Р Е Ш Е Н И Е
06.06.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
30.05. 2019
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1370 2018
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.В.К., ЕГН ********** *** чрез адвокат В.Б.,***/6 против Наказателно постановление № 18-0348-000600/04.09.2018 г. изд. от Началник РУ - Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в жалбата. Излага доводи за допуснати при издаването му нарушения на процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2018 г. около 02:10 часа била извършена проверка от Р.Д. на длъжност младши автоконтрольор при РУ - Дупница в присъствието на свидетеля А.Д., при която било констатирано следното нарушение: в с. Джерман по ул. “Коста Петров“, К.К. управлява лек автомобил ,,Рено Меган“ с рег. № КН8741ВН в явно нетрезво състояние – силен дъх на алкохол, неразбираем /провлачен/ говор и несигурна походка, като водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер“. На водача е издаден талон за изследване № 0017263, който не е дал кръв за изследване. За така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 600 с бланков № 188566/16.08.2018 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е допълнил, че водачът “отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че заедно с колегата му Р.Д. били дежурни и като такива били изпратени в с. Джерман, където лек автомобил ,,Рено Меган“ се движел с висока скорост. При отиването им в с. Джерман забелязали автомобила, който се движел в посока главен път Е-79, водачът спрял пред Кметството, след което обърнал автомобила и отново потеглил. Полицейските служители последвали водача, настигнали и го спрели, установявайки, че същият имал силен дъх на алкохол. Последният отказвал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство - дрегер. За така установеното нарушение, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който му бил предявен и екземпляр от същия - връчен. От показанията на свидетеля се установява също, че към датата на нарушението, извършено от водача не разполагали с доказателствен анализатор и проверките за употреба на алкохол извършвали с техническо средство.
Съгласно така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник РУ Дупница към ОДМВР Кюстендил, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. (приложена по делото), да издава НП по ЗДвП.
След цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление съдът не установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от Р.Д., като видно от самия акт същият е индивидуализиран чрез изписване на номера му – Акт № 600, както и бланковия му номер – 188566, като последният е вписан в издаденото наказателно постановление. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъответствие отнасящо се до съставения акт. Същият е предявен на нарушителя, след което му е и връчен екземпляр от същия, което е удостоверено с подписа на нарушителя върху самия акт.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017 г.) “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Така формулирана цитираната разпоредба предвижда две форми на изпълнителното деяние, а не две отделни по вид нарушения. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено в първата му форма - за отказа му да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол с техническо средство. Горното се установява по несъмнен начин от цялостното съдържание на АУАН и НП, поради което и с посочването в НП на пълния текст на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, включващо и другата форма на изпълнителното деяние – неизпълнение на предписание за медицинско изследване, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Тъй като се касае за едно административно нарушение правилно на жалбоподателят е наложено едно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът не констатира допуснато нарушение изразило се в несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят при управление на МПС и извършена му полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Д., който бе разпитан в съдебно заседание. С отказа си да бъде тестван за употреба на алкохол с помощта на техническо средство, жалбоподателят е осъществил административно-наказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в каквато насока правилно е санкциониран.
Наложеното наказание е съобразно с предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Последното е във фиксиран размер - лишаване от право да управлявал МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева, и правилно е определено от административно-наказващия орган.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването на действителното количество алкохол в кръвта, с което е управлявал МПС или установяване липсата му. Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в жалбата си е оспорил констатациите в акта, но при анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дадените в хода на съдебното следствие показания от св. Д. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от него поведение на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира изцяло. Установи се по категоричен начин, както от писмените доказателства по делото, така и от гласните такива събрани в съдебно заседание чрез разпит на свидетеля по установяване на нарушението, че на жалбоподателя е бил връчен по надлежния ред талон за медицинско изследване, било му е разяснено къде и до колко минути трябва да се яви с оглед вземане на кръвна проба за наличието на алкохол в кръвта му. Не се споделят възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че издадения талон за медицинско изследване не отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
На първо място от разпита на свидетеля очевидец А.Д. се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство след което му е бил издаден талон за изследване № 0017263. На следващо място, с отказа на жалбоподателят да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, е осъществен състава на нарушението, който е описан точно в АУАН и НП. Съдът намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Съдът намира, че АНО подробно е описал административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което са и неоснователни са възраженията и доводите на жалбоподателя изложени във въззивната жалба. Видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП, АНО подробно е описал фактическата обстановка като е посочил и конкретизирал точно и ясно извършеното от жалбоподателя административно нарушение.
Действително в т. 1 от НП, АНО е преписана цялата санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но както в описателната част на НП при описание на фактическата обстановка, така и при определяне на административното наказание е конкретизирано точно и ясно от АНО, че К. е нарушил предложение първо на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. По отношение доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за опорочаване от проверяващите органи на процедурата по съставяне на талон на изследване № 0017263, съдът намира същите за ирелевантни за настоящия правен спор. В настоящият случай К. е наказан по административен ред с атакуваното НП за това, че е отказал проба с техническо средства за употреба на алкохол, т.е. издадения талон за медицинско изследване и начина на съставянето му не са взети в предвид от АНО при издаване на атакуваното НП, тъй като самия факт на отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство е довел до налагане на административна санкция.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е без предвиден минимален и максимален размер, като размера на наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, административно-наказващият орган правилно е наложил посоченото наказание в законно установения му фиксиран размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0348-000600/04.09.2018 г. издадено от Началник РУ - Дупница, с което на К.В.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. и “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: