Присъда по дело №698/2014 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 698/2014 г. по описа на КРС

 

 

         По отношение на подсъдимия П.К.К. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 31.07.2014 г., на общински път PDV- 2078, км.3+600м. от гр. К. посока към с. В., обл. П., при управление на моторно превозно средство- седлови влекач марка „МАН” с регистрационен № ******, с прикачено полуремарке марка „Тайлор СДР 32”, е нарушил правилата за движение, а именно:

-чл.5, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/- „Всеки участник в движението по пътищата:

1.С поведението си не трябва да създава опасности и пречки  за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

-чл.127, ал.1 ЗДвП-„Превозваните товари трябва:

1.да не създават опасност за участниците в движението;

2.да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя“;

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда- фрактура на раменна кост на ляв горен крайник на Р.В.Д., ЕГН ********** ***- пътник в лек автомобил „Форд Фокус” с регистрационен ******, изразяваща се в счупване на главата на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник- престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр. чл.342 ал.1 пр.3-то от НК.

         Районна прокуратура гр. К., представлявана в с.з. от прокурора Свилен Братоев поддържа внесения обвинителен акт. Счита вината на подсъдимия К. за безспорно доказана, поради което пледира за налагане на наказание пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд в този период с минимални удръжки от трудовото възнаграждение, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

         Въз основа на направено искане и на основание чл.76 и следващите от НПК в качеството на частен обвинител по делото е конституиран пострадалия Р.В.Д., който се явява лично и с адв. К.- упълномощен. Поддържат повдигнатото обвинение като се пледира за налагането на наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.

         Подсъдимият К., лично и с защитниците си- адв. К. и адв. М.- упълномощени считат, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което пледират за постановяване на оправдателна присъда. Оспорва се наличието на субективната страна на престъплението като се твърди, че подсъдимия не е съзнавал, че в камиона, управлява от него превозва и товар.

         Подсъдимият К., лично не се признава за виновен. Дава обяснения, в които твърди, че на платформата на управляваното от него МПС не е имало нищо, като през времето, в което камиона вдигал въздух всеки можел да постави каквото си поиска.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият П.К.К., ЕГН ********** е роден на ***  Работи като *** към ЗП „***“ с. Т., обл. С. З.. Живее в с. В., П. обл., ул. „***“ № 7.

         Подсъдимият К. е ***. Същият е бил осъждан със следните присъди:

-         С присъда по НОХД № 21/1998 г. по описа на КРС, влязла в сила на 25.02.1998 г. е бил осъден за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание глоба в размер на 50000 ст.лв., които били платени на 23.03.1998 г. За посоченото осъждане е настъпила реабилитация по право на основание чл.86 ал.1 т.3 от НК, считано от 24.03.1999 г.

-         С присъда по НОХД № 288/2005 г. по описа на КРС, влязла в сила на 11.04.2007 г. е бил признат за виновен за извършено на 05.06.2005 г. престъпление по чл.323 ал.1 от НК, като на основание чл.323 ал.3 от НК не му е наложено наказание.

-         С определение по НОХД № 146/2008 г. по описа на КРС, влязла в сила на 02.09.2008 г., е било одобрено споразумение, по силата на което К. е признат за виновен за престъпление, извършено през 2006, по чл.339 ал.1 от НК, като му е наложено наказание пробация със пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от 1 година. Така наложеното наказание било изтърпяно от К. в периода от 17.09.2008 г. до 16.03.2009 г. За посоченото осъждане е настъпила реабилитация на основание чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК, считано от 17.03.2011 г.

Подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС. Притежава СУМПС, валидно до 09.09.2018 г. за категории С, В, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ, В1, С1, С1Е. По отношение на подсъдимия К. били издадени и влезли в сила 8 броя наказателни постановления за различни нарушения по ЗДвП, извършени в периода 1997 г.- 2013 г. Спрямо същият има издадени и 3 броя фишове за нарушения по ЗДвП, извършени в периода 2011 г.- 2014 г.

Подсъдимият работил в периода 2008- 2013 г. като шофьор в СД „***“ с. В. и се познавали с управителя на фирмата- свидетеля И.Т.. Дружеството притежавало седлови влекач марка „Ман“ с ДК № ****** и полуремарке марка „Тайлор СДР32“ с ДК № ***. Тъй като същите били стари, а дружеството подменяло автопарка си, управителя Т. решил да ги продаде. В тази връзка подсъдимият К. бил помолен от свидетеля Т. да подготви камиона и ремаркето за предаване. На 31.07.2014 г. в двора на мелницата в с. В., стопанисвана от СД „***“ К. изчистил и измил камиона, след което си тръгнал. През това време свидетелите Г. и Н. П., заедно с двама работници от тяхната фирма „***“- свидетелите Г. / инженер- технолог в фирмата / и Г. / извозвач на детайли /, пристигнали в двора на мелницата. Т. и П. постигнали съгласие за продажба на влекача и ремаркето. Работниците на П. напомпили гумите на ремаркето, след което си тръгнали. Свидетелят Т. се обадил на подсъдимия К. да се върне обратно в двора на мелницата, за да закара влекача, заедно с ремаркето до гр. К. в фирмата на П.. Подсъдимият К. се отзовал и се върнал в двора на мелницата. Закачил ремаркето, което нямало странични предпазни панели за влекача. Камионът „вдигал въздух“ около 10 минути, през което време К. стоял в кабината, след което потеглил за гр. К.. Пътувал по общински път PDV-2078 от с.В. за гр. К., в посока от изток на запад.

По същото време, около 20.00 часа, на 31.07.2014 г., свидетелката А.Д. управлявала собствения си лек автомобил марка “Форд”, модел „Фокус” с регистрационен ****** по същия път от гр. К. към с. Соколица, в посока от запад на изток. В автомобила заедно с Д. пътували на предна дясна седалка- съпруга и, пострадалия Р.Д., а на задната седалка, в детско столче- дъщеря им Г. Д.. При км.3+600м. на посочения път, двете МПС се срещнали, пътувайки в различни посоки по пътя. В момента на разминаване на двете МПС, от ремаркето изпаднал метален детайл- диференциален механизъм за товарен автомобил. Свидетелите А. и Р. Д. видели летящия към техния автомобил детайл, но време за реакция от страна на водача- А.Д. нямало. Съпругът и успял само да извика, че нещо лети към тях и ще ги удари, когато въпросния детайл ударил горната част на предно обзорно стъкло на лекия автомобил. Същото се счупило, а детайлът влетял в купето на автомобила и движейки се назад ударил в рамото свидетеля Д., седящ на предна дясна седалка, след което продължил движението си, преминал покрай седящото на задната седалка дете и влязъл в багажника на автомобила, където останал до намирането му от полицейските служители.

След удара свидетелката Д. спряла край пътя. Проверила детето на задната седалка, което било изпръскано с кръв, но установила, че то не било наранено, а кръвта е от ръката на съпруга и. Състоянието на съпруга и било тежко, но автомобила не бил в състояние да се движи, за да бъде закаран в болница.

През това време, след автомобилът на Д. пътувал със собствения си автомобил свидетелят С.И.- младши автоконтрольор в РУ на МВР К., който се прибирал към дома си в с. С.. Същият видял как от ремаркето на камиона- влекач, който се разминавал с лекия автомобил на Д., изхвръкнало нещо. Направило му впечатление, че камиона се движил доста бързо. Приближавайки камиона И. му направил знак със светлини да кара по- бавно, тъй като покрай неговия автомобил прелетяла дъска от камиона. Достигайки до автомобила на Д. полицейския служител видял, че същия бил с неестествено деформиран таван, а предното стъкло било счупено. Свидетелят И. спрял и от А.Д. разбрал, че от камиона, с който са се разминали изхвърчало нещо, което е ударило съпруга и в ръката. И. видял, че пострадалия е зле, от ръката му текла кръв и същия се оплаквал от силни болки. Помогнал му да излезе от автомобила и го качил в собствения си автомобил, след което тръгнали към болницата. Междувременно сигнализирал в РУ на МВР К. за произшествието.

В началото на гр. К. свидетелят И. забелязал същия камион, с който се разминал. Камионът спирал в момента, а от него слязъл водача му- подсъдимия К.. Свидетелят И. спрял автомобила си, отишъл при подсъдимия К. и го попитал, дали е разбрал, че е причинил ПТП, тъй като от неговия автомобил е изхвръкнал предмет. К. не му отговорил нищо, но разбрал за станалото ПТП. И. видял регистрационния номер на автомобила, след което уведомил подсъдимия К. да остане на място, тъй като ще дойде полиция и потеглил към болницата, тъй като на пострадалия Д. му прилошало.

Подсъдимият К., въпреки че бил уведомен да остане на място до идване на полицейските служители, не го сторил, а се прибрал в дома си в с. В., след което отишъл на банкет в с. Т., обл. С.З.. Късно вечерта бил уведомен да се върне, тъй като бил издирван от полицията по повод ПТП. След завръщането си подсъдимия дал и кръвна проба за изследване на алкохол в кръвта.

След като на мястото на произшествието пристигнал изпратеният автопатрул от РУ на МВР гр. К. в състав свидетеля П.Л.- мл. автоконтрольор при РУ на МВР К. и полицай Л. П., двамата опитали да отворят вратата на багажното отделение на лекия автомобил, но ключалката била изкъртена и блокирана. След като успели да отворят вратата, от багажника паднал на пътното платно  диференциален механизъм. Същият бил приобщен като веществено доказателство по делото. При извършения му оглед било установено, че металният детайл е с дължина 48 см., с диаметър в единия край 24см., а в другия- 20 см., с тегло 39.40 кг.

При извършения оглед на процесния камион- влекач и полуремаркето било фиксирано петно като „по-тъмно от другата повърхност с размери 50/25см”, намерено в най- задната част полуремаркето. Върху това петно били открити трасологични следи от приплъзване и нараняване на повърхността от твърд предмет.  Също в ремаркето, непосредствено до задния капак и винкелна метална тръба бил намерен и стар, ръждив, деформиран търмък без дървен сап. Също така бил намерен и метален предмет с тръбовидна форма и зъбчат венец в единия край.

Според назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза се установява, че намерения в лекия автомобил метален детайл представлява част от диференциален механизъм на товарен автомобил, който вероятно се е намирал в най- задната част полуремаркето, на мястото, описано  при огледа му като „по тъмно от другата повърхност петно с размери 50/25 см., като не е било закрепено към пода на ремаркето. Същият е представлявал товар, превозван върху платформата на полуремаркето. Диференциалният механизъм, който е с конусовидна форма може да се търкаля при прилагане на минимална сила. Същият, оставен в свободