Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 до чл.273 ГПК. В.гр.д. № 26/2012г. по описа на ВТОС е образувано по въззивна жалба, подадена от В. Т. Х. чрез пълномнощника си адв. С.Л.- ВТАК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – решение от 31.10.2011г. по гр.д.№ 1269/2011г. на РС – гр.В. Т., с който е прието за установено по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 ГПК, че по отношение на В. Н. К. съществува парично вземане за сумата от 20 000 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2011г. до окончателното й изплащане, дължимо от В. Т. Х. от гр. В.Т., като същото се основава на запис на заповед, издаден от втория в полза на първия на 29.04.2009г., без протест, с падеж- 07.02.2011 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9, чл.418 ГПК по ч.гр. д.№ 512/2011 г. на ВТРС, за дължима е призната и сумата от 824 лева- разноски по заповедното производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК В. Т. Х. е осъден да заплати на В. Н. К. суматаот 806,02 лева- представляваща направени по исковото производство пред районен съд разноски. Решението се обжалва изцяло. ЖаÙбоподателят излага съображения и доводи, че предствения запис на заповед е нередовен от външна страна и са налице пороци във формата му, което водо до неговата недействителност. Твърди още, че записа на заповед е издаден като обезпечение по каузална сделка, като между двете страни била постигната договорка за предсатавяне в заем на сумата от 20 000 лева, за обезпечаването на която е посдписан и запис на заповед. Посочва, че ищеца не е изпълнил договорката да предостави в заем уговорената сума. Твърди, че поради тази прични не дължи сумата, описана в записа на заповед. С жалбата са направени доказателствени иксания за допускане до разпит на двама свидетели. В закрито заседание на 10.01.2012г. съдът се е оставил без уважение доказателственото иксане като недопустимо. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна- В. К. чрез адв. К.. Посочва се, че не се съществува каузална сделка между двете страни. Твърди, че видно от материалите по делото жалбоподателят, ответник е направил извънсъдебно признание на фактите, като е признал задължението в изявлението си до ЧСИ К..Моли да се потвърди решението на първостепенния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивна инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Въззиваемият оспорва жалбата,поддържа съображенията си, изложени в писмения отговор по делото. Претендира разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Във ВТРС е образувано гр.д.№ 1269/2011г. по искова молба на В. К., чрез пълномощника му адв.М. К., с която е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, с искане да бъде прието за установено, че ответникът му дължи сумата от 20 000 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2011г. до окончателното й изплащане по заповедно производство по ч.гр.д. № 512/2011 на ВТРС. От приложеното ч.гр.д. № 512/2011 на ВТРС се установява, че по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на В. К. против длъжника В. Т. Х. за сумата 20 000 лв. по запис на заповед от 29.04.2009г., ВТРС е издал заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника на 14.02.2011г. за заплащане на сумата 20 000лв., законна лихва от 09.02.2011г. и разноски в размер 824 лв. Към заявлението е представен оригинал на запис на заповед, издаден на 29.04.2009г. в гр. В. Т. за сумата 20 000 лв. с поемател В. К., издател В. Х.. Пред районният съд ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ е твърдял, че между страните е съществувала договрка за предоставяне в заем на сумата от 20 000 лева, което обаче не било сторено от ищеца, въпреки това е подписана запис на заповед. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на заявителя по чл.417 ГПК срещу длъжника, срещу които е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Искът е установителен. За да е действителен записа на заповед, респ. да е породено менителнично задължение, документът, материализиращ едностранното волеизявление, следва да съдържа предписаните от закона реквизити- чл.535 ТЗ. Процесният запис е редовен от външна страна. Той има предписаните от закона форма и съдържание. Сумата е определена като абсолютно число, а плащането й не е поставено в зависимост от никакво условие. Отбелязване за плащане върху документа по чл.492, ал.1 във вр. чл.536 ТЗ няма. По изложените съображения и доколкото в представения запис на заповед се съдържат всички законоустановени реквизити, настоящата инстанция счита, че същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение. Записът на заповед е абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент основанието за издаването му. За неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на задължението, т. е. не е условие за действително±тта му наличието на друга основна сделка с каузален характер. Но абстрактният характер на записа на заповед не означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването му Защитната теза на ответника е, че ценната книга е била издадена с цел гарантиране и осигуряване на облекчен ред за събиране на задълженията по договорка за предоставяне в заем на 20 000 лева. Следва да се посочи, че в настоящото производство, в което се приема, че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535 ТЗ, кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга / каквато е записа на заповед/. При поетото задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника – издател,доколкото последният възразява, че е поел задължение без основание. В настоящия случай, никъде в представения като доказателство документ, озаглавен „запис на заповед” не е отразено обстоятелството, че ищецът е следвало да предостави реално на ответника сумата от 20 000 лв. със задължение за връщане. В документа се съдържа единствено обещание /безусловно задължаване/ на ответника да заплати на заповедта на ищеца сумата от 20 000 лв. Не може да се презумира, че основанието за безусловното задължаване на ответника към ищеца е договореност за заем, сключен между страните. Необходимо е този, който твърди, че основанието е договор за заем, да установи това с допустими от закона доказателства. Освен като заем плащането може да бъде също като резултат на уреждане сметките, дарение, погасяване на дълг, даване вместо изпълнение и пр. По делото липсват доказателства в тази насока, липсва представен писмен документ. Недопустими се явяват свидетелските показания,налице е забраната по чл. 164 ал. 1 т. 5 ГПК/ и доказването следва да се извърши само с писмен документ. В този смисъл доколкото в чл.535 ТЗ не е предвидено в съдържанието на записа на заповед да се посочва основанието за издаването му и не би следвало от самият дух на закона, както и с оглед вида на самата едностранна абстрактна сделка не е необходимо да се посочва основанието за издаването на записа на заповед, както и поради каква причина издателя поема задължението да заплати определена сума пари на поемателя на записа на заповед, остават недоказани твърденията на жалбоподателя за наличие на неизпълнено каузално правоотношение. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан иска или възражението. В случая, при твърдение от страна на ответника за наличие на каузална сделка, която е обезпечена с издадения запис на заповед, в негова тежест е било да установи наличието на такова каузално правоотношение. Твърдението за сключен между страните договор за заем не е доказано. Доколкото не е установено и доказано, че записа на заповед е сключен за обезпечение на съществуването на валидно възникнало правоотношение, задължение по което да обезпечава процесния запис на заповед, съдът намира, че сумата по него се дължи, а предявеният иск се явява основателен. В разглеждания случай, представеният запис на заповед удостоверява валидно поето от жалбоподателя задължение за заплащане на сумата от 20 000лв. Подписът на жалбоподателя е положен непосредствено под изявлението, което придава на частния диспозитивен документ материална доказателствена сила. В този смисъл същият представлява признание за дължимост на вземането. Предвид на изложеното, съдът приема, че за въззиваемият е възникнало валидно менителнично задължение, основано на коментираната запис на заповед. Жалбоподателят не е установил нито възражението си за унищожаемост на менителничния ефект, нито гаранционния характер на записа на заповед и съдът приема, че вземането, произтичащо от записа на заповед, съществува и това обосновава извод за основателност на предявения установителен иск.Правилно районният съд е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума от 20 000 лв.В този смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди и жалбата да се остави без уважение. С оглед изхода на спора се явява основателна претенцията на въззиваемия В. Н. К. за заплащане на разноски за въззивна инстанция в размер от 400 лв., представляващи адвокатски хонорар, които въззивника на осн. чл. 78 ГПК следва да бъде осъден да му заплати. По изложените съображения и на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.10.2011 г. по гр.д. № 1269 по описа на ВТРС за 2011 г. ОСЪЖДА В. Т. Х. с ЕГН *, с постоянен адрес:В.Т., ул.”С. М.” №25, .3 да заплати на В. Н. К. с ЕГН *, гр. В.Т., ул.”К.” № 13 сумата от 400 /четиристотин/ лева- представляваща направени във въззивно производство разноски . Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на РБ по реда на чл. 280 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |