Решение по дело №406/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 4
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20215200600406
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Пазарджик, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева

Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Нели И.. Въгларова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева ВъззИ.но наказателно
дело от общ характер № 20215200600406 по описа за 2021 година
С Присъда №260020 от 05.04.2021 година по НОХД № 2244/2019 година
Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия И.. К. Т. за виновен в това,че на
19.06.2017 година в град В., се е заканил с убийство на СТ. И.. П. от град В., чрез думите:
„********************”, „***************“, “*********************“,
“********************* ********************“, “*******************.
*******************“, “**************************“, „********************“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание
чл.144, ал.3 във връзка с чл.144, ал.1 от НК във връзка чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК е осъден на
ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 ,т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
С присъдата е признат и подс.КР. И.. Т. за виновен в това,че на 19.06.2017 година в
град В., се е заканил с убийство на СТ. И.. П. от град В., чрез думите:
„********************************“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, във връзка с чл.144,
ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2 б.Б от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ с пробационни
1
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Постановено е веществените доказателства – 2 бр. CD-диск, находящи се в плик на
л.191 от делото, CD на л.73 от том 1-ви от ДП, както и CD на л.34 от том 2-ри от ДП, след
влИ.е на присъдата в сила да се унищожат.
Осъдени са подсъдимите И. и К.Т.и да заплатят солидарно сторените разноски на
частния обвинител СТ. И.. П. в размер на 800 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Осъдени са подсъдимите И. и К.Т.и да заплатят по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на по 117,48 лева за всеки от тях, както и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на по 118,04 лева за всеки от тях, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззИ.на жалба от защитника на
подс.И.. К. Т.-адв.Р.П. от АК-Пазарджик и от защитника на подс.КР. И.. Т.-адв.Е.К.-
П.а.Сочи се в жалбата,че присъдата е постановена в нарушение на материалния
закон,необоснована е и са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Твърди се,че не е доказано по несъмнен начин по делото,че точно на 19.06.2017
година около 22,30 часа в проведен телефонен разговор от телефона на подс.И. Т.И. към
телефона на С.П. са изречени заканите за убийство,които били възбудили основателен страх
у П.. Твърди се,че не е направено изменение на обвинението по реда на чл.287 от
НПК.Твърди се,че е изследван само един аудиофайл от всичките 21 аудиофайла,като е
отказано искането да се изследват всички 109 аудио/графични файлове,като е установено,че
те са свалени от неизвестно записващо устройство на дискове на 02.07.2017 година,чрез
неизвестен компютър на неустановено лице и че най-ранният запИ. файл бил от 01.01.2017
година,а най-късният от 29.06.2017 година,както и че датата на файла можела да се
манипулира чрез настройките на компютъра. Сочи се,че П. е със сменен телефонен апарат и
е налице невъзможност за предоставяне на телефона за изследване,с който е направен
записа.Твърди се,че не са установени входящите и изходящите обаждания на телефоните на
И.Т. и П. за процесната дата. Сочи се,че не е налице идентификация на запИ.ите гласове в
изследвания аудиофайл.Твърди се,че присъдата се базира само на протИ.оречИ.и
свидетелски показания на свидетелите Е.,К.-Т.а и П.. Счита се, че не е налице нито едно
доказателство,събрано обектИ.но и законосъобразно и че не е доказано по несъмнен начин
осъществяването на състава на престъплението от подсъдимите Т.и по време,място и
начин,като същите следва да бъдат оправдани.Твърди се,че са допуснати съществени
процесуални нарушения при събИ.ето и проверката на доказателствата,като съдът е
направил извода за виновност в нарушение на чл. 14 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимите Т.и или връщане на делото на първоинстанционния съд за
2
отстраняване на процесуалните нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимите
и защитата. Не се сочат нови доказателства.
По делото е постъпило и писмено допълнение към въззИ.ната жалба от защитниците
на подсъдимите, в което се подържа първоначалната въззИ.на жалба, като се твърди, че
първоинстанционният съд е обсъдил един брой аудио запис и че този запис не е събран по
предвидения в НПК ред и не може да бъде годно доказателствено средство.
Твърди се, че от изготвената СТФЕ е установено, че датата на създаването на файла
може да се манипулира чрез настройките на компютъра, тоест, че не може да с установи
датата на извършване на заплахата за убийство.
Твърди се, че П. „*****“ си бил изгубил телефонният апарат със записа.
Иска се да бъде назначена СТЕ, която да изследва всичките 21 аудиофайла и 88
графични файла, като възпроизведе тяхното съдържание.
Сочи се, че съдът не е обсъдил справките за пътуване на двамата подсъдими, и че
същите на 19.06.2019 г. не са били в България, а в различни страни на Европа, където
работят и не би могло да са говорили по един и същи телефон едновременно.
Твърди се, че първоинстанцонният съд в нарушение на основните принципи на НПК
бил приел за доказано, че на аудиозаписа били гласовете на двамата подсъдими.
Сочи се, че нито един от тях не е дал сравнителен материал от гласа си, но и св. П. не
е сторил това, като недаването на такъв сравнителен материал от гласа не може да се
тълкува във вреда на подсъдимите.
Твърди се също, че у С.П. не бил последвал никакъв страх от убийство, и че
присъдата била немотИ.И.а и в тази й част.
Поддържа се искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите, или за
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Жалбите от двамата подсъдими се поддържат в съдебно заседание,като искането на
защитата за назначаване на СТЕ, която да изследва всичките 109 файла, посочени в
жалбите,е оставено без уважение,тъй като аудиофайлът, който е относим по обвинението
към настоящото дело, е бил предмет на изследване на такава експертиза и не се налага
изследването на останалите файлове.
По делото са приети писмени доказателства,представени от защитата пред въззИ.ната
инстанция,както и изискано такова служебно от съда.
Защитникът на подс.И.Т.-адв.Р.П. поддържа становище относно наложеното на
подс.И.Т. наказание,че същото на практика го лишава от правото му на труд и възможността
му да се издържа себе си и семейството си,тъй като той работи в ************.Иска се
постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът на подс.К.Т.-адв.Е.К.-П.а поддържа становище,че сигналът за
престъплението на 19.06.2017 година,за което е обвинен подс.К.Т.,е подаден предсрочно на
15.06.2017 година от бИ.шата му съпруга-св.К. К./П.а/,като не било обсъдено от
3
първоинстанционния съд,че по това време между страните по делото,св.П.а,бИ.шата
съпруга на С.П.,са налице образувани множество преписки и са образувани и гражданско-
правни процеси по Семейния кодекс,както и по Закона за защита от домашно насилие и че
отношения помежду им са били изключително изострени.Сочи се,че датата 19.06.2017
година се въвежда в настоящия процес от св.Е.,който бил служител на С.П.. Сочи се,че при
постановяване на присъдата първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството,че
подс.К.Т. е този,който работи и осигурява издръжката на децата си,като работи извън
страната.Иска се постановяване на оправдателна присъда,като се присъдят на подс.К.Т.
сторените от него разноски по делото.
Двамата подсъдими И. и К.Т.и искат да бъдат оправдани.
Частният обвинител П.,редовно призован,не се явява.Неговият повереник адв.В.П. от
АК-Пазарджик поддържа становище,че постановената присъда е мотИ.И.а и справедлИ.а и
следва да бъде потвърдена.Не се сочат нови доказателства.Иска се да бъдат присъдени
сторените разноски от частния обвинител П. в размер на 1000 лева.
Представителят на Пазарджишка ОП поддържа становище, че въззИ.ните жалби са
неоснователни и следва да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна по отношение и на двамата подсъдими.Сочи се,че съдържанието на
възпроизведения диск кореспондира на показанията на разпИ.ите по делото
свидетели.Поддържа се становище,че следва да се кредитират показанията на св.Е.,който
установява,че след въпросния разговор и К. П.а,и пострадалия са били изплашени,като
самият свидетел също е бил изплашен и е предложил на П.и да останат да преспят в дома
му.Счита се,че отправените закани са възбудили основателен страх за осъществяването
им.Не се сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните,всички събрани
по делото доказателства,включително и събраните от въззИ.ната инстанция, и провери
изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за
установено следното:
Жалбите са частично основателни.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено,че подсъдимият
И.. К. Т. на 19.06.2017 година в град В., се е заканил с убийство на СТ. И.. П. от град В., чрез
думите: „********************”, „***************“, “*********************“,
“********************* ********************“, “*******************.
*******************“, “**************************“, „********************“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено,че подс.КР. И.. Т.
на 19.06.2017 година в град В., се е заканил с убийство на СТ. И.. П. от град В., чрез думите:
„********************************“ и това заканване би могло да възбуди основателен
4
страх за осъществяването му.
За да направи тези изводи,първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите С.П.,К. П.а и Л. Е.,писмените доказателства,приети по делото,както и
заключенията по назначените фоноскопска и техническа експертизи и вещественото
доказателство-компактдиск,съдържащ звукозапис на инкриминИ.ия телефонен
разговор,предявен на страните чрез неговото възпроизвеждане.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдими И.Т. и К.Т. са баща и син. Те жИ.еят в град В.. Двамата са бИ.ши роднини
по сватовство с пострадалия С.П., който бил женен за Е. П.а, съответно дъщеря и сестра на
подсъдимите. Същевременно подс. К. П. бил женен за св. К. П.а.
През 2017 година св. К. П.а (тогава с фамилия К.-Т.а) и пострадалият П. установили
помежду си интимна връзка, като през месец февруари същата година зажИ.ели на семейни
начала. Тази връзка влошила сериозно отношенията между пострадалия П. и св. П.а от една
страна и семейството на подсъдимите и това на П. - от друга. В резултат на това влошаване
последвали взаимни обиди, заплахи, побои и повреждане на имущества, по повод на които
били инициИ.и граждански и наказателни дела. Това допълнително създало напрежение в
отношенията между св. П. и св. К. П.а и подсъдимите И. и К.Т.и. Последвало и дело по
Закона за домашното насилие, което приключило със съдебно решение, с което на св. П.а
била наложена Заповед за защита, а именно да се въздържа от извършването на домашно
насилие по отношение на К.Т., като й се забранявало за срок от 12 месеца, счИ.о от
21.03.2017 година, да се приближава до К.Т., жилището му, неговата месторабота и местата
за социални контакти и отдих, докато той се намирал там, както и да се въздържа от
домашно насилие по отношение на децата им И.Т. и К.Т..
От въззИ.ната инстанция служебно е изискано Решение от 16.10.2019
година,постановено по ВНОХД №479/2019 година на Окръжен съд-Пазарджик,влязло в
законна сила на 16.10.2019 година.С това решение е изменена Присъда №84 от 22.05.2019
година по НОХД №1592/2018 година по описа на Районен съд-Пазарджик,с която е признат
С.П. за виновен в това,че на 14.03.2017 година в град В. е причинил на К.Т. средна телесна
повреда-престъпление по чл.129,ал.2 във връзка с ал.1 от НК,за което П. е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,изтърпяването на което е отложено за
изпитателен срок от 3 години.
По това време св. П.а и подс. К.Т. все още нямали развод, но жИ.еели разделени, като
двете им деца останали при баща си в дома им заедно с баба си и дядо си - С. Т.а и подс.
И.Т.. Въпреки липсата на прИ.ременни мерки, св. П.а не можела да вижда децата си и да
разговаря с тях, като дори телефонният й номер бил блокИ. в телефоните на децата.
Същевременно от момента на раздялата на св. П.а с подс. К.Т., той и неговите
родители системно упражнявали върху нея и пострадалия П. психически тормоз, като им
звънели по телефона и изпращали съобщения, в който имало обиди и заплахи.
Поредният такъв случай бил на 19.06.2017 година, когато пострадалият П. и св. П.а
5
били в град В. на гости на своя приятел свидетеля Л. Е.. Към 22,30 часа мобилният телефон
на пострадалия, който той ползвал - с номер *****, започнал да звъни. Пострадалият П.
установил, че на дисплея се изписва телефонен номер *******-******, който знаел, че се
ползвал от подс. И.Т.. Пострадалият вдигнал телефона и включил апарата на
високоговорител, така че присъстващите на масата свидетели П.а и Е. чували разговора.
Още в началото на обаждането си подс. И.Т. започнал да обижда пострадалия П., наричайки
го „************************“, като говорел на висок тон и му се заканвал.
В един момент заканите на подс.И.Т. прераснали в такИ.а с убийство. Подс. И.Т. с
агресИ.ен тон казал на пострадалия П. следните думи : „***********************!
**********! ************//*** тва *****************! *********************!
********************* ********************! *******************.
*******************! *********. **********, *********************!“, като
едновременно с тези закани продължил да му отправя и обидни думи, наричайки го
„*******************“.
През това време подс. К.Т. правел опити да се включи и той в разговора, като в един
момент взел телефона от баща си и започнал силно да крещи и да обижда пострадалия П.,
като му отправил и закани с думите : “ „***************** ***********************
**************! *************************! **************! ***************!“.
Разтревожен от агресИ.ните викове и закани на двамата подсъдими пострадалият П.
прекратил разговора. Целият телефонен разговор,освен че бил чут непосредствено както от
пострадалия П.,така и от свидетелите П.а и Л. Е., бил запИ. в паметта на телефона на
пострадалия чрез приложението „******“ /записване на обаждане/. Страхувайки се за своя
приятел, св. Е. предложил на пострадалия П. и св. П.а да останат да пренощуват в дома му,
но те решили да се приберат, като си тръгнали набързо.
Заради случилото се, както и заради предходните закани, които пострадалият и св. П.а
получили от подсъдимите, те преустановили излИ.ията си навън, по-често си стояли в къщи,
като пострадалият П. ходел единствено на работа, след което се прибирал. Освен към него,
подсъдимите отправяли закани и към св. П.а, която, уплашена от ескалиращото поведение
на подсъдимите, подала жалба в прокуратурата, по която започнала проверка,като било
образувано и настоящото наказателно производство – с Постановление на Прокурор при
Районна прокуратура-Пазарджик от 10.08.2017 година.
С протокол за доброволно предаване от 03.07.2017 година/л.44 от ДП/ св. П.а предала
на инсп.Д.-разузнавач при РУ-Септември 2 броя диска, на които били свалени на
аудиофайлове записи от телефонни разговори, проведени на нейния телефон и на този на
пострадалия П., между които и тези разговори от 19.06.2017 година – предмет на
настоящото обвинение, в които двамата подсъдими И. и К.Т.и се заканили с убийство на
пострадалия П..
В хода на разследването по досъдебното производство е назначена фоноскопска
експертиза,като заключението е изготвено от три вещи лица от *************** в областта
на фоноскопията-Н.М.,Р.К. и Н.Г./Протокол за извършена експертиза №18/ИДИ-113 от
6
04.07.2018 година/л.12-17 вкл.,т.2 от ДП/.Предмет на експертизата е съдържащият се в
единия от двата предадени от св. П.а дискове **** марка „***********“ файл
„******************“.
От заключението, което съдът кредитира като обектИ.но, компетентно и
добросъвестно изготвено, се установява, че дискът представлява оптичен носител, като
въпросният аудиофайл представлява звукозапис, чието съдържание като текст е свалено на
хартиен носител. Извършен е от вещите лица анализ на звукозаписа - с цел да бъде снет
сравнителен материал от двамата подсъдими, но същите не са се явили в лабораторията на
НИК, за да може да им бъде иззет сравнителен материал за изследване от експертите, поради
което не е било проведено фоноскопско изследване. От заключението става ясно, че
репликите на лицето, обозначено с „***“,са били негодни за идентификация, тъй като една
част са неразбираеми, а другите са изказани с викове и крясъци или едновременно с
останалите участници в разговора.
От съдържанието на диска се установява също,че звукозаписът от горепосочения
файл,снет на хартиен носител от вещите лица,съдържа разговор между три лица – ***,****
и ***.От съдържанието му,снето на хартиен носител,се установява,че лицето,обозначено от
вещите лица като ****,изрича спрямо лицето,обозначено с ***,инкриминИ.ите с
обвинителния акт изрази досежно подс.И.Т.,а лицето,обозначено от вещите лица като
***,изрича спрямо лицето,обозначено с ***,инкриминИ.ите с обвинителния акт изрази
досежно подс.К.Т..
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещите лица, изготвили
експертното заключение, потвърждават направените от тях изводи. При извършеното
предявяване на изследвания от тях диск, както и на втория предаден от св. П.а диск,
експертите уточняват, че и в двата диска се съдържат аудио- и графични файлове, като
всички файлове са запИ.и в една минута. Те обясняват, че файловете, съдържащи се в
дисковете, не носят информация за тяхното създаване, както и че е невъзможно да се
прецени, дали двата диска са създадени по едно и също време или единият е презапИ. след
създаване на първия, поради което и съдържащите се в двата диска файлове имат една и
съща дата на запис.Вещите лица установяват,че всички 21 броя аудиофайлове са запИ.и за
една минута на 02.07.2017 година - от 22,36 часа до 22,37 часа,като настройките на
компютъра,на който са запИ.и, са били за тази дата и час.
По искане на защитата в хода на досъдебното производство е допусната съдебно-
техническа и фоноскопна експертиза - с предмет изследване на аудиозапис на файл
„******************“, съдържащ се и в двата предадени доброволно от св. П.а
диска.Вещите лица са имали за задача да свалят съдържанието на хартиен носител на този
файл,като сравнят,дали съдържанието му е идентично в двата диска,като посочат и дали има
наличие на манипулация при двата аудиофайла,ако има-в какво се изразява.Вещите лица е
следвало да отговорят и на въпроса,при представяне на сравнителен материал от двамата
подсъдими,присъства ли гласът на някого от тях двамата в тези аудиозаписи.
Изготвеното заключение от вещите лица *****,К. и Г. от НИК е прието по делото без
7
разпит на вещите лица,със съгласието на страните.Съдът кредитира същото като
компетентно и добросъвестно изготвено.От това заключение се установява,че и двата диска
представляват оптични носители, като и в двата се съдържат 21 аудиофайла и 88 графични
файла. Установява се, че и двата диска съдържат аудиофайл - звукозапис
„******************“. Експертите са представили в писмен вид на хартиен носител
съдържанието на посочения звукозапис,което съдържание е отразено и в първото им
заключение,посочено по-горе. Категорични са също, че файловете с посоченото
наименование и в двата диска са с идентично съдържание и че не е извършвана
манипулация по същите. Вещите лица са посочили, че поради протИ.оепидемичните
мерки в страната заради Ковид-19 е било невъзможно осигуряване на вземане на
сравнителен материал от подсъдимите,поради което те не са изследвали и отговорили на
въпросите, свързани с идентификацията на гласовете от звукозаписа.
ГореопИ.ата фактическа обстановка въззИ.ната инстанция възприе изцяло въз основа
на показанията на пострадалия С.П. и на свидетелите К. П.а и Л. Е., както и въз основа на
писмените доказателства, приети по делото, заключенията на фоноскопската и техническата
експертизи и вещественото доказателство- СД, съдържащ звукозапис на инкриминИ.ия
телефонен разговор.Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд.
Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че от
показанията на свидетелите С.П.,К. П.а и Л. Е. по непротИ.оречИ. начин се установява, че
на процесната дата и място подс. И.Т. е позвънил на мобилния телефон на св.П. и след като
той е вдигнал, включвайки на високоговорител телефонния си апарат пред свидетелите К.
П.а и Л. Е. и правейки запис на този разговор с посочената по-горе програма, подсъдимият
И.Т. е започнал първоначално да отправя обиди спрямо св.П., след което му се заканил с
убийство с думите,инкриминИ.и в обвинителния акт и посочени по-горе.Съдът приема и за
безспорно установено по делото от разпита на посочените трима свидетели,че, докато подс.
И.Т. се е заканвал с убийство на пострадалия П.,той и свидетелите П.а и Е. са чули също и
гласа на подс. К.Т., който в един момент се е включил в разговора, започнал е също да
крещи и да обижда пострадалия П., като също му се заканил с убийство с
думите,инкриминИ.и в обвинителния акт и посочени по-горе.
Свидетелите П.,П.а и Е. установяват също,че и двамата подсъдими са били много
разгневени,като подс.К.Т. е крещял истерично. Показанията на тези трима свидетели изцяло
си кореспондират и относно това,че след обаждането по телефона от двамата подсъдими на
пострадалия,св.П. се е притеснил от отправените му от тях закани,като той и св. П.а са
променили начина си на жИ.от,започнали са да се страхуват вечер да остават до късно
навън,спрели да ходят и по заведения.
Вярно е,че св.П. е пострадал,св.П.а е негова съпруга,а св.Л. Е. е близък приятел на
пострадалия.Всички тези факти са билИ.ализИ.и от първоинстанцинния съд,който обаче
напълно обосновано е приел,че следва да се даде вяра на показанията на тези трима
свидетели,тъй като техните показания не си протИ.оречат,кореспондират си,допълват се и
8
освен това кореспондират изцяло със съдържанието на вещественото доказателство - диск
,съдържащ звукозапис на процесния телефонен разговор, предявен на страните от
първоинстанционния съд чрез възпроизвеждането му в съдебно заседание.Съдържанието на
двата диска,съдържащи процесния файл,предадени от св.П.а на полицейски служител,е било
изследвано по делото от вещите лице от НИК-МВР-София,като съдържанието,свалено на
хартиен носител,съдържа отправените закани,от две лица към едно трето лице,като
използваните от първите две лица изрази изцяло съвпадат с инкриминИ.ите като изречени
закани с убийство от подсъдимите И. и К.Т.и спрямо пострадалия П..Както се посочи от
съда вече по-горе,от второто заключение на вещите лица се установява също,че не е
извършвана никаква манипулация по тези дискове,съдържащи процесния файл,съдържащ
инкриминИ.ите изрази.
Предвид така кореспондиращите си и изцяло допълващи се гласни и веществени
доказателства,проверени и изследвани и чрез две експертни заключения,обосновано
първоинстанцинният съд е приел,че показанията на пострадалия,както и на свидетелите П.а
и Е. са добросъвестни, като те не са дадени от свидетелите П.и в стремеж да отмъщават на
двамата подсъдими – предвид житейски създалите се помежду им изключително обтегнати
отношения,свързани и с образуването на множество дела - както граждански,така и
наказателни.
С оглед горепосочените доказателства обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е формирал извод за авторството на престъпленията в лицето на
подсъдимите И.Т. и К.Т.,за които са обвинени,както и за тяхната виновност.
Обосновано съдът не е дал вяра на обясненията на подс.И.Т. – че не бил провеждал
на процесната дата никакви разговори, като преди имало много разговори по телефона ,
инициИ.и от пострадалия и съпругата му, както и че никога не бил отправял
заплахи.Обясненията на този подсъдим се опровергават по категоричен начин от
кредитИ.ите по-горе от съда доказателства-гласни и веществени и експертни
заключения.Вярно е,че няма експертни заключения по делото,от които да се направи
изводът,че инкриминИ.ите с обвинителния акт изрази,използвани от лицето **** по
отношение на лицето ***, са изречени именно от подс.И.Т. по отношение на пострадалия
П.,но че той именно ги е изрекъл се установява от показанията на тримата свидетели,които
лично са го чули да ги изрича по отношение на пострадалия П.,като соченото от тях
съдържание кореспондира на запИ.ото и изследвано такова.
Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал и обясненията на подс.К.Т. -
че на инкриминИ.ата дата не бил провеждал никакви телефонни разговори, като нито той
бил звънял на някого, нито някой му бил звънял, като отреча да е отправял заплахите и
заканите, в които е обвинен. Същият не отреча, че е имал телефонни разговори и пререкания
с пострадалия П. и св. П.а, но в тях не бил отправил закани за убийство и заплахи.Подобно
на обясненията на подс.И.Т. и обясненията на подс.К.Т. се опровергават по категоричен
начин от кредитИ.ите по-горе от съда доказателства-гласни и веществени и експертни
заключения.Вярно е,че няма експертни заключения по делото,от които да се направи
9
изводът,че инкриминИ.ите с обвинителния акт изрази,използвани от лицето *** по
отношение на лицето ***, са изречени именно от подс.К.Т. по отношение на пострадалия
П.,но че той именно ги е изрекъл се установява от показанията на тримата свидетели,които
лично са го чули да ги изрича по отношение на пострадалия П.,като соченото от тях
съдържание кореспондира на запИ.ото и изследвано такова.
С оглед гореизложеното първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано
е приложил материалния закон,като е приел,че от обектИ.на и субектИ.на страна
подсъдимите И. и К.Т.и са осъществили признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3
във връзка с чл.144, ал.1 от НК, като на инкриминИ.ата дата и място, в телефонен разговор с
пострадалия С.П. са му се заканили с убийство – съответно : подс. И.Т. с думите:
„********************”, „***************“, “*********************“,
“********************* ********************“, “*******************.
*******************“, “**************************“, „********************“, а подс.
К.Т. : с думите : „ ********************************“, и това заканване и на двамата
подсъдими е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички направени възражения от
защитата,по-голямата част от които се правят отново и пред въззИ.ната инстанция.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че е неоснователно възражението,че
настоящото наказателно производство било образувано при липса на данни за деянията,за
които двамата подсъдими Т.и са предадени на съд.Вярно е,че повод за образуване на
прокурорска проверка е жалба на св.П.а за друг случай,като по настоящото досъдебно
производство са налични материалите от извършените проверки по две прокурорски
преписки,които са обединени впоследствие.Във връзка с образуваната проверка по жалбата
на св.П.а обаче става ясно,че са били снети писмени обяснения от всички съпричастни
лица,като в хода на проверката св.П.а е предала на полицейския служител инсп.Д. два диска,
в които са се съдържали записи на телефонни разговори и снимки на текстови съобщения, в
които също е имало данни за извършени престъпления.Видно е от Протокол за доброволно
предаване на л.44,т.1 от ДП,че това е станало на 03.07.2017 година/на следващия ден след
датата 02.07.2017 година,на която дата вещите лица сочат,че процесния файл е бил запИ. на
диск на компютъра - според настройките на компютъра/.В това именно, прието като
веществено доказателство по делото/диск/ се съдържа и инкриминИ.ия телефонен разговор.
В този смисъл напълно законосъобразно и разследването по образуваното на 10.08.2017
година с Постановление на прокурора досъдебно производство се е насочило и в изясняване
и на този случай, което е не само право, но и задължение на прокурора – като главен орган
на досъдебното производство.Аргумент в тази насока е съдържащата се Докладна записка
на л.32-33,т.1 от ДП,изготвена от инсп.Д..Същата е от 26.07.2017 година и на стр.2-ра в
нея,абзац 2-ри е посочено,че са снети писмени обяснения в хода на предварителната
проверка от свидетелите К. П.а и Л. Е. – относно отправените закани с убийство на
19.06.2017 година спрямо пострадалия С.П..Още в тази докладна записка е посочена датата
и часа на тези закани-процесната дата,около 22,30 часа,както и мястото на
10
извършване,посочени са и авторите-двамата подсъдими.Видно е от л.41,т.1 от ДП,че
подс.И.Т. е дал също писмени обяснения по предварителната проверка на 12.07.2017
година.На същия е бил съставен на същата дата и Протокол за предупреждение,подпИ.
лично от подс.И.Т..
На л.2,т.1 от ДП се съдържа още една Докладна записка,изготвена на 21.12.2018
година от инсп.Д.,като с нея той е уведомил Н-ка на РУ-Септември за образуваното вече
досъдебно производство,както и че в хода на допълнително проведените ОИМ се е
установило,че на процесната дата 19.06.2017 година подс.И.Т. се е заканил с убийство на
С.П. – с думите,инкриминИ.и в обвинителния акт,и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му-престъпление по чл.144,ал.3 от НК.
Цялата тази хронология се коментира и от настоящата инстанция-предвид
неоснователността на възражението на защитата относно образуването на настоящото
досъдебно производство и как то корелира според защитата с цитИ.ата жалба,подадена от
св.П.а.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че са неоснователни и доводите на
защитата,че липсвали доказателства по делото за дата и мястото на извършване на
престъпленията, тъй като не могло да се установи, кога били създадени файловете със
звукозапис на двата СД-диска. Вярно е, че последното обстоятелство не може да бъде
установено - поради изложените от вещите лица аргументи, но по делото са налице
достатъчно други доказателства – гласни такИ.а, събрани посредством показанията на
свидетелите П., П.а и Е., от които се установява по несъмнен,категоричен и непротИ.оречИ.
начин, че местоизвършването на престъпленията е в град В., в дома на св. Е., където се е
намирал на инкриминИ.ата дата пострадалия П., възприемайки отправените му закани с
убийство от двата подсъдими,както и че те са извършени именно на датата 19.06.2017
година, която дата е посочена категорично и от тримата свидетели , като всеки от тях
обосновано е обяснил,как и защо е запомнил тази дата и с какво я свързва.
Неоснователни са доводите на защитата,които се правят и пред настоящата
инстанция – че съдът не бил обсъдил справките за пътуване на двамата подсъдими, и че
същите на 19.06.2019 година не били в България, а в различни страни на Европа, където
работят, и не би могло да са говорили по един и същи телефон едновременно,респектИ.но
заедно да отправят закани с убийство по отношение на пострадалия П..
Видно е,че според Справка за пътуване на лице,касаеща подс.И.Т./л.30,т.2-ри от
ДП/,че същият е излязъл от България на 24.02.2017 година и се е завърнал чак на 23.10.2017
година в България отново.По делото е представена и Служебна бележка от пълномощника
на „****“****,в която е посочено,че подс.И.Т. е служител на фирмата-работи като
международен шофьор на товарен автомобил,влязъл е на 21.02.2017 година от
***********,на 23.02.2017 година бил излязъл от България/което не кореспондира с
горепосочената справка, където е посочено,че е излязъл на 24.02.2017 година/ и до
23.10.2017 година бил извън територията на България.
Съдържанието и на двете справки се опровергава от дадените саморъчни обяснения
11
от подс.И.Т. на 12.07.2017 година в РУ-Септември и съставения му пак в РУ-Септември от
инсп.Д. протокол за предупреждение на 12.07.2017 година.Съдържанието на справките се
опровергава и от показанията на св.П.а,които съдът кредитира,и в които тя установява,че
един или два дни/събота или неделя/ преди процесната дата 19.06.2017 година и двамата
подсъдими са били в град В.,където са празнували заедно в ресторант рожден ден на детето
й/видно е от делото,че детето К. е родено на ****/.
Според Справка за пътуване на лице/л.27,т.2 от ДП/,касаеща подс.К.Т.,същият е
напуснал страната на 18.01.2017 година и се е завърнал на 26.06.2017 година в 13,03 часа
със самолет в България.От показанията на св.П.а,които съдът кредитира,обаче се
установява,че подс.К.Т. е бил един или два дни/събота или неделя/ преди процесната дата
19.06.2017 година в България и двамата подсъдими са били в град В.,където са празнували
заедно в ресторант рожден ден на детето й/видно е от делото,че детето К.-син на подс.К.Т. е
родено на ****/.Видно е също от Докладна записка/л.51,т.1 от ДП/ и Протокол за
предупреждение/л.54,т.1 от ДП/,че на подс.К.Т. е съставен на 26 юни 2017 година този
протокол,като е предупреден да не влиза в спор със св.П.а и св.С.П..
Предвид гореизложеното въззИ.ната инстанция не кредитира съдържанието на
справките за пътуване,касаещи подсъдимите,според които справки и двамата подсъдими не
са били в България към инкриминИ.ата дата,съответно не са били заедно,като кредитира
показанията на св.П.а-че двамата подсъдими са били в град В. ден-два преди процесната
дата 19.06.2017 година,както и показанията на свидетелите П.а,П. и Е.-че двамата
подсъдими на процесната дата в един общ телефонен разговор с пострадалия,проведен на
19.06.2017 година вечерта,са отправили към него процесните закани с убийство.Това,че
двамата подсъдими са били заедно,се установява и от съдържанието на процесния
файл,който е установено от приетата по делото втора експертиза,че не манипулИ. по
никакъв начин.
Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд не е приел за
основателно и възражението на защитата - че не били налице закани с убийство, тъй като
пострадалият бил приел спокойно отправените му от подсъдимите думи, понеже говорел със
спокоен тон.За да е налице закана с убийство е необходимо тя да е от естество, за да възбуди
основателен страх у пострадалия, а не и реално да настъпи такъв у него. Видът на
употребените изрази, интензитета на тяхното отправяне, тонът, с който са отправени,
наличието на негатИ.но отношение на подсъдимите към пострадалия, са достатъчни и от
естество да възбудят такъв основателен страх у П., а както е установено и от
доказателствата по делото, такъв е бил налице. Обосновано съдът е приел също,че предвид
изключително изострените към процесната дата отношения между подсъдимите от една
страна и пострадалия П. и св.П.а от друга страна,тази обстановка към онзи момент е
предразполагала именно към заканителни действия на подсъдимите към пострадалия, със
съзнанието той да ги възприеме и с цел да изпита страх.
Подсъдимите са имали представа за всички обектИ.ни елементи на състава на
престъплението и са искали настъпването на общественоопасните последици на деянието
12
си, тоест действали са с пряк умисъл. Те много ясно са съзнавали, че отправяйки към
пострадалия С.П. подробно посочените по-горе думи, всеки от тях отправя закана с
убийство по отношение на пострадалия. Съзнавали са също, че тези закани са от такова
естество и са изречени с такъв тон,че могат да предизвикат основателен страх у пострадалия
за осъществяването им и на практика всеки един от подсъдимите е целял точно това - да
изплаши С.П..Целта и на двамата подсъдими е била и постигната,тъй като е установено по
делото,че пострадалият е изпитвал страх,ставал е затворен и е променил начина си на
жИ.от.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че Пазарджишкият районен съд
законосъобразно е приложил материалния закон спрямо двамата подсъдими,като
възраженията в тази насока са изцяло неоснователни.Неоснователни са и възраженията на
защитата за липса на мотИ.И.ост на присъдата – напротИ.,първоинстанционният съд много
внимателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,направил е аргументИ.и изводи въз основа на тези доказателства,като е
отговорил подробно и обосновано на всички възражения на защитата,направени пред него.

