№ 1907
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20201100509891 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 62512 от 10.03.2020 г., постановено по ГД № 36927 по описа за
2019 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 145 с-в, e признато за установено по
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите
(ЗВ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. АНТ. ХР. дължи на „С.в.“ АД следните суми, а
именно: сумата от 814,29 лв., представляваща стойност на доставени В и К услуги през
периода 24.08.2015 г. до 25.08.2018 г., в имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда –
24.08.2018 г., до окончателното плащане, както и сумата от 127,30 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.08.2015 г. до 25.08.2015 г.,
като искът за главницата е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 3878,17 лв. и за периода от 26.09.2014 г. до 23.08.2015 г. вкл., както и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен размер от 559,23
лв. и за периода от 27.10.2014 г. до 23.08.2015 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение от 03.09.2018 г. по ЧГД № 56578 по описа за 2018 г. на СРС.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимите между
страните разноски, като е осъдил ответника П. АНТ. ХР. да заплати на „С.в.“ АД на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 181,45 лв. – разноски, сторени от ищеца в
1
заповедното и исковото производство.
Решението на СРС е обжалвано от ответника П. АНТ. ХР., чрез назначения на
основание чл. 95, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 3 от ЗПП служебен
адвокат – адв. В.Ж. в частта, с която предявените искове са уважени. Въззивникът
поддържа, че в обжалваната част решението на първата инстанция е необосновано и
постановено при нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че в
имота съгласно заключението на назначената експертиза в процесния имот са
монтирани измервателни уреди, които са изправни и за които няма данни да са
манипулирани и неработещи. Ищецът не е въвел твърдения и не е установил в
производството, че основанието, въз основа на което е извършил изчисленията на
потребеното количество вода, следва да е на база, а не съгласно индивидуалните
измервателни уреди. Обстоятелството, че измервателните уреди в процесния имот са
негодни следвало единствено от заключението на вещото лице, а такова твърдение не е
въведено от самия ищец. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „С.в.“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Поради това,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.
269, предл. 2 от ГПК.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по
релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към
мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.
269 от ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая
не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
2
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна
квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния
съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното
решение е правилно, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно:
валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния
имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника;
действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и
стойност; настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на
плащане на претендираните вземания.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
безспорно още с доклада по делото, че между страните е налице облигационна връзка
за процесния период с предмет доставка на В и К услуги, като това обстоятелство се
потвърждава и от комплексната преценка на приобщения по делото доказателствен
материал. Докладът по делото не е оспорен от страните, в частност от процесуалния
представител на ответника. На следващо място, въз основа на приетите писмени
доказателства, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на
назначената по делото комплексна съдебна експертиза районният съд е приел за
установено и че за процесния период в имота на ответника не е имало монтирани
узаконени водомери, по които да се отчита разходът за потребена вода. Прието е още,
че процесният имот е водоснабден, реално са доставяни и ползвани В и К услуги за
исковия период, били са монтирани 4 броя водомери без пластмасови пломби за
регистрация от ищцовото дружество – не е бил налице годен измервателен уред.
Предвид изложеното първата инстанция е счела, че е в хипотезата на чл. 39, ал. 5 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС или наричана за
краткост в настоящото изложение Наредбата). В същото време обаче ищецът не е
установил броя на обитателите в обекта за исковия период. В тази връзка и предвид
изричното оспорване от страна на процесуалния представител на ответника. При това
3
положение първоинстанционният съд е приел за основателна исковата претенция, въз
основа на стойностите посочени от вещото лице, в размера, който би се дължала за
един обитател – 969,54 лв. за периода от 26.09.2014 г. до 25.08.2018 г. Предвид
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност районният съд е
приел, че вземанията станали изискуеми преди 24.08.2015 г. са погасени по давност,
тъй като спрямо тях се прилага 3-годишния давностен срок, а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 24.08.2018 г. В тази връзка и предвид
това, че съгласно заключението на назначената по делото експертиза за четирима
обитатели размерът на непогасените по давност вземания за доставени В и К услуги за
процесния период възлиза на 3257,16 лв., първоинстанционният съд на основание чл.
162 от ГПК е определил размер на дължимите суми от 814,29 лв. Въз основа на това, че
е приел претенцията по главния иск за основателна в посочения размер, районният съд
е признал за основателна и претенцията по акцесорния иска за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение, като е определил неговия размер съгласно
разпоредбата на чл. 162 от ГПК, а именно в размер на сумата от 181,61 лв.
Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав намира за необходимо
да добави следното:
Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от
комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата
В и К, наричани за краткост „общи условия“ (ОУ), се определя редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни
води. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредбата при сгради – етажна
собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител
поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или
в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите, а доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ОУ когато
представителят на В и К оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на
4
потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три
месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична
проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от
ОУ. Според правилата на чл. 16, ал. 1, 2 и 3 от ОУ на водопроводните и
канализационните отклонения и сградните инсталации се монтират само средства за
измерване, одобрени по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна
уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите
изисквания към продуктите. Средствата за измерване подлежат на задължителна
първоначална проверка преди техния монтаж, съгласно Закона за измерванията и
подзаконовата нормативна уредба към него. Средствата за измерване подлежат и на
следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите
(оловна и/или пластмасова) и при обосновано искане на В и К оператора или
потребителя. Съгласно чл. 16, ал. 4 от ОУ периодичните проверки на индивидуалните
водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество
вода се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата
на последната метрологична проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ОУ
при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна
вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м
- при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 2. по 0,1 куб. м за всеки куб.м.
застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в
които няма постоянен обитател; 3. по 0,5 куб. м за всеки куб.м. застроен обем на
сграда - за сгради в строеж. Съгласно разпоредбата чл. 25, ал. 10 от ОУ при сгради –
етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след водопроводното
отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на ал. 8
количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. Сборът
от водните количества от показанията на индивидуалните водомери и водните
количества изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишава отчетеното по общия
водомер.
От цитираната нормативно уредба следва, че случаите на констатирани обекти с
непроверени по съответни ред средства за измерване като последици са приравнени на
тези, при които в обекта въобще липсват измервателни средства, а именно определяне
на изразходеното количество питейна вода съгласно правилото на чл. 25, ал. 8 от ОУ.
Действително във водоснабдения имот вещото лице е констатирало, че има монтирани
измервателни уреди, общо четири на брой. Но от тях два стари, от които един с изтекла
метрологична проверка и един без валидна пломба, и два нови, които не са
пломбирани. Т. е. същите са непроверени по смисъла на чл. 21 от ОУ. Посочените
измервателни средства са от категорията индивидуални водомери, а съгласно
цитираната нормативна уредба, която е приложима и в случая, задължение на
потребителя е тяхната доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът
5
(по арг. от чл. 11, ал. 5 от Нредбата). В конкретиката на настоящия казус потребителят
не е изпълнил задължението си да ги поддържа и да инициира първоначална и
последваща периодична проверка за установяване тяхната измервателна годност и към
процесния период, удостоверена със съответните отличителни знаци – поставена и с
ненарушена цялост пломба от оператора на В и К услуги. Без значение е дали
монтираните измервателни средства фактически са били изправни, след като тази
изправност не е установена по установения ред. И тъй като това е задължение на
потребителя, нему следва да се възложат и неблагоприятните последици от
неизпълнението на това задължение.
Несъстоятелно е възражението в жалбата, че не е уточнено на какво основание
са начислени суми за потребено количество вода на база. Макар да не е посочено
изрично от ищеца, с доказателственото искане за назначаване на комплексна ССЕ и
СТЕ, което е направил, е поискал да бъде установено как са формирани дължимите
суми, което несъмнено включва посочване на основание, период, начин/ методология
на измерване на изразходваното количество вода и изчисляване на дължимите за
доставената услуга суми.
При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и доколкото крайните
изводи на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите
на обжалваното решение, въззивнната жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с 198о,
ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени, е влязло в сила, тъй като в тази част не
е обжалвано.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски
във въззивното производство има единствено въззиваемият ищец. Същият обаче не
претендира такива, с оглед на което разноски не следва да му се присъждат.
С оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62512 от 10.03.2020 г., постановено по ГД №
36927 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III ГО, 145 с-в, в частта, с която e
признато за установено по кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о,
6
ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. АНТ. ХР. дължи на „С.в.“ АД
следните суми, а именно: сумата от 814,29 лв., представляваща стойност на доставени
В и К услуги през периода 24.08.2015 г. до 25.08.2018 г., в имот, находящ се в гр.
София, ул. ****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.08.2018 г., до окончателното плащане, както и сумата от 127,30
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.08.2015
г. до 25.08.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 03.09.2018 г. по
ЧГД № 56578 по описа за 2018 г. на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7