№ 165402
гр. София, 25.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110129341 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпило писмо от СЕС. Следва да се отговори, както
следва:
РАЗПОРЕДИ:
1. С изпратеното писмо СЕС цели да изясни как българското
законодателство урежда задълженията на нотариусите по отношение на
мерките за комплексна проверка и съхранението на документи,
произтичащи от Директива 2015/849.
2. С въпросите СЕС иска да знае дали и как са транспонирани основните
разпоредби на Директивата, които засягат дейността на нотариусите:
Член 13 (Мерки за комплексна проверка на клиента).
Член 15, параграф 3 (Наблюдение върху сделките).
Член 40 (Задължения за съхранение на документи и информация).
3. Запитващата юрисдикция е поканена да посочи кои точно са
националните разпоредби, транспониращи тези членове, особено по
отношение на дейността и организацията на нотариата (Първи въпрос).
4. СЕС задава и втори въпрос на запитващата юрисдикция, който има
специфичен фокус върху задълженията за съхранение. Вторият въпрос е
по-конкретен и се фокусира върху задълженията на нотариусите да
съхраняват документи и информация за целите на предотвратяването и
разкрИ.ето на изпирането на пари.
5. Отделно от това, СЕС изисква информация за мерките за транспониране,
свързани със задължението за съхранение на документи и информация в
1
съответствие с член 40, параграф 1, буква б) от Директивата. Този въпрос
е пряко свързан с основното съмнение в преюдициалното запитване: дали
българската Наредба № 32 (която не изисква съхранение на банкови
документи) е в противоречие с Директивата, която изисква нотариусите
да са в състояние да удостоверят осъществената комплексна проверка.
6. СЕС иска от запитващата юрисдикция да представи относима
национална съдебна практика.
7. В отговор на Вашето Искане за предоставяне на информация по дело C-
462/25 (Ладеви), Софийският районен съд, запитваща юрисдикция,
предоставя следните разяснения относно транспонирането и прилагането
на Директива (ЕС) 2015/849 в българското национално право:
8. Директива (ЕС) 2015/849 е транспонирана в българското национално
право основно чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари
(ЗМИП).
9. Нотариусите са определени като задължени лица по смисъла на
националния ЗМИП, съгласно чл. 4, т.14 от ЗМИП, съответстващи на
задължените субекти по член 2, параграф 1, точка 3, буква „б“ от
Директивата:
10. Национални разпоредби, транспониращи Директивата:
Транспонираща
Член от
национална
ДирективаОтносно
разпоредба
(ЕС) 2015/849
(ЗМИП)
Определя задължението на задължените лица да
Чл. 13
Чл. 10 и сл. от прилагат мерки за комплексна проверка на
(Комплексна
ЗМИП клиента, които включват всички елементи,
проверка)
посочени в Директивата.
Чл. 15, пар. 3 Определя задължението за постоянно
Чл. 11 от ЗМИП
(Опростена наблюдение върху деловите взаимоотношения и
комплекснасделките, позволяващо разкрИ.ето на
Чл. 25 и сл. и
проверка,необичайни или съмнителни сделки, както се
чл.67 от ЗМИП
Наблюдение)изисква от Директивата.
Определя общото задължение за съхраняване на
Чл. 40
Чл. 67-70 отдокументи и информация за срок от пет години
(Съхранение
ЗМИП след прекратяване на деловите взаимоотношения
на документи)
или извършване на случайната операция.
11. Директивата е транспонирана и чрез Закон за ограничаване плащанията в
брой, като е приет чл. 3, ал.1, съгласно който плащанията се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато стойността на
сделката е над 10 000 лева (5 000 евро).
2
Съмнението на запитващата юрисдикция:
12. Основният проблем, който налага отправянето на преюдициалното
запитване, възниква от специфичната уредба на нотариалния архив и
нейното съответствие с общото задължение за съхранение по ЗМИП и
Директивата. Налице е конфликт между Директивата и Наредба № 32
13. Съществува общо задължение по ЗМИП: Разпоредбите на чл. 66,67 от
ЗМИП, транспониращ чл. 40 от Директивата, изисква задължените лица
(включително нотариусите) да съхраняват всички документи и данни,
получени при комплексна проверка, както и подкрепящи документи за
извършени сделки, както и да установят произхода на средствата.
14. Специфичната наредба е Наредба № 32: Разпоредбите, които уреждат
организацията на нотариата и съдържанието на нотариалните дела, са в
НАРЕДБА № 32 от 29 януари 1997 г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори.
15. Съгласно Чл. 11, ал. 1 от Наредба № 32, в нотариалните дела се
съхраняват: молбата, екземпляр от подписания акт, декларациите на
страните и документи, доказващи представителната власт. Липсва
изрична разпоредба, която да задължава нотариуса да събира и съхранява
платежни документи (банкови преводи, платежни нареждания или
други).
16. Целта на Директива 2015/849 е да предотврати използването на
финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризма.
Нотариусите са включени в обхвата на Директивата, тъй като сделките с
недвижими имоти (покупко-продажба) представляват висок риск за
изпиране на пари.
17. Запитващата юрисдикция изпитва съмнения за несъвместимост на
националната уредба с Правото на ЕС, а именно Наредбата № 32.
18. В случая ЗМИП е общ закон, а Наредбата за архива на нотариуси е
специален закон. Ето защо, съгласно българското законодателство се
прилага специалният закон по силата на правилото lex specialis derogat
legi generali. Именно тази липса в Наредба № 32 води до съмнение за
неправилно транспониране на Директивата. Въпреки че ЗМИП съдържа
общо задължение за съхранение, приложната норма за нотариусите
(Наредба № 32) не включва документацията, която е решаваща за
проследяване на произхода и потока на средствата (както се изисква от
чл. 13, пар. 1, буква „г“ от Директивата – проучване на сделките,
включително произхода на средствата). При това положение,
запитващата юрисдикция изпитва трудности при тълкуване на
Директивата дали при банков превод, когато стойността на сделката
надвиша 15 000/5 000 евро, нотариусът следва да съхранява и банковия
превод, т.е. дали Директивата следва да се тълкува, че се прилага и за
нотариалния архив. Това е така, защото запитващата юрисдикция
изпитва съмнения, че Директивата не е транспонирана чрез изменения в
Наредбата.
3
19. Ако национална норма (Наредба № 32) не задължава нотариуса да събира
и съхранява доказателства за паричния поток (банков превод) при сделки
над прага от 15 000 евро, тя нарушава принципа за проследимост. Тази
липса на задължение пречи на нотариуса да осъществи подходящо
наблюдение върху сделките (чл. 15, пар. 3 от Директивата) и да разкрие
необичайни или съмнителни сделки. Особено при твърдения за
симулативни сделки (прикриващи дарение) е липсата на реално плащане.
Именно доказателствата за банковия превод са ключовият инструмент за
разкрИ.е на измамата и установяване на действителното правно
положение.
20. В процесния случай, нотариусът е заявил, че според националното право
не е длъжен да съхранява документ, удостоверяващ банков превод. За
съда не е ясно дали тази национална практика (произтичаща от Наредба
№ 32) е съвместима с изискването на Директивата за доказване на
осъществената комплексна проверка.
21. По делото се установи, че двете сделки (дарение и покупко-продажба),
осъществени от Е. С. към Д. Д. И Д. К., са свързани, и съществува
обосновано предположение, че същите представляват един вид сделка, с
оглед предмета на сделката, стойността на имота, страните по сделката и
тяхното изповядване в един ден и то последователно. С оглед тяхната
стойност, същите попадат в приложното поле на чл.11, ал.1, т.1-2 от
ЗМИП. Ето защо, когато продажбата е осъществена по банков път, следва
да има доказателства за произхода на средствата и тяхното реално
изплащане. Липсата на доказателства за тяхното реално изплащане
представлява вид изпиране на пари, тъй като се тези пари се прикриват
със сделката, при която няма доказателства за реалното съществуване на
парите. Ето защо съдът изпитва трудности при тълкуването на
Директивата дали нотариусът е задължен да съхранява доказателства за
извършения банков превод, съгласно чл.40 от Директивата. Това е от
съществено значение за решаване на делото, тъй като съдът ще приеме
дали разпоредбата от Наредбата за нотариалния архив съответства на
Съюзното право, а това ще даде отговор за валидността на сделките,
което е предмет на делото.
22. Ако СЕС потвърди, че Директивата изисква събиране и съхранение на
платежни документи като част от комплексната проверка и събиране на
информация за произхода на средствата, това ще задължи националния
съд да изиска тази информация от нотариуса, а при липса на такава
информация да приеме, че разпоредбите на Директивата не са изпълнени.
В противен случай, доказването на реалното плащане става
изключително трудно поради националните ограничения за свидетелски
показания за сделки над 5000 лв. Решението на СЕС е от решаващо
значение за основателността на исковете и за правилното приложение на
доказателствените средства по делото.
23. Запитващата юрисдикция моли Съда на Европейския съюз да вземе
4
предвид тези допълнителни аргументи при тълкуването на разпоредбите
на Директива (ЕС) 2015/849.
24. По отношение на национална съдебна практика в това отношение: Към
момента на отправяне на преюдициалното запитване и настоящото
уточнение, запитващата юрисдикция не разполага с установена и единна
национална съдебна практика на по-горните инстанции (Върховен
касационен съд или апелативни съдилища), която да дава тълкуване
конкретно по отношение на задължението на нотариусите по ЗМИП да
събират и съхраняват платежни документи (банкови преводи) в
нотариалните дела при сделки с недвижими имоти на стойност над 15
000 евро, в контекста на Директива (ЕС) 2015/849.
25. Следователно, липсата на яснота по този въпрос е основната причина за
необходимостта от преюдициално тълкуване от Съда на Европейския
съюз.
26. Цитирано национално право от ЗМИП:
Чл. 3. Мерките за превенция на използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и
по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон
документи, данни и информация;
4. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) оценка на риска от изпиране на пари и
финансиране на тероризма;
5. разкрИ.е на информация относно съмнителни операции, сделки и
клиенти;
6. разкрИ.е на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази
глава;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и
обмен на информация и взаимодействие между дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", звената за
финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с
компетентните в съответната сфера органи и организации на други
държави.
Задължени субекти. Чл. 4. Мерките по чл. 3, т. 1 - 6 са задължителни за:
14. нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;
КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА. Общи правила за прилагане на мерките за
комплексна проверка. Чл. 10. Комплексната проверка на клиентите
включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа
на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими
източници;
5
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи
действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава
достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен
действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за
изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите
взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с
клиента, в предвидените в закона случаи;
4. изясняване на произхода на средствата;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения,
задълбочена проверка и анализ на сделките и операциите, извършвани през
цялото времетраене на тези взаимоотношения, за да се установи доколко те
съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на
мерките по т. 1 - 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска
дейност, както и да поддържат и своевременно да актуализират относимите
документи, данни и информация.
Чл. 11. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на
клиента при:
1. установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при открИ.е на сметка, когато
с открИ.ето на сметката се установяват делови взаимоотношения;
извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на
стойност, равна или надвишаваща 15 000 евро или тяхната равностойност в
друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез
една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки;
извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на
стойност, равна или надвишаваща 5000 евро или тяхната равностойност в
друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали
операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко
свързани операции или сделки;
…….
6. всеки случай на съмнение за изпиране на пари, съмнение за финансиране на
тероризъм и/или за наличие на средства с престъпен произход, независимо от
стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, другите
условия за прилагане на мерките за комплексна проверка или други
изключения, предвидени в този закон или в правилника за прилагането му;
7. всеки случай на съмнение за верността, актуалността или адекватността на
представените идентификационни данни за клиентите и за техните
действителни собственици, или когато бъде получена информация за промяна
в тях, независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил
на клиента, другите условия за прилагане на мерките за комплексна проверка
или други изключения, предвидени в този закон или в правилника за
прилагането му.
6
(2) В случаите, при които поради характера на случайната операция или сделка
нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването
и, мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат не по-късно от
момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако
тя е равна или надвишава:
1. петнадесет хиляди евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо
от начина, по който се извършва плащането, и дали операцията или сделката е
осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани
операции или сделки;
2. пет хиляди евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се
извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена
чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или
сделки.
(3) Случаите по ал. 2 не изключват задължението за прилагане на мерките за
комплексна проверка на клиента при условията на ал. 1, т. 1.
Опростена комплексна проверка
Чл. 25. (1) Лицата по чл. 4 могат да прилагат в зависимост от оценката на
потенциалния риск съгласно глава седма мерки за опростена комплексна
проверка на клиентите при условия и по ред, определени с правилника за
прилагане на закона.
(2) За прилагане на мерки за опростена комплексна проверка по реда на този
раздел се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на
лицето по чл. 4.
(3) Опростената комплексна проверка на клиентите изисква прилагането на
всички мерки за комплексна проверка при съобразяване на степента и обема
на тяхното прилагане с нивото на риск чрез прилагане на една или повече от
следните мерки:
1. събиране на необходимите данни за идентификация на физическото лице
съгласно чл. 53, ал. 2, които са проверени по реда на чл. 55, ал. 1 (независимо
дали е снето, или не копие от документа за самоличност);
2. проверка на идентификацията по време на или след установяване на делови
взаимоотношения - при наличието на условия за ограничаване на риска;
3. съобразяване на честотата на извършване на идентификация и проверката на
идентификацията спрямо съществуващи клиенти с нивото на риск;
4. съобразяване на честотата на текущия мониторинг с нивото на риск;
5. установяване на целта и характера на деловите взаимоотношения на базата на
наличните данни за операциите на клиента и вида на взаимоотношенията с
него, или ограниченията на конкретния продукт или услуга;
6. приемане за изяснен произхода на средствата на клиента при наличие на
достатъчно косвени индикации за произхода на средствата;
7. други мерки, основани на риска, посочени в насоките на Европейските
7
надзорни органи съгласно чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/849, при условия и
по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Мерките по ал. 3, т. 7 могат да се прилагат само от лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и
8 - 11, ако не са издадени други изрични указания от директора на дирекция
"Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 26. Лицата по чл. 4 могат да прилагат мерките по този раздел само
ако са изпълнени следните кумулативни условия:
1. прилагането на такива мерки не попада в условията на среден или висок риск,
посочени в националната оценка на риска;
2. прилагането на такива мерки се основава на идентифицирани от лицето по чл.
4 области с нисък риск при прилагането на чл. 98 и 100;
3. лицето по чл. 4 е събрало достатъчно информация, която му дава достатъчно
основания да смята, че конкретната операция или сделка или деловите
взаимоотношения с клиента са с нисък риск;
4. конкретният случай не попада в случаите, при които е задължително
прилагането на мерки за разширена комплексна проверка съгласно раздел
ІV от тази глава;
5. прилагането на такива мерки не пречи на извършването в достатъчна степен
на текущо наблюдение на деловите взаимоотношения или на операциите и
сделките с оглед на установяване на случаи на необичайни операции или
сделки в съответствие с чл. 47 или на случаи, за които следва да се уведомява
по реда на чл. 72;
6. в конкретния случай не е налице съмнение за изпиране на пари, финансиране
на тероризъм или за наличие на средства с престъпен произход;
7. лицето по чл. 4 е в състояние да покаже, че са предприети достатъчни мерки
за установяване и оценка на риска и изпълнението на условията по т. 1 - 6;
8. лицето по чл. 4 е уведомило предварително дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за
идентифицираните категории клиенти, продукти и услуги с по-нисък риск и за
намерението да се прилагат опростени мерки за комплексна проверка спрямо
тях.
Изясняване на произхода на средствата Чл. 66. (1) Произходът на
средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:
1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за
действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на
операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на
тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ
начин;
2. събиране на друга информация от официални независими източници - данни
от публично достъпни регистри и бази от данни и други;
3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на
8
изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове,
включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;
4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва
ясен произход на средствата, когато е приложимо;
5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови
взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на
средствата, когато е приложимо.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При невъзможност за изясняване на произхода
на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при
които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до
противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се
извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен
представител или пълномощник. Изясняването на произхода на средствата
може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия
законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка
или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно.
Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за
прилагане на закона.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се документира и се съхранява при условията
на чл. 68.
Съхраняване на информация Чл. 67. (1) Лицата по чл. 4 съхраняват за
срок 5 години всички събрани и изготвени по реда на този закон
и правилника за прилагането му документи, данни и информация,
включително данните и информацията, получени съгласно чл. 53, ал.
8 и чл. 54, ал. 9.
(2) В случаите на установяване на делови взаимоотношения с клиенти, както и в
случаите на встъпване в кореспондентски отношения срокът по ал. 1 започва
да тече от датата на прекратяването на отношенията.
(3) В случаите на извършване на случайни операции или сделки по чл. 11, ал. 1, т.
2 - 5 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 срокът по ал. 1 започва да тече от
датата на тяхното извършване.
…..
(5) За документите, изготвени в изпълнение на изискванията на глава седма,
срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща
годината на изготвянето им.
(6) По писмено указание на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на
Държавна агенция "Национална сигурност" срокът по ал. 1 може да бъде
удължен с не повече от две години, когато това е пропорционално и
обосновано от необходимостта от предприемане на съответни действия за
превенция или противодействие на изпирането на пари или финансирането на
тероризъм.
Чл. 68. (1) Всички събрани и изготвени по реда на този закон и на правилника
9
за прилагането му документи, данни и информация, включително свързани с
установяване или поддържане на делови взаимоотношения, се съхраняват
така, че да бъдат на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на
Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор
и на одиторите. Същите се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване"
на Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване в оригинал,
служебно заверен препис, извлечение или справка в определения от директора
на дирекцията срок и формат. При определяне на срока директорът на
дирекцията взема предвид обема и съдържанието на исканата информация.
(2) Всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за
прилагането му документи, данни и информация се съхраняват от лицето
по чл. 4 така, че да изпълнява безпрепятствено дейността си и задълженията
си по този закон и правилника за прилагането му.
Чл. 69. Информацията, документите и данните за отделните сделки и
операции, и клиенти трябва да се съхраняват по начин, който да позволява
тяхното своевременно възстановяване, в случай че същите следва да се
предоставят за използване като доказателство в съдебни и досъдебни
производства.
27. Закон за ограничаване плащанията в брой:
Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани
помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща
стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.;
3. (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г.,
в сила от 06.07.2024 г.) трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на
труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с
изключение на:
а) лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа по реда на чл. 114а;
б) лицата, получили разрешение за сезонен работник по смисъла на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност;
в) лицата от трети държави, с които е сключен трудов договор на основание чл.
24и от Закона за чужденците в Република България - за срок до три месеца
след издаване на документ за пребиваване;
4. (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) на стойност, равна на или
надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните
разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 66 от
10
2023 г., в сила от 01.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Алинея 1, т. 1 и 2
се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато
равностойността им в евро е равна на или надвишава 10 000 лв.
Равностойността в евро се определя по курса на Българската народна банка в
деня на плащането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11