Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. Враца, 02.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав,
в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при
участието на секретаря Р. Маркова
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.
№625/2019 г. по описа на ВрРС
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба И.Д.И.,***,
против електронен фиш, серия К №2109560, издаден от ОДМВР Враца, с който за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.5 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като обвинението е неясно, което
представлява процесуално нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е
изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява
становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на
атакувания електронен фиш.
Като прецени събраните по
делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 08.06.2018 г., около 11:16
часа, на път II-15,
км.4+781, с посока на движение от гр. Враца към гр. Оряхово, се движел лек
автомобил Ауди А4 с рег. ******. С техническо средство ATCC ARH CAM S1 било
отчетено, че лeкият
автомобил се движи със скорост от 101 км/ч при ограничение, въведено с пътен
знак В-26, от 60 км/ч. Отчетеното било записано от техническото средство и въз
основа на записа от същото е установено, че собственик на лекия автомобил е И.Д.И..
С оглед констатираното нарушение,
от ОДМВР Враца е издаден електронен фиш серия К №2109560, с който за нарушение
по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, вписвайки, че автомобилът се е движил със скорост
от 101 км/ч, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00
лв.
Съгласно Удостоверение №17.09.5126,
издадено от Председателя на БИМ, автоматизирано
техническо средство ATCC ARH CAM S1 за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения е преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и е одобрен тип средство за измерване
вписано под №5126, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 07.09.2027
г.
Съгласно Заповед №8121з-931/30.08.2016
г. процесният електронен фиш е издаден по утвърден от министъра на вътрешните
работи образец.
Изложената фактическа обстановка
се установява от приложения по делото електронен фиш серия К №2109560 и
снимковия материал с конкретно отчетените стойности /които съдът кредитира като
писмени доказателства/, както и от останалите събрани по делото материали – Удостоверение
№17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване, справка удостоверяваща собствеността
на процесния автомобил и др. От доказателствения материал безспорно се
установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които
същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че заснетия с техническото
средство автомобил е собственост на жалбоподателя. Доколкото обаче,
доказателствената маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за
доказване факти, съдът намира по-подробното й обсъждане за не необходимо и
обременяващо съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да се разгледа по същество.
Разгледайки жалбата по същество,
съдът намира следното:
Електронен фиш серия К №2109560 е
издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; режимът при който е работело техническото
средство; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика и ползвател на
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно
размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е редовен от
външна страна.
Съдът не въприема за основателни
доводите, изложeни в
жалбата за това, че описаното нарушение е неясно, тъй като няма данни как е
извършено, както и липсват данни дали от отчетената скорост са приспаднати
съответните 3 км/ч толеранс, което е основание за неговата отмяна. Видно е, че
ел. фиш съдържа яснота по отношение на това в какво се изразява нарушението и
как е извършено – движение със скорост над ограничението, въведено с пътен знак
В26 от 60 км/ч., с конкретно посочено място на нарушението и автомобил, с който
е извършено. Повече яснота по отношение на това как е извършено нарушението не
може да съществува и е несериозно да се претендира. Неоснователно е и
твърдението, че тъй като не е ясно с каква реална скорост се е движел заснетия
лек автомобил – дали с отразената в ел. фиш или с по-висока, от която е извършено
приспадане с оглед възможните отклонения на техническото средство, атакуваният
фиш следва да се отмени. Действително, видно е, че жалбоподателят е
санкциониран за отчетената с техническото средство скорост от 101 км/ч, без да
е извършено приспадане на 3 км/ч, каквото е служебно известното на съда
отклонение, което техническото средство може да даде. Това обаче не създава
неяснота каква е скоростта на движение, а поставя единствено въпроса коя е
приложимата санкционна норма за установеното нарушение, по който въпрос съдът
ще вземе становище след обсъждане на обективната и субективна съставомерност на
нарушението.
Приемайки, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на
атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В
хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото
от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
посочената в електронния фиш дата и час водачът на процесния автомобил не е
изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да не превишава въведеното
с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч. Скоростта, с която жалбоподателят се
е движел е установена с годно техническо средство и тя е отчетена от
техническото средство като 101 км/ч. Служебно известно на съда е, че
техническото средство, с което е установено нарушението е възможно да допусне
отклонение от 3 км/ч, което е наложило в практиката да се извършва приспадане
на 3 км/ч от отчетената стойност. В процесния случай това не е сторено и при
отчетена скорост от 101 км/ч, в ел. фиш е посочено и възприето, че реалната скорост
на движение е 101 км/ч. Съдът обаче счита, че наложилият се в практиката
толеранс от 3 км/ч следва да намери приложение и в процесния случай, при което
следва да се приеме, че действителната скорост, с която се е движил управлявания
от жалбоподателя автомобил е 98 км/ч. При движение с такава скорост ограничението
от 60 км/ч е превишено с 38 км/ч, при което е осъществен от обективна страна състава
по чл.21, ал.2 ЗДвП.
Налице е и субективната страна на
нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се движи със
скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 38 км/ч (искал
е настъпването на последиците).
С оглед възприетото от съда, че
жалбоподателят се е движил със скорост от 98 км/ч, което е 38 км/ч над
предвиденото ограничение, настоящата инстанция счита, че наказващият орган неправилно
е приложил санкционната норма на чл.182, ал.2 ЗДвП в частта относно т.5. В
коментираната разпоредба е предвидено, че „Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място, се наказва,
както следва: за превишаване
от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв”. Жалбоподателят е превишил
ограничението на въведената с пътен знак В-26 скорост с 38 км/ч, при което
приложение следва да намери т.4 на чл.182, ал.1 ЗДвП, съгласно която норма за превишаване на ограничението от 31 до 40 km/h се налага
глоба в размер на 300 лв. При това, доколкото на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 400 лв. и тъй като правилното приложение на закона представлява и
по-благоприятно за нарушителя положение, настоящата инстанция приема, че
глобата от 400 лв., наложена на основание чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП следва да се намали
на 300 лв. съгласно предвиденото в чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №2109560, издаден от
ОДМВР Враца, В ЧАСТТА, с която за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.5 ЗДвП, на И.Д.И.,***, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400,00 лв., КАТО с оглед
предвиденото в чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП НАМАЛЯВА глобата на 300 /триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване
на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: