Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260102
гр. Русе, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. с.
при секретаря Мариета Цонева и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията Н. Георгиева в. гр. дело № 335
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Д.Е.Н., чрез адв.
Т.В. е обжалвала Решение № 55/17.01.2020 г. на Русенски районен съд по гр. д. №
6836/2018 г., в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворно място с площ
от 1 500 кв. м., представляващо УПИ VІІІ-1289 в кв. 89 по плана на гр. Г., ул.
„***“ № **, заедно с построената в него жилищна постройка от 70 кв. м., а съгласно удостоверение за
данъчна оценка – с находящите се в имота: жилище с площ 58 кв. м., жилище с
площ 25 кв. м и второстепенна постройка с площ 11 кв. м, при граници за имота:
имот IX-1290, имот VII-1288 и от две страни улица. Излага оплаквания за
неправилност на решението и моли то да се отмени, като се допусне делба на
всички имоти, останали в наследство от Е. М.К..
Ответникът по жалбата М.Х.К.,
чрез адв. Н.Т. оспорва основателността на жалбата и
моли решението в тази му част да бъде оставено в сила.
Ответницата по жалбата С.Х.Е.
счита жалбата на Д.Е.Н. неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение в тази му част да се потвърди.
Останалите ответници по жалбата
не вземат становище.
Жалба е депозирал и М.Х.К., чрез адв. Н.Т. против същото решение в частта, с която е
допусната съдебна делба на дворно място с площ от 755 кв. м., представляващо
поземлен имот 107 в кв. 123 по плана на гр. Г., ул. „***“ № *, заедно с
построените в него сгради – жилищна сграда с площ 82 кв. м и второстепенна с
постройка, с площ от 16 кв. м. Излага оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон и моли то да се отмени в обжалваната част, а
предявеният иск за делба да се отхвърли.
Ответницата по жалбата С.Х.Е.
счита жалбата на М.Х.К. основателна и моли тя да бъде уважена.
Останалите ответници по жалбата
не вземат становище.
Жалба са депозирали още и Р.Х.К.
и С.Х.Е. против същото решение в частта, с която е допусната съдебна делба на
дворно място с площ от 755 кв. м., представляващо поземлен имот 107 в кв. 123
по плана на гр. Г., ул. „***“ № *, заедно с построените в него сгради – жилищна
сграда с площ 82 кв. м и второстепенна с постройка, с площ от 16 кв. м. Излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и молят то да се
отмени в обжалваната част, а претенцията на ищцата да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Ответниците по жалбата не вземат
становище.
Въззивният съд намира жалбите за
допустими – подадени са от заинтересовани от обжалването страни в законния срок
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, те са
неоснователни.
Обжалваното решение е постановено
в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и събраните
доказателства, поради което районният съд е достигнал до обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи, към които въззивният съд препраща
на основание чл. 272 от ГПК.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба на Д.Е.Н. против Ф.Е.К., починал в хода на
делото и заместен от своите наследници Ф.С.К. – съпруга, Л.Ф.И. и Л.Ф.А. –
дъщери и О.Ф.Е. – син, Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е., за делба на недвижими имоти,
оставени в наследство от общия им наследодател Е. М.К.,***. дворно място с площ
от 1 500 кв. м., представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89 по плана на гр. Г.,
заедно с построената в това дворно място жилищна постройка с площ от 70 кв. м.,
а съгласно удостоверение за данъчна оценка – с находящите се в имота жилище с
площ 58 кв. м., жилище с площ 25 кв. м и второстепенна постройка с площ 11 кв. м.,
при граници за имота: имот IX-1290, имот VII-1288 и от две страни улица, с
административен адрес гр. Г., ул. „Г.Ф.“ № **; 2. дворно място с площ 755 кв. м.,
представляващо Поземлен имот 107 в кв. 123 по плана на гр. Г., заедно с построените
в това дворно място жилищна сграда с площ 82 кв. м. и второстепенна постройка с
площ от 16 кв. м., с административен адрес гр. Г., ул. „***“ № 8, като иска делбата
да се допусне при права по 3/9 за нея и първия ответник и по 1/9 за останалите
трима ответници.
С обжалваното съдебно решение е
отхвърлен искът за делба между страните на дворно място с площ от 1 500 кв. м.,
представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89 по плана на гр. Г., заедно с построената
в това дворно място жилищна постройка с административен адрес гр. Г., ул. „Г.Ф.“
№ **. В тази част решението е обжалвано от Д.Е.Н..
Със същото решение е допусната
делба между страните на дворно място с площ 755 кв. м., представляващо Поземлен
имот 107 в кв. 123 по плана на гр. Г., заедно с построените в това дворно място
сгради с административен адрес гр. Г., ул. „***“ № *. Решението в тази част е
обжалвано от М.Х.К., Р.Х.К. и С.Х.Е..
