№ 25600
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20221110159755 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ************* и молба от ответника
*********** с искане за изменение на постановеното по гр.д. № 59755/2022 г. по описа
на Софийски районен съд Определение № 18393/23.05.2023 г. в частта му за
разноските, като на ответницине бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, които съдът е отказал да присъди.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който се изразява становище за неоснователност на искането.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определението, чието изменение в частта за разноските се иска, е прекратено
производството по гр.д. № 59755/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в,
поради отказ от иска и обезсилено постановеното по същото дело Решение №
6434/25.04.2023 г.
Съдът намира, че предвид спецификите на заповедното производство, което е
едностранно по своя характер, и защитата на длъжника се изчерпва с подаването на
възражение по утвърдени образец, за което законът не изисква да е мотивирано, в
хипотезата на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК, на ответникът-
длъжник не следва да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, наред с такова в исковото производство. Възражение по
чл.414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в
което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно възражението е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното
право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението
1
по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от
изхода на спора за материалното право – в този смисъл Определение № 45/23.01.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК.
Горното е важимо и в настоящата хипотеза при заявен отказ от иск преди
влизане в сила на постановеното решение, доколкото в тази хипотеза на ответниците са
присъдени сторените от тях разноски в исковото производство.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ************* за изменение
на Определение № 18393/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 59755/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските, като на ответника бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, които
съдът е отказал да присъди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника *********** за изменение на
Определение № 18393/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 59755/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските, като на ответника бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, които
съдът е отказал да присъди
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2