Р Е Ш
Е Н И Е
№60
гр.
Шумен, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №474 по
описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №331 от 15.11.2018г. по гр.д.№673/2016г., ВПРС е
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от А.А.К. и Е.И.К. положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК , предявен срещу А.А.Б., М.Ю.Б. и А.Ю.Б., я именнода бъде
признато за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на недвижим имот – дворно място,
цялото от 3.376дка, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда,
съставляващо УПИ І-129 от квартал 28 по плана на с.Н.Б.река, общ.В., обл.Ш.,
при граници:улица и УПИ ІІ-128, УПИ ІІІ-130 и УПИ ІV-219, на осн.чл.79, ал.1 от ЗС, чрез упражняване на
непрекъснато и необезпокоявано владение, като е отхвърлил и искането, на основание чл.537 от ГПК, да бъде
отменен констативен нотариален акт №153,
т. , рег.№, дело №*от ...2015 г. по описа на нотариус с рег.№на НК, с район на
действие ВПРС, с който ответниците са признати за собственици на гореописания
недвижим имот. Присъдени са и следващите
се разноски.
Недоволни
от постановеното решение останА.ищците, които го обжалват изцяло. Сочат, че
същото се явявало необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на материалните и процесуалните правила. От преставените в хода на
поризводството многобройни писмени и гласни доказателства се установявало по
категоричен начин владението на имота от ищците, от момента на
предаване на владението, при сключване
на възмездната сделка оформена с
нотариален акт №100, т., рег.№на ..1998г. на ВПРС до 2016г., когато установили нарушаване на правото им на
ползване от страна на ответниците. През всичките тези години никой не се бил
противопоставил на владението и не бил оспорил собствеността им. Сочат също, че
показанията на свидетелите на ответната
страна били противоречиви. Претендират отмяна на решението, съответно
постановяване на друго такова, с което установителната претенция по отношение
на процесния имот бъде уважена,
съответно бъде обезсилен констативен
нотариален акт №153, т. , рег.№, дело №*от ...2015г. на нотариус с рег.№.
Въззиваемата страна взема
становище по неоснователността на депозираната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По предявен от З.Н.Г.,
Н.М.Н., М.М.Т.и В.Т.М.против Д.Х.Т.и И.М.Б. иск с правно осонвание чл.108 от ЗС
- за отстъпване собствеността и предавне владението на недвижим имот: парцел
І-129 в кв.28 по плана на с.Н.Р., община В.с постройките в него, при граници:
улица, парцел ІІ-128-130, парцел ІV-219 в кв.28, е образувано гр.д.№284/1997г.
на ВПРС. С решение от 21.12.1999г. по соченото дело, ВПРС е отхвърлил иска. С
решение №14.07.1999г. по в.гр.д.№177/1999г. ШОС е потвърдил първоинстанционното
решение, като актът на въззивната инстанция е оставен в сила с решение
№671/19.05.2000г. по гр.д.№1625/1999г. на ВКС на РБългария.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот №100, том , рег.№, дело №1545 от ...1998 на
ВПРС, З.Н.Г., Н.М.Н., М.М.Т.и В.Т.М., в хода на горепосоченото производство,
продА.на А. А.К. съсобствения си недвижим имот-дворно място, цялото от
3376кв.м./урегулирано ще съдържа 3400дка/, заедно с построената в него паянтова
жилищна сграда, представляващо парцел І-129 от кв.28 по плана на с.Н.Р., при
граници: улица, парцели №ІІ-128, ІІІ-130 и ІV-219. Няма спор, че към момента на
изповядване на сделката, А.А.К. и Е.И.К./ищци
по делото/ били в граждански брак.
С решение №426/24.01.2008г.про
гр.д.№321/2005г. на ВПРС, И.М.Б. е осъден на основание чл.108 от ЗС да предаде
на А.А.К. и Е. И.К., владението върху собствения им недвижим имот, находящ се в
с.Н.Б.река, Ш.обл.-незастроено дворно място с площ 1073кв.м., съставляващо УПИ
V-220 в кв.28 по плана на селото, при граници: улица, УПИ І-129 и УПИ ІІІ-130.
Съгласно удостоверение за наследници
№1/18.01.2017г., Ю.М.Б. е починал на 09.11.2010г. и е оставил за свои
наследници по закон съпруга-А.А.Б. и двама сина-М.Ю.Б. и А.Ю.Б., ответници по
делото.
Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност и наследство №153, том , рег.№ дело №*от
...2015 г. на нотариус с рег.№ А.А.Б., М.Ю.Б. и А.Ю.Б. са признати за
собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот:дворно
място от 4376кв.м., съставляващо УПИ І-129 в кв.28 по плана на с.Б.Р., община В.,
ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, при граници: УПИ ІІ-128,
УПИ ІІІ-130, УПИ V-220 и улица.
Съгласно заключението на изготвената в хода на
пъровинстанционното производство СТЕ, със заповед №112/16.06.1997г. на кмета на
община В., с приложена към нея скица №212/11.06.1997г. са изменени границите на
УПИ І-129 от кв.28, като в северния му край е определен нов УПИ ІV-219, а в
южния-нов УПИ V-220, като измерена графично, площта на УПИ І-129 е 3460кв.м.,
на УПИ ІV-219 е 1030кв.м., на УПИ V-220 е 1045кв.м., а границите на УПИ -129
са: улица, парцели ІV-219, ІІ-128, ІІІ-130 и V-220. Със заповед №391/02.11.2000г. на кмета на
община В., с приложена към нея скица №241/25.10.2000г., е извършено обединение
на УПИ І-129, УПИ ІV-219 и УПИ V-220 от кв.28, в нов УПИ І-129 с площ
5535кв.м., при граници: улица – от запад, улица-от север, парцели ІІ-128 и
ІІІ-130. С последваща заповед №1456/09.11.2006г. на кмета на община В. отново
са образувани УПИ І-129 от 3460кв.м., на УПИ ІV-219 от 1030кв.м. и УПИ V-220 -1045кв.м.,
в същия вид, в който са съществувА.преди обединението им. В съдебно заседание
вещото лице е заявило, че последната заповед от 2006г. била отменена с решение на ШОС от 2007г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: Заявен е положителен установителен иск за собственост
- ищците
А.А.К. и Е.И.К. молят да бъде установено по отношение на ответниците А.А.Б., М.Ю.Б. и А.Ю.Б., че са
собственици по давностно владение в режим на СИО на недвижим имот - дворно място, цялото от 3.376дка, заедно с построените в него паянтова жилищна
сграда, съставляващо УПИ І-129 от квартал 28 по плана на с.Н.Б.река, общ.В., обл.Ш..
За прецизност следва да се отбележи, че с определение №597/08.12.2017г.
първоинстанционният съд е прекратил частично производството по гр.д.№673/2016г.
- само по иска с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния недвижим имот
на основание покупко-продажба, като определението е обжалвано и потвърдено от горната инстанция.
Съдът напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че процесният имот следва да се идентифицира във вида, който е
имал по силата на заповед № 112/16.06.1997г. на кмета на община В./без да
включва съседните УПИ ІV-219 и УПИ V-220/ и на основание чл.272 от ГПК
препраща към същите. Това обстоятелство не се и оспорва от страните.
Досежно допустимостта на иска: Налице е правен интерес от завеждане на установителен иск за собственост на соченото
конкретно основание, което обуславя и неговата допустимост. Оспорено е правото
на собственост на ищците върху имота от ответниците, които са се снабдили с
констатвен акт по отношение на същия и твърдят притежание на собствеността.
По съществото на спора: Съгласно
разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от
страните носи тежестта да докаже факта,
от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като
в настоящия случай ищците твърдят съществуването на конкретни факти, тежестта на доказване е върху тях - те следва да докажат, че са
придобили право на собственост върху имота. Същите сочат като основание за
придобиването давностно владение – били упражнявА.фактическа
власт върху имота от 1998г. до м.12.2015г./коригирана искова молба-л.108/.
На първо място следва да се посочи, че
съгласно чл.115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД, за
периода от 1998г. до 19.05.2000г. давност
не е могла да тече в полза
на ищците, тъй като е било висящо производството по гр.д. № 284/1997г. на ВПРС,
имащо за предмет иск за собственост
касателно процесния УПИ І-129, предявен от праводателите на ищците
срещу праводателя/наследодателя/ на ответниците.
Съгласно
чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на десет години.
За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху
конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има
траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта
да се държи като своя.
Доколкото ищцовата страна твърди
придобиване на имота по давност и не се е снабдила с констативен нотариален акт
досежно това обстоятество, то същата следва да докаже фактите,
обуславящи соченото от нея придобивно
основание и то чрез провеждане на пълно и
главно доказване.
В настоящия
случай такова доказване не бе осъществено. Ищцовата страна не ангажира надлежни
и категорични доказателства, че е осъществявала
фактическата власт върху имота десет години в периода 1998г. до м.12.2015г..
Свидетелката В.М., най-общо заявява, че К.
владял имота, но не сочи чрез какви точно действия е осъществявана фактическата
му власт и в кой точно период. Освен това показанията на свидетелката не са непосредствени/последната живее в
друго населено място/, а и същата е заинтересована от изхода на спора доколкото
се е явявала страна по по
гр.д. № 284/1997 г. на ВПРС, с решение по
което е
установено спрямо праводателя на ответниците, че тя
не е собственик на процесния имот. Именно в хода на това производство тя, заедно с
останалите съсобственици, е прехвърлила чрез продажба процесния имот на ищците по настоящото дело.
Що се касае до показанията на свид.И.М., то с оглед даденото от него описание, същите
касаят по-скоро УПИ V-220, а не процесният УПИ І-129/”Както е
къщата на К., граничи, нивата е до нея нататък...По рано имаше къща в нивата,
но я събориха.”/. Дори да се приеме, че М.свидетелства
за процесния имот, то впечатленията му се отнасят до неясен
период от време, когато е участвал в ремонта на къщата на ищците, находяща се в техния,
а не в спорния имот. Освен това същият
излага, че за нивата между страните е имало непрекъснати спорове от много
години, което пречи да се направи извод, че ако ищците са владели имота, то
владението им е било спокойно. Що се касае до представения с исковата молба от
ищците протолол за извършено трасиране от 15.12.2015г. от „Геоплан
консулт”ЕООД-с.Т.Ш.обл., то същото не се явява надлежно доказателство за извършено
от ищците владение на имота в релевантния десетгодишен срок.
Напротив от показанията на свидетелите на
ответната страна И.И.и М.Я./без родство
със страните/ се установи, че ответниците през процесния период са осъществявА.фактическа
власт върху спорния имот/първо такава е осъществявал наследодателят им Ю.М.Б., а след смъртта му на 09.11.2010г. и
наследнициет му/, извършвайки действия обективиращи намерението им да го
своят-косели са тревата и я складирА.в намиращата
се в имота, полуразрушена стара къща, която използв А.за сеновал, като ползв А.сеното
за храна на животните си, събир А.плодове от овошките. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, същите описват имота с голяма точност,
включително намиращите се в него постройка и чешма. Праводателят на ответниците, а
след това и самите те са заплащ А.и
следващите се ДНИ и ТБО за имота,
съгласно представените от община В. справки/л.231-236/ за периода
2010-2018г./за предходния период информация не се съхранявала/, докато в
периода 2010-2015г. ищците не са сторили това. Последните, съгласно
представената с въззивната жалба приходна квитанция са започн А.изплащането на
следващите се данъци за имота едва в хода на настоящото производство. Неоснователно
се явява твърдението на ищцовата страна, че от представените справки не ставало
ясно, за кой имот се отнасят. Видно от придружителното писмо
изх.№11-03-125/26.07.2018г. на община В., справките се отнасят за процесния УПИ
І-129, освен това съгласно представените от общината в хода на въззивното производство
преписи от деклларации по чл.14 от ЗМДТ, подадени от Бузгови относно УПИ І-129 в кв.28 по плана на с.Н.Б.река/с
административен адрес: ул.”„№/, входящия номер на декларацията / **********/
съвпада с посочения в справките номер на документа, по който е извършено
плащане на ДНИ и ТБО.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
ищците не са доказали, че са придобили процесният имот по давност-соченото от
тях конкретно придобивно основание, поради което и заявената от тях претенция
следва да бъде отхвърлена. Предвид това и неосноватено се явява и искането им, на
основание чл.537 от ГПК, да бъде отменен
констативен нотариален акт №153, т. , рег.№, дело №*от ...2015 г. на
нотариус с рег.№. Отмяната на
констативен нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение,
а зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него
материално право
Възражението
на жалбоподателя, че решение от 21.12.1999г. по гр.д.№284/1997г. на ВПРС имало
сила на пресъдено нещо единствено по отношение но ответниците, не и „спрямо
останалите членове на обществения живот”, не само е ирелевантно за настоящия
спор/доколкото предмет на настоящото произовдство е коркретно основание за
придобиване правото на
собственост-давност, а не покупко-продажба/, но и невярно, тъй като силата на
пресъдено нещо се разпростира и по отношение на К., доколкото ищците по
гр.д.№284/1997г. са им прехвърлили собствеността върху процесния имот в хода на
соченото гражданско дело. Неоснователно се явява и твърдението на
жалбоподателите, че обстоятелството, че документът им за собственост/ нотариален акт за продажба на недвижим имот №100, том ,
рег.№, дело №1545 от ...1998 на
ВПРС/ не бил обезсилен, обосновавало
извод, че цели 17г. никой не се бил противопоставил на владението им и не оспорил собствеността им. Ако
прехвърлителите по сделка не притежават вещно право на собственост върху имота,
предмет на сделката, то вещноправния ефект на същата не настъпва и правото на
собственост не преминава в патримониума на купувача, без значение отменен ли е
самият нотариален акт или не. Неоснователно е и възражението, че соченият нотариален акт доказвал начална дата на предаване на владението
върху процесния имот. В нотариален акт
№100/1998г. липсва отразяване предаването на владението на имота от продавачите
на купувачите, а и гр.д.№284/1997г. на ВПРС е имало за предмет предявен от праводателите на ищците срещу
праводателя на ответниците – Б., иск с правно основание чл.108 от ЗС- за отстъпване собствеността и предавне
владението на недвижим имот: парцел І-129 в кв.28 по плана на с.Н.Р., което
налага извод, че към онзи момент, ищците по делото не са владеели имота.
Предвид
изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК А.А.К. и Е.И.К. следва да заплатят на А.А.Б., М.Ю.Б. и А.Ю.Б. 830лв.-разноски
пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.272,
Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№331 от 15.11.2018г. по гр.д.№673/2016г. на ВПРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от А.А.К. с ЕГН********** и Е.И.К. с ЕГН**********,***, положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК , предявен
срещу А.А.Б., М.Ю.Б. и А.Ю.Б.,***, Ш.оббл.,
ул.””№, а именно да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот –
дворно място, цялото от 3.376дка, заедно с построените в него паянтова жилищна
сграда, съставляващо УПИ І-129 от квартал 28 по плана на с.Н.Б.река, общ.В., обл.Ш.,
при граници:улица, УПИ ІІ-128, УПИ ІІІ-130, УПИ ІV-219 и УПИ V-220, по давност, отхвърлено е искането, на основание чл.537 от ГПК, да бъде
отменен констативен нотариален акт №153,
т. , рег.№, дело №*от ...2015 г. по описа на нотариус с рег.№на НК, с район на
действие ВПРС, с който ответниците са признати за собственици на гореописания
недвижим имот и са присъдени разноски.
ОСЪЖДА А.А.К. и Е.И.К. да заплатят на А.А.Б., М.Ю.Б. и А.Ю.Б., сумата
830лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.