РЕШЕНИЕ
№260080 17.11.2020 г.
гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на осемнадесети септември през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 1252 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на М.Б.М.,
ЕГН **********, против Т.Г.Я., ЕГН **********. Твърди се, че страните са бивши
съпрузи, сключили граждански брак на 26.02.2011 г., прекратен с влязло в сила
решение № 2648/25.06.2019 год., постановено по гр.д. № 6201/2019 год. по описа
на PC- Пловдив. По време на брака си страните придобили собствеността върху
ателие № 4, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************.1.29 по КККР на
гр. Обзор, находящ се в гр. Обзор, ул. **************,
на площ от 43,25 кв.м, ведно с прилежащи части, равняващи се на 2,72% или 6,23
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: **************, под обекта: няма, над обекта: **************,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор **************, съобразно н.а. с дв.вх.
рег.№ 4454/ 15.07.2016 год., акт. № 63, том 16, дело 2398 на Служба по
вписванията при Агенция по вписванията- Несебър. Сочи се, че паричните средства
за закупуването му били изцяло спестени от ищецът и дарени от майка му Райна П.
З.-Т., която живеела и работела в Швейцария повече от 20 години и която всеки
месец изпращала пари на сина си, като за периода от м.март 2015 г.- м.юли 2016
г. включително била превела сумата от 13140 евро, като за закупуването на
ателието била продала наследствен имот в гр.Хасково, средствата от който дала
на ищеца за да плати апартамента в гр.Обзор. Заявява се, че ответницата не била
участвала в спестяването на парите и в изплащането на описания имот, тъй като
по това време, а и преди това, същата не работела и не получавала доходи, както
и поради обстоятелството, че цялата договорена и заплатена цена на апартамента
била спестена лично от М., в това число и преди брака, и дарена от неговата
майка, поради което Т.Г.Я. нямала принос в придобиването на собствеността на
недвижимия имот. В този смисъл се счита, че придобития по време на прекратения
между страните апартамент бил изключителна собственост на ищеца, и не
представлявал СИО поради липса на съвместен принос в придобиването му. С оглед
на изложеното се моли да се признае по отношение на ответницата, че процесния имот е изключителна собственост на ищеца, като
придобит по време на брака при липса на съвместен принос от страна на Т.Я..
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
не се оспорва обстоятелството, че страните са сключили граждански брак на
26.02.2011г., който е бил прекратен по силата на Решение № 2648 от 25.06.2019г.
на ПРС, постановено по гр.дело№ 6201/2019г. Безспорно е и обстоятелството, че процесния имот е закупен на 15.07.2016г. през времето на
брака на страните. Заявява се, че имота бил придобит със съвместен принос,
който от страна на ответницата се изразявал във влагане на труд, грижи за
детето и семейството, подсигуряване на семеен дом, подсигуряване на финанси,
произхождащи от родителите й, и в предоставени парични средства за закупуване
на същия. Сочи се, че в периода около закупуването на процесното
жилище и през цялото брачно съжителство ищецът не бил работил, като ответницата
била подсигурила съвместен дом, принадлежащ на родителите й, и се е грижила за
детето, с което допринесла. Заявява се, че твърденията за предоставени парични
средства от майката на ищеца нямали отношение към закупуването на имота. Сочи
се, че майката на М. не била единствен собственик на продадения имот, поради
което и не била получила цялата сума от продажбата. Отделно от това сключването
на въпросната сделка предхождало покупката на апартамента в гр.Обзор с почти
три месеца, като липсвала кореспонденция на твърдението за получени от този имот
средства с представените банкови извлечения. Сочи се, че преводът от сметката в
ПИБ АД за сумата от 13 700 евро по сметка на „ТРАДЕНА” ЕООД- продавача, бил с
основание договор от 31.05.2016г., като продажната цена възлизала на по- голяма
сума- 18 900 евро. Твърди се, че за соченият период ответницата учила и считано
от 04.01.2016г. същата била и докторант в УХТ- гр.Пловдив, в което си качество
от същата дата е получавала и стипендия, която е била част от семейния бюджет. С
тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
е с правно основание чл.21, ал.4 от СК. Съдът достигна до този извод, след като
взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба за липса на съвместен принос
от страна на ответницата при придобиването на имота, поради което и в този й
вид докладва претенцията, посочвайки, че не е обвързан от заложената в исковата
молба правна квалификация. До обявяване на доклада за окончателен не бе
направено възражение от страна на ищеца, поради което съдът приема, че е
сезиран само с претенция по чл.21, ал.4 от СК. Едва с писмената защита М.
въвежда и твърдения за пълна трансформация- предмет на иск по чл.23, ал.1 от СК, което е недопустимо, поради което и не следва да бъде предмет на
разглеждане.
Безспорно е
по делото, че страните са сключили граждански брак на 26.02.2011г., който е бил
прекратен по силата на Решение № 2648 от 25.06.2019г. на ПРС, постановено по
гр.дело № 6201/2019г. Не се спори и относно обстоятелството, че с н.а. № 34, т.VII, н.д. №1147/15.07.2016 г. на нотариус Стоян Ангелов, по
време на брака е придобит посредством покупко- продажба
индивидуализирания по- горе недвижим имот.
Спорен е
въпросът между страните дали ответницата има принос при придобиването на
вещното право на собственост на имота или същия следва да се счита за
индивидуална собственост на ищеца.
Съгласно чл. 21 СК
вещните права, придобити по време
на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на
чие име са
придобити. Съвместният принос може да
се изрази във влагане на
средства, труд, в грижи за децата,
в работа в домакинството. В
ал. 3 на същата разпоредба законът въвежда оборима презумпция- приносът се предполага
до доказване на противното. В настоящият случай
съдът намира, че презумпцията по
чл. 21, ал. 3 СК не е оборена.
Изводът е изграден въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Установява се по делото, че майката на ищеца от около 20 години живее и работи
в Щвейцария. Същата, периодично, е превеждала по
сметка на името на сина си- М.М., парични средства,
като видно от приложените преводни документи, суми са били превеждани и на
ответницата. В съдебно заседания бяха разпитани майките на двете страни. Св. З.-Т./майка
на ищеца/ заяви, че била предоставила на сина си изцяло средствата за
закупуване на имота. Когато страните сключили граждански брак и двамата не
работели. Свидетелката им помагала като заплащала квартирата, консумативните
разходи и издръжката на семейството, тъй като нямали доходи. За отношенията
между ищеца и ответницата свидетелката заявява, че и двамата се грижели за
семейството, готвели, гледали детето. Посочи се, че М.М.
винаги работел, включително и в чужбина. Св. Я. /майка на ответницата/ сочи, че
от момента, в който семейството заживяло при нея и съпруга й- от 2013 г.,
дъщеря й се е грижела за детето и съпруга си. Въпреки малкото дете, Т.Я. учила,
получавала стипендия и майчинство. М.М., за годините,
в който живеели при свидетелката, работел само около 6-7 месеца. Свидетелката
със съпруга си помагали на страните с парични средства, заплащали битовите им разходи,
давали им средства за прехрана. Сподели се за уговорка между родителите на
страните, в смисъл сключването на брака да бъде поет от родителите на
ответницата, а впоследствие майката на ищеца да им помогне да си закупят семейно
жилище. Заявява се за случаи, в които М.М., въпреки
че не работел, отказвал да заведе детето на детска градина, а Т.Я. работела през
това време и не можела да извърши това. Сочи се за закупено от страните жилище
в гр. Пловдив, за ремонта на което се грижела почти изцяло ответницата. Поради
влошаване на отношенията, обаче, не се стигнало до преместване на семейството в
този имот. По делото се представя и справка от НОИ, видно от която за периода
месец октомври 2013 г.- месец март 2015 г. и четири месеца през 2016 г. М. е
получавал месечен доход в размер между 226.64 лв. и 800 лв.
С оглед на
така представените доказателства съдът намира, че от страна на ищеца не се
обори презумпцията за съвместен принос при придобиване на процесния
имот. Безспорно майката на ищеца е изпращала парични средства в продължение на
години. По делото, обаче, не се доказа по несъмнен начин, че тези средства са
били давани изцяло и само за нуждите на М.М., които
той да е спестявал и вложил в имота. Св. З.заяви, че е искала да помага на
семейството, тъй като в един период от време страните са нямали доходи. Видно
от представената извадка от НОИ доходът на М. действително не е бил достатъчен
за да се осигури един нормален живот на семейство с малко дете, чийто нужди
безспорно растат с възрастта му. Логично е и самите страни, включително и
ищецът, да имат и лични нужди, които също са се покривали с тези доходи. Не без
значение е и обстоятелството, че по време на брака на страните са били закупени
още два имота, поради което тезата на ищеца, че е спестявал за да закупи трите
имота, измежду които и процесния, не следва да бъде
споделена. Същата и не почива на представените писмени доказателства за
паричните преводи. Наред с това и двете свидетелки заявиха, че Я. е полагала
грижи за детето си, за съпруга си, за домакинството, което също съставлява
съвместен принос по аргумент на ал.2 на чл.21 от СК. В този смисъл не може да
се изключи приноса на ответницата, както се твърди в исковата молба.
Съгласно
разпоредбите на чл. 21, ал. 1 СК (в сила от 01.10.2009 г.) вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал. 3 на
чл. 21 съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени
от новият Семеен кодекс бракове, какъвто е и този между страните по делото, се
прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите
не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е оборена, когато
е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на
придобиването на вещта. По искът с правно основание чл. 21, ал. 4 СК ищецът
твърди, че имотът е придобит изцяло с негови средства- лични спестявания и
предоставени от майка му, като отрича ответницата да има някакъв принос за
придобиването му, включително и косвен такъв. Въз основа на събраните писмени
доказателства и гласни доказателства, ангажирани включително и по насрещното
доказване от страна на Я., следва да се приеме, че за придобиването на имота
последната също има принос, с което презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК не следва
да се счита за опровергана. Законът поставя съвместният принос в основата на
съпружеската имуществена общност и предполага, че такъв е налице, независимо от
възмездния характер на придобивното основание.
С оглед на
така изложеното съдът намира предявената претенция за неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде уважено искането на Я. за присъждане
на сторените от нея съдебно- деловодни разноски, възлизащи на сумата от 1350
лв.- адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък и доказателства.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
искът на М.Б.М., ЕГН **********, против Т.Г.Я., ЕГН **********, за
приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен
собственик на придобития по време на брака между страните, при липса на
съвместен принос, имот, съставляващ ателие № 4, представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **************.1.29 по КККР на гр. Обзор, находящ се в гр. Обзор, ул. **************, на площ от
43,25 кв.м, ведно с прилежащи части, равняващи се на 2,72% или 6,23 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **************, под
обекта: няма, над обекта: **************, като самостоятелният обект се намира
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор **************.
ОСЪЖДА М.Б.М.,
ЕГН **********, да заплати на Т.Г.Я., ЕГН **********, сумата от 1350 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: