О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
10.07.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 974 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК .
Образувано е по въззивната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №
146, Бизнес център „България“, сграда „А“, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, чрез юрисконсулт Весислав Генов, против Решение №
921 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 5433/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което са отхвърлени предявените срещу К.Ч.К. обективно съединени искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 600,00 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № 841965, сключен на 15.03.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* и ответника К., сумата от 32,65 лева, представляваща административни
разноски, сумата от 41,70 лева, представляваща договорна лихва за периода
15.03.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата от 60, 33 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 21.04.2017 г. – 16.02.2017 г., сумата от 42,66
лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2018 г. по
ч. гр. д. № 1643/2018 г. по описа на БРС.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е постановено в нарушение на процесуалния закон, неправилно и
необосновано. Навеждат се оплаквания, че изводите на първоинстанционния съд
противоречат на правната и фактическата логика, основават се на неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон, на игнориране на писмени
доказателства, както и на процесуални нарушения. Излагат се съображения, че е
налице явно несъответствие между събраните доказателства и фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, който е извършил неправилна субсумация
на фактите към логическите правила и норми.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил
незаконосъобразен и необоснован извод, че „Ай Тръст“ ЕООД не е представило
годни доказателства за погасяване на паричното задължение на К.К. към
„Кредисимо“ ЕАД. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е извършил
неправилна преценка на приетото като доказателство по делото удостоверение за
изплатено задължение, издадено от „Кредисимо“ ЕАД по Договор за кредит №
841965/15.03.2017 г., като не е взел предвид, че същото е издадено от трето за
спора лице и има удостоверителна сила относно погасяването на задължението на К.К.
от страна на „Ай Тръст“ ЕООД по горепосочения договор за кредит.
Твърди се още, че плащането от страна на въззивното
дружество е извършено след подписване на протокол, в който са посочени сумите,
дължими както от К., така и от други клиенти на „Кредисимо“ ЕАД, чиито
задължения по договори за кредит също са обезпечени от „Ай Тръст“ ЕООД в
качеството му на поръчител, но предвид факта, че информацията, съдържаща се в
подписания протокол, представлява търговска тайна и освен това попада под
обхвата на Закона за защита на личните данни, протоколът не се представя като
доказателство по делото.
Поддържа се, че с погасяването на задълженията от „Ай
Тръст“ ЕООД „Кредисимо“ ЕАД вече няма претенции към въззиваемия К. по процесния
договор за кредит, видно от справка в Централния регистър към Българската народна банка.
Навеждат се доводи, че процесуалният представител на
ответната страна не е оспорил извършеното плащане от страна на „Ай Тръст“ ЕООД
и суброгирането му в правата на кредитора. Във връзка с това се прави оплакване
за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, който е
излязъл извън рамките на регламентираните в ГПК принципи на състезателното и
диспозитивното начало.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на решение, с което предявените установителни искове да се
уважат изцяло. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което
е процесуално допустима.
Чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител въззиваемият К.Ч.К. представя в законовия срок по чл. 263 ГПК
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа
като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че представеното
и прието като доказателство удостоверение за погасени задължения, изходящо от
„Кредисимо“ ЕАД, в уверение на това, че
задълженията на кредитополучателя К. са погасени, не представлява годно
доказателство за погасяване на парично задължение – ищецът не е представил
банкови платежни документи, които да удостоверят извършено плащане.
Въззиваемият моли за оставяне на въззивната жалба без
уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Няма
доказателствени искания.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд на основание чл.
267 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда
„А“, ЕИК *********, представлявано от управителя Ива Шаламанова, чрез
юрисконсулт Весислав Генов, против Решение № 921 от 19.04.2019 г. по гр. д. №
5433/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.