РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Несебър, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20252150100028 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3,
представлявано от Ц.М., с пълномощник юрк.К.Е.Н. против В. Л. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас, ул."****" №
***, със съдебен адрес: гр.Несебър, КК С***, обл.Бургас, А......... С........, офис
сграда „.........“, ....., офис № ****.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следните
водоснабдявани обекти, представляващи имоти, находящи се в к.к. С******,
бл. ******** , ет. **, ап. **, със заведена партида в базата данни с аб. №
******* и к.к. С*****, бл. ******, ет.***, ап. **, със заведена партида в базата
данни с аб. № *******. Сочи се, че лицето е придобило качеството потребител
по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от
1
ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които
били публично известни и публикувани на интернет-страницата на водния
оператор. Обръща се внимание, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който
индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и
същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на
устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за
„самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се,
че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са
присъединени повече от един потребител.
Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен
срок се издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните
водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода,
канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответникът е
следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от
датата на издаване на всяка от тях съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК
оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на ВиК оператора.
Твърди се, че били издадени фактура № 00****** от 26.09.2022г. на
стойност 655.43 лева за аб.№ ******* и фактура № 00**** от 26.09.2022г. на
стойност 3082.56 лева за аб.№ *******, върху които се дължи и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури за периода от момента на падежа – 26.10.2022г. до
03.10.2024г. в общ размер на 853.82 лева, от която 149.70 лева по аб.№
******* и 704.12 лева по аб. №*******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2024г. до окончателното
2
изплащане на задължението.
Неизпълнението на задълженията за заплащане своевременно на
сумите по издадените фактури за предоставените на ответика А. ВиК услуги е
било повод за подаване на заявление по редеа на чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1172/2024г. по
описа на РС-Несебър и издадена заповед за изпълнение. Срещу издадената
заповед длъжникът-ответник по настоящото дело е депозирал възражение по
реда на 414 от ГПК.
Гореизложеното е обосновало правния интерес на ищеца да поиска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
А. дължи на Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас сумата общо в
размер на 3737.99 лева, от която сумата от 655.43 лева, дължими по аб. №
******* по издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от
20.09.2019г. до 13.09.2022г. и 3082.56 лева, дължими по аб. № ******* по
издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от
06.06.2014г. до 13.09.2022г., сумата в размер на 853.82 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от
26.10.2022г. до 03.10.2024г., от която сумата от 149.70 лева по аб. № ******* и
сумата от 704.12 лева по аб. № *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
10.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Представят
писмени доказателства. Молят да бъде изискано и приложено към настоящото
дело - ч.гр.д. № 1172/2024г. по описа на РС-Несебър. Претендират присъждане
на заплатените разноски в заповедното и настоящото съдебно производство.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Л. А., подаден чрез процесуалния му
представител адв.З. Н. от АК - Бургас, с който се оспорват предявените
искове. Развиват се съображения, че ответникът няма качеството на
потребител на доставени от ищцовото дружество ВиК услуги. Оспорва се
наличието на установена облигационна връзка между страните, като се
изтъква, че ответникът се е разпоредил с процесните недвижими имоти преди
датата на завеждане на настоящото дело. Акцентира се, че не са представени
3
доказателства за реално доставена и консумирана вода за обект, собственост
на ответника, както и карнети с показания за отчетената консумация на обекта
за процесния период. В тази връзка се оспорват всички представени към
исковата молба документи. Изтъква се, че представените справки - извлечения
от сметка за потребителските номера и фактури не са годно доказателство
относно задълженията на абоната. Сочи се, че начисленото количество вода не
съответства на методиката по чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Обръща се
внимание, че ответникът не е получил фактурите, представени с исковата
молба, поради което не е изпаднал в забава. Прави се възражение за
погасяване на сумите по давност на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Излагат се
доводи за неравноправност на клаузата на чл.31, ал.2 от Общите условия на
ищцовото дружество. С оглед гореизложеното се моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Представят писмени доказателства. Претендират разноски.
В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно
заседание поддържа исковата молба. Представя писмено становище, с което
оспорва изложените възражения в постъпилия по делото писмен отговор на
исковата молба. Представят ниви писмени доказателства - 10 броя протоколи
по двете процесни партиди за ВиК услуги за отказ на ответника да осигури
достъп до процесните обекти за отчет на монтираните в тях водомери.
Ангажира съдебно-техническа експертиза. В хода на делото по същество,
молят исковите претенции да бъдат уважени и да им се присъдят заплатените
по делото разноски. Преставят списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът В. А. не се явява в съдебно заседание. Явява се
процесуалния му представител, който поддържа отговора на исковата молба от
името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Изразява становище по
същество, с което моли са бъдат отхвърлени предявените искове, като им се
присъдят заплатените по делото разноски, за което представят списък.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално
допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и
съдържа изискуемите по закон реквизити.
