Решение по дело №364/2020 на Районен съд - Асеновград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          № 260011

   гр. Асеновград, 14.09.2020 година

 

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

        АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети юни  през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

       с участието на секретаря  Ася Иванова, като разгледа АНД № 364 по описа на Асеновградския   районен съд– ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000061 от 13.04.2020 г., издадено от Началника на  РУ-Асеновград  -  Петър Костадинов Бабугеров, с което на В.Г.У.  с ЕГН:********** ***,  на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП  е  наложено  администратвно  наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12  месеца за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

       Жалбоподателят  В.У. редовно призован не се явява, но в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. В., без да отрича  факта на нарушението, иска от  съда да бъде изменено издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, като бъде преквалифицирано нарушението по чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП и съответно  намален размера на наложените наказания.

      Въззиваемата страна РУ-Асеновград, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище  взема становище по жалбата, като моли за потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно  и правилно.  

      Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание, намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА  в частта и относно размера на санкциите.

       С акт за установяване на административно нарушение от 08.01.2020г. е било констатирано, че на същата дата около 20.40  часа в гр.Асеновград на ул. “Захари Стоянов” до № 18 жалбоподателят У. е управлявал лек автомобил  „Фолксваген Венто” с рег. № РВ 0324 ВА  след  употреба  на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му  установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” измерена в издишания  въздух  е била 0,85 промила. На  У.  на място бил съставен АУАН, който той подписал без възражения, като отразил, че желае да даде кръв за анализ.  Бил му издаден Талон за изследване – Приложение № 1 към чл. 4 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.  Същият  се явил в медицинско заведение и му била взета кръв за химическо изследване. От извършената химическа експертиза  се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача У. е 0.69 промила. Административно-наказващият орган приел,  че времето за явяване на жалбоподателя в медицинско  заведение е просрочено, приложил чл. 15 ал.6 от Наредбата, според който: „При неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство“  и квалифицирал нарушението по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, която квалификация фиксирал в НП и наложил  съответните административни наказания – глоба  в размер от 1000 лв., както и административно наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Наказателното постановление  е издадено  от компетентния за това  орган, подписано е от него и е в изискуемата от закона форма.

      Съдът намира, че извършването на  нарушението е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията като свидетел на актосъставителя А.Б..  Факта на извършване на нарушението по принцип не се отрича и от жалбоподателя, оспорва се само  правната му квалификация съобразно действително установената концентрация на алкохол в кръвта.  

        При така установената фактическа обстановка, при проверката на законосъобразността на наказателното постановление, във връзка с наведените в жалбата възражения съдът намира следното. В издадения  Талон за изследване на жалбоподателя от 08.01.2020 г. е видно, че същият му е връчен в 21.10 часа. В него надлежно е отразено  изявлението на жалбоподателя, че не приема показанията на техническото средство и желае да бъде изследван за употреба на алкохол ,чрез медицинско и химическо изследване.  Вписаното указание на контролните органи е, че следва да се яви в лечебно заведение – ЦСМП- филиал- гр. Асеновград в рамките на 45 минути- т.е до 21.55 часа. Жалбоподателят твърди,че се е явил в медицинското заведение в рамките на срока, но поради препращане по кабинетите, оформяне на документите и повикване на место но полицейските служители, се е получило забавяне от около  10 минути  в резултат на което кръв му  е била взета в 21.56 мин., т.е. в първата минута след изтичането на срока за явяване. Това обстоятелство е видно както от Протокола за медицинско изследване, така и от фиша за спешна медицинска помощ. Факта, че действително полицейските служители са били повикани на место от медицинските лица в медицинското заведение и е било необходимо известно време за придвижването им се установява и от разпита на актосъставителя  Б., като през това време  очевидно жалбоподателя е бил вече там и е поискал да даде кръв, което именно е наложило и повикването на полицейските служите и изчакването им. Ясно е при тази факти , че твърдението  на жалбоподателя има житейска достоверност, тъй като действително не е възможно още с пристигането му,  веднага да се вземе кръвната проба, а в случая са установени  и факти , че това забавяне се е наложило по независещи от него причини въпреки ,че той се е явил в срок в лечебното заведение. Самото предписание касае явяването в болничното заведение в указания срок, което съдът намира, че се е случило и същият е изпълнил задължението си по чл. 6 ал.6 от Наредбата. Самият факт ,че кръвната проба е била взета в 21.56 часа,  т.е. в първата минута след изтичането на срока доказва, че жалбоподателят физически е бил на мястото на изследването преди изтичането на срока. В този случай възприемането на крайно формалистичен подход при квалификацията на нарушението и отнасянето му към хипотезата на чл.15 ал.6 от Наредбата от страна на административно-наказващия орган е неправилно и незаконосъобразно.  При тези факти  правилната  квалификация  на установеното нарушение е по чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП, където предвидените наказания са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 500 лева при  концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. И двете кумулативно посочени наказания  са определени от закона в абсолютно определен размер,поради което и не подлежат на индивидуализация и допълнително оразмеряване от съда. С оглед на изложеното НП следва да бъде изменено в тази му част, като се приложи по благоприятната квалификация на същото по вид нарушение и се наложат предвидените за него наказания в посочения в закона размер.

       Предвид гореизложеното и като намери наложените административни наказания за завишени по размер, на основание чл. 63 от ЗАНН ,съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 20-0239-000061 от 13.04.2020 г., издадено от Началника на  РУ-Асеновград  -  Петър Костадинов Бабугеров, с което на В.Г.У.  с ЕГН: ********** ***  на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП  е  наложено  административно  наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12  месеца за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП,

        КАТО на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП, НАМАЛЯВА  размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ на 6 месеца и размера на наказанието Глоба на 500 лева.         

 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Административен съд –Пловдив.

                                               

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: