Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                   № 426

        гр..Г.Оряховица, 11.10.2018г.

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на втори октомври  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                         Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря  М.К. и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2637/2017г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове по  чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Р.И.Г.(представляван от адв.М. П.Б. от ВТАК и адв.Н. И. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че И.Д.Г. е починал на 16.07.2016г. Същият оставил наследници: Г.А.Г.(съпруга); Р.И.Г.(син); Д.И.Г.(дъщеря). Същият оставил наследство - недвижим имот в с.М.Община П.Тръмбеш, представляващ  дворно място с къща и стопански постройки(нот.акт№… томI нот.дело№….. на ГОРС). Твърди, че на 09.09.2015г. И.Д.Г. изтеглил на свое име потребителски кредит от „Уникредит Консумер Финансинг”АД с Договор№1976117/2015г. за потребителски паричен кредит – 2000.00лв., който баща му погасявал с вноските. След смъртта на баща си бил потърсен от служители на банката и ищецът погасил кредита в полза на кредитора(вноска бележка  от 12.08.2016г. - 1712.06лв.). След като са трима наследници, следва да заплатят поравно и задълженията, което е направил приживе наследодателят, като се разпределят по една трета за всеки  от тях.  Твърди, че на 15.08.2016г. майка му Г.А.Г. му  заплатила 1/3част от всичките оставени по наследство задължения, а именно 601.14лв. На 24.03.2017г. ищецът поканил с нотариална покана(чрез нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС) поканил сестра си Д.И.Г. да му заплати същата сума с лихвите за забава. На 03.04.2017г. Д.И.Г. отказала да получи нотариалната поканата, като на разписката за връчване с изх.№76/03.04.2017г. бил вписан отказът и. Моли съда да осъди Д.И.Г. да му заплати сумата 570.68лв., представляваща задължение в качеството и на  наследник на И.Д.Г., съответстващо на частта  и  от наследството, заплатено от Р.И.Г. по Договор№1976117/2015г. за потребителски паричен кредит, сключен между от „Уникредит Консумер Финансинг”АД  и И.Д.Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.12.2017г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.

            Ответницата Д.И.Г., представлявана от адв.К. Г.С. от ВТАК, оспорва предявения иск, като твърди, че получения кредит от наследодателя И.Д.Г. е използван за извършване на строително-ремонтни работи в наследствения недвижим имот описан в исковата молба и наследницата Г.А.Г. има най-голям дял от него поради, което не дължи претендираната сума. Следвало да се установи каква част от сумата по кредита е вложена в ремонта на недвижимия имот в с.М.и след това да се изясняло кой колко дължи като наследник по кредита. Делбеното производство пред ВТРС(между същите страни) било спряно,  поради отказ на Р.И.Г. да направи разноски според дела си за оценка на имота и съответно прихващане па задължението по кредита от  нейния дял в имота(1/6ид.част).  Твърди, че ищецът признал реален размер(214.00лв.) на дължимото с молбата за претенции по сметките в делбеното производство(пред ВТРС молбата не била приета за разглеждане) относно кредита ползван за имота. Молбата не била приета за разглеждане.  Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора, като на доказано признание на неизгодни за страната по спора факти, не можело да бъдат противопоставени обясненията на тази страна. Освен неоснователността на иска по размер оставал спорен въпросът за изискуемостта на плащането на дела от пасива на наследството, когато ищецът не желаел да установи актива на наследството и прихващане на реално дължимата част от кредита вложен в имота предмет на делбата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесулания представител на ищеца.

             Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

            Безспорен между страните е фактът, че приживе наследодателят И.Д.Г. като кредитополучател е сключил с „Уникредит Консумер Финансинг”АД - кредитор с Договор№1976117/09.09.2015г. за потребителски паричен кредит. По силата на който договор за кредит  кредиторът е предоставил на кредитополучателя  кредит в размер на 2000.00лв., платим на 36бр. месечни вноски(35бр. – по  82.84лв.  и 1бр. – 82.75лв., с начална дата – 14.09.2105г. и крайна дата – 14.08.2018г.), при 19.50% годишен лихвен процент,  и ГПР – 25.52%, съгласно Погасителен план(лист 6 от делото), неразделна част от договора.

           Според удостоверение за наследници с изх.№53/05.07.2017г., издадено от кметство с.М.Общ.П.Тръмбеш, че наследодателят И.Д.Г.(починал на 16.07.2016г., е оставил трима наследници по закон: Г.А.Г.(съпруга), Р.И.Г.(син) и Д.И.Г.(дъщеря).

            Не се спори, че Р.И.Г. превел по договора за кредит в полза на кредитора сумата 1712.06лв.(вноска бележка  от 12.08.2016г. – лист от делото). Не се спори също и фактът, че Г.А.Г. заплатила на Р.И.Г. сумата 601.14лв.

            На 24.03.2017г. ищецът поканил с нотариална покана(чрез нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС) поканил сестра си Д.И.Г. да му заплати същата сума с лихвите за забава. На 03.04.2017г. Д.И.Г. отказала да получи нотариалната поканата, като на разписката за връчване с изх.№76/03.04.2017г. бил вписан отказът и.

           По описа на ВТРС е било образувано гр.дело№528/2018г.(делбено производство) между  съделителите Р.И.Г. и Д.И.Г.. По делото е постановено съдебно решение № 641 от 19.06.2018г. по допускане на съдебната делба между двамата съделители на имот, находящ се в с.М.Общ.П.Тръмбеш, като не са били предявявани претенции по сметки(В първото по делото съдебно заседание на ВТРС след влизане сила решението  на съда по допустимостта първоначално в внесена молба по искане за сметки от страна на Р.И.Г., а впоследствие същата молба е оттеглена – лист79).  Решението по допускане на делбата е влязло в законна сила. С определение от 23.11.2018г., на основание чл.60 ал.2 от ПАС, гр.дело№528/2018г. на ВТРС  е внесено в архив.

            Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

            Предметът на спора е посочен от ищцата чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането и и сочените от нея твърдения. От своя страна при постановяване на решението, съдът трябва да изясни какъв е предметът на спора - какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него, като всъщност с решението следва да очертае именно спорното право(без да се излиза от предмета на спора) и  да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. Правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, при която същият се ръководи именно от твърденията на ищцата и от наведените от нея обстоятелства, на които се основава искането.

            Според чл.59 ал.1 от ЗЗД, всеки , който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. За да се уважи иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59  от ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: обогатяване на ответника без основание на сметка на обедняването на ищеца, както и наличието на връзка помежду им, т.е. да произтичат от едно и също действие, като обогатилия се дължи на обеднилия се връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

            В процесния случай безспорно се установи, че общият на страните по делото наследодател И.Д.Г. приживе, в качеството си на кредитополучател, е поел кредитно задължение към „Уникредит Консумер Финансинг”АД по силата на Договор№1976117/2015г. за потребителски паричен кредит и във връзка с отпуснат кредит  в размер на  2000.00лв.

           Видно от доказателствата,  ищецът е изплатил задължение на наследодателя по договора за потребителски паричен кредит в размер на 1712.26лв. Не се събраха доказателства, установяващи възражението на ответницата, че част от сумата по кредита е вложена в ремонт на недвижими имот(всъщност, тези факти/обстоятелства са правно-ирелевантни по настоящия спор). Съгласно чл.60 ал.1 от ЗН  наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Безспорно е, че страните са наследници на И.Д.Г. при равни права. Безспорно е, и че ищецът и ответницата са приели наследството, видно от извършените от двамата действия(участие в съдебни производства, изпращане на покана и др.). Така, с изплащане на сумата 1712.26лв., представляваща задължение на наследодателя по договор за кредит, ищецът е заплатил и частта на ответницата, с която последната се е обогатила за сметка на ищеца.

             За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не следва да се вземе предвид „направеното от Р.И.Г. изявление пред ВТРС по гр.дело№528/2018г. – молба-искане за сметки по чл.346 от ГПК“,  която молба-искане е била оттеглена по същото дело и не е била приета за разглеждане. С  определение/разпореждане от 02.10.2019г. ГОРС  не е приел и не е приобщил тази молба-искане, представена от процесуалния представител на ответницата, тъй като молбата е приложена, а впоследствие оттеглена в друго производство пред друг съд и няма възможност да бъдат приобщена към настоящото във връзка с принципа на непосредственото начало. Още повече, че не е налице и направено искане по реда на чл.214 от ГПК за изменение размера на претенцията. Отделно от това, в  молба-искане за сметки по чл.346 от ГПК по гр.дело№528/2018г.  на ВТРС не се съдържа признание на факти, които да са от значение за правилното решаване на настоящия спор. Отправената претенция е в занижен размер, в сравнение с настоящата, която би могло да се възприеме и за частичен иск за целите в друго(в случая делбено) производство. Ирелевантни за настоящото производство са твърденията на  процесуалния представител на ответницaта, че получената сума по потребителския кредит е използвана за ремонт на недвижим имот и с оглед  различните права на страните по отношение на този имот следвало задължението на ответницата да бъде редуцирано до размера на нейния дял. Изложеното обаче, би могло/да бъде предмет на установяване и съответно право на защита в  друго производство.

            Ищцата следва да бъде осъдена да върне сумата, с която се е обогатила до размера на обедняването, съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че страните са наследници на наследодателя, заедно с преживялата му съпруга, притежаваните части от правата и задълженията в наследството са по 1/3ид.части(чл.9 ал.1 от ЗН) или задължението на всеки е в размер на 570.75лв., но с оглед поискания размер, следва да бъде осъдена да заплати сумата от 570.68лв.

            Вземанията за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД стават изискуеми при условията на  чл.69 ал.1 от ЗЗД, т.е. от деня на неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, но тъй като те са от извъндоговорен източник, за изпълнението на такива вземания ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл.84 ал.2 от ЗЗД. Изискуемостта и забавата не са еднозначни понятия, като забавата е обусловена от настъпването на изискуемост на задължението, но изискуемостта е достатъчна само по себе си за поставяне на длъжника в забава само в определени случаи – чл.84 ал.1 изр.I, изр.II от ЗЗД и чл.84  ал.3 от ЗЗД, каквито хипотези не са налице в разглеждания случай. Следователно в настоящия случай задълженията за заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва са обусловени от наличието на действителен главен дълг и от изпадането на длъжника в забава. Ищецът по делото е отправил нот.покана(от 24.03.2017г.) до ответницата за заплащане  на задължението и(в разписката за връчване е отбелязан отказ на ответницата да получи поканата – 03.04.2017г.). Искането в настоящото производство е за законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.12.2017г. до окончателното и изплащане.  В този смисъл, тази претенция следва да бъде уважена.

            При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата  следва да заплати на ищеца направените по делото разноски.  В настоящия случай разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ответника(според договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размерна 300.00лв. е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по Тарифата за ДТССГПК – 50.00лв., или общо разноски – 350.00лв.(списък за разноски по чл.80 от ГПК – лист 90 от делото). В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от двукратния размер на предвиденото в §2 от ДР на Наредба№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(обн., ДВ бр.64/23.07.2004г., изм. и доп., бр.2/09.01.2009г., доп., бр.43/08.06.2010г. изм. и доп., бр.28/28.03.2014г.) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата(в редакцията към момента на уговарянето на възнаграждението) при интерес до 1000.00лв. – 300.00лв. Съгласно представения пред ГОРС договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в две съдебни заседания(с даден ход на делото). Съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300.00лв.  не е прекомерно, а напротив, към минимално  регламентирания размер по наредбата. В този смисъл,  съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата 350.00лв., представляваща направените по делото разноски.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК,  чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р      Е      Ш      И:

 

            ОСЪЖДА Д.И.Г. с ЕГН**********,***, да заплати на Р.И.Г. с ЕГН**********,***: сумата 570.68лв./петстотин и седемдесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща задължение в качеството и на  наследник на И.Д.Г., съответстващо на частта  и  от наследството, заплатено от Р.И.Г. по Договор №1976117/09.09.2015г. за потребителски паричен кредит, сключен между от „Уникредит Консумер Финансинг”АД  и И.Д.Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.12.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 350.00лв./триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото  разноски.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                         Районен съдия: