Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260243/04.09.2020г.; гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и
състав,
на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в
състав:
Районен съдия: **** при секретаря **, като разгледа
докладваното от съдията **гражданско дело №
20892 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба от Н.М.И., ЕГН **********,
действаща лично и като майка и законен
представител на А.П.И., ЕГН
**********,***, ЕИК **, представлявана от кмета **, с искане
да бъде постановено решение, по силата на което **да бъде осъдена да заплати в
полза на Н.М.И. сумата от 2000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, страх и притеснения относно оперативната намеса и
възстановяването на детето А.И., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплати в полза на А.П.И. сумата от 5000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, поради счупване на ръка, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се в исковата молба
следното: На 09.07.2019г. ищците се прибирали към дома си след вечеря със
семейни приятели. На слизане от ресторант – „**“ – **към спирка „център **”, по
левите стъпала, в момента, в който детето А. достигнало до последното стъпало,
изведнъж се строполило на земята. Последвал пронизителен писък, плач и паника.
Детето успяло да каже, че ръката й много я боли. А. била отведена на лекар в
МБАЛ „**” – Варна. След преглед детето било насочено към Спешния център на МБАЛ
„**”. Лекарите обяснили, че се налагало оперативно лечение. Н.И. изпитвала
страх, угризения, стрес, нямало как да ходи на работа. На 11.07.2019г. била
извършена операцията, след което ръката на детето била гипсирана за срок от 25
дни. Излага се, че преди по – малко от година от момента на инцидента на същото
място бил извършен ремонт на пътното платно и тротоара. Сочи се, че при слизане
от последното стъпало на тротоара се усеща пропадане и се губи равновесие.
Ищцата измерила височината на стъпалото, което било 38 см. Твърди се, че на
стълбите нямало парапет, нито обозначение за височината на стъпалото. Гипсът от
ръката на детето бил свален на 01.08.2019г. Назначено било лечение с ултразвук
и аналитична лечебна физкултура, лечение с инфрачервени и видими лъчи, като бил
направен и тест за обем на движение. Възстановяването продължило повече от два
месеца. Болките, които детето претърпяло, били силни, довели до неговото
затваряне и отказ от игра с други деца. За претърпените страдания като причина
се сочи нарушението на чл. 15 на Наредба
номер 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението,
включително за хората с увреждания. Ограничението за височина на стъпала било
15 см. Било предвидено и поставянето на парапет. На процесните
стълби парапет нямало.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба, в
който се излага следното: Предявените искове са неоснователни. За възникване на
отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки – вреди, които
да са причинени от поведение на лицето, на което му е възложена работа, да се
намират в причинно – следствена връзка с възложената работа и вина. Сочи се, че
**не е собственик на процесните стълби, включително
последното тяхно стъпало. Не е изграждала същите. Стъпалата започват от първи
етаж на ресторант „**“ – **и стигат до тротоарната част. Т.е. същите са част от
ПИ с идентификатор 10135.2575.935.
Оспорва се **да е извършвала ремонтни дейности на процесните
стълби. Прави се възражение за съпричиняване.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното
по делото удостоверение за раждане на детето А.П.И. нейни родители са Н.М.И. и **.
Установява се от лист
за преглед на пациент, че анамнезата на А.П. е: „ръка, за оперативно лечение“.
Издадена е епикриза от МБАЛ „** – Варна“ АД, видно от която
окончателната диагноза, поставена на детето А.П.И., е „счупване на горен край
на лъчевата кост, закрито в дясно“. Анамнезата е била снета по данни на
родителите, които заявили, че на 09.07.2019г. при падане по стълби детето
получило травма в областта на десен лакът. Посочена е препоръка – „гипсова имобилизация“ за 25 дни.
Установява се от
заключението по допуснатата СМПЕ, следното: Към момента на изготвяне на
заключението Н.М.И. все още показва признаци на психическа нестабилност,
породена от настъпилия инцидент. В ситуации, в които И. прави асоциации с
инцидента, тя става неспокойна, с повишена страхова
готовност, с фиксация върху здравето. Сънят й все още
не е напълно възстановен. Съпровождат я мисли, които потискат настроението.
Станала е по – чувствителна и леко по – нестабилна. Към момента на
психологическото изследване детето А. се намира в т.н. предучилищна възраст.
Детето е „заровило“ и изтласкало дълбоко в подсъзнанието и несъзнаваното си
поле случилото се непосредствено след инцидента, но има вероятност в бъдеще,
когато стане по – голямо, т.е. в следващите възрастови периоди, определени
ситуации или асоциации да отключат потиснатата травма и да се проявят под
формата на различни психични симптоми, предимно натрапчиви страхове. В резултат
на инцидента А. е получила счупване на главичката на дясната лъчева кост,
обусловило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от
30 дни. Механизмът на получаване на травмата отговаря на описания инцидент в
исковата молба. Поради имобилизацията и последващото лечение не може да се използва десен горен
крайник за около 35-40 дни.
Изготвено е заключение
и по допуснатата СТЕ, като от същото се установява следното: Процесните стъпала, водещи до ресторант „**“ – **, попадат
в имот с идентификатор 10135.2575.801 и административен адрес в **, а не в имот
с идентификатор 10135.2575.935. Тези стъпала се разделят на две части.
Стълбите, изградени в близост до ресторанта са 9 броя, с размери от 32 см.
ширина и 15 см. височина. Изградени са
като обща конструкция, компетентно са направени и са конструктивно издържани.
Имат монтиран парапет. Първото и последното стъпало не са оцветени. Останалите
стъпала са разположени по вертикалната планировка на имот с номер 801. Има две
пътеки от такива стъпала, гледано от тротоара срещу ресторанта. Лявата пътека
стига до спирка „център **“, другата пътека е разположена вдясно от първата. Тя
се състои от шест броя стъпала. По тази пътека е вървяло детето А.. Тези
стъпала не са изградени в обща конструкция. Представляват отделни стълбищни елементи. Съгласно Наредба 4 от 01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания не са
спазени изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 4.
Стъпалата, по които е вървяло детето, са в имот с номер 801. Този имот е частна
общинска собственост. За стъпалата няма проектна документация. Не е предвидено
изграждането на парапет, както и не е предвидено оцветяване на първото и
последното стъпало с цвят, контрастен на съседната настилка. Стъпалата са
неправилно изпълнени. Цялата стълбищна част, по която
детето е вървяло, попада в улична регулация.
В открито съдебно
заседание е разпитан св. **Г., от чиито показания се установява следното: Свидетелката
е семейна приятелка със семейството на ищците. Били заедно на вечеря в
ресторант „**“ – **. След вечеря слизали по процесните
стъпала, когато А. паднала от последното стъпало. Н. изпратила снимка на
свидетелката на А. с гипсирана ръка. На сутринта в телефонен разговора св.
разбрала, че ще е необходимо да бъде извършена операция. Майката на А. била в
шок, изпитвала ужас от случилото се и не била на себе си от притеснение.
Разпитан е и св. **, съпруг и баща на настоящите ищци. Излага, че процесният инцидент се случил на 09.07.2019г. След вечеря
със семейни приятели в ресторант „**“ – **си тръгнали, като вървели по стълбите
извън ресторанта. Изведнъж, както детето вървяло, паднало, при което си ударило
дясната ръка. Падането станало от последното стъпало на левия ръкав на
стълбите. След приемане в спешното отделение на Окръжна болница се установило,
че детето си било счупило ръката, поради което било необходимо лечение чрез
операция. За да се грижи за детето си майката взела болничен. А. не можела да
се обслужва сама.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените искове намират своето
правно основание в чл. 49 ЗЗД, който урежда, че този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнение на тази работа. Следователно, за да бъде налице отговорността на
възложителя са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на
пострадалия. 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. 3. Вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4.
Причинителят да има вина за вредите. Отговорността на възложителя е обективна и
има гаранционно-обезпечителна функция.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на 09.07.2019г. след вечеря в ресторант
„**“ – **ищците слизали по стълбите до заведението, когато детето **изведнъж
паднало от последното стъпало на левия ръкав на стълбите. От заключението по
допуснатата СПМЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и
отговарящо изцяло на поставените въпроси, се установи, че в резултат на инцидента детето А. е получило счупване на главичката на
дясната лъчева кост, обусловило трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за повече от 30 дни. Поради имобилизацията и последващото лечение не може да се използва десен горен
крайник за около 35-40 дни. Изводът на вещото лице се потвърждава и от
останалите събрани доказателства, а именно от св. показания на **Г. и **, както
и от представената по делото епикриза и болничен
лист. В резултат на злополуката Н., която е майка на пострадалото дете А., все
още показва признаци на психическа нестабилност, породена от настъпилия
инцидент. В ситуации, в които И. прави асоциации с инцидента, тя става
неспокойна, с повишена страхова готовност, с фиксация върху здравето. Сънят й все още не е напълно
възстановен. Съпровождат я мисли, които потискат настроението. Станала е по –
чувствителна и леко по – нестабилна. В тази насока са и св. показания на св. **,
която заяви, че майката на детето била в шок, изпитвала ужас и притеснение.
Към момента на
психологическото изследване детето А. е „заровило“ и изтласкало дълбоко в
подсъзнанието и несъзнаваното си поле случилото се непосредствено след
инцидента, но има вероятност в бъдеще, когато стане по – голямо, т.е. в
следващите възрастови периоди, определени ситуации или асоциации да отключат
потиснатата травма и да се проявят под формата на различни психични симптоми,
предимно натрапчиви страхове. Т.е. изводът, че ищците претърпели неимуществени
вреди, е безспорно.
Следва да се обсъди приложимата в конкретния
казус Наредба 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания. В чл. 1 от Наредбата е посочено, че с нея се определят
изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите
(елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за
осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат
и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с
увреждания. Изискванията на наредбата се прилагат и при извършване на
реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване
и надстрояване на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията. В чл. 14 е посочено, че едно от решенията за
преодоляване на височини е чрез стълби. А чл. 15 от Наредбата съдържа
задължителното предписание, относно стълбите. Посочено е, че външните стълби
отговарят на изискванията за достъпност, при условие че височината,
преодолявана от едно стълбищно рамо, е не по-голяма
от 120 сm; стълбищните
площадки са с дължина най-малко 150 сm по посока на
движението; външните стъпала са с еднакви размери: с широчина най-малко 32 сm и височина най-много 15 сm,
със скосени навътре чела; първото и последното стъпало са с цвят, контрастен на
цвета на съседната настилка (с изключение на червения цвят); преди първото и
след последното стъпало е изпълнена ивица от тактилна
настилка с широчина 90 сm по посока на движението,
оцветена контрастно (с изключение на червения цвят). Посочено е, че следва от
двете страни на стълбищното рамо да се изграждат
парапети.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че следва да кредитира изцяло заключението по допуснатата СТЕ. Същото допълва и кореспондира с останалия доказателствен
материал и отговаря на поставените въпроси. Установи се, че процесните
стъпала, водещи до ресторант „**“ – **, попадат в имот с идентификатор 10135.2575.801 и административен адрес
в **, а не в имот с идентификатор 10135.2575.935, както твърдеше ответната
страна. Тези стъпала се разделят на две части. Стълбите, изградени в близост до
ресторанта са 9 броя, с размери от 32 см. ширина и 15 см. височина. Изградени са като обща
конструкция, компетентно са направени и са конструктивно издържани. Имат
монтиран парапет. Първото и последното стъпало не са оцветени. Останалите стъпала са разположени по
вертикалната планировка на имот с номер 801. Има две пътеки от такива
стъпала, гледано от тротоара. Лявата пътека стига до спирка „център **“,
другата пътека е разположена вдясно от първата. Тя се състои от шест броя
стъпала. По тази пътека е вървяло
детето. Тези стъпала не са изградени в обща конструкция. Представляват отделни стълбищни елементи. Съгласно Наредба 4 от 01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания не са
спазени изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 4.
Стъпалата, по които е вървяло детето са в имот с номер 801. Този имот е частна
общинска собственост. За стъпалата няма проектна документация. Не е предвидено
изграждането на парапет, както и не е предвидено оцветяване на първото и
последното стъпало с цвят, контрастен на съседната настилка. Стъпалата са
неправилно изпълнени. Цялата стълбищна част, по която
детето е вървяло, попада в улична регулация.
Налице е неправомерно
действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му
или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки,
съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което
следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното
от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в
закона предпоставки за извършване на действието. (Решение № 136 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 501 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се
ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е
причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. В случая органът към **, който е бил натоварен с поддръжка
на инфраструктурата, собственост на **, не е изпълнил уреденото в Наредба 4 от 01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Доколкото стълбите по делото са част от имот, собственост на Общината,
то последната е била длъжна да положи чрез своя орган грижа, отговаряща на
законовите изисквания за качествено и безопасно стълбищно
строителство. Установи се по делото, че това задължение не е изпълнено.
Според българския съд неимуществените вреди са неизмерими с пари и
затова следващото се за тях обезщетение се определя от принципа на
справедливостта, очертан в чл. 52
от ЗЗД. Моралните
вреди са индивидуално определими и е в дисхармония
със справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди. При определяне на дължимото обезщетение
следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект
на съществуващите обществено-икономически условия на живот. Обезщетението за
неимуществени вреди обхваща всички болки и страдания, които са настъпили и ще
настъпят в бъдеще. Да определи съдът справедливо обезщетение означава да
определи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения.
От установената фактическа обстановка
съдът намира, че твърденията за претърпени неимуществените вреди от детето А. и
нейната майка Н. бяха доказани. Размерът на справедливото обезщетение според
настоящия съдебен състав отговаря на претенциите на ищците изцяло, поради което
исковете се явяват основателни.
Направеното възражение за съпричиняване е неоснователно. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. (Решение № 199 от 16.01.2020 г. по т. д. № 224 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). В
конкретния казус не се установи противоправно
поведение от страна на пострадалите лица. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че детето А. не е бягало по стълбите, а е вървяло
спокойно, като единствено неправилната форма на последното стъпало от
стълбището е причината за настъпване на злополуката. Липсвало е поставен знак
за повишено внимание или забранено преминаване, поради което детето не е било
длъжно да има поведение, излизащо извън рамките на нормалното движение на
пешеходец по стълбищни елементи.
Предвид изхода на спора в полза на ищците
следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството в размер на
900,00 лв., представляващи сбор от държавна такса и депозити за вещи лица. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза
на адв. В.Д. следва да бъда присъдено възнаграждение
в размер на 680,00 лв., съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА **, ЕИК **, представлявана от кмета **,
да заплати на Н.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2000,00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, страх и
притеснения относно оперативната намеса и възстановяването на детето й А.П.И.,
ЕГН **********, с оглед на получени травматични увреждания, а именно – счупване
на ръка, в резултат на падане от стъпало, находящо се
в имот с ид. номер 10135.2575.801 и административен
адрес в **, собственост на **, като инцидентът се случил на 09.07.2019г., след
излизане от ресторант „**“ – **, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА **, ЕИК **, представлявана от кмета **,
да заплати на на А.П.И., ЕГН **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител Н.М.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева),
представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, поради счупване на ръка, в резултат на падане от стъпало, находящо се в имот с ид. номер 10135.2575.801 и административен адрес в **, собственост на **,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА **, ЕИК **, представлявана от кмета **,
да заплати на Н.М.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 900,00 лв., представляваща сбор от
сторени разноски в производството, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА **, ЕИК **, представлявана от кмета **,
да заплати на адв. В.Д.А. сумата от 680,00 лв., представляваща
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: