Определение по дело №132/2014 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 702
Дата: 19 декември 2016 г.
Съдия: Силвия Яцова Павлова
Дело: 20144500900132
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 май 2014 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Русе, 19.12.2016г.

 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в закрито заседание на 19 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

 

Като разгледа докладваното т.д.№132 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      Делото е образувано по искова молба на „С.“ООД гр.Русе против „Е.-Р“АД гр.Русе, с която ищеца твърди, че на 16.12.2011г. сключили с ответника договор, по силата на който последният му възложил да извърши доставка на апаратура за система за управление и инженеринг на система за управление на горивни уредби за гориво природен газ на котли ст.№7 и ст.№8 в „Топлофикация Русе“ ЕАД, като стойността на договора /доставка на апаратура и инженеринг/ е 185071.45лв. без ДДС, съгласно КСС-приложение №2 към договора. Уточнява, че настоящата искова молба има за предмет заплащане само на инженеринга по т.1, 2 и 3 от приложение №2. Твърди, че е извършил видове инженеринг, описани и остойностени в протоколи №5 и №6, двата от 9.05.2012г., издали и фактури на ответника, по които не са получили плащане. Твърди, че ответника умишлено не допуснал работниците да въведат изготвения софтуер, да настроят и пуснат системите, отказвал да даде съдействие за изпълнение задълженията им по договора. Станало ясно намерението на ответника да не плаща не само инженеринга, но дори доставената апаратура, за което бил осъден по друго дело. Едностранно ответника решил, че е развалил договора. Претендира ответника да заплати сумата 87616.86лв., от които инженеринг 60965.92лв., ДДС-12193.18лв., както и лихва за забава от падежа 9.09.2012г. до завеждане на исковата молба-14457.76лв., както и лихва за завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.  С молба /л.48/ ищеца е уточнил, че претендира цената на инженеринга-73159.10лв./60965.92лв. +12193.18лв./ От отговора на исковата молба на ответника става ясно, че по искова молба на ищеца срещу него е образувано предходно дело-т.д.№174/2012г. по описа на РОС /погрешно посочено т.д.№173/12г. в изложението на л.58/, с предмет иск за заплащане на цената на доставеното оборудване по същия договор. След пълна размяна на книжата по настоящето дело, съдът приложи служебно заверени преписи от всички съдебни актове на всички инстанции, постановени по т.д.№174/2012г. по описа на РОС, както и от исковата молба /вх.№4959/4.05.2012г./ на „С.“ООД гр.Русе, въз основа на която е образувано т.д.№174/2012г. на РОС/л.228-254/. С разпореждане №2936/24.11.2016г. производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания да посочи цена на иска и частта, за която се предявява, пълно изложение на обстоятелствата на които се основава, като посочи и предходните дела и предявената по тях част от общото вземане, да формулира ясен петитум. С молба вх.№13483/12.12.2016г. ищеца е уточнил, че процесния договор е ненаименован сложен комплексен договор, в които са предвидени плащания за два вида дейности-доставки и труд /инженеринг/. По т.д.№174/12г. им е присъдена сума за доставки с ДДС в размер на 178837.57лв., а с настоящата искова молба претендира само и единствено заплащане на труд /инженеринг/. Уточнява петитума / л.3 от молбата/, както следва: Да бъде осъден ответника да му заплати:А./ сумата 87616.86лв., от които 73159.10лв. възнаграждение за труд /инженеринг/ с ДДС, частична претенция от 77932.78лв. без ДДС, 14457.76лв. лихва за забава върху главницата за периода от падежа /9.06.12г./ до завеждане на исковата молба /16.05.2014г./, Б./ Лихва за забава от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата и В./ Разноските по делото. Уточнението на обстоятелствата на които основава иска е идентично с посоченото в исковата молба, посочено е и че предходно дело, водено между страните, основано на същия договор е т.д.№174/2012г., решението по което е влязло в сила на 13.05.2016г.

                   За да се произнесе по редовността на исковата молба и допустимостта на исковете, предявени с нея, съдът съобрази следното:

                   От приложената на л.228-254 искова молба на „С.“ООД гр.Русе против „Е.-Р“АД, въз основа на която е образувано т.д.№174/2012г. по описа на РОС е видно, че ищеца е твърдял сключен договор от 16.12.2011г. с ответника, по силата на който последният му  възложил работа /доставка и труд/ за 185071.45лв. без ДДС и е претендирал заплащане на доставена апаратура и хардуер по три фактури на обща стойност 180254.41лв. В обстоятелствената част на тази искова молба е посочено, че тя има за предмет заплащане само на доставената апаратура и хардуер, но не и труда /инженеринга/. Никъде в исковата молба не е посочено, че иска се предявява като частичен, нито в петитума е посочен общия размер на вземането и частта, която се предявява в този иск. Никъде и в съдебните решения, постановени първата инстанция, въззивната и касационната инстанции /л.200-227/ не е посочено, че те са постановени по предявен частичен иск, общия размер на вземането и частта, която е предявена с исковата молба.

                  С оглед гореизложеното, съдът намира, че предвид наведените в депозираната настояща искова молба по която е образувано т.д.№132/2014г. твърдения и формулирания петитум, както и съобразявайки наличието на предходно дело между страните, с исковата молба по което се твърди неизпълнение на същия договор и се иска реално изпълнение, без в петитума да е посочено, че иска се предявява като частичен, както и общия размер на вземането, с настоящата искова молба, която се явява последваща /втора/ се предявяват недопустими искове. Иска, предявен по т.д.№174/2012г. не е предявен като частичен, по правилата за предявяване на частичен иск, посочени по-горе. Това е пречка за предявяване на иск за друго вземане в друг размер, произтичащо от същия договор, макар и то да е за труда /инженеринга/. Посочването в обстоятелствената част на исковата молба по т.д.№174/12г., че се претендира само за част от вземането /доставена апаратура/, без да е посочено какво е цялото вземане, както и формулиран петитум, без да е посочено в него, какъв е общия размер на вземането, както и че се претендира само част от него, не съставлява предявяване на частичен иск. Това е така, тъй като по предмета на делото съдът се произнася в диспозитива на решението. Тъй като иска не е бил предявен като частичен, признатия от съда по т.д.№174/2012г. е пределът, който пресича възможността на ищеца да търси присъждане на повече с друг иск. /Вж. ГПП, Проф д-р Ж.Сталев, пар.72/. Това е така, тъй като   обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и размера на спорното материално право, въведено чрез иска по т.д.№174/2012г. като предмет на делото, поради което влязлото в сила решение по това дело е пречка да се предяви иск за разликата, ако първоначалният иск не е бил заявен като частичен, поради недопустимостта да се пререшава въпросът за размера на вземането в нов исков процес. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение по т.д.№174/12г. преклудира непредявения размер и представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата. В този смисъл е ТР№1/2013г. на ОСГТК-т.7б.  Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, която обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. За да е допустимо разглеждането на последващ спор, основан на един и същ правопораждащ факт, първият предявен иск, основан на него следва да бъде предявен като частичен. В този смисъл Решение по т.д.№561/2010г., Първо ТО. Тъй като в случая това не е така, предявеният с настоящата искова молба иск е недопустим, поради което тя следва да бъде върната, а производството по нея-прекратено.

 

                      По тези съображения, Окръжният съд

    

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И        :

 

                        ВРЪЩА подадената от „С.“ЕООД гр.Русе, ЕИК1*** искова молба против „“Е.-Р“АД, гр.Русе ЕИК ***, /вх.№5302/16.05.2014г.

                       ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№132/2014г. по описа на РОС.                                 

                      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.

 

 

                                                                       Окръжен съдия: