№ 21836
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110103423 по описа за 2024 година
И. И. В., ЕГН **********, е предявила срещу „П. Бг“ ООД, ЕИК ......, седалище и адрес на
управление гр. София, .............., искове за: заплащане на основание чл. 128, т. 2 КТ на
неизплатени трудови възнаграждения за м. септември 2023 г. в брутен размер на 4357.41
лева; за м. октомври 2023 г. в брутен размер на 4357.41 лева; за два работни дни за м.
ноември 2023 г. в брутен размер на 435 лева; заплащане на основание чл. 221, ал. 1 КТ на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение в размер на 4357.41 лева и заплащане на основание 224 КТ на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 2400 лева, ведно със законната
лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
изплащането им. Ищцата твърди, че работила по трудов договор при ответника от
28.03.2023 г., прекратен на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ от нея без предизвестие, считано
от 2.11.2023 г. Поради липсата на плащане, ищцата моли да се уважат исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете.
Твърди, че през исковия период ищцата не е полагала труд /въобще не е имало контакт с нея,
тъй като нейн пряк ръководител била майка й и дори нямала подписан трудов договор/ и не
й се дължи трудово възнаграждение, като считано от 19.10.23 г. и по нейно искане й било
разрешено ползване на отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, а след подадено
заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, трудовият
договор бил прекратен на това основание и от тази дата, което е вписано в НАП. Оспорва
наличието на предпоставките за изплащане на обезщетения за неспазено предизвестие и за
неизползван отпуск и размера им. Моли за отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 5.6.2024 г. е частично прекратено производството по делото
по исковете за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. за сумата над
1
396.12 лв. брутен размер на претенцията до първоначално предявените 435 лв. и на
обезщетение за неизползван отпуск за сумата над 2376.77 лв. брутен размер до
първоначално предявените 2400 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
Представен е по делото неподписан трудов договор № ................ г. между „П. БГ“ ООД, от
една страна като работодател, и И. И. В., от друга като работник/служител, за заемане от нея
на длъжността „маркетинг мениджър/директор маркетинг“, срещу основно месечно
възнаграждение в размер на 4357.41 лв., на пълно работно време.
Представено е заявление от 19.10.2023 г. от ищцата до управителя на ответното дружество с
искане за разрешение за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете от 1.11.2023 г. до
30.10.2024 г.
Със заявление от 2.11.2023 г. от ищцата до работодателя, тя заявила прекратяване на
правоотношението между тях поради липса на извършени плащания на трудово
възнаграждение за месеците септември и октомври 2023 г. Заявлението е изпратено чрез
куриерска фирма Еконт до получател Д. Д. /според удостоверение от Еконт/, за която се
установява от показанията на свидетелката К., че е служител на счетоводната кантора, която
обслужва ответното дружество. Пратката е върната като „отказана от получател“.
Приложена е извадка от имейл, изпратен на 2.11.2023 г. от ........................ с който се изпраща
като прикачен файл уведомление във връзка с трудов договор № 4/28.03.2023 г.
Представена е справка от НАП във връзка със сключени от ищцата трудови договори, видно
от която е отразено съществувало трудово правоотношение между страните, възникнало на
28.3.2023 г., по което ищцата изпълнявала длъжността "ръководител звено връзки с
обществеността", и прекратено на 2.11.2023 г.
Работодателят е представил заповед № 001/2.11.2023 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от датата на
издаването на заповедта. Заповедта не е връчена на ищцата.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че от страна на ответника са
представени фишове за работни заплати за периода от м. септември 2023 г. до м. ноември
2023 г., като трудовите възнаграждения за тези месеци са начислени в по-малък размер /на
вещото лице е било представено ел.писмо адресирано до счетоводството за намаляване на
заплатата на ищцата с 1000 лв./, като за м.септември е начислено възнаграждение за 19 дни,
а за м. октомври за 22 дни. Доколкото не е представено допълнително споразумение към
трудовия договор относно намаляване на трудовото възнаграждение, вещото лице е приело,
че начисленията са както следва – за м. септември 2023 г. – 4357.41 лв. - брутен размер и
3500 лв. - нетен размер, за м. октомври 2023 г. - 4357.41 лв. - брутен размер и 3500 лв. -
нетен размер; за месец ноември 2023 г. не е начислявано трудово възнаграждение предвид
заявлението за ползване на отпуск; относно обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е начислена
2
сумата от 1757.31 лв. брутен размер, а без намалението - 2376.77 лв. – брутен размер
/2139.10 лв. нетен размер/ за 12 дни неизползван годишен отпуск; начисленото обезщетение
за неспазено предизвестие е в брутен размер 3221.74 лв., а без да се взема предвид
намалението същото възлиза на 4357.41 лв. брутен размер. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че в случай, че ищцата има право на трудово възнаграждение за периода
1.11.2023 г. – 2.11.2023 г., то би било в размер на 396.12 лв. брутно и 307.39 лв. нетно, а ако
се приеме, че това възнаграждение следва да бъде намалено предвид намаления размер,
посочен във фишовете за заплати, то за периода 1.11.2023 г. – 2.11.2023 г., биха се дължали
292.88 лв. – брутен размер, съответно 227.26 лв. нетен размер.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ася Василева
Василева /майка на ищцата/ и В. Б. К. /счетоводител на ответното дружество/. В показанията
си св. Ася Василева сочи, че дъщеря й започнала работа при ответника към края на месец
март 2023 г. и работила до началото на месец ноември 2023 г. на длъжност „маркетинг
мениджър“, като свидетелката инициирала започването на работа. Задълженията на
дъщеря й включвали контакт с рекламодатели, сключване на договори за реклама,
изработване на банери, следене на рекламните кампании, издаване на фактури и др. Ищцата
изпращала в счетоводството п. относно размера на месечната сума, за която следвало да се
издаде фактура, след което изпращала фактурата на рекламодателите и следяла дали сумите
са платени; движела цялата маркетингова дейност. Свидетелката постъпила на работа на
8.3.2023 г., като задълженията били да извършва оперативна работа, както и да преценява
кои лица да бъдат назначавани на трудов договор, поради което започнала да събира екип,
който се състоял от осем лица – четири от тях на трудов договор и четири или повече – на
граждански, като поканила и дъщеря си. Управител на ответното дружество бил Х. Х.в.
Твърди, че до месец юни всичко било наред, а в края на месец юли, от счетоводството,
извършващо дейност за ответника, бил изпратен имейл, че не са налични финансови
средства. В края на месец юли заплащането било с голямо закъснение, а през месец август
плащане не било извършено, като от този момент настъпил хаос в цялостната дейност на
ответното дружество, но ищцата продължавала да работи, тъй като били сключени договори
с контрагенти. Сочи, че дъщеря й извършвала работата от дома си или по време на събития,
там където се осъществяват последните, като офис не е имало. Трудовият договор на дъщеря
й бил изпратен в счетоводството за подпис от страна на ответника, но договорът така и не
бил върнат подписан. С оглед започване на работата, дъщеря й прекъснала ползването на
отпуска поради майчинство, като помагали близките в грижите за детето. Според
свидетелката, не е имало писмена процедура за отчитане на дейност, тъй като всички
служители били наясно кой какво върши.
От разпита на свидетелката В. Б. К. – отговорен счетоводител за обслужване счетоводството
на ответника, се установява, че същата никога не е имала каквато и да било комуникация с
ищцата. Сочи, че четири лица са били на трудов договор, сред които и свидетелката
Василева, които лица св. К. е виждала, комуникирала е и с тези, сключили граждански
договори, но не и с ищцата, но има спомен, че е била подготвена бланка за сключване на
трудов договор с последната, но не и да е била изготвена длъжностна характеристика. По
3
отношение на други служители са били изготвяни командировъчни, но не и за ищцата.
Посочва, че е подала уведомление до НАП относно започването на работа на ищцата, както
и че в полза на последната са били нареждани плащания от Х. Х.в /управител на ответното
дружество/. Свидетелката си спомня, че процесният трудов договор е прекратен, както и че
от страна на счетоводството са изготвени заповедта за прекратяване и уведомлението до
НАП. Ищцата не е представяла трудова книжка за оформление.
При наличието на трудово правоотношение насрещната престация на работодателя за
предоставената му и използвана работна сила е задължението му да заплаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение – в този смисъл е
разпоредбата на чл. 128 КТ. Докато съществува трудовото правоотношение, страните по него
имат всички права и задължения, произтичащи от трудовия договор. При предявен иск по
чл. 128 от КТ в тежест на работника/служителя е да докаже, че е бил през исковия период в
трудово правоотношение с работодателя и е било уговорено претендираното неизплатено
трудово възнаграждение. От друга страна, доколкото неизплащането на възнаграждението е
отрицателен факт, в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е платил.
Установява се по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало на 28.3.2023 г., по което ищцата изпълнявала длъжността „маркетинг
мениджър/директор маркетинг“, прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
2.11.2023 г.
Горното следва независимо от липсата на подписан трудов договор между страните, който
съгласно чл. 62, ал. 1 КТ се сключва в писмена форма, която е за валидност.
Необективираният в тази форма трудов договор обаче не е правно нищо. Работникът се
счита добросъвестен, ако е подал молба или заявление за приемане на работа и е получил
сведение от работодателя, че е приет на исканата работа /без да е видял копие от
изявлението за приемане или да е държал оригинала/. Без значение е също дали
работодателят е подписал договора, той може да представи неподписан от него екземпляр,
но работникът е добросъвестен, ако е разчитал на добросъвестността на работодателя по чл.
8 КТ, че е подписал договора, пази го и е извършил необходимите уведомления /като
добросъвестността на работника се предполага/.
Отделно от това, липсата на подпис е недостатък, който може да бъде отстранен, а чл. 74,
ал.6 КТ не допуска позоваването на недостатък, който може да се отстрани.
Следователно, страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение,
прекратено с подаденото от ищцата заявление по чл. 327, ал.1, т.2 КТ. В тази връзка следва
да се има предвид, че подаването на заявление за прекратяване на договора по чл. 327, ал.1
КТ има за последица прекратяване на трудовоправната връзка с получаване на заявлението
от работодателя – чл. 335, ал.2, т.3 КТ, независимо дали действително е било налице
фактическото основание за това.
С нормата на чл. 327, ал. 1, т.2 КТ, законодателят е уредил потестативното право на
работника/служителя едностранно да прекрати трудовото правоотношение, без да отправя
писмено предизвестие до работодателя, поради забавено изплащане на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по кодекса. В съдебната практика еднозначно е прието,
4
че тази норма на КТ не поставя никакви изисквания за срока на забава или за размера на
неизплатеното възнаграждение, т.е. то може да не е изплатено изцяло или частично.
Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение в
цялост или на част от него, за да може работникът/служителят да се възползва от това
право.
По делото се изясни, че БТВ на ищцата е това по трудовия договор, а именно 4357.41 лв.,
като не се установи намаляването му по писмено съгласие на страните, както е допустимо да
се измени трудовия договор.
Основният спорен въпрос е дали през процесния период ищцата е престирала работната си
сила.
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В нормата на чл. 8, ал. 1 КТ е регламентирано, че
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на
законите. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е въведена оборимата презумпция, че
добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване
на противното. Т.е. страната, която се позовава на недобросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на насрещната страна по правоотношението, следва да докаже това и съответно
да обори тази презумпция.
Трудовото правоотношение е такова с продължително изпълнение и е достатъчно
работникът/служителят да установи възникването му и встъпването си на работа, с което е
започнало изпълнението му. В доказателствена тежест на работодателя е да проведе пълно
доказване относно обстоятелството, че служителят не е престирал работната си сила.
В тази насока по делото са събрани гласни доказателства и на двете страни, както и
заключението на ССчЕ, от което става ясно, че работодателят е начислил трудови
възнаграждения на ищцата за пълни отработени месеци септември и октомври 2023 г. Т.е.
налице е извънсъдебно признание на работодателя на този факт чрез начисляването на
трудово възнаграждение за този период във ведомостта за заплати /в по-нисък размер след
намаляването с 1000 лв./. От гласните доказателства по делото става ясно и че ищцата не е
имала определено работно място, нито установена процедура, по която да отчита
извършаната дейност пред работодателя. От друга страна, в нейна полза са били
извършвани плащания от страна на управителя на ответното дружество, което води до
извод, че е извършвала някаква дейност, за която е получавала плащане, но в какъв обем не
се изяснява по делото. Отделно от това, когато служителят не изпълнява възложената му
работа, работодателят разполага със средства за ангажиране на отговорността му,
включително чрез дисциплинарно наказание или прекратяване на трудовоправната връзка,
каквито действия не са били предприети в случая. И доколкото работодателят е този който
трябва да обори презумпцията с пълно доказване, а служителят само да го разколебае, съдът
приема, че работодателят не доказа противното на установената законова презумпция и
следователно - че ищцата е престирала труд през исковия период /септември октомври/, за
което й се дължи възнаграждение.
Това възнаграждение възлиза на уговорения в трудовия договор размер, който не е бил
5
надлежно изменен. Или за м. септември и м.октомври 2023 г. на ищцата се дължат по
4357.41 лв. брутен размер и 3500 лв. нетен размер, трудови възнаграждения, които
работодателят не доказа да е платил.
Доколкото считано от 1.11.23 г., съгласно заявлението й, ищцата е започнала ползване на
отпуск по чл. 163 КТ при бременност и раждане /който според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските се ползва въз основа на писмено заявление на
майката от деня, посочен в заявлението/, трудово възнаграждение не й се дължи.
При липса на плащане на дължимото за два месеца трудово възнаграждение, следва, че се е
реализирала хипотезата на прекратяване на трудовия договор от ищцата без предизвестие по
чл. 327, ал.1, т.2 КТ на соченото в писменото заявление основание. Правото по чл. 327, ал.1,
т.2 КТ е надлежно упражнено.
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а КТ, се дължи от работодателя обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Доколкото процесното трудово правоотношение е прекратено на едно от посочените
основания, ищцата има право на обезщетението, а след като работодателят не доказа да го е
платил – искът за присъждането му е основателен. То се съизмерява със срока на
предизвестието /едномесечен в случая според трудовия договор/, като размерът му, съгласно
чл. 228, ал. 1 КТ, се определя на база последно получено от ищцата брутно трудово
възнаграждение. Според заключението на експертизата, то възлиза на 4357.41 лв. брутен
размер, за които искът следва да се уважи.
Според чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение се дължи от
работодателя обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на
работника/служителя. По делото се установи, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено и към датата на прекратяването му за ищцата е останал неизползван платен
годишен отпуск от 12 дни, съразмерно на отработените месеци, обезщетението за които
възлиза на 2376.77 лв. брутен размер, за които искът следва да се уважи предвид
неплащането му от работодателя.
Следва да се присъди законната лихва от датата на предявяване на исковете до изплащането
им.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от ГПК, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетения за работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение. На това
основание следва да се допусне предварително изпълнение относно присъденото трудово
възнаграждение.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете, като от разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., й се дължат
1755 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от платени
2400 лв. адвокатско възнаграждение, на ответника се дължат 60.00 лв. Възражението за
прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение в действителност е
6
малко над минимума, определен в Наредба № 1/2004 за минималните размер на
адвокатските възнаграждения, и с начислен ДДС /§ 2а от наредбата/. На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на СРС държавна такса върху уважения размер
на исковете в размер на 617.96 лв. и 292.50 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. Бг“ ООД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ................, ДА
ЗАПЛАТИ на И. И. В., ЕГН ********** гр. София, ................., на основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ сумите: 4357.41 лв. трудово възнаграждение за м. септември
2023 г. в брутен размер, 4357.41 лв. трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г. в брутен
размер; 4357.41 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение и 2376.77 лв. обезщетение за неизползвани 12 дни платен
годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва считано от 18.01.2024 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 396.12 лв.
трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г.
ОСЪЖДА „П. Бг“ ООД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ................, ДА
ЗАПЛАТИ НА И. И. В., ЕГН ********** гр. София, ................., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1755.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН ********** гр. София, ................. ДА ЗАПЛАТИ НА „П. Бг“ ООД,
ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ................, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 60.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „П. Бг“ ООД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ................ да
заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 617.96 лв. и разноски по делото в размер
на 292.50 лв.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните, а в частта, с която се допуска предварително изпълнение, в която има
характера на определение – в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7