Протокол по дело №375/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 195
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20232200100375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 195
гр. Сливен, 23.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря И.йла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100375 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът З. К. З., редовно призован, се явява лично и с адв. С. К.,
надлежно упълномощен от по-рано.
Ответното дружество ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, редовно
призовано, се представлява от адв. К. Г., надлежно упълномощен с
пълномощно от 09.04.2024 г.
Вещото лице Р. Н. М., редовно призована, се явява лично.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД на делото.
Съдът констатира, че назначената съдебно-икономическа експертиза е
изготвена в срока по 199 от ГПК, поради което пристъпва към разпит на
вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Р. Н. М. - **, българка, българска гражданка, висше икономическо
образование, омъжена, неосъждана, без родство и други отношения със
страните по делото.
1
Вещото лице ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателна отговорност по чл. 290
от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНО ВЕЩОТО ЛИЦЕ КАЗА: Отговорила съм на въпросите.
Поддържам заключението.
На стр. 3, по въпрос 1, съм дала заключение за работната заплата, като
съм отговорила на въпроса така, както е поставен, а именно: за определен
период. Написала съм каква е заплатата на ищеца и към датата на сключване
на договора Те са две различни суми. Когато е към датата на сключване на
договора, брутното възнаграждение е 1004 лв., а 800 лв. е основното
възнаграждение. Това е основно, чисто възнаграждение, на което той стъпва,
след това се прибавят допълнителните възнаграждения и става обща сума от
1004 лв. Основното възнаграждение по трудовия договор е 800 лв. На
годишна база излиза 9600 лв. и като го умножим по 7, ще се получи колко е за
7 години.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещото лице.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза.
На вещото лице Р. Н. М. за изготвената и изслушана в днешното
съдебно заседание съдебно-икономическа експертиза да се издаде РКО за
сумата от 300 лв., платима от внесения по делото депозит.

АДВ. К.: Да се приеме заключението. Нямам възражения.
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, оспорваме така изготвената
експертиза. Сметките са правилни, но съобразно сключения договор,
застрахователят извършва застраховане на съответния работник на база
основното възнаграждение, което е 800 лв. и в тази връзка се определя
съответната застрахователна премия. Дали в последствие работодателят ще
заплаща бонуси, вредни или пък ще увеличава възнаграждението, това не
касае застрахователния договор, не ограничава работника, същия може да
отправя свои претенции спрямо застрахователя и над сумата, която вече
работодателят му е представил и е застрахован за 800 лв., както и доколкото
2
ни е известно е налице друго гражданско дело срещу работодателя. В тази
връзка оспорваме заключението в частта, че седемкратния размер е равен на
86 940 лв. и твърдим, че същия е равен на 800лв по 12 по 7, което прави 67
200 лв. Гледа се към момента на сключване на застраховката, както и чистото
възнаграждение, което е уговорено. Нямаме искания. Само оспорваме
експертизата като неправилна поради грешни параметри, заложени в
началото.

Съдът ДОКЛАДВА, че с писмо от 19.03.2024 г. от РКМЕ към РЗИ -
Сливен са изпратени за прилагане по настоящото дело заверени копия от
медицинската документация, съдържаща се в медицинското експертно досие
на ищеца.
АДВ. К.: Да се приемат, считам че същите са относими с предмета на
делото.
АДВ. Г.: Да се приемат..

На основание чл.148 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА представените от РКМЕ към РЗИ - Сливен медицински
документи представени с молба от 19.03.2024 г.

Съдът КОНСТАТИРА, че назначената съдебно-медицинска експертиза
не е изготвена до момента по причина, че вещото лице не е призовано.

АДВ. К.: Тази експертиза беше по инициатИ. на колегата. Колегата
имаше предвид дали това увреждане е в причинно -следствена връзка с
трудовата злополука. Ние не държим на тази експертиза. Не поддържаме
искането си за назначаване на съдебно-медицинска експертиза в случай, че
такова становище изрази и ответната страна.
АДВ. Г.: Видно от протокола от предходното с.з., адв. К. оспорва
датата на настъпване на инвалидността, а не причинно-следствена връзка.
Трудова злополука е настъпила, само че в Общите условия на
застрахователния договор, е уговорено застрахователят да плати
3
обезщетение до една година от настъпване на инвалидността. Като цяло на
нас това ни е оспорването, че имаме една инвалидизация от 10%, която е
около 10 месеца след инцидента. Имаме такова решение на комисията, но тук
говорим вече за две години след инцидента, тоест вече е извън периода на
застрахователното събитие. Това е нашето основно оспорване и в тази връзка
твърдим, че по друга причина е настъпила инвалидизация, така че
предоставям на съда преценката за изготвяне на съдебно-медицинската
експертиза.
АДВ. К.: Във връзка с днес приетата експертиза, на основание чл. 214
ал. 1 ГПК, правя искане за изменение цената на иска, а именно: от 33 583.20
лв. да се счита предявен за сумата от 35 036.67 лв.
АДВ. Г.: Считам, че искането е допустимо, но като цяло неоснователно,
поради което го оспорвам изцяло с твърдение, че е неоснователно.

