№ 112
гр. Тетевен, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20254330200286 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 72ал.4 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалбата на В. П. В. ,ЕГН********** от Д. против ЗАПОВЕД
ЗА ЗАДЪРЖАНЕ рег.№451зз-70/ от 11.09.2025 г.издадена от ТТ.П.С. на длъжност командир
отделение в група охранителна полиция , с която е задържан на основание чл. 72ал.1т.7 от
ЗМВР във вр. с чл.2 от ЗЗДН .
В жалбата се твърди , че живее на посочения адрес заедно с бившата съпруга на
покойния си баща, която от като е починал баща му от 25г търси конфликт с него .На
11.09.2025г около 14 ч. я срещнал пред дома им и помолил да не говори обиди и клевети по
негов адрес.Срещата между него и В.а станал когато е отремонтирвал автомобила си и се
наложило да пътува до Б. , като навръщане пред дома си видял полицейски
автомобил.Полицейския служител го уведомил ,че имало жалба на 112 срещу него, като в
момента правили протокол и щели да го задържат, казали му ,че сигналът бил от дъщеря и
която живеела в гр. Свищов, обяснил на служителите , че имали дразги тъй като В.а искала
да го отстрани от имота .бил освободен на 11.09.2025г в 17,40 часа.Моли да бъде отменена
заповедтта за задържане .
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:Жалбата е подадена в срок, налице е правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е
основателна.
Видно от представените по делото доказателства жалбоподателя е била задържан на
11.09.2025г. в 16,00ч със ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ рег.№451зз-70/ от 11.09.2025
г.издадена от ТТ.П.С. на длъжност командир отделение в група охранителна полиция , с
която е задържана на основание чл. 72ал.1т.7 от ЗМВР ,т.е полицейските органи могат да
задържат лице: т.7. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) установено като незаконно пребиваващо на
територията на страната във вр.с чл.2 от ЗЗДН на същия е бил извършен полицейски обиск
видно от представения протокол от дата 11.09.2025г.
Съдът изследва законосъобразността на издаден административен акт с оглед на
правилното прилагане на материалния закон означава проверка на съществуването на
1
твърдяни юридически факти, които обосновават неговото постановяване. В този смисъл
тези факти следва да са настъпили преди издаването на акта.Съгласно регламентацията на
чл. 72 и чл. 74 от ЗМВР издаването на заповед за задържане е в правомощията на
полицейските органи. Заповедта е издадена от компетентен орган ТТ.П.С. на длъжност
командир отделение в група охранителна полиция и съдът счита, че оспорената заповед е
постановена от компетентен административен орган.
По своята правна същност мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка. Възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност,
свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят
задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават
затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен
акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на
жалбоподателя е в нарушение на ЕКПЧ. Спазен е и принципът за съразмерност при
упражняването на правомощията на администрацията, тъй като след направения
медицински преглед се е установило ,че жалбоподателя е с високо кръвно и пулс и не може
да бъде настанено в помещение за временно настаняване поради което е освободен на
11.09.2025г в 17,40ч. , видно от докладна записка №451р-9080/12.09.2025г. Според
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая обаче
посочената норма касае задържане на лице за което е установено като незаконно
пребиваващо на територията на страната, каквто не е жалбоподателя .Нормата е
публикувана в Държавен вестник брой 52 от 27.06.2025г, т.е преди процесната заповед за
задържане.
Нормата на чл. 74 ал.1 и ал.2 т.2 от ЗМВР въвежда изискване за писмена форма на
заповедта за задържане като конкретизира нейните реквизити, сред които са фактически и
правни основания. По отношение на правното основание ,а именно посочване на чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР във вр. с чл.2 от ЗЗДН съдът счита ,че това е съществено нарушение тъй като
видно, че на процесната дата е имало проверка и посредством мерките по чл. 72 ал. 1 т. 7
ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с разкриването и
разследването на престъпления, но на такова каквото е посочено да е установено като
незаконно пребиваващо на територията на страната лице , което да е извършило домашно
насилие няма.
В тази връзка, достатъчно е по преписката да има определени данни, от които да може
да се направи извод за съпричастността на определено лице към конкретно извършено
престъпление, но това лице е законно пребиваващо на територията на страната . Заповедта
съдържа правното основание за издаването й – чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР, и е възприето, че
при съдържанието на посочената норма, предвиждаща едно единствено фактическо
основание за издаване на принудителна административна мярка (ПАМ) на това правно
основание – „ лицето да е установено като незаконно пребиваващо на територията на
страната” и като такова да е извършило акт на домашно насилие поради което е нарушено
правото на защита на задържания,макар и задържането да е било за по-малко от два часа .
Както многократно се е произнасял ВАС, за да е налице фактическо основание за налагане
на ПАМ по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), не е необходимо да съществуват и да са
приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването
на престъпление от задържаното лице. Това е предмет на доказване в наказателното
производство, а не в административното такова. За целта е достатъчно да има „данни” за
извършено престъпление, които могат да са писмени или устни /Решение № 11905/14г. на
ВАС/.
Обжалваната в съдебния процес заповед , не съдържа фактическо и основание. В
2
решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. и решение № 4410 от 02.04.2009
г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и двете на Върховният административен съд се
сочи, че фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които
органът черпи упражненото от него публично субективно право . Затова липсата им не само
не позволява индивидуализираното му , за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото
отсъствие. Съгласно решение на Европейския съд по правата на човека по делото П. и П.
срещу България (жалби № 50027/08 и 50781/09), Съдът приема, че единствено посочване на
правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно за целите на чл. 5 §
2 от конвенцията .Липсват мотивите в издадената заповед за задържане, поради което
отсъства конкретизация на каквито и да било юридически факти, които да са причина за
прилагането на административна принуда спрямо В. П. В. .Липсата на фактическо
основание за издаване на заповедта не може да се санира с цитиране на разпоредбата на чл.
72, ал.1, т.7 от ЗМВР във вр. с чл..2 от ЗЗДН.Законодателят с разпоредбата на чл. 74 от ЗМВР
въвежда изискване за кумулативно посочване както на фактически, така и на правни
основания, за да може да се извърши обективна преценка дали произнасянето на адм. орган
се основава на реално настъпили юридически факти, които кореспондират с юридическите
факти, посочени в хипотезиса на приложено нормативно правило. Съгласно Тълкувателно
решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на адм. акт може да бъдат изложени
отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата , но трябва да изхождат от
същия адм. орган, който е издал акта. Към административната преписка няма излагане на
мотиви в писмен документ, съставен след издаване на заповедта за задържане, нито след нея
. Представена е докладна записка по предварителна проверка от 12.09.2025г от ПИ Н.В. и
докладна записка по сигнал от 11.09.2025г от Т.С..Не се представя и такъв документ,
съставен след издаване на заповедта, изходящ от автора на постановената заповед за
задържане.Според цитираното тълкувателно решение с излагането на мотиви се довеждат
до знанието на страните съображенията, по които адм. орган е издал или е отказал да издаде
искания адм. акт. Това подпомага страните в избора на защитни средства. От друга страна,
наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността, упражняван от съда и
допринася за разкриването на евентуални закононарушения. Съобразно Тълкувателно
решение №4/2004г. на ВАС ,т.3 неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на
административния акт .В настоящия казус е издадена немотивира заповед за задържане, в
която е посочена и погрешна квалификация която с постановеното задържане засяга
съществено правната сфера на своя адресат, тъй като ограничава за срок от 24 часа
субективното право на жалбоподателя на свободно движение, като в случая това са по-
малко от два часа , тъй като същия е имал здравословни проблеми и заповедтта е издане на
11.09.2025г. в 16 ч. като същия е освободен на 11.09.2025г в 17,40ч.
Той е бил поставена в невъзможност да разбере мотивите за това решение на адм.
орган, което от своя страна се е отразило върху възможността за ефективна защита на
неговите права и законни интереси.В допълнение, отсъствието на каквато и да било
конкретика на юридически факти препятства съдебната проверка за законосъобразност.
Съдът не може да проконтролира съществуването на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т.1 от
ЗМВР при липсата на фактически твърдения на органа за настъпили конкретни факти,тъй
като съдът не може да замества административния орган в излагането на мотиви . Съгласно
чл. 59, ал. 2 АПК когато индивидуалният административен акт се издава в писмена форма,
трябва и да съдържа „фактически и правни основания за издаване на акта“, т.е. мотиви.
Мотивите трябва да бъдат конкретни съображения на административния орган, относими
към фактите по случая и приложимата материално правна административна норма. В
органът трябва да прецени всички доказателства и доводи, от съществено значение за
въпроса, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Неизлагането на
мотиви към административния акт е нaрушение на формата и самостоятелно основание за
отмяната му . Следователно, липсата на мотиви и на фактически основания в заповедта е
такова съществено процесуално нарушение, което възпрепятства проверката дали правилно е
бил приложен материалния закон, поради което същата трябва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
3
Претендира се адвокатско възнаграждение , 750лв.за защита от един адвокат, поради
което следва да бъде оседно ОД МВР Ловеч да ги заплати .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ с рег.№451зз-70 от 11.09.2025 г.с правно
основание чл. 72 ал.1т.7 от ЗМВР във вр. с чл2 от ЗЗДН издадена от ТТ.П.С. на длъжност
командир отделение в група охранителна полиция при РУ Ябланица , с която е задържан В.
П. В. ,ЕГН********** от Д. .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Ловеч да заплати на В. П. В.
,ЕГН********** от Д. сумата от 750лв за адвокатско възнаграждение.
Решение подлежи на обжалване и протест пред административен съд Ловеч в 14-
дневен срок от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4