Р Е Ш
Е Н И Е
№ 426 26.04.2023 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на тридесети март, две хиляди
двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Г. Д., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно
административно наказателно дело № 375 по описа за 2023г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във
вр. с чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по касационната жалба от председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“ (ДАНС), чрез процесуален представител, против Решение
№ 1107 от 01.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 2621/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено предупреждение
№ 38-54-екз.2 от 11.07.2022г., издадено от председателя на ДАНС, с което Г.П.Х.
– служител в Териториална дирекция „Национална сигурност“ Бургас, на основание
чл.28, ал.1 от ЗАНН е предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Изложени
са доводи, че решението на РС – Бургас е неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на
издаденото предупреждение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Моли
се същото да бъде отменено, а предупреждение потвърдено. В случай, че съдът не
уважи жалбата, е направено възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
си представител Храбромира Хараланова – държавен служител с юридическо
образование в ДАНС, поддържа жалбата на сочените в нея основания. Поддържа
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения по съществото на спора излага в писмени бележки.
Ответникът
по касацията, редовно и своевременно уведомен, се
представлява от адв. Ц., който оспорва жалбата като неоснователна. Депозира отговор
на касационната жалба. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в
писмени бележки. Не претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.
218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.
211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.
212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗАНН предупреждението подлежи на обжалване и
протест по реда на глава трета, раздел V.
Съгласно
чл. 63в
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава
ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
С
процесното предупреждение отговорността на Г.Х. е ангажирана за това, че на
12.07.2021 г. в сградата на Териториална дирекция „Национална сигурност“
Бургас, в качеството му на служител на ДАНС, който има разрешение за достъп до
класифицирана информация, ниво „Строго секретно“, валидно до 01.09.2024 г., е
създал документ - доклад с рег. № БС-31-3039/12.07.2021 г. по описа на ТДНС
Бургас, който съдържа класифицирана информация, но не го е маркирал с гриф за
сигурност „Поверително“. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 31, ал.
3 във вр. с ал. 1 от ЗЗКИ.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че при издаване на АУАН са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, тъй като АУАН е
съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. На следващо
място РС е приел, че оспореното предупреждение не отговаря на минимално
изискуемото съдържание по чл. 57 от ЗАНН, и в него не се съдържа съставомерно
описание на нарушението, което е довело до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. По изложените съображения е приел, че предупреждението е
незаконосъобразно, поради което същото е отменено.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Съгласно
чл. 31, ал. 1 от ЗЗКИ грифът за сигурност се определя от лицето, което има
право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или
удостоверяващ наличието на класифицирана информация в материал, различен от
този документ. Според ал. 3 на същия член, лицата, задължени да маркират
класифицираната информация, отговарят за поставянето или непоставянето на гриф
за сигурност.
Разпоредбата
на чл. 120, ал. 1 от същия закон предвижда административно наказание
„глоба“ от 100 до 500 лева за нарушение на чл. 31.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд относно изтеклия срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За да бъде открит
нарушителят е необходимо да са установени всички факти, които изпълват
обективните елементи на състава на нарушението, както и да е установен неговият
извършител – тълкувателно решение № 4/2021г. по тълкувателно дело № 3/2019г. на
ВАС. В процесния случай нарушението, за което е била ангажирана отговорността
на Х., е за това, че не е поставил гриф за сигурност „Поверително“ върху доклад
с рег. № БС-31-3039/12.07.2021 г. по описа на ТДНС Бургас. Съгласно нарушената
норма този гриф следва да се определи от лицето, което има право да подписва
документа, защото това е лицето, което е задължено да маркира класифицираната
информация с изискуемия гриф – чл.31, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗКИ. Т.е. в
случая на процесното нарушение всички негови елементи – обективни и субективни,
се установяват в същия момент, в който административнонаказващият орган се
запознае с документа. В конкретния случай докладът е бил адресиран именно за
председателя на ДАНС и той го е получил на следващия ден след съставянето на
доклада, а именно 13.07.2021г. Фактът на получаването е установен по несъмнен
начин. Той не се и оспорва. Същият факт изрично е констатиран и в констативен
протокол от извършена проверка рег. № Л-4425/23.06.2022г. След като адресатът
на доклада съвпада с административнонаказващия орган, то последният на
13.07.2021 г. е знаел, че е извършено нарушение на чл. 31, ал. 1 във вр. с ал. 1
от ЗЗКИ от Г.П.Х. – авторът на доклада. Това е така, защото самото естество на
нарушението се съдържа в документа, който според наказващия орган е трябвало да
бъде маркиран с гриф за сигурност „Поверително“. Възражението, че за да се
установи нарушението е нужно да се извърши възложената проверка от помощния
орган, на който е била възложена, в процесния случай са неоснователни, тъй като
за да се установи нарушението и неговият автор не е нужно никакво друго
действие освен документът, на който е следвало да се постави гриф
„Поверително“, да достигне до знанието на наказващия орган. Затова тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в процесния случай тече от 13.07.2021 г. и изтича
на 13.10.2021 г. Актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен на 23.06.2022 г., което е осем месеца след изтичане на срока по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Само на това основание обжалваното предупреждение следва да бъде
отменено, както е сторил и районният съд.
