О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1736
19.09.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова частно
гражданско дело № 1251 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов”, № 29, ет.
3, представлявано от управителя Ивелина Цанкова Кавурска, чрез юрисконсулт Десислава
Венциславова Александрова – с пълномощно по делото (л. 6), със съдебен адрес:***,
срещу разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 02.08.2019 г. по ч. гр. д. № 566 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Поморие, в частта, с която е отхвърлено искането на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 355, 16 лева, представляваща
такси и комисионни за допълнителни услуги по договор за потребителски паричен
кредит № 2861986/28.04.2017 г., и е отхвърлено искането за присъждане на
разноски в частта над уважения размер от 44, 37 лева до претендирания размер от
225 лева.
В частната жалба се навеждат оплаквания, че в
отхвърлителната му част обжалваното разпореждане е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи,
че първоинстанционният съд е ограничил постигането на основните цели на
заповедното производство и е нарушил принципите на диспозитивното и служебното
начало в гражданския процес. Твърди се, че съдът е изложил съждения за
неравноправност на клаузи от процесния договор за потребителски кредит в
рамките на едностранно производство без да даде възможност на заявителя да
обоснове и докаже индивидуално договаряне. Изложени са съображения, че съгласно
европейското законодателство и съдебна практика в заповедното производство
съдът следва да приложи правилата на директивата и при липса на възражение, но
при наличие на необходимите фактически и правни данни. Счита, че нищожността на
договорни клаузи поради неравноправния им характер не попада в общите хипотези
на противоречие със закона или с добрите нрави, а противоречието със закона по
смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК визира хипотези, при които незаконността
следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане. Намира, че
заповедният съд не разполага с възможност да извърши преценка дали са били налице
материалните предпоставки за неравноправност, тъй като черпи информация и прави
заключение единствено и само на база съдържанието на т. 12 от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Излагат се съображения, че
същността на допълнителната услуга „кредит у дома“ е в съответствие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, заявена е по желание на кредитополучателя и
му е била предоставена. Подчертава се, че преценката на съда в производството
по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се ограничава единствено до
изложените от заявителя факти. Поддържа се, че заповедният съд е превишил
правомощията си, като е обсъдил по същество обстоятелства, които стоят извън
предмета на заповедното производство и които не могат да бъде повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за
сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Изхожда от надлежно
упълномощен представител на легитимирано лице – заявител в производството по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане, с което се
отхвърля отчасти заявлението. По делото не са приложени доказателства, които да
удостоверят датата, на която обжалваният съдебен акт е бил съобщен на
жалбоподателя, но доколкото разпореждането е от 02.08.2019 г., а частната жалба
е постъпила по пощата в плик с пощенско клеймо от 14.08.2019 г., съдът приема,
че жалбата е подадена в законовия едноседмичен срок от съобщаване на
разпореждането.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Пред Районен съд – Поморие е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Панайот Волов”, № 29, ет. 3, представлявано от управителя Ивелина Цанкова
Кавурска, чрез юрисконсулт Десислава Венциславова Александрова – с пълномощно
по делото (л. 7 – л. 8), със съдебен адрес:***, срещу Ф.А.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за присъждане на
следните суми: 377, 60 лева – главница по договор за потребителски кредит №
2861986/28.04.2017 г.; 69, 34 лева –
договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 24.06.2018 г.; 355, 16 лева – такси и комисионни за
допълнителни услуги; 60, 48 лева –
мораторна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 23.07.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и съдебни разноски в размер на 225
лева.
В т. 12 от заявлението са посочени обстоятелствата, от
които произтичат претендираните вземания. Твърди се, че на 28.04.2017 г. между Ф.А.Й.
(клиент) и „Провидент Файненшъл България“ ООД (кредитор) е сключен договор за
потребителски кредит № 2861986, по силата на който е отпуснат потребителски
кредит в размер на 400 лева за срок от 60 седмици. Било изрично уговорено, че
кредиторът има право да прехвърли вземането си по договора на трето лице.
Посочено е в заявлението, че на 01.07.2017 г. е сключен договор за цесия между
„Провидент Файненшъл България“ ООД – с ново име „Файненшъл България“ ЕООД
(цедент), и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цесионер), по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, за което длъжникът е уведомен от първоначалния кредитор по реда
на чл. 99 ЗЗД. Твърди се още, че на 01.01.2019 г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017
г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цедент) и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД (цесионер), по силата на който вземането е прехвърлено на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, а длъжникът е уведомен на 04.01.2019
г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД посредством писмо с обратна разписка. С
подписване на договора заемната сума била преведена по банкова сметка ***, като
съгласно договора усвоената сума се олихвява с договорна лихва с фиксиран
месечен размер, дължима от датата на първата погасителна вноска. С подписване
на договора кредитополучателят се съгласил да му бъдат начислени такси и
комисионни за допълнителни услуги – такса „оценка на кредитно досие“ и такса
„кредит у дома“, които били платими при сключване на договора, но страните
постигнали съгласие те да бъдат включени в седмичните погасителни вноски. С
подписа си кредитополучателят удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „кредит у дома“ е допълнителна
и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора
за кредит такса, 30 % от която – разходи, свързани с организирането на
допълнителната услуга и предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а другите 70 % – разходи за събиране на седмичните вноски в
дома на кредитополучателя. Подписвайки договора, кредитополучателят се задължил
да върне отпуснатата сума ведно с начислената договорна лихва и такси в
указаните в договора срокове чрез заплащане на 60 седмични погасителни вноски –
всяка в размер на 14, 37 лева, първата от които била платима на 07.05.2017 г.,
а последната била с падеж 24.06.2018 г. Длъжникът дължал и мораторна лихва в
размер на законната лихва върху непогасената главница, която се начислявала за
всеки ден забава, считано от 25.05.2018 г. до 23.07.2019 г. Твърди се още в
заявлението, че длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 60, 00 лева,
като след приспадането им оставало да дължи сума в общ размер от 862, 58 лева,
от които: 377, 60 лева – главница; 69, 34 лева – договорна лихва за периода от
07.05.2017 г. до 24.06.2018 г.; 355, 16 лева – такси и комисионни за
допълнителни услуги; 60, 48 лева – мораторна лихва за периода от 25.06.2018 г.
до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Заявителят претендира и разноски в размер 225
лева, от които 25 лева за държавна такса и 200 лева – възнаграждение за
процесуално представителство.
С разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 280 от 02.08.2019 г. по ч. гр. д. № 566 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Поморие, заявлението е отхвърлено в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 355, 16 лева,
представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги по договора за
потребителски кредит, както и в частта за присъждане на разноски над уважения
размер от 44, 37 лева до претендирания размер от 225 лева. За да постанови
частичен отказ, заповедният съд е приел, че таксата „оценка на кредитно досие“
прехвърля върху получателя на заема задължението на кредитора по чл. 16 ЗПК да
оцени кредитоспособността на получателя, поради което противоречи на посочената
норма. Намерил е още, че таксата „кредит у дома“ по същество е за услуги,
свързани с усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може да
събира суми съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочено е, че освен това общият
размер на тези такси – 355, 16 лева, е почти равен на размера на главницата по
кредита – 400 лева, което очевидно е в противоречие с добрите нрави и не
отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране – чл. 26, ал.1 ЗЗД. Предвид
изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е приел, че искането на заявителя в частта му
относно сумата от 355, 16 лева, представляваща такси и комисионни за
допълнителни услуги, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. С
оглед на това искането на заявителя за присъждане на разноски е отхвърлено за
сумата над 44, 37 лева до пълния претендиран размер от 225 лева – съразмерно на
отхвърлителната част.
Съгласно чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК съдът разглежда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и
издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Както е посочено в Определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о. на ВКС, следва да бъде
споделено като основано на процесуалния и материалния закон разбирането, че в
хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. При
тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в
договора, които обуславят тяхното действие. Целта е още на фаза заповедно
производство да се постигне ефективна защита на законните права на потребителя,
като се съблюдават императивните норми, осигуряващи минималната закрила на
правата и интересите на потребителя. В противен случай би се възпрепятствало ефективното
постигане на целите на Директива 93/13/ЕИО. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че заповедният съд следи служебно за нищожни договорни
клаузи въз основа на твърденията, изложени от заявителя в подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в
който смисъл е постановена богата съдебна практика (например Определение от
27.06.2018 г. по ч. гр. д. № 7376/2018 г. на Софийски градски съд, Определение
от 14.12.2017 г. по ч. гр. д. № 14540/2017 г. на Софийски градски съд). В тази
насока неоснователни се явяват наведените с частната жалба оплаквания, че съдът
е ограничил постигането на основните цели на заповедното производство и е
нарушил принципите на диспозитивното и служебното начало в гражданския процес.
Следва да се отбележи, че останалата част от наведените от жалбоподателя
възражения касаят възможността на заповедния съд да прецени неравноправния
характер на клаузи от договора за потребителски кредит, а по делото подобна
преценка въобще не е извършвана, поради което доводите в тази насока са напълно
неотносими. Правилно и законосъобразно в хода на заповедното производство и въз
основа на обстоятелствата, изложени в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, Районен съд – Поморие е извършил преценка дали клаузите на
процесния договор за кредит противоречат на закона и на добрите нрави.
По изложените съображения следва да се приеме, че ако от изложените
в заявлението по чл. 410 ГПК твърдения може да стане ясно, че дадена клауза от
договора за потребителски кредит е нищожна поради противоречие със закона и/или
добрите нрави, заповедният съд е длъжен да откаже издаване на заповед за
изпълнение за вземане, произтичащо от тази клауза. В тази насока настоящият
съдебен състав възприема изцяло доводите на заповедния съд, въз основа на които
е постановен отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от 355, 16 лева, представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит. Правилно и законосъобразно заповедният съд е
преценил, че таксата „оценка на кредитно досие“ прехвърля върху получателя на
заема задължението на кредитора по чл. 16 ЗПК да оцени кредитоспособността на
получателя, поради което противоречи на посочената императивна правна норма.
Подкрепа заслужават и съображенията, че таксата „кредит у дома“ по същество е
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които кредиторът
не може да събира суми съгласно императивното правило на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Въззивният състав споделя и изложените от заповедния съд доводи, че общият размер
на допълнителните такси – 355, 16 лева, е почти равен на размера на главницата
по кредита – 400 лева, което противоречи на добрите нрави. Ето защо правилно и
законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 355, 16 лева, представляваща такси и
комисионни за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит.
При този извод частично основателно се явява и искането
на заявителя за присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ заповедният съд
е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, като тази
преценка се споделя и от настоящия съдебен състав. Ето защо правилно и
законосъобразно съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски за сумата
над 44, 37 лева до пълния претендиран размер от 225 лева – съразмерно на
отхвърлителната част.
С оглед на изложеното разпореждането на Районен съд –
Поморие следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Тази част от разпореждането, с която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, не предмет на обжалване в
настоящото производство, но по отношение на нея следва да се отбележи, че е
налице явно несъответствие между описаните в т. 12 от заявлението
обстоятелства, от които произтича вземането, и изложеното в разпореждането. В
т. 12 от заявлението с посочени следните обстоятелства, от които произтича
вземането: 1) на 28.04.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит №
2861986 между Ф.А.Й. (клиент) и „Провидент
Файненшъл България“ ООД (кредитор); 2) на 01.07.2017 г. е сключен договор
за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД – с ново име „Файненшъл България“ ЕООД (цедент), и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цесионер); 3)
на 01.01.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
(цедент) и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД (цесионер). В разпореждането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е приел, че вземането произтича от
следните обстоятелства: сключен между длъжника Ф.А.Й. и Изи Асет Мениджмънт” АД
(с предишно наименование и правноорганизационна форма „Провидент Файненшъл
България” ООД) договор за потребителски паричен кредит № 2861986/28.04.2017 г.,
по който договор длъжникът е в неизпълнение, а с Приложение № 1/01.01.2019 г.
към рамков договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 30.01.2017 г. кредиторът
е прехвърлил вземанията си по договора на заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т. 7
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
разпоредбата на чл. 247 ГПК намира приложение и в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 280
от 02.08.2019 г. по ч. гр. д. № 566 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Поморие, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО искането на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Панайот Волов”, № 29, ет. 3, представлявано от
управителя Ивелина Цанкова Кавурска, чрез юрисконсулт Десислава Венциславова
Александрова, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
355, 16 лева, представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги по договор
за потребителски паричен кредит № 2861986/28.04.2017 г., както и искането за
присъждане на разноски в частта над уважения размер от 44, 37 лева до
претендирания размер от 225 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.