Р Е Ш Е Н И Е
№ 290/15.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х –
административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНАШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ
ХУБЧЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
При секретар: Димитрина Георгиева и
с
участието на прокурора Стефан Янев
изслуша
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ к. адм.
дело №1261 по описа на съда за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 14 ал. 3 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по касационна жалба
подадена от Общинска служба по земеделие гр. Пещера, чрез К. К. – пълномощник, против Решение №
260318/14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1539/2019 г., по описа на Районен
съд – Пещера.
Моли се решението да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно постановено, и да се отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана.
Ответник- С.С.С. – редовно уведомена, не
се явява, представлява се от адв. М., редовно упълномощен по делото. По делото
е постъпил и отговор на касационната жалба от С.С., в качеството на законен
наследник на С. Б., законен наследник на С. Б., чрез адв. М.. В отговора на
касационната жалба изрично е посочено, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно и че касационната жалба е бланкетна и не е мотивирана.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и обосновано, поради което моли да се остави в
сила.
Заинтересовани страни:
Д.А. Никололов – редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
В.Д.И. – редовно уведомена, не се явява
и не се представлява.
А.Д.Р. – редовно уведомена, не се явява
и не се представлява.
В.Д.К. – редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
А.Н.Д. – редовно уведомена, не се явява
и не се представлява.
А.С.Т.– редовно уведомена, не се явява и
не се представлява.
И.С.Н.–
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
В.Д.Б. – редовно уведомена, не се явява
и не се представлява.
Н.С.Н. – редовно призован по реда на чл.
18а от АПК чрез залепване на уведомление, не се явява и не се представлява.
С.С.И. – редовно уведомена, не се явява
и не се представлява.
И.Н.З. – редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
Д.С.Й. – редовно уведомена, не се явява
и не се представлява.
Административен съд – Пазарджик, Х
касационен състав, след като взе предвид
изложеното в касационната жалба, становищата на страните и събраните от
въззивния съд доказателства и с оглед правомощията си по чл. 218 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Предмет
на производството е съдебно решение, което подлежи на касационен контрол пред настоящия
съд.
По същество обжалваното решение е
правилно, като аргументите на настоящия съдебен състав в тази посока са
следните:
Производството пред първата инстанция е
образувано по жалба на С.С.С., чрез адв.М., против отказ да се издаде
административен акт по
Заявление с вх.№ ПО-06-28/27.05.2019 година на
Общинска служба „Земеделие“ гр.Пещера относно Заявление вх. №
703/20.04.1992 год. на ПК-Пещера.
Със заявление №703 от 20.04.1992 година С.С.Б.като
наследник на С. Д. Б. е поискал да бъде
възстановена собствеността върху земеделски земи, собственост на наследодателя-
С. Д. Б. в землището на с.Радилово, община, Пещера, както следва:
1. нива в местност „Ушите“ с площ от
3.00дка;
2.нива в
местност “Златанов гроб“ с площ от 2.5 дка.;
3.нива в местност „Дърварски път“ с площ
от 2.5 дка;
4.нива в местност „Тухлата“ с площ от 3.5 дка;
5.нива в местност „Тухлата“ с площ от
2.5 дка;
6.нива
в местност „Йончевица“ с площ от 3.5дка;
7.нива
в местността „Гол.пол с площ от 3.5 дка;
8.лозе
в местността „Пожара“ с площ
от 1.00дка;
9.овощна градина в местност „Потом“ м площ от 18.00 дка и
10. нива в местност „Потом с площ от
6.00 дка или обща площ от 46 дка.
С декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ (отм.),
по същата преписка заявителят е декларирал, че градина от 18 дка в землището на с.Радилово в
местност „Потома“, при съседи:
наследници на М.К., Т.К. и баир като ½ от същата се ползвала от
декларатора и ½ от Т.Б.М.. Със същата декларация е деклариран и
имот с площ от 6.00дка в местност
„Потом“, при съседи: Т.К. и наследници на М. Б..
С протокол № 703 от 27.01.1993
година ПК Пещера е признала и
определила за възстановяване
право на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на наследници на С. Д. Б. върху:
нива с
площ от 3.00 дка в местност „Ушите;
върху нива с площ от 2.5 дка в
местност „Златанов гроб“;
върху нива с площ от 3.5 дка в местност „Дърварски път“;
върху нива с площ от 3.5 дка в местност „Тухлата“;
върху нива с площ от 3.00дка. в местност „Йончевиц“;
върху лозе с площ от 1.00 дка в
местност „Пожара“; върху лозе с площ от
0.400дка в местност „Илинска черква“ и
върху
нива с площ от 2.00 дка в местност
„Пеево келеме“.
А с решение № 703 от 27.01.1993 година
е възстановила право на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на наследници на
С. Д. Б. върху:
нива с площ от 2.5 дка в местност „Гешев кутел“ и
нива с площ от 3.00дка в местност „Голям чал“.
В първоинстанционното производство са
приети удостоверения, от които е установено, че на името на С. д. Б. по
основните данъчни книги на
Радиловски Народен съвет от 1929 година са вписани :
нива от 7.00да в местност „Б.и
ниви“/Потома/;
нива от 16 дка в местност „Б.и ниви“/Потома/ и
ливада
от 2.00 дка в местността „Б.и ниви“/Потома/.
В производството пред РС гр. Пещера е
назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза
изготвена от вещото лице Д.-П. и
повторна единична експертиза от вещото лице Б. със задача: „налице ли е административен
акт на административния орган по
възстановяване собствеността на земеделски земи ,в който да са описани като възстановени или отказани за възстановяване земеделски земи заявени от наследодателя на
жалбоподателката в заявление с вх.№
703/20.04.1992 година на заявителя С.С.Б.в землището на с.Радилово, община Пещера, в
местността „Потом“ и съответстващи
на точки
9 -заявен имот овощна
градина с площ от 18 дка и под т.10-заявен имот нива с площ от 6.00дка“
Според вещото лице Д.- П., заявлението е
било променено, поради което административните актове са били издадени въз
основа на променени имоти, били са връчени, не
обжалвани от заинтересованите и влезли в законна сила. Категорично сочи, че за
позиция № 9 нямало произнасяне.
Вещото лице Б. категорично сочи, че в постановените решения няма произнасяне на органа по отношение на имоти по заявлението на С.С.Б.по т.9 относно овощна градина с площ от 18 дка в землището на с.Радилово, местност „Потом“ и
по т.10 относно нива с площ от 6.00 дка в землището на с.Радилово, в местност „Потом“.
За да постанови решението си, въззивният
съд е приел, че при липса на писмени доказателства
заявителят може да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен
подпис, с която декларира правото си на собственост. Налице е облекчен режим на
доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство
пред ОСЗ (ОСЗГ, ПК). Иначе казано, заявителят може да представи както
нотариални актове, които са пълно доказателство за правото на собственост към
момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, така и косвени доказателства - делбени
протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в
ТКЗС и др., изброени в чл.12, ал.2 (предишна ал.3), а също и нотариално
заверени декларации, които са били допустими доказателства за собственост преди
отмяната на чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ (ДВ бр.13/2007г.)
Първостепенният съд се е съобразил със
заключението на вещото лице и събраните писмени доказателства, и е приел, че в
декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ (отм.), по преписка с вх. № 703 от
20.04.1992 година на ОС „Земеделие“ – гр. Пещера, С.С.Б.е
декларирал право на собственост
върху двата имота - овощна градина с
площ от 18.00 дка в местност „Потом“ и нива с площ от 6.00 дка в местност „Потом“
в землището на с.Радилово, за които в производството се установи, че няма
произнасяне от административния орган то следва.
На следващо място е приел, че съгласно
чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ общинската служба
по земеделие се произнася с решение, с което
възстановява (признава правото на собственост или отказва да
възстанови), признае правото на собственост върху
земеделски земи. Мотивирал се е, че съгласно посочената разпоредба ОСЗ
като колективен административен орган е имала задължението да се
произнесе с акт по същество по повод на
подадено искане за заявени имоти по т.9 и т. 10 от Заявление
№ 703 от 20.04.1992 година
каквото е установил, че не е налице
в постановените решения.
Районният съд е споделил довода, че
актовете на общинските служби по земеделие, с които се признава или се отказва
възстановяване на право на собственост са индивидуални административни актове и
след влизането им в сила се ползват със стабилитет, и могат да бъдат изменявани
при условията на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. При това положение след като са изтекли
законните срокове, ако има произнасяне от ОСЗ в този смисъл то би било в
нарушение на разпоредбите на параграф 34 и чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което
би било нищожно на това основание.
В настоящия случай обаче липсва
произнасяне по депозираното заявление относно
заявени имоти по т.9 – овощна градина с площ от 18.00 дка и по
т.10 - нива с площ от 6.00 дка, и двете в землището на с.Радилово, в местност
„Потом“, като компетентен е единствено колективния орган ОС „Земеделие“, който
е специалния орган по поземлената
реформа.
С оглед
на изложеното съдът е отменил отказът на ОСЗ-Пещера да издаде административен акт по Заявление
с вх.№ ПО-06-28/27.05.2019 година,
обективиран в писмо с изх.№ ПО-06-28-1/27.05.2019 година, и е върнал преписката за произнасяне на компетентния орган с решение по същество.
Настоящият касационен състав напълно
споделя изложените в оспореното съдебно решение правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и
препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Изложеното дава основание да се приеме,
че решението предмет на съдебен контрол е валидно и допустимо, а по същество
правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X– състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260318/14.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1539/2019 г., по описа на Районен съд – Пещера.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/