На
следващо място настоящият съдебен състав споделя мнението на районния съд и по
отношение на допуснато нарушение при съставяне на АУАН и издаване обжалваното
предупреждение относно описанието на нарушението. Правилно районният съд е
приел, че в това описание не е казано нищо за фактите, които се съдържат в
доклад с рег. № БС-31-3039/12.07.2021г., които са обосновали извода на
наказващия орган, че представляват държавна тайна по смисъла на чл.25 от ЗЗКИ и
подлежат на класифициране с гриф за сигурност „Поверително“ – чл.28, ал.2, т.3
от ЗЗКИ. Така не може да се установи кои данни, съдържащи се в този доклад, са
обосновали извода, направен от наказващия орган, че същият доклад следва да
бъде маркиран с въпросния гриф. Възраженията на касатора, че съдът не е взел
предвид характера на информацията и че същата представлява класифицирана
информация, са неоснователни. Вярно е, че ако конкретни факти, изложени в
доклада, бъдат възпроизведени в АУАН и в предупреждението, то същите следва да
получат ниво на класификация за сигурност, но получаването на такова ниво на
класификация за сигурност не е пречка пред връчването на предупреждението и
акта на техния адресат, нито е пречка да бъдат оспорени пред съда. Тоест
обстоятелството, че биха получили ниво за класификация за сигурност на
съдържащата се в тях информация не може да бъде аргумент за отсъствие на факти
при описание на нарушението, които имат съществено значение за квалификацията
на деянието, тъй като пряко засягат негови обективни елементи. Както адресатът
на предупреждението, така и съдът трябва да могат да разберат защо наказващият
орган счита, че в посочения доклад се съдържат факти, които представляват
държавна тайна, изискваща съответното ниво на класификация за сигурност на
информацията. Това нарушение е друго самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното предупреждение. Неоснователни са и възраженията, че оспореното
предупреждение притежава всички изискуеми реквизити. Действително по отношение
на същото е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАНН, която определя
изискуемото съдържание на актовете по ал. 1, но видно от т. 5 на посочената
норма, предупреждението трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай. В конкретния случай АНО не
е изпълнил задължението, визирано в чл.28, ал.2, т.5 от ЗАНН и не е описал
всички съставомерни признаци на нарушението.
Настоящият
състав счита, че след като наказващият орган не е посочил нито в акта, нито в
предупреждението коя от цялата информация, съдържаща се в докладва, е
класифицирана със съответното ниво за сигурност, то няма как съдът да прецени и
съответно да обсъди дали тази информация действително е държавна тайна,
отговаряща на съответните изисквания на Приложение № 1 към чл.25 от ЗЗКИ и
съответно дали следва да се класифицира.
При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за
незаконосъобразност на оспореното предупреждение се споделят изцяло от
касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
С
оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Воден
от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІV – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1107 от 01.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. №
2621/2022г. по описа на Районен
съд – Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.