Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2016г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание проведено на шестнадесети ноември, през две хиляди и шестадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
При
участието на секретаря Г.С.,
като
разгледа докладваното от съдията МАРИАНА
ХРИСТОВА
въззивно
гражданско дело № 1874 по описа за 2016г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно. Образувано е по жалба на А.С.И. срещу Решение № 2065/26,05,2016г.,
постановено по гр.д. № 15581 по описа за 2015г. на Варненският районен съд, с
което е прието за установено в отношенията и с В.И.Д., че дължи на последния
сумата 5 450.89лв. представляваща 4/6 от наемното възнаграждение за
съсобствения между страните недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 44 находящ се в гр.Варна, жк.“Изгрев“,
бл. 41, ет. 5, за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г. на осн. чл. 415 от ГПК вр. чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 12.12.2015г. до окончателното и изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12393/15г. на ВРС, както и е осъдена да
заплати на В.И.Д. сумата 1 093,28лв., представляваща сторените по делото
съдебни разноски, както и сумата 1 093.28лв., представляваща сторените в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 12393/15г. на ВРС съдебни разноски.
Въззивникът инвокира
доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон. Моли за неговата отмяна и постановяване на
ново, положително за него.
След
дадената с нарочно определение възможност въззивницата
е уточнила възражението си за прихващане в следния смисъл:
-
съсобствеността между страните върху недвижимите имоти, обезщетението за които
е предмет на възражението за прихващане, е възникнала между страните с
прекратяване на СИО съществувала между В.И.Д. и Елмира Георгиева Дякова, поч. на 12,03,2007г., със смъртта на последната и по
наследяване, за наследниците и по закон - В.И.Д. преживял съпруг и А.С.И. –
низходяща;
-
съсобствеността в режим на СИО за В.И.Д. и Е. Г. Д., поч.
на 12,03,2007г. възникнала чрез реализация на придобитото чрез покупко продажба право на строеж за обектите, обезщетението
за които е предмет на възражението за прихващане, за което е съставен н.а. №
69/1997г;
-
съсобствеността между страните върху недвижимите имоти, обезщетението за които
е предмет на възражението за прихващане, е в квоти за В.И.Д. - 4/6ид.ч., и за А.С.И.
- 1/6ид.ч.
Въззиваемият В.И.Д. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В исковата молба В.И.Д. твърди, че с ответницата А.С.И.
са съсобственици в резултат на прекратената СИО съществувала между него и
съпругата му Е. Г. Д., поч. на 12,03,2007г. и по
наследяване, като наследници по закон на последната, на недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 44 находящ се в гр.Варна, жк.“Изгрев“, бл. 41, ет. 5, при квоти 4/6 ид.ч. за него и 1/6ид.ч. за ответницата. Съсобствеността
между него и Е. Г. Д., поч. на 12,03,2007г. в режим
на СИО възникнала чрез покупко продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ, за което бил съставен Договор №
17360/27,12,1990г.
Твърди,
че за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г. А.С.И. ползва имота изцяло и
лично, с което го лишава от възможността да го ползва съобразно правата си.
Твърди
и, че изпратил на А.С.И. и същата получила на 27,09,2011г. покана, да му
изплаща месечно обезщетение за това, че ползва изцяло и лично съсобствения имот в размер на 200,00лв. месечно, платими
авансово считано от получаване на поканата, но плащане не последвало.
Твърди,
че поискал и му била издадена заповед за изпълнение
№ 6254/07,10,2015г. по ч.г.д. № 12393/2015г. на ВРС, за дължимото обезщетение в общ размер
7200,00лв. или про 200,00лв. месечно, платими
авансово за текущия месец, за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г., за
ползваните от ответницата негови собствени 4/6ид.ч. от недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 44 находящ се в гр.Варна, жк.“Изгрев“, бл. 41, ет. 5, съсобствеността върху който възникнава след прекратяване на СИО и по наследство, със
смъртта на Елмира Георгиева Дякова, поч. на
12,03,2007г., за която сума е връчена на длъжника нотариална покана рег. №
12825/26,09,2011г., както и съдебни разноски в размер на 1444,00лв. държавна
такса и 1300,00лв. адвокатски хонорар.
Претендрира да бъде прието за установено, че А.С.И.
му дължи вземането предмет на заповедта за изпълнение.
Ответникът А.С.И. не оспорва наличието на
съсобственост с ищеца върху процесния имот,
възникнала по твърдяния способ и в твърдяните квоти. Не оспорва и, че за процесния
период е ползвала изцяло и лично процесния имот.
Оспорва
претенцията по размер, като завишена.
Прието
е за разглеждане възражението и за прихващане със вземанията и срещу ищеца за
обезщетение за ползване – изцяло и лично, за периода от 2013г. до 12,12,2015г., на собствените и идеални части от следните, съсобствени между страните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в
гр.Варна, ул. „Люляк“ № 21, вх. Б, ет. 1; ГАРАЖ № 6, ГАРАЖ № 7 и ГАРАЖ № 8,
трите находящи се на партерния етаж в жилищната
сграда в гр.Варна, ул. „Люляк“ № 21, вх. Б. За АПАРТАМЕНТ № 3 претендира вземане в размер на 3945,00лв.
за процесния период, за ГАРАЖ № 6 – 855,00лв., за ГАРАЖ № 7 –
895,00лв. и за ГАРАЖ № 8 – 709,00лв.
Претендира
искът да бъде отхвърлен поради извършено прихващане.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията
на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа
страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 31, ал.
2 ЗС.
За
да се приеме, че е основателен в тежест на въззиваемия
е да установи главно и пълно, че през процесния
период въззивницата е ползвала процесния
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 44 находящ се в
гр.Варна, жк.“Изгрев“, бл. 41, ет. 5, изцяло и лично, лишавайки го от възможността
сам да го полза съобразно правата си, както и, че е отправил покана за
съвместно ползване или заплащане на обезщетение.
В
тежест на въззивницата е да установи главно и пълно
възраженията си по иска, респ. да установи предпоставките за основателност на
възражението си за прихващане, което е с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, идентични с вече
изложените.
Не
е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 44 находящ се в гр.Варна,
жк.“Изгрев“, бл. 41, ет. 5, е придобит в режим на СИО
от В.И.Д. и Е. Г. Д., поч. на 12,03,2007г., чрез покупко продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ,
за което бил съставен Договор № 17360/27,12,1990г.
Безспорно
е и от доказателствата се установява, че след смъртта на Е. Г. Д., поч. на 12,03,2007г., в резултат на прекратената СИО и по
наследяване, А.С.И. е собственик на 1/6ид.ч., а В.И.Д. на 4/6ид.ч. от същия
имот.
Като
безспорно между страните съдът приема за установено и, че за процесния период от 27.09.2012г. до 27.09.2015г., А.С.И. е
ползвала изцяло и лично гореописания имот, както и, че същата получила на 27,09,2011г. покана
изпратена от въззиваемия, да му изплаща месечно
обезщетение за това, че ползва изцяло и лично съсобствения
имот в размер на 200,00лв. месечно, платими авансово считано от получаване на
поканата, но плащане не последвало.
Поради
изложеното съдът приема, че искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, досежно имот: АПАРТАМЕНТ № 44 находящ
се в гр.Варна, жк.“Изгрев“, бл. 41, ет. 5, е доказан
по основание.
Съдът
намира заключението на в.л. за обективно и безпристрастно дадено и му дава вяра
изцяло. Въз основа него приема, че общо дължимия наем за процесния
имот за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г. е в размер на 8 176,33лв.
Следователно в полза на въззиваемия, съобразно
правата му в съсобствеността следва да се присъди сумата 5450,89лв., която
съставлява 4/6 от общото обезщетение.
