МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №24/2015год. на ТОС
Подсъдимият А.И.Д.,
с постоянен адрес в с. Остра Могила, Котелска община,
живущ *** предаден на съд за това, че 26.09.2014г. около 21 часа в къща,
находяща се в с. Змейно, ул. „Руен“ № 2, Омуртагска община състояние на силно
раздразнение, което е било причинено от пострадалия с насилие - прободни наранявания с нож умишлено умъртвил Назиф Мустафов
Мехмедов с ЕГ№ ********** по начин особено мъчителен за убития с оглед болките
от травмите от нанесените удари и ужаса от настъпването на смъртта, с което от
обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл.118 –
предложение първо във връзка с чл.116, ал.1, т.6 – предложение второ и с чл.115
от НК.
Разпитан от органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и
изразява съжаление за извършеното. Същият дава съгласие да не се провежда
разпит на свидетели и вещи лица, а материалите се приобщят към доказателствата
по делото, като признава изцяло и фактите по обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тях. Съдът проведе съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371,т.2 от НПК.
ФАКТИЧЕСКИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА.
Подсъдимият А.Д. живеел на семейни начала
от около година със свидетелката М.Н.М.-
дъщеря на пострадалия Назиф Мустафов Мехмедов. От лятото на 2014г. те живеели в
къщата на родителите на М.М.,***, Омуртагска община заедно с пострадалия Назиф
Мехмедов, фактическата му съпругата - Г.Х., другата им дъщеря –Х.М. и 5-годиния син на М. М..
От приложените медицински документи и изготвената съдебно-психиатрична
експертиза е видно, че Г.Х., М.М. и Х.М. страдат от Епилепсия – големи средно
чести припадъци с Епиличностова промяна.
На 26.09.2014г. около 20 часа подсъдимият А.Д.
и пострадалият Назиф Мехмедов се прибрали в къщата им в с. Змейно, след употребата
на алкохолни напитки, като Мехмедов бил видимо повлиян от алкохола. Двамата
седнали на масата в едната от стаите, като продължили да пият ракия и да се
хранят. Тогава подс. А.Д. поискал да му дадат назаем
200 лева за да закупи моторен трион за рязане на дърва. Първоначално Назиф
Мехмедов се съгласил, но след известно време упрекнал подсъдимия Д., че се
прави на „бабаит“ и двамата се скарали. Тогава те станали и Назиф Мехмедов
ударил с юмрук А.Д. по главата, като последният също го ударил с ръце по
главата. След това Назиф Мехмедов взел нож с дървена дръжка и отишъл до подсъдимия
А.Д., който бил в съседната стая и се опитвал да вдигне Г.Х., която получила
епилептичен припадък. С ножа Назиф Мехмедов успял да нанесе два удара по гърба
в областта на лопатките и един по предната гръдна стена под лявата ключица на А.Д..
След като обвиняемият Д. се обърнал бутнал с ръце пострадалия Мехмедов и той
паднал на пода. Тогава А.Д. взел стъклен пепелник и с него нанесъл няколко
силни удара по главата на Назиф Мехмедов. След като свидетелката М.М. успяла да
вземе пепелника от фактическия си съпруг – А.Д., последният продължил да нанася
удари с ръце по главата на пострадалия Мехмедов, а с крака няколко пъти го ритнал
в областта на гърдите. След това подсъдимия Д. започнал да влачи пострадалия
Мехмедов по пода и успял да го премести извън къщата. През това време Назиф
Мехмедов се обърнал към дъщеря си – М.М. с думите „спаси ме“, но последната не
успяла да попречи на А.Д. и той завлякъл пострадалия до чешмата в двора на
къщата. Подсъдимият А.Д. съблякъл дрехите на пострадалия Мехмедов, като извикал
свидетелката М., която му помогнала при снемането на блузката с къс ръкав.
Тогава подсъдимия нанесъл още няколко удара по тялото и главата на Назиф
Мехмедов и с помощта на М.М. издърпали пострадалия, който показвал признаци на
живот до входната врата. Впоследствие, по указание на подсъдимия А.Д.,
свидетелката М. донесла мобилен телефон и се обадили за помощ на тел. 112. При
идването на медицинския екип на ЦСМП гр. Омуртаг е констатирано, че Назиф
Мехмедов е починал и е извършен оглед на местопроизшествието от разследващ
орган. Във връзка с получените прободно-порезни наранявания подсъдимия А.Д. е транспортиран до
болница за оказване на медицинска помощ.
От заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на Назиф
Мустафов Мехмедов, 56-годишен е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна
травми с травматични кръвоизливи под мозъчните обвивки, мозъчна контузия,
счупване на ребра двустранно с белодробна контузия, довели до тежък мозъчен и
белодробен оток и парализа на жизненоважни мозъчни центрове – сърдечно съдов и
дихателен. Установените масивни кръвонасядания по
лицевият и мозъчният череп, разкъсно-контузна рана в челната област на главата, разкъсно-контузна рана по шията,
разкъсвания по лигавицата на горната и долна устни, избиване на горен ляв
централен резец, кръвонасядания по гръдния кош,
травматичен излив на кръв под твърдата и меките
мозъчни обвивки, контузия на мозъка в десният слепоочен дял по основата му с
кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, счупване
на ребра двустранно – от ІV до Х ребра вдясно по средно ключичната
линия и от ІІІ до Х ребра по средната аксиларна линия
вляво с разместване и контузия на средния лоб на дясното белодробно крило с
белодробен оток и излята кръв в гръдната кухина от 250мл. са в резултат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, с
голяма сила нанесени са удари го главата и гръдния кош с пепелник, с юмруци по
лицето и с ритници по гръдния кош. Смъртта е настъпила по-бавно, но е била
неизбежна, като пострадалият е чувствал силни болки от нанесените удари и
получените увреждания, което отговаря на критериите за причинена смърт по
особено мъчителен начин.
Преди смъртта си пострадалият Мехмедов е
консумирал алкохол, като при химическото изследване на кръвната проба е
установена концентрация от 2,33 промила, което отговаря на средна степен на
алкохолно опиване към горната й граница.
От заключението на съдебно медицинската
експертиза е видно, че подсъдимият А.Д., 28-годишен е получил разкъсно-контузна рана в дясната
челна половина с охлузване и оток около раната, която може да се причини от
действието на твърд, тъп предмет като дърво, юмрук, крак. Получил е и прободно-порезна рана по гърба
между двете лопатки, порезна рана по предната гръдна стена под лявата ключица и
порезна рана в областта на лявата лопатка. Тези наранявания са в резултат на
нанесени три удара с предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е ножът, които
са били с малка сила.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза е видно, че въпреки психичното заболяване на М.М. и Х.М. не се касае
за продължително разстройство на съзнанието и същите могат адекватно и реално
да възприемат случилото се на 26.09.2014г. и да дават достоверни показания.
От гореизложеното се установява, че на
26.09.2014г. около 21 часа в къща, находяща се в с. Змейно, ул. „Руен“ № 2,
Омуртагска община А.И.Д., с ЕГ№ ********** в състояние на силно раздразнение,
което е било причинено от пострадалия с насилие - прободни
наранявания с нож умишлено умъртвил Назиф Мустафов Мехмедов с ЕГ№ ********** по
начин особено мъчителен за убития с оглед болките от травмите от нанесените
удари и ужаса от настъпването на смъртта, с което от обективна и субективна
страна е осъществен състава на престъпление по чл.118 – предложение първо във
връзка с чл.116, ал.1, т.6 – предложение второ и с чл.115 от НК.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от извършеният оглед на местопроизшествието, свидетелските показания
изготвените експертизи, както и частично от обясненията на обвиняемия Д..
Разпитван на досъдебното производство
обвиняемият А.Д. се признава за виновен по обвинението, като посочва, че няма
ясен спомен за броя и вида на нанесените удари и че е събличал пострадалия
Мехмедов.
2. АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът възприе фактическата обстановка така, както е
изложена в обвинителния акт, на осн. чл. 372, ал.4 от НПК, като ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На осн. чл.373, ал.3 от НПК, съдът не следва да излага мотиви
в тази насока, като приема за установени обстоятелствата по обвинителния
акт и се позовава на направените
самопризнания и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят: Обвинението се доказва от обясненията на подсъдимия Д.,
от показанията на свидетелите , както и от протоколите за оглед на
местопроизшествие в едно с приложените към същите фото-албуми , протокола за
претърсване и изземване, от протоколите за доброволно предаване на вещи, от
заключенията на вещите лица по назначените по делото две съдебно-медицински
експертизи,съдебно-психиатрична и др. писмени доказателства и от приложените
към делото веществени доказателства.
3.ПРАВНИ
ИЗВОДИ: При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че от
обективна страна на 26.09.2014г. около 21
часа в къща, находяща се в с. Змейно, ул. „Руен“ № 2, Омуртагска община подсъдимият
А.И.Д., с ЕГ№ ********** в състояние на силно раздразнение, което е било
причинено от пострадалия с насилие - прободни
наранявания с нож умишлено умъртвил Назиф Мустафов Мехмедов с ЕГ№ ********** по
начин особено мъчителен за убития с оглед болките от травмите от нанесените
удари и ужаса от настъпването на смъртта, с което от обективна и субективна
страна е осъществен състава на престъпление по чл.118 – предложение първо във
връзка с чл.116, ал.1, т.6 – предложение второ и с чл.115 от НК.
Съдът намира за безспорно
установено наличието на квалифициращите признаци по т.6, предложение второ , на
чл.116 от НК а именно: „по особено мъчителен за жертвата начин“ .
Деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, тъй като видно от заключенията на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза преживе на пострадалият
са били причинени множество наранявания. Същият е изпитвал болки и страдания от
травмите преди леталния край. Освен това преди смъртта си жертвата е била в
съзнание и е осъзнавала случващото се, като е изпитвала ужас и болка.Същият е
молел за помощ и пощада, но подсъдимия е продължил с нанасяне на удари и
ритници.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза:“смъртта е настъпила по бавно, но е била неизбежна. Пострадалият до един
момент е чувствал силни болки от нанесените удари. Всички травми са получени
приживе“/вж
експертиза на л.144 от ДП/.
Деянието съдът квалифицира по чл.118 във вр. с чл.116, ал.1,т.6,предл.второ
от НК.По делото е безспорно установено от показанията на свидетелите и от
съдебно-медицинската експертиза, че именно провокиращото поведение на
пострадалия, изразяващо се първоначално
с нанесени удари с юмрук, а впоследствие и прободни
рани с нож на подсъдимия е предизвикало у подсъдимия състояние на силно
раздразнение-афект.Именно неправомерното поведение на пострадалия е
предизвикало ответната реакция на подсъдимия.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира за
доказано по безспорен начин, че
подсъдимият е нанасял многократно удари с пепелник прът по главата на
пострадалия, след това удари с юмруци по главата на пострадалия и ритници в
областта на гърдите, причинили посочените по-горе увреждания, намиращи се в
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия.
От
субективна страна: деянието е извършено при
условията на евентуален умисъл-подсъдимия е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено- опасните последици и е допускал тяхното настъпване.
За умисъла на подсъдимия съдим по поведението
на същия и установените обективни факти.
От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че причината за смъртта на Назиф
Мустафов Мехмедов е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми с
травматични кръвоизливи под мозъчните обвивки, мозъчна контузия, счупване на
ребра двустранно с белодробна контузия, довели до тежък мозъчен и белодробен
оток и парализа на жизненоважни мозъчни центрове – сърдечно съдов и дихателен.
Установените масивни кръвонасядания по лицевият и
мозъчният череп, разкъсно-контузна
рана в челната област на главата, разкъсно-контузна рана по шията, разкъсвания по лигавицата на
горната и долна устни, избиване на горен ляв централен резец, кръвонасядания по гръдния кош, травматичен излив на кръв под твърдата и меките мозъчни обвивки,
контузия на мозъка в десният слепоочен дял по основата му с кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, счупване на ребра двустранно – от
ІV до Х ребра вдясно по средно ключичната линия и от
ІІІ до Х ребра по средната аксиларна линия вляво с
разместване и контузия на средния лоб на дясното белодробно крило с белодробен
оток и излята кръв в гръдната кухина от 250мл. Същите са в резултат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, с
голяма сила нанесени са удари го главата и гръдния кош с пепелник, с юмруци по
лицето и с ритници по гръдния кош.
По горе в мотивите подробно бяха описани
нанесените от подсъдимия удари: няколко удара с тежък пепелник в областта на
главата, удари с юмруци в областта на гръдния кош и главната и впоследствие,
след извличане на тялото в двора отново нанесени удари с ритници в областта на
гърдите; оръдието, с които са нанесени същите- тежък стъклен пепелник, ритници
и юмруци; по кои части на тялото са били насочени-главата и гърдите и
настъпилите травматични увреждания.
От
същите се установява по категоричен начин, че ударите са били насочени не само към преустановяване нападението на
пострадалия,което е постигнато след нанесените удари с пепелник, когато
пострадалия пада на земята, имайки предвид неговото състояние на средно
алкохолно опиване, но към причиняване на
неговата смърт.Подсъдимият е продължил да нанася удари с юмруци и ритници
както в къщата, така и в двора, след изпадане на пострадалия в безпомощно
състояние, макар и в съзнание.Последният е бил в състояние да силен ужас от
извършваното, като е молел за помощ дъщеря си, за преустановяване на действията
на подсъдимия.Това се установява освен от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, така и от показанията на св. М.М.- фактическа съпруга на подсъдимия
и дъщеря на пострадалия. Същата сочи, че :“ Баща
ми удари Хасан с юмрук по главата.Хасан и той удари баща ми с юмрук по
главата.Продължиха да се удрят.Тогава баща ми взе един нож с дървена дръжка и
го заби в гърба на Хасан.Хасан бутна баща ми на земята“. Въпреки, че
пострадалия вече е паднал, имайки предвид силното му повлияване от алкохола и
неговата възраст, подсъдимия вече силно раздразнен е продължил да нанася удари.
„Тогава Хасан взе един пепелник стъклен и
с пепелника удари три пъти баща ми по главата. Аз взех зорлем
пепелника от ръцете на Хасан. После Хасан удари няколко пъти баща ми с шамари,
юмруци и видях два пъти да го рита“…Като излизах видях Хасан да влачи баща ми
за дрехите. Баща ми каза „Спази ме“.Той изкара баща ми навънка и започна да го
съблича.Излязох навън и видях, че Хасан беше завлякъл баща ми до чешмата.Баща
ми беше с отпуснати ръце.Хасан удари баща ми два пъти и ми извика да го
издърпаме до вратата“/вж показания на л.28 и л.114 от
ДП/.
По делото беше направено възражение от защитата на подсъдимия, пледирайки деянието да бъде
квалифицирано по чл.124 или чл.119 от НК. Съдът намира това възражение за
неоснователно.
За
да се разграничат деянията по чл.118, 119 и чл.124 се изхожда от умисъла на
подсъдимия към извършеното. Умисълът на
подсъдимия за причиняване смъртта на пострадалия се извлича от обективно извършените
от него действия. В случая след възникнал словесния конфликт с пострадалия
е последвало сбиването им и след провокацията от страна на пострадалия с нож,
подсъдимият е изпаднал в състояние на физиологичен афект, съпроводен с нанасянето на множество удари по тялото и по
главата на пострадалия, първите от които със твърд тъп предмет-пепелник в
областта на главата със значителна сила,а останалите- с юмруци и ритници в
областта на гърдите, довели
впоследствие до смъртта му. Всички те очертават хипотезата на престъпление по чл. 118 пр. 2-ро, вр.
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро от НК. Няма
основание да се приеме, че подсъдимия е целял единствено причиняването на
телесна повреда на пострадалия и че по отношение на смъртта е действал
непредпазливо,както и превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като действията на подсъдимия са продължили и
след преустановяване противоправното поведение на
пострадалия. В това отношение са показателни неговите действия, а именно,
че след като пострадалия е паднал на земята на земята, с което неговата съпротивата
е била сломена и нападението
преустановено, действията на подсъдимия не са били преустановени: последвалите удари с юмруци и ритници,
извличането му на двора с последващи удари и ритници, въпреки молбите на
пострадалия за помощ, събличането на жертвата и изоставянето му в очевидно
тежко положение свидетелстват за неговият умисъл за причиняване на неговата
смърт.
В
този смисъл възражението на защитата се явява неоснователно.
4.ПО
НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: Като
призна подсъдимият за виновен в извършването на посочените престъпления, съдът
му наложи наказание НАКАЗАНИЕ ДЕВЕТ ГОДИНИ ”лишаване от свобода”, като на
основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определения размер с 1/3 и му НАЛОЖИ наказание от ШЕСТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, при
първоначален режим на изтърпяване “СТРОГ”, което ще
търпи в ЗАТВОР, на осн.
чл.61,т.2 във вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС.
За да определи вида и размера на наложеното
наказание за извършеното престъпление, съдът отчете като смегчаващо отговорността обстоятелство изразеното съжаление
пред съда. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете предишни осъждания на подсъдимия,недобрите
характеристични данни, свързани с избухливост и прояви на насилие и
обстоятелството, че е причинена смърт на бащата на неговата фактическа съпруга.
Подсъдимият е живеел в къщата на пострадалия,разчитал е също на помощта на
последния и скарването е било провокирано от незначителен повод.
Ето защо съдът определи наказанието
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над средния размер /от
5г. до 12г./, съобразявайки разпоредбите на чл. 63,ал.2 от НК, което намали с
една трета на осн. чл.58а,ал.1 от НК и наложи
наказание от ШЕСТ ГОДИНИ „лишаване от
свобода“.
Съдът намира, че определеното
наказание е достатъчно и адекватно за постигане целите на наказанието както
специална превенция: ДА СЕ ПРЕВЪЗПИТА И
ПОПРАВИ ПОДСЪДИМИЯ към спазване законите и добрите нрави, така и генералната превенция-
да въздейства предупредително и възпиращо спрямо останалите членове на
обществото.Пред съдебният състав, въпреки изразеното словесно от подсъдимият
„съжалявам“,с цялото си поведение същият не показа действително осъзнато
съжаление и критичност към извършеното.
Подсъдимият А.Д.
беше осъден ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски разноски на досъдебното
производство, в размер на 290 лв.- в полза на МВР.
Веществените
доказателства:
-
1 бр. сини дънки
с розов колан; 1 бр. черен калъф за лични документи;
-
1 бр. бяла тениска с черна
емблема, с тъмнокафяво засъхнало петно на гърба и разрез с дължина 2 см. в
областта на лявата ключица;
-
1 бр. сив суитчър
с качулка и два горни външни джоба с цип и два долни външни джоба;
-
1 бр. дънки
с кафяв колан и жълта метална катарама със звезда и 1 бр. цигарена кутия GD 100 мм;
-
1 бр. светлосив потник;
-
1 бр. раирана тениска с тъмно
и светлосиви райета, с яка;
-
1 чифт черни чорапи;
-
1 бр. сиво яке с качулка от
плат, без ръкави;
-
1 бр. нож с дървена дръжка и
дължина на острието 13см. и ширина 2,03 см;
-
1 бр. нож с дървена дръжка и
дължина на острието 13 см. и ширина 2,08см. с ръжда по острието;
-
1 бр. нож с метална дръжка и
надпис JIN LI c дължина на
острието 14,50см.;
-
1 бр. стъклен пепелник с
надпис С Van Herk;
-
1 бр. черна ватирана блуза с
дълъг ръкав;
-
1 бр. зъб;
-
1 чифт черни маратонки „Матстар“ с жълти вързанки;
-
1 бр. розова хавлиена кърпа с
тъмнокафяви засъхнали петна;
-
съдът постанови да бъдат
отнети в полза на Държавата и унищожени като вещи с малозначителна
стойност, на осн. чл.53 от НК.
Беше зачетено предварителното задържане
на подсъдимия, считано от считано от 27.09.2014год.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: