дори идването на полицейските служители не го възпряло да отправя
закани за саморазправа.
4

Съобразявайки се с нормата на чл.54 от НК го съда и с оглед
необходимостта да се постигнат целите на чл.36 НК съдът намира, че това
пестъпление на подсъдимия П. следва да се наложи наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. Същият по смисъла н азакона е неосъждан.
Видно от справката му за съдимост са налице 5 осъдителни съдебни акта като
последния е от 1997г. За тези осъждания е настъпила реабилитация по чл.87
НК. На следващо място деянието не се отличава с висока обществена
опасност, доколкото се е ограничило до вербална агресия, без някаква
физическа саморава, а макар чисто личностовите особчености на характера на
подсъдимия, който е склонен постоянно да опонира, същия не е лице с висока
степен на обществена опасност. Ето защо и наказанието определено при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства от шест месеца лишаване
от свобода се явява най-справедливо и сътоветно на извършеното. Следва
същото на основание чл.66, ал.1 НК да се отложи с изпитателн срок от три
години. Както бе посочено Папучарлов е неосъждан, наказанието е под три
години лишаване от свобода, а според настоящата инстанция и по тоцзи
начин би се постигнал поправителен ефект върху него. Отегчаващи
обстоятелства липсват, а злоупотребата с алкохол в случая не е такова.
Не се установиха обаче нито изключително, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод, че и най –лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.
По отношение на второто предявено обвинение при горното фактическо
положение настящата интанция намира, че подс.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 НК
като на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
От обективна страна с действията си – като се започне с конфликта
предизвикан в самата игрална зала и отправянето на изрази насочени към
закан и преследване на свид.Т., което продължило и пред залата, изобщо
демонстрацията на това, че няма да си отиде, а напротив, ще уволнява и
изгони перосонала, всичко това сочи на една демонстрация на собствената
значимост на нормите за общуване в социума. Именно това поведение е
привлякло вниманието на свид.П., а и мотивирало полицейските служители
да задържат подъсдимия. Поетия алкохол обяснява поведението на дееца, но
не го извинява, тъй като сам се е поставил в това състояние. Очевидно е, че
горното е смутило и обществения ред, поради което се наложило пристигане
на охранители и полизцейски екип. Една намесата на последните прекратило
ситуацията. Всичко гореизложено сочи не само на агресия спрямо личността
на свид.Т., но и стремежа на подсъдимия да изтъкне себе си над нормите, а с
5

това очевидно изразява и неуважение към обществото като цяло.
От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени
и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Умисъла на дееца е обективиран в
неговите действия и поведение по време на деянието - от изполването на
джобен нож, до упоритостта му при извеждането от заведението и въпреки
ранния час, предизвикане на конфликт на обществено място – бул.Н.Вапцаров
в гр.Пловдив.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
подсъдимия П. престъпление, като се съобрази с целите на чл.36 от НК и взе
в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че наказанието на
същия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства - чистото му съдебно минало, ниската му степен на обществена
опасност и факта, че липсват нанесени материални щети, които по принцип са
типични за престъпление от този вид. Ето защо и наказание от шест месеца
лишаване от свобода е съответно на извършеното. Същевременно тъй като
подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното наказание по настоящото дело е в размер под три
години и с оглед факта, че и така би се постигнал поправителен ефект, то за
поправянето на същия и постигането на целите по чл.36 от НК Съдът намира,
че изпълнението на настоящото наказание следва на основание чл.66, ал.1 от
НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. В тази връзка следва
да се посочи, че не са налице условия за приложение на чл.78, ал.1 НК, тъй
като е налице ограничение по ал.7 на същата норма за съвкупност от
престъпления. Следва да се наложи и наказанието Обществено порицание,
което е предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК може и следва на подсъдимия К. Д. П.
да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По изложените по-горе причини и въпреки
наличието на съвкупност, то на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва това
наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се
отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.23, ал.2 от НК
следва да се присъедини към него и наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ. На основание чл.52 от НК наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ следва да се изпълни чрез огласяване на настоящата присъда в
районната администрация по местоживеене на подсъдимият П.. На основание
чл.59, ал.1 от НК следва да се зачете времето, през което подс. К. Д. П. е бил
задържан по настоящото дело, а именно на 07.07.2019 г. за срок от 24 часа по
ЗМВР.
Вещественото доказателство -1 бр. компактдиск DVD-R, марка
6

„Maxell“, 4.7 GB с фабричен № UAs ********* Н03, находящ се в кориците
на делото следва да остане по делото до изтичане срока на неговото
съхранение. Вещественото доказателство - 1 бр. джобен нож, сгъваем с
червена дръжка с надпис „Swissair“, находящ се на съхранение в 01 РУ при
ОД на МВР - гр. Пловдив следва да се унищожи като вещ без стойност след
влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК следва подсъдимия К. Д. П. да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 916,80 лева, направени в
хода на досъдебното производство разноски по делото за експертизи, а по
сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7