№ 8101
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20231110131580 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95 ГПК:
Производството по делото е образувано по заявление, подадено от Ц. М. Д. с искане
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против [фирма]. С разпореждане от
25.09.2023 г. съдът е указал на заявителя да посочи дали поддържа процесното искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [фирма],
въз основа на което е образувано настоящото гражданско дело, предвид изложените
твърдения в молбата от 28.08.2023 г. за извършено плащане в полза на заявителя на сума,
представляваща доплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК; в случай, че поддържа
искането си да посочи конкретните по вид и размер вземания, които претендира - дали се
касае за обезщетение, произтичащо от съществуващо/съществувало, но прекратено трудово
правоотношение между страните, на какво основание е дължимо същото на молителя -
твърди ли същият да е/да е бил работник при ответника и при какви обстоятелства е
дължимо това обезщетение (дали се касае за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, в който
случай да посочи дали основанието за прекратяване на трудовия договор между страните е
придобиване от него на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ), както и да посочи
размера на всяко от претендираните вземания; - посочи дали при влизане в сила на
заповедта за изпълнение (в случай на издаването й) отправя искане за издаване и на
изпълнителен, лист при наличието на предпоставките за това.
В срока за изпълнение на указанията по делото е депозиран писмен сигнал от
04.12.2023 г. от заявителя Ц. М. Д., в който е обективирано искане за назначаване на
компетентна правна помощ.
Във връзка с дадени от съда указания по делото е депозирана декларация за
материално и гражданско състояние с вх. № 27850/29.01.2024 г. от заявителя Ц. М. Д., в
която същият е декларирал, че получава месечен доход в размер от 1 620,14 лева от пенсия,
1
че притежава моторни превозни средства [марка и модел] и [марка и модел] с регистрации,
съответно от 1997 г. и от 1993 г., не притежава дялове и акции в търговски дружества, както
и, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер от 780
лева месечно. Към депозирания по делото сигнал от 04.12.2023 г., обективиращ процесното
искане за предоставяне на правна помощ, заявителят Ц. Д. е приложил заверено копие от
Разпореждане № 21225574990/30.09.2022 г. на [служба], с което е определен размер на
пенсията на лицето от 1 446,55 лева, считано от 01.10.2022 г. От служебно извършена
справка от Регистъра на [служба] няма данни за това молителят да е страна по действащо
трудово правоотношение.
В представената по делото, във връзка със служебно изискана информация, справка
от [агенция] от 22.01.2024 г. по данни на физическо лице в Интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър се съдържат данни за притежавани от молителя Д.
поземлени имоти, както и за сключване на договори за наем/аренда, страна по които е
същият като наемодател, като от вписаните данни относно момента на сключване на
договорите и уговорените с тях срокове на действие може да се направи извод, че към
настоящи момент е налице действащ такъв от 10.05.2019 г. по отношение на поземлен имот
с идентификатор 03736.265.14 със срок от 5 години.
Правната помощ по граждански дела под формата на процесуално представителство,
съгласно разпоредбата на чл. 94 ГПК, се състои в осигуряване на безплатна адвокатска
защита. Видът, редът и предпоставките за предоставяне на правна помощ са регламентирани
в Закона за правната помощ, като съгласно чл. 3 от същия, целта му е да гарантира равен
достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна
помощ. Системата на безплатната правна помощ за процесуално представителство по
граждански дела по ЗПрП обхваща освен случаите когато по закон се предвижда
задължителна адвокатска защита и тези, при които същата се предоставя по преценка на
съда, когато страната по гражданското дело не разполага със средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват
това. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПрП преценката на съда се формира въз основа
на посочените в закона и установени от молителя обстоятелства относно личните му доходи
и тези на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация,
семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата
възраст и други обстоятелства. Съгласно чл. 24, т. 1 ЗПрП, правна помощ по чл. 21, т. 3
(процесуално представителство) не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. Обстоятелството
относно наличието на такава полза се преценява от съда във връзка с това за извършването
на какви процесуални действия се иска последната.
Съдът, като съобрази обстоятелствата по чл. 23, ал. 2от Закона за правната помощ
(ЗПрП) от една страна, удостоверените такива в представената от молителя декларация и
следващите от останалите анализирани писмени материали, от друга, намира, че искането
му за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение, намирайки, че в
2
случая не е изпълнено законовото изискване относно една от кумулативно предвидените
предпоставки, а именно липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът съобрази данните относно размера на получаваната от молителя пенсия –
съгласно посоченото в декларацията в размер от 1 620,14 лева, съгласно разпореждането на
[служба] от 30.09.2022 г. в размер от 1 446,53 лева, а също така данните за притежавани от
него поземлени имоти и за сключен договор за аренда с продължаващо действие, каквито не
са посочени в декларацията на молителя, поради което намира, че заплащането на
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото
(при съобразяване с минималния размер, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал.
7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и възлизащ на сумата от 400 лева) не би създало за него особено затруднение. Следва да се
отбележи, че макар в декларацията молителят да е отразил разходи за лечение в размер от
780 лева месечно, то последните не са подкрепени с доказателства относно реалното
извършване на такива.
По изложените съображения искането на молителя следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 95, ал. 2 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 ЗПрП, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя Ц. М. Д., с ЕГН: **********,
обективирано в депозиран по делото писмен сигнал с вх. № 348468/04.12.2023 г. за
предоставяне на правна помощ по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3