Поради изхода от спора
по главният иск следва да се разгледа възражението за прихващане:
Възражението
за прихващане намира правното си основание в чл. 31, ал. 2 ЗС. За да се приеме,
че е основателно следва да се установи наличието на вече посочените по горе
предпоставки.
Не
е спорно и от събраните доказателства се установява, че В.И.Д. и А.С.И. са
съсобственици при квоти 4/6ид.ч. за първия и 1/6ид.ч. за втората, на недвижими
имоти: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр.Варна, ул. „Люляк“ № 21, вх. Б, ет. 1;
ГАРАЖ № 6, ГАРАЖ № 7 и ГАРАЖ № 8, трите находящи се
на партерния етаж в жилищната сграда в гр.Варна, ул. „Люляк“ № 21, вх. Б.
Съсобствеността
възникнала с прекратяване на СИО
съществувала между В.И.Д. и Е. Г. Д., поч. на
12,03,2007г., със смъртта на последната и по наследяване, за наследниците и по
закон - В.И.Д. преживял съпруг и А.С.И. – низходяща. Съсобствеността в режим на
СИО за В.И.Д. и Е. Г. Д., поч. на 12,03,2007г.
възникнала чрез реализация на придобитото чрез покупко
продажба право на строеж за обектите, обезщетението за които е предмет на
възражението за прихващане, за което е съставен н.а. № 69/1997г.
Безспорно
е и от събраните гласни доказателства на св.Н. Л. и М. Д., които съдът намира
за обективно и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка
едни с други и с останалите доказателства по делото се установявява,
че за процесния период от 2013г. до 12,12,2015г., въззиваемият е ползвал
изцяло и лично недвижимите имоти, обезщетението за ползване на които е предмет
на възражението за прихващане.
Поради
изложеното съдът намира възражението за прихващане за доказано по основание.
Въз
основа заключението на вещото лице, на което дава вяра изцяло по вече изложени
съображения приема за установено, че за процесния
период – от 2013г. до 12,12,2015г., общо дължимото
обезщетение за АПАРТАМЕНТ № 3 е в размер
на 23670,00лв., за ГАРАЖ № 6 е в размер
на 5670,00лв., за ГАРАЖ № 7 е в размер
на 5370,00лв. и за ГАРАЖ № 8 е в размер на 4250,00лв. След извършване на съответните
аритметични операции или определяне на 1/6 част от така определените
обезщетения съдът приема, че вземанията на въззивницата
по възражението за прихващане са установени в претендираните
размери, а именно: за АПАРТАМЕНТ № 3 -
3945,00лв., за ГАРАЖ № 6 – 855,00лв., за
ГАРАЖ № 7 – 895,00лв. и за ГАРАЖ № 8 – 709,00лв. или общо има вземане за сумата
6404,00лв.
При
това положение, като извърши насрещно прихващане с вземането на въззивницата за сумата 6404,00лв., срещу вземането на въззиваемия за сумата 5450,89лв., настоящият състав намира,
че това действие вземането на последния е погасено. Искът с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради
несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционният съд обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено ново в изложения смисъл.
Въззивницата не е направила искане за присъждане
на разноски, затова съдът независимо от изхода от спора не присъжда такива в
нейна полза.
По
изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2065/26,05,2016г., постановено по гр.д. № 15581 по описа за 2015г. на
Варненският районен съд, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.Д. ЕГН ********** ***, за
установяване в отношенията с А.С.И., ЕГН ********** ***, че последната му дължи
сумата 5 450.89 /пет хиляди
четиристотин и петдесет, 0.89/лв., представляваща обезщетение за
осъщественото изцяло и лично ползване на собствените му 4/6 от съсобствения между
страните недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 44 находящ
се в гр.Варна, жк.“Изгрев“, бл. 41, ет. 5, за периода
от 27.09.2012г. до 27.09.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска -
12.12.2015г. до окончателното и изплащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение № 6254/07,10,2015г. по ч.гр.д.№ 12393/15г. на
ВРС, поради извършено прихващане, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 31, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред
Върховен касационен съд – гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1,
2,