РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Царево, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.ова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200403 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „******“ ****, ЕИК ****, против
Наказателно постановление № ***** год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с
което на „*****“ ****, ЕИК *****, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от Закона за
защитените територии, е наложено административно наказание ”имуществена
санкция„ в размер на 5000,00 лв. за нарушение на чл. 11 от Закона за
защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените
територии.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като липсват доказателства за осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява
от упълномощен представител- адвокат. Пледира за отмяна на НП.
За ответника по жалбата се явява надлежно упълномощен юрисконсулт,
която поддържа наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени и устни доказателства. Разпита се
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
1
страна следното:
На 02.07.2022 год. служители на РИОСВ, при извършена проверка в
границите на ПП „****“ са установили, че е обособен временен паркинг в ПИ
****, ***** и ***** като към датата на проверката, няма издадено
съгласувателно писмо, на основание чл. 11 от Закона за защитените
територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии. При
извършената проверка и констатираното нарушение, служителите на РИОСВ
съставили констативен протокол № ******** год.
Констатираното, мотивирало актосъставителя да състави АУАН №
***** год. в който нарушението било точно, ясно и конкретно описано.
Наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в
което нарушението е описано по идентичен в АУАН начин. Деянието е
квалифицирано като такова по чл. 11 от Закона за защитените територии, вр.
параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии и санкционирано по
чл. 83, ал. 1, т. 2, предложение първо и второ от Закона за защитените
територии.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на
разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на
актосъставителя, при изпълнението на служебните му задължения.
Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е
налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради
което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията
на този свидетели и кредитира същите като истинни
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
настоящия случай въпросът за вината не може да бъде изследван, защото
извършителят е търговец, правно образувание, което не може да има
собствено психично отношение към деянието.
2
Разпоредбата на чл. 11 от Закона за защитените територии
регламентира, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи
в защитените територии, са длъжни да спазват режимите, установени по реда
на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за
управлението й, а съгласно параграф 7 от ПЗР, собствениците и ползвателите
по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с
оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да
извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са
предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от
разрешенията, които се изискват по други закони. Неизпълнението на тази
разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 83, ал. 2 от
ЗЗТ. Според тази норма се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
от 1000,00 лева до 10 000,00 лева лице или едноличен търговец, което: 1.
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдените планове и
проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без
разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. В конкретния случай,
санкцията е наложена по чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ.
Съда намира, че в настоящия случай, издаденото против жалбоподателя
НП неправилно, а вмененото му нарушение- недоказано /тежестта на
доказване в случая попада изцяло върху АНО.
В издаденото НП, не става ясно, за каква дейност е санкциониран
жалбоподателя- за това, че е обособил паркинг, или за това, че събира такси.
Никъде по делото не се установява точната дата на извършване на
нарушението- ако се приеме, че то е обособяването на паркинга.
Отбелязването „при извършена проверка на **** год.“ сочи датата на
проверката, но не и датата на извършване на нарушението- датата на
обособяване на паркинга.
Отделно от това, в административно- наказателната преписка по
издаването на атакуваното НП, липсват доказателства, че санкционираното с
обжалваното НП административно нарушение е извършено на територията на
Природен парк „****“. Нито заповедта от 1995 г. на министъра на околната
среда и водите за обявяване на Национален парк "****" нито последващата от
2000 г. за прекатегоризирането му в природен парк, определят границите на
парка, не е налице и одобрен план за управлението му.
На следващо място, още по- недоказано е и твърдяното, че именно
жалбоподателя е извършил дейностите по обособяване на паркинга. Не става
ясно, на какви доказателства базира АНО този си извод- по делото няма
доказателства, именно жалбоподателя да е възложил дейностите по
обособяване на паркинга.
В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното
постановление за незаконосъобразно, а твърдяното- че нарушението е
извършено именно от жалбоподателя- за недоказано.
3
Ето защо наказателното постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 85, ал. 3 от Закона за защитените
територии и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******* год. на Директора на
РИОСВ- Бургас, с което на „*****“ ****, ЕИК ****, на основание чл. 83, ал.
1, т. 2 от Закона за защитените територии, е наложено административно
наказание ”имуществена санкция„ в размер на 5000,00 лв. за нарушение на
чл. 11 от Закона за защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за
защитените територии.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4