4
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника А. към процесния период,
т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода за процесните обекти, представляващи – ОФИС,
тип „**“ № ** и № **, на ****и етаж, вход ****и, в жилищен блок „*******“
в КК С****-***, общ.Несебър, обл.Бургас, със заведени партиди в базата
данни на ВиК ЕАД с абонатен № *******, съответно № *******. На следващо
място следва да докаже, че през процесният период ответникът е имал
качеството на потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил
собственик на имотите и партидата към ищцовото дружество се е водила на
негово име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е заплатил претендираните суми или че не дължи същите на
посочените в отговора основания. Тежестта на доказване е указана на
страните с Определение № 379 от 05.04.2025г., постановено по настоящото
дело /л.49-51 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла
на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги
срещу заплащане на територията на гр.Несебър, КК С***, общ.Несебър,
обл.Бургас. По делото не се спори, че към процесния период 06.06.2014г. до
13.09.2022г., ответникът В. А. е бил собственик на процесните два офиса.
В подкрепа на тази констатация са и представените по делото
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за
заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място
следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на
обстоятелството, че ответникът е собственик на водоснабдените имоти –
представляващи – ОФИС, тип „**“ № ** и № **, на ****и етаж, вход ****и, в
жилищен блок „*******“ в КК С****-***, общ.Несебър, обл.Бургас, със
заведени партиди в базата данни на ВиК ЕАД с абонатен № *******,
5
съответно № *******, са представените по делото два броя нотариални актове
за покупко-продажба на недвижими имоти № **** от *****г. и № **** от
****г., двата по описа на Нотариус с рег.№ 208 на Нотариалната камара, с
район на действие – Районен съд – Несебър /л.12 – л.15 вкл./. За това
свидетелства и представеното от ищеца заявление за откриване на ВиК
партида, подадено от иответника В. А. /л.11/. Действително от представената
от ответника справка от Служба по вписванията при Районен съд – Несебър
/л.47-48 вкл./ се установява, че ответникът е продал процесните имоти на
15.12.2022г., но към процесния период от 06.06.2014г. до 13.09.2022г., като
собственик на същите, А. е притежавал качеството „потребител“ на ВиК
услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто
източник е договор при Общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение
не е било необходимо сключването на индивидуален договор между страните.
По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя,
отвежда и пречиства вода, потребена в собствените на ответника имоти,
находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия
съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.
По заповедното производство, чийто материали са приобщени към
настоящото дело. В настоящото исково производство са представени Решение
№ БП-Ц-17 от 29.07.2022г., Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. и Решение № Ц-
37 от 23.12.2019г. /л.16-27 вкл./, всички на КЕВР за промяна на цените на ВиК
услуги, поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК
услуги, какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото
6
съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В
и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото са представени
два броя справки-извлечения на отчетени с мобилно устройство показания за
водомери 1**7/5** и 1***7/5** /л.9 и л.10/, съдържащи показанията на
отчетеното количество вода по партиди с абонатни номера ******* и *******
с титуляр В. Л. А.. От справките-извлечения се установява, че на монтираните
в двата процесни обекта водомери са правени следните отчитания: за водомер
1**7/5** за периода 20.09.2019г. до 13.09.2022г., при което водомерът бил
„видян“ от служител на ищцовото дружество; за водомер 1***7/5** за периода
06.06.2014г. до 13.09.2022г., при което водомерът бил „видян“ от служител на
ищцовото дружество. С оглед на гореизложеното се установява, че до
водоснабдените имоти, находящи се в на ****и етаж, вход ****и, в жилищен
блок „*******“ в КК С****-***, общ.Несебър, обл.Бургас, с абонатни
номера******* и *******, е доставено фактурираното количество вода.
Гореизложеното се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза. От заключението на същата се установява, че
изразходеното количество вода от абоната, преминало през измервателните
устройства през отчетния период е 658 куб.м. Начислени са количества от
разпределение – 594,58 куб.м. или общото количество, което абоната трябва
да плати е 1252,58 куб.м. Има издадени фактури за три ценови периода.
Монтираните в двата обекта водомера са отчитали консумация на водни
количества във възходящ ред. Според заключението на вещото лице,
количеството питейна вода „от разпределение“ е изчислена и разпределена в
съответствие с разпоредбата на чл.39, ал.2 от Наредба № 4/2004г. В даденият
7
случай, според вещото лице, за всички издадени фактури, са ползвани цените
за съответния период, указани с Решения на КЕВР, а именно: Решение № Ц-
37 от 23.12.2019г., Решение на КЕВР № Ц-46 от 30.12.2020. и Решение на
КЕВР № БП-Ц-17 от 29.07.2022г.
В съдебно заседание, вещото лице акцентира, че начисления на
ответника процент на питейна вода „от разпределение“ е доста голям – 90%.
Като евентуални причини за това, вещото лице сочи авария в мрежата на
подотчетните абонати, поливане на зелени площи, каквито са налице при
обектите на ответника, дългия период от време – 8 години, през който не е
имало плащане от страна на ответника на доставената и потребената в
собствените му обекти вода, неосигурения достъп до обектите за отчитане на
водомерите, липсата на загриженост от страна на ответника. Независимо от
това, вещото лице заявява категорично, че процента на питейна вода „от
разпределение“ е изчислен правилно спрямо Наредба № 4/2004г.
Изводът, който се налата е, че в процесните два имота е имало реална
консумация на вода, която не е била отчитана редовно, поради бездействие на
потребителя. Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани
по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът А. има
качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани
достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял
услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез
служителите си за отчитане на консумацията и последващото й
остойностяване.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск за
осъждане на ответника да им заплати общо в размер на 3737,99 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
В чл. 31, ал. 2 от предходните и чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в
30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което
задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
8
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
В и К оператора. С оглед на това, неоснователно е възражението на ответника,
че не е получил фактурите, представени с исковата молба, поради което не е
изпаднал в забава. Като не е платил цената на доставената услуга,
потребителят се е поставил в положението на неизправна по договора страна и
следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава,
считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен
документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.10.2022г. до 03.10.2024г.,
възлизащи общо в размер на 853,82 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника А. за недължимост на претендираните от ищеца
суми поради погасяването им с изтичането на кратката тригодишна давност.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на
носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок
се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.
Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за
заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква
ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които
съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на
тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът
на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор “ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото
доказателства, дружеството е издало две фактури от 26.09.2022г. /л.28 и л.29/.
Началото на давността е започнала да тече на 26.10.2022г.
След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, заявлението по
чл.410 от ГПК е подадено на 10.10.2024г. Следователно, имайки предвид
тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответника за неплатената
стойност на доставена питейна вода по издадените два броя фактури не следва
да се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния
давностен срок за предявяване на вземането към датата на депозиране на
заявлението по чл.140 от ГПК в съда. След като ответната страна се позовава
на изтекла в нейна полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с
9
допустимите от ГПК доказателства наличието на този положителен за нея
факт, от който извлича изгодни за себе си правни последици. Простото
възражение на ответника, че е изтекла погасителната давност за съдебно
установяване на вземането на кредитора, без да са изложени в допълнение
каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно датата на която е
настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е установено
по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на него
да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този
смисъл съдът намира, че вземането на ищеца по издадените фактури е
установено по основание и размер, включително по отношение на
начислената мораторна лихва за забава, тъй като същата започва да тече от
датата на настъпване на изискуемостта на вземането по фактурите, които в
случая са издадени на 26.09.2022г., а претенция е заведена на 10.10.2024г.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника А. за
неравноправност на клаузата на чл.31, ал.2 от Общите условия на ищцовото
дружество. В случая, ответникът не е осигурявал регулярно достъп до
собствените си имоти за отчитане на монтираните в тях водомери, поради
което не може да черпи права от недобросъвестното си поведение.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата молба за
основателна и доказана, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по
делото общо в размер на 1349,52 лева /хиляда триста четиридесет и девет
лева и петдесет и две стотинки/ от които: 141,84 лева заплатени в хода на
заповедното производство и 1207,68 лева – в исковото производство.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт,
тъй като минималното дължимо такова съобразно размера на ищцовите
претенции възлиза на 750 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, а претендираното от ищеца е в
размер на 600 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Л. А. с ЕГН **********, с
10
постоянен адрес: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас, ул."****" № ***, със
съдебен адрес: гр.Несебър, КК С***, обл.Бургас, А......... С........, офис сграда
„.........“, ....., офис № **** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 3737.99 лева, от
която: сумата от 655.43 лева, дължими за аб. № ******* по издадена фактура
от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от 20.09.2019г. до 13.09.2022г. и
3082.56 лева, дължими за аб. № ******* по издадена фактура от 26.09.2022г., с
отчетен период по фактурата от 06.06.2014г. до 13.09.2022г., сумата в размер
на 853.82 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата, дължимо за периода от 26.10.2022г. до 03.10.2024г., от която:
сумата от 149.70 лева за аб. № ******* и сумата от 704.12 лева за аб. №
*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2024г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Л. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.В.,
общ.Несебър, обл.Бургас, ул."****" № ***, със съдебен адрес: гр.Несебър, КК
С***, обл.Бургас, А......... С........, офис сграда „.........“, ....., офис № **** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Генерал
Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т.,
сумата общо в размер на 1349,52 лева /хиляда триста четиридесет и девет
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща заплатени разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11