Относно вида и размера на наказанието:

Настоящата инстанция счита, че напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НПК спрямо
подсъдимите,като и на двамата е наложил наказание пробация,приемайки,че и по
отношение на двамата са налице многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства.
Настоящата инстанция счита,че обосновано съдът е наложил на всеки един от
двамата подсъдими само първите две задължителни пробационни мерки,тъй като и двамата
не са личности с висока степен на обществена опасност,неосъждани са,нямат други
криминални прояви, трудово ангажИ.и са.
Първоинстанционният съд е осъдил подс.И.Т. на продължителност на двете
пробационни мерки за срок от по една година и четири месеца,а подс.К.Т.-за срок от по една
година.
Настоящата инстанция счита, че така наложеното наказание на всеки един от двамата
подсъдими е явно несправедлИ.о.Това е така,тъй като към настоящия момент от извършване
на престъпленията от подсъдимите е изминал още един период от време,като общо
изтеклото време оттогава до настоящото произнасяне на съда е повече от 4 години и 6
месеца,която продължителност е немалка и не се дължи на поведението на
подсъдимите.Подс.И.Т. е вече на възраст над 60 години,като същият и понастоящем
продължава да работи и изкарва прехраната си основно в чужбина и е с безсрочно право на
работа в ************ съгласно представените от него документи в оригинал и превод пред
въззИ.ната инстанция.
Видно от представените пред въззИ.ната инстанция писмени документи подс.К.Т. е
13
адресно регистрИ. повече от 5 години в ****,****,като има там и регистрация за
предприемаческа дейност-с регистрИ.а дейност сухо строителство. Гражданското дружество
с негово участие има данъчна и адресна регистрация в ****,като същото има сключен
договор като подизпълнител на сухо строителство на 10.11.2021 година.От тези документи
става ясно,че подс.К.Т. също се издържа от упражнявана от него дейност в чужбина-
****,като видно от Удостоверение за раждане и детето му С. също е родено в ****на
****************** година.
Предвид и новопредставените по делото пред въззИ.ната инстанция писмени
доказателства,съдът приема,че ще следва първоинстанционната присъда да бъде изменена
в частта относно определената продължителност на наложените две пробационни
мерки,като срокът на всяка една от тях по отношение на всеки един от двамата
подсъдими бъде намален на 6 месеца.Този минимален предвиден в закона срок
настоящата инстанция намира за достатъчен по отношение и на двамата подсъдими за
превъзпИ.ието им.
В останалата част първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена – в това
число и относно веществените доказателства,както и относно дължимите от подсъдимите
разноски-на частния обвинител и съдебно-деловодни.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които да водят до отмяна
на присъдата на това основание.
Предвид потвърждаването от въззИ.ната инстанция на първоинстанционната присъда
в частта,с която и двамата подсъдими са признати за виновни по повдигнатите им
обвинения,ще следва подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят на частния обвинител П.
сторените от него разноски пред въззИ.ната инстанция за адвокатско възнаграждение,които
съгласно представен по делото договор/л.49 от въззИ.ното дело/ възлизат на 1000
лева.Предвид горното настоящата инстанция осъжда всеки един от двамата подсъдими да
заплати по 500 лева разноски на частния обвинител,сторени от него пред въззИ.ната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260020 от 05.04.2021 година,постановена по НОХД №
2244/2019 година на Пазарджишкия районен съд, в частта,с която на подсъдимия И.. К. Т.
са наложени две пробационни мерки,всяка една от тях за срок от 1 година и 4 месеца,а на
подс.КР. И.. Т. са наложени две пробационни мерки,всяка една от тях за срок от 1
година,като НАМАЛЯВА срока на всяка една от тези пробационни мерки по отношение на
всеки един от двамата подсъдими на 6/шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260020 от 05.04.2021 година,постановена по НОХД №
14
2244/2019 година на Пазарджишкия районен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимите И.. К. Т. с ЕГН ********** и КР. И.. Т. с ЕГН **********,и
двамата с адрес: град В.,Пазарджишка област,***********, да заплатят на частния
обвинител СТ. И.. П. с ЕГН ********** от град В.,Пазарджишка
област***********,сторените от него разноски за адвокатско възнаграждание пред
въззИ.ната инстанция в размер общо на 1000 лева,като всеки един от двамата подсъдими
заплати по 500 лева на частния обвинител П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестИ.е.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15