Съдът намира искането за изменение размера на иска за допустимо,
направено своевременно и следва да се уважи, а ищецът не дължи заплащане
на съответната държавна такса съобразно увеличението, тъй като с
определение от 13.11.2023 г. е освободен от заплащане на държавна такса.
На основание чл. 214 ал. 1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА изменение на размера на предявения иска чрез неговото
увеличаване от 33 583.20 лв. на 35 036.67 лв.

Съдът НАМИРА, че следва да отмени своето определение, държано в
предходното съдебно заседание, с което по искане на ищеца е назначил
съдебно-медицинска експертиза, тъй като същата е неотносима към предмета
на доказване.
Предмет на доказване е наличие на покрит риск, настъпил в срока на
действие на застраховката, а именно: трайно намалена работоспособност или
временна неработоспособност, настъпили вследствие на трудова злополука.
Съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите по риска „трудова злополука“, временната
неработоспособност и степента на трайно намалена работоспособност се
4
установяват с писмени доказателства - болнични листи и експертни решения.
Съгласно чл. 8 и чл. 9 от същата Наредба, размерът на
застрахователното обезщетението при трудова злополука е фиксиран. Затова
е ирелевантно установяването на причинно-следствената връзка между
настъпилата трудова злополука и претърпените от ищеца неимуществени
вреди- болки и страдания.
На основание чл. 253 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.03.2024 г., с което е назначена
съдебно-медицинска експертиза, с поставените въпроси.
УКАЗВА на ищеца, че при подаване на молба и посочване на банкова
сметка, ще му бъде възстановена внесената като възнаграждение на вещо
лице сума в размер на 300 лв.

Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, считам, че с оглед събраните по
делото доказателства исковата претенция на доверителя ми се доказа в
пълния претендиран размер, който беше изменен в настоящото съдебно
заседание. В подкрепа на това съм изложил подробни аргументи по
основателността на претенцията. По размера на иска, беше приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която според мен е правилна, изследвани са
всички относими съм делото въпроси, които са поставени на вещото лице,
така че в тази връзка Ви моля да постановите съдебен акт, с който
съобразявайки се с изложеното от мен и събраните по делото доказателства,
да осъдите ответното дружество да заплати на доверителя ми сума в общ
размер на 35 036.67 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
5
увреждането - 20.09.2021 г., до окончателното изплащане. Претендираме за
направените по делото разноски.
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, считаме, че ищецът, в условията
на главно и пълно доказване, не доказа твърденията си изложени в исковата
молба. На първо място, твърдим, че след настъпване на процесната злополука
ищецът е минал през Т. комисия, във връзка, с което са издадени експертни
решения съответно от 10.06.2022 г. и 13.04.2022 г. В тази връзка
застрахователят е разгледал претенциите, доколкото експертните решения са
били с по-ниска стойност на намалена работоспособност, а застрахователят е
изплатил съответното обезщетение, а именно: били са налице 10% трайна
неработоспособност. Представено е в с исковата молба решение от експертна
комисия, което е от 2023 г. Това е вече последваща инвалидизация на ищеца,
доколкото е настъпила след уговорения едногодишен срок на застраховката и
твърдим, че застрахователят не дължи покритие. Това не означава, че ищецът
няма право на обезщетение. Същият има право на обезщетение, но от
работодателя, за което е и заведено друго дело пред СлРС, а именно №
4010/2022 г. В тази връзка, считаме, че доколкото инвалидизацията, която се
случва на много хора, дори и без настъпил инцидент, същата не е обвързана
със застрахователния договор и застрахователят не следва да дължи
обезщетение за нея. В тази връзка, моля да отхвърлите изцяло предявените
искове. В случай, че счетете, че е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, считаме, че е налице трудов договор, който е
сключен на база 800 лв. брутно трудово възнаграждение. От там нататък
работодателят вече дали е изплащал командировъчни, за вреден труд и други
компенсации, ваучери и т.н. , това не е обвързано със застраховката и не
следва да се вземат предвид при определяне на седем годишната работна
заплата на работника. Доколкото направихме изчисления, същата се равнява
на 800 лв. по 12 по 7 и се равнява на 67 200 лв., пак повтарям съобразно
сключения договор, се гледа към момента на сключване на застраховката, а
не периодът, който беше заложен в експертизата. Това е неправилно зададен
въпрос. Следва върху тази сума, а именно половината на нея се равнява на 33
600 лв. и след отчитане на вече платените суми от застрахователя в размер на
8433 лв., да се определи дължимото обезщетение, но това е, както казах в
условията на евентуалност.
Претендираме сторените разноски в процеса. Представям списък и
6
доказателства за сторените разноски. В условията на евентуалност, ако
ищецът претендира възнаграждение за процесуален представител над
минимума предвиден в Наредбата, правим възражение за прекомерност.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 23.05.2024 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14,27 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7