РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000184 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №260021/03.06.2022 г. по
т.д.95/2018 г. по описа на ОС - Шумен, в частта с която е отхвърлен предявения от
въззивника срещу Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от гр.Ш., иск с правно основание чл.430 от ТЗ,
за разликата над 55 649.08 швейцарски франка до пълния размер от 62 001.48 швейцарски
франка.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че вземанията за надвнесени суми за
периода от сключване на договора до 07.10.2012 г. са погасени по давност, поради което не
са налице условия за прихващането им с вземането на банката, предмет на иска по чл.430 от
ТЗ.
В писмен отговор, насрещните страни Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от гр.Ш., оспорват
жалбата и молят съда да потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила е и въззивна жалба от Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от гр.Ш. срещу решение
№260030/15.11.2022 г. по т.д.95/2018 г. по описа на ОС - Шумен, в частта с която е оставено
без уважение искането на въззивниците по реда на чл.250 от ГПК за допълване на решение
№260021/03.06.2022 г. по т.д.95/2018 г. по описа на ОС – Шумен, чрез добавяне на курса на
швейцарския франк към евро, в деня на усвояване на кредита, а именно 1.65121 евро за
швейцарски франк. Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и
необосновани изводи. Твърди се, че след като клаузите, които възлагат валутния риск изцяло
на потребителя са прогласени за нищожни, то преизчислението на дълга е следвало да се
извърши по приетия в договора валутен курс, което е следвало да намери отражение в
диспозитива на решението.
1
В писмен отговор, насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Варненският апелативен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 23.08.2007 г. между „Българска пощенска банка" АД (сега „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД), в качеството на кредитодател и Б. П. Г. и С. Б. Г., в качеството им на
кредитополучателите е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
25972/23.08.2007 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 46 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 10 000 евро за
покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове
на 36 000 евро за други разплащания, а кредитополучателите са се задължили да го върнат,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на чл.18,
ал.2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Няма спор, че сумата по кредита е усвоена на 28.08.2007 г., като към датата на
усвояване на кредита, приложимия курс „купува" за швейцарския франк към евро е 1.65121
и съобразно този курс размерът на представения и усвоен от кредитополучателите кредитен
лимит в швейцарски франкове е 75 956 швейцарски франка.
Съобразно чл.3, т.1 и т.5 за усвоения кредит кредитополучателите дължат на
банката годишна лихва в размер на сбора от Базовият лихвен процент на банката за
жилищни кредити в шв.франкове /БЛП/, валиден за съответният период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 0.95 пункта. Към момента на сключване на договора
БЛП е в размер на 4.5%. Съобразно чл.22, т.1 и 2, кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“
и/или продава на шв.франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл.20
от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
валутните курсова- и новите лихви по превалутираният кредит. Кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическият смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 20- 22 от този договор и че е съгласен с настъпването им.
Решението на ШОС не е обжалвано в частта, с която съдът е приел за установено, че
клаузите на чл.3, т.1 и т.5, чл.22,т.1 и 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот
2
№ HL 25972/23.08.2007 г., са нищожи, както и в частта с която Б. П. Г. и С. Б. Г., са осъдени
да заплатят на "Юробанк България"АД, сумата от 55 549.08 швейцарски франка - главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007 г. , за периода
28.04.2017 г. до 18.06.2018 г. и сумата от 480 лева – нотариални такси, ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2018
г., до окончателното им изплащане.
За да отхвърли иска за главницата за разликата от 55 549.08 шв.франка до пълния
предявен размер от 62 001.48 шв. франка, първоинстанционният съд е приел за основателно
направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане с надвнесени суми в
размер на 3907.74 евро, в резултат на нищожните клаузи, с които се е прилагал по-висок
лихвен процент, както и от курсовите разлики, в резултат на прилагане по кредита на
валута, различна от валутата на усвояване, за периода от усвояване на кредита до 07.10.2012
г., който период, не е бил предмет на производството по гр.д.№ 15622/2017 г., ВРС, 25
състав.
С оглед предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба на "Юробанк България"АД, спорният въпрос пред въззивната инстанция е дали са
налице условия за прихващане.
Доколкото решението в частта, с която клаузите клаузите на чл.3, т.1 и т.5, касаещи
по-високия процент на годишната лихва и тези на чл.22, т.1 и 2 от договора, касаещи
прехвърлянето на валутния риск върху потребителите са прогласени за нищожни, е влязло в
сила и предвид установения от вещото лице по назначената ССчЕ, размер на надвнесената
сума, начислена и събрана от банката в резултат на нищожните клаузи, съдът намира, че
това вземане в размер 6 452.40 шв. франка, може да бъде прихванато със съответната му
част от вземането на банката за остатъка от неплатената главница по договора за кредит.
С оглед изложеното въз въззивната жалба на "Юробанк България"АД, че
вземанията за надвнесени суми за периода от сключване на договора до 07.10.2012 г. са
погасени по давност, поради което не са налице условия за прихващането им с вземането на
банката, предмет на иска по чл.430 от ТЗ следва да се посочи, че погасяването на правото на
вземане на кредитора не настъпва по силата на закона със самото изтичане на давностния
срок. За да настъпят погасителните последици от давността, длъжникът трябва да направи
възражение за изтекла погасителна давност при предявяване на претенциите на кредитора.
Тоест правните последици от изтичането на давността се прилагат чрез изрично възражение
на длъжника. Съдът не е задължен да следи за изтичането на давностни срокове и ако няма
възражения от страните за изтекла погасителна давност, съдът не е длъжен да се съобразява
с тях при постановяване на решението си.
В случая, възражението за прихващане с надвзети от банката в резултат на
нищожните клаузи суми е направено от кредитополучателите с отговора на исковата молба,
поради което правото на банката да направи възражение за погасяване на вземането поради
изтекъл давностен срок е следвало да бъде упражнено с допълнителната искова молба или
най-късно в първото по делото съдебно заседание. Доколкото нито в допълнителната искова
молба, нито в първото по делото съдебно заседание, ищецът е направил възражение за
погасяване вземането на ответниците по предявеното с отговора защитно възражение за
прихващане, съдът намира, че това право е преклудирано и е недопустимо да се прави за
пръв път пред въззивната инстанция.
Дори да беше своевременно релевирано, същото щеше да е неоснователно, поради
следните съображения:
По силата на заявеното възражение за прихващане принципно може да се постигне
отхвърляне на заявената облигационна претенция респ. уважаването и в по-малък размер.
Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като
процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е
ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителния ефект
3
настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на
вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено
по размера, в който се реализира от съда. Съгласно чл.103, ал.2 от ЗЗД, съдебното
прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичане на давността, т.е. по изключение съгласно нормата на закона,
прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява,
след като насрещното вземане е покрито с давност, какъвто би бил и конкретния случай, при
положение, че възражението за давност беше упражнено своевременно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението в частта, с която е отхвърлен
предявения от "Юробанк България"АД срещу Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от гр.Ш., иск с
правно основание чл.430 от ТЗ, за разликата над 55 649.08 швейцарски франка до пълния
размер от 62 001.48 швейцарски франка е правилно и закносъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По жалбата на Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от гр.Ш. срещу решение
№260030/15.11.2022 г. по т.д.95/2018 г. по описа на ОС - Шумен, в частта с която е оставено
без уважение искането на въззивниците по реда на чл.250 от ГПК за допълване на решение
№260021/03.06.2022 г. по т.д.95/2018 г. по описа на ОС – Шумен, чрез добавяне на курса на
швейцарския франк към евро, в деня на усвояване на кредита, а именно 1.65121 евро за
швейцарски франк.
След постановяване на съдебното решение по т.дело №95/2018 г. на ШОС, с молба
от 07.06.2022 г., ответниците Б. П. Г. и С. Б. Г., са сезирали съда с искане за допълване на
съдебното решение в осъдителната част, като в диспозитива бъде посочено, че дължимата в
швейцарски франкове сума, следва да се изчисли по курс купува на банката за шв.франк към
евро в деня на усвояване на кредита, или по 1.65121 евро за швейцарски франк.
Като аргумент за искането страната сочи, че при изпълнение на съдебното решение
съдебният изпълнител ще събира сума, изчислена съобразно курса към деня на
изпълнението, а не обсъдения като релевантен в мотивите на съдебното решение валутен
курс евро/франк. Твърди се, че това ще доведе до увреждане правата на ответниците чрез
събиране на суми, които не се следват на взискателя, съответно ще бъде нарушен принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното в мотивите на съдебното решение и обстоятелството, че
решението е влязло в сила в частта, с която клаузите на чл.3, т.1 и т.5, касаещи по-високия
процент на годишната лихва и тези на чл.22, т.1 и 2 от договора, касаещи прехвърлянето на
валутния риск върху потребителите са прогласени за нищожни, съдът намира, че е налице
непълнота на диспозитива при опреД.е размера на задължението, съобразно приложимия
погасителен план по договора за кредит и приложимия валутен курс. Горното следва от
изложените мотиви в решението относно нищожността на клаузи от договора поради
противоречие със закона и противоправност по смисъла на чл.146 вр.чл.143 ГПК, както и
мотивите касаещи уважаване на предявената претенция за част от главницата по договора,
във валутата уговорена в чл.1 от договора. Претенцията на банката е за изплащане на
главницата в шв.франкове. С оглед задължителната сила на договора, подписан между
страните както и постановките на ТД №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се
съобрази с валутата на претенцията и не може да присъди задължение в друга, различна
валута или в левова равностойност. Този извод следва и от принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес съгл.чл.6 ГПК. Съобразно решение по т.дело №3539/2015 г. на
Второ т.о., решение по т.дело №105/2020 г. на Първо т.о. и решение по т.дело №1159/2020 г.
на същото отделение на ВКС, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума е
фактически предоставена на разположение на кредитополучателите в резервна валута /в
случая реален поток в евро/, а не в чуждестранна валута /шв.франкове/, уговорена в
кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението
за погасяване е посочено в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в
резервната валута/евро и връщането на кредита се дължи именно в чуждестранната
валута, в случая шв.франкове. Поради това, въпреки установената нищожност на клаузи от
4
договора за банков кредит, с които валутният риск от промяната в курса на валутата е
прехвърлен изцяло на кредитополучателя, задължението по договора се присъжда в
уговорената валута, а именно в шв.франкове.
При отчитане прогласената нищожност на клаузите, които възлагат валутния риск
изцяло на потребителя, съдът е извършил съответно преизчисление на дълга с помощта на
експертиза, по първоначалния погасителен план и приложение №1 към договора, т.е.
съобразно първоначално приетия в договора курс „купува“ на банката за шв.франк към евро,
в деня на усвояване на кредита. Този извод на съда следва да намери отражение в съдебния
диспозитив, тъй като в противен случай не би бил отчетен от съдебния изпълнител при
реалното изпълнение на присъденото вземане и би противоречало на приетата
неравноправност на валутния риск. Неотразяване на тези изводи на съда в решението биха
се отклонили от формираната воля по спора касателно основния предмет на договора –
валутата и начина на изчисляване спрямо местната валута, в която кредитополучателят в
крайна сметка изпълнява. В този смисъл съдът намира молбата за допълване на съдебното
решение в посочения по-горе смисъл, за основателна /в този смисъл реш.по т.дело
№105/2020г. на Първо т.о. ВКС; реш.по т.дело №1159/2020г. на Второ т.о. на ВКС/. По този
начин не се променят изводите по същество на спора и изпълнението отговаря в пълна
степен на задължението на националната юрисдикция да възстанови предимствата на
потребителя. Изчисленият от съда размер на претенцията е въз основа на приложен курс
„купува“ за франка към евро на банката в деня на усвояване на кредита /съгласно
приложение №1 към договора от 23.08.2007 г./.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решение №260030/15.11.2022 г. по
т.д.95/2018 г. по описа на ОС - Шумен, в частта с която е оставено без уважение искането на
въззивниците по реда на чл.250 от ГПК за допълване на решение №260021/03.06.2022 г. по
т.д.95/2018 г. по описа на ОС – Шумен, чрез добавяне на курса на швейцарския франк към
евро, в деня на усвояване на кредита, а именно 1.65121 евро за швейцарски франк, следва да
се отмени като вместо него се постанови друго, с което основното решение да се допълни в
горния смисъл.
Въззиваемите Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от гр.Шумен, в отговора на въззивната
жалба на банката, са направили искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, но не са представили доказателства за извършването им, поради което
разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260021/03.06.2022 г. по т.д.95/2018 г. по описа на ОС
- Шумен, в частта с която е отхвърлен предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от гр.Ш., иск с правно
основание чл.430 от ТЗ, за разликата над 55 649.08 швейцарски франка до пълния размер от
62 001.48 швейцарски франка.
ОТМЕНЯ решение №260030/15.11.2022 г. по т.д.95/2018 г. по описа на ОС -
Шумен, в частта с която е оставено без уважение искането на Б. П. Г. и С. Б. Г., двамата от
гр.Ш. по реда на чл.250 от ГПК за допълване на решение №260021/03.06.2022 г. по
т.д.95/2018 г. по описа на ОС – Шумен, чрез добавяне на курса на швейцарския франк към
евро, в деня на усвояване на кредита, а именно 1.65121 евро за швейцарски франк, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК решение №260021/03.06.2022 г. по
т.д.95/2018 г. по описа на ОС – Шумен, в частта с която Б. П. Г. и С. Б. Г., са осъдени да
заплатят на "Юробанк България"АД, сумата от 55 549.08 швейцарски франка - главница по
5
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972/23.08.2007 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба-
21.06.2018 г., до окончателното им изплащане, изчислени по курс „купува“ за франка към
евро на банката в деня на усвояване на кредита /съгласно приложение №1 към договора от
23.08.2007 г./, а именно 1.65121 евро за швейцарски франк.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6