От представените писмени
доказателства е установено, че страните по делото са наследници на Е. М.К.,***,
починал на 22.03.1998 г. С нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по давност № 75, том. VІІІ, рег. № 5322, дело № 1053/2012
г. на нотариус А.Ф. с район на действие РРС, Х.Е.К. – син на общия наследодател
Е.К., е признат за собственик по давностно владение
на дворно място с площ от 1 500 кв. м., представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89
по плана на гр. Г., заедно с построената в това дворно място жилищна постройка
с площ от 70 кв. м., при граници имот IX-1290, имот VII-1288 и от две страни
улица. Според
заключенията на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, след
направен оглед на място, вещото лице установява, че в имота има една постройка
около 103 кв. м. със селскостопанско предназначение, разположена в южния ъгъл
на имота, с административен адрес гр. Г., ул. „Г.Ф.“ № **. В Разписния лист (л. 255 от първоинстанционното дело) УПИ VІІІ-1289 в кв.
89 е записан на името на Х.Е.К., а предишен собственик е С.А.Б..
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката Н., че Х.К. не е бил собственик на процесното дворно място. В
жалбата се твърди, че приживе той и съпругата му, дори да са обработвали имота,
то те са били само държатели на собствените на другите двама съсобственици и сънаследници идеални части. Възразява се, че не са доказали
да са демонстрирали по отношение на имота намерение да го своят, както и да са
отблъсквали владението на жалбоподателката. Тя не била подавала данъчна
декларация за имота, но в подадената такава още през 1998 г., непосредствено
след смъртта на баща ѝ, била посочена като сънаследник и съсобственик и
до 2011 г. на името ѝ съществувала партида за този имот.
Видно от показанията на свидетеля
И.С., Х.имал имот на края на селото, една стара къща, в която гледали овце,
като за имота се грижел той самият до смъртта си, а в момента за него се грижели
жена му Р. и дъщеря му С.. Имотът бил закупен от Х.. От разпита на свидетеля Н.Х.
се установява, че той е продал на Х.имота от 1 500 кв. м., който се намирал до
стария стадион. За сделката нямали нотариален акт, защото по това време така
било – просто отишли в пощата, Х.изтеглил парите и му ги дал. Баща му Е. присъствал
като свидетел, но с него не били договаряли, а само с Х., който броил парите и
купил имота. Самият имот до момента на тази продажба се водел на името на бащата
на свидетеля – С.Б.. В имота Х.и жена му гледали овце около 7-8 години, като и
до сега го ползвали, техен бил. В този имот имало къща, която съборили и
направили обор за животните. Сега в имота имало само овошки, засадени от Х., които
ги гледала жена му след неговата смърт. Други хора в този имот свидетелят не
бил виждал. От приложеното на л. 68 от първоинстанционното дело копие на скица
от 19.05.1983 г., се установява, че имот VІІІ-1289 в кв. 89 по плана на с. Г. е
записан на името на Х.Е.К. и съдът приема, че към този момент, много преди
смъртта на баща му Е., имотът вече е бил в негово владение.
Според приетото в Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК, съгласно чл. 179, ал. 1 от
ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и
за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда
на чл. 587 от ГПК, представлява
официален документ – съставен е от надлежно оправомощено
длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в
закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно извършените от нотариуса
действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и
място, че са представени описаните в акта документи, че от нотариуса е издадено
постановление за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена
сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на
нотариалния акт като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 от ГПК. Целта на
производството по чл. 587 от ГПК
е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право и правилно районният съд е достигнал до извод,
че жалбоподателката не е провела успешно това оспорване и не е оборила материалната доказателствена сила на нотариалния акт, който
легитимира Х.Е.К., респективно – неговите наследници, ответниците
Р.Х.К., М.Х.К. и С.Х.Е., като единствени собственици на имот – дворно място с
площ от 1 500 кв. м., представляващо УПИ VIII-1289 в кв. 89 по плана на гр. Г.,
заедно с построената в него сграда. В тази част решението е правилно и следва
да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна.
По отношение дворното място – ПИ
107, за което е допусната делба между страните, вещото лице дава заключение, че
същото представлява – земя с площ 755 кв. м., жилище 82 кв. м. и второстепенна
постройка 16 кв. м. За този имот са образувани УПИ
III с площ 538 кв. м. и УПИ XII с площ 385 кв. м. в кв. 123. УПИ III има лице
към ул. „М.Т.“ № **, а УПИ XII – към ул. „***“. В УПИ XII са
изградени второстепенна постройка и гараж на уличната регулация и жилищна сграда
в имота, а в УПИ III има изградена жилищна сграда и гараж на ответника Ф.К.
(починал в хода на делото) и съпругата му. От гаража има връзка с
второстепенната постройка, използвана за склад, от която било отделено
помещение за външна тоалетна. Вещото лице е посочило още, че жилищната сграда в
УПИ XII, състояща се от три стаи, антре, кухня, санитарен възел и преддверие, е
след основен ремонт, а част от фасадата е санирана
външно. В края на жилищната сграда има ограда от телена мрежа, разделяща имота
на две части – едната към ул. „***“, а другата към ул. „М.Т.“, като мрежата не
съвпадала с регулационната линия, а по скоро разделяла дворното място на две
части. В Разписния лист ПИ 107 в кв. 123 е записан на
името на общия наследодател Е. М.К. (л. 254 от първоинстанционното дело). Според свидетеля С.С., Е. построил тези къщи в имота. Виждал е, че ищцата
всяка година по веднъж си идвала от Турция. Знаел, че имала една стая, оставена
от баща ѝ, багажът ѝ бил там, но от миналата година (т. е. 2018 г.)
не я пускали да влиза в стаята. Св. И.Д., дъщеря на ищцата, живее от 1989 г. в
Турция и година след като заживели там започнали да посещават дядо ѝ и
баба ѝ най-малко два пъти в годината, през ваканциите, като отсядали в
тяхната къща на ул. „***”. Майка ѝ имала две стаи с покъщнина в тях,
заключени от нея и до 2007 г. отсядали в тези стаи. След 2007 г. не били
влизали там, а отивали в жилището, обитавано от чичо ѝ Ф. и така до 2015
г. ищцата посещавала имота, като все там отсядала. Причината за това била, че чичо
ѝ Х.и сина му разбили заключените стаи и изхвърлили багажа на майка
ѝ от там. Заради възникналия конфликт, ищцата се скарала с брат си Х.,
обидила се и се дистанцирали. След 2105 г. според свидетелката не са ходили в
никоя част на имота.
Няма спор, че процесният имот е
бил собственост на наследодателя Е. М.К.. Това обстоятелство е установено и от
приложения към заключението на вещото лице разписен лист. При пълно и главно
доказване, ответниците е следвало да установят, че са придобили процесния имот
по давност. Следва да се отбележи, че само ответниците
Р.К. и С.Е. в отговора на исковата молба са навели възражения за изтекла в
тяхна полза придобивна давност, докато останалите сънаследници не са предявели такава претенция спрямо
процесния имот и съдът не може служебно да се произнася по този въпрос.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл.
79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица – придобиване
на вещното право, е нормативно свързана само с тези юридически факти. Фактическият състав на владението
съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След
като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната
давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите
действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения, представляващи субективния
елемент от предметното им съдържание, както и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да
се разкрият тези преживявания и представи, представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание.
Позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл.
79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
По делото жалбоподателите М.К., Р.К.
и С.Е. са въвели правозащитно възражение за неоснователност на иска за делба по
отношение на жилищния имот, находящ се в гр. Г., ул. „***“ № 8 с доводи за
придобиването му по давност като в тяхна доказателствена тежест е да установят
елементите от фактическия състав на посочената правна норма. В настоящият
случай същите не са установили придобиване на имота по давност, както правилно
е прието в обжалваното решение.
Свидетелите С.и Д.установяват, че
ищцата, макар да се е установила от години в Република Турция, не е губила
връзка с родното си място и всяка година е посещавала дома си – докато са били
живи родителите ѝ най-малко два пъти годишно, а след това по веднъж.
Общият наследодател Е.К. е разпределил ползването на имота между синовете си,
като е предоставил две стаи и на дъщеря си – ищцата. Обстоятелството, че тя не
живее постоянно в тях не означава, че е загубила правото си на собственост в
общия имот. До завеждане на настоящото дело, делба между наследниците на Е.К.
не е извършвана, а само разпределение на ползването, поради което никой от тях
не притежава реален дял от общата вещ. Безспорно е, че до 2015 г. ищцата е
посещавала имота, който е считала и за своя собственост. Без значение е, че не
е отсядала точно в същите стаи, които приживе ѝ е предоставил баща ѝ,
а е отсядала в частта, обитавана от брат ѝ Ф. и семейството му, тъй като
тази част принадлежи към общия наследствен имот.
При така установените факти
правилно първиинстанционният съд е приел, че в
процеса не е установено придобиването на имота по давност. Липсват конкретни
доказателства, въз основа на които да се установено налице ли е владение от
страна на жалбоподателите, неговият начален момент и съответно – дали същото е
продължило в срока, визиран в закона. Данните по делото сочат, че
жалбоподателите действително живеят в процесния имот, същите са упражнявали
фактическа власт върху него, но липсват доказателства, въз основа на които да
се обоснове извод, че са установили владение по смисъла на чл. 69 от ЗС.
Жалбоподателите не са установили придобиването на процесния имот по давност,
поради което правилно същият е допуснат до делба.
Обжалваното решение не страда от
наведените в жалбите пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено и в
тази му част.
При този изход на делото разноските
за въззивното производство са в тежест на страните.
По изложените съображения,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от 17.01.2020
г. на Русенския районен съд по гр. д. № 6836/2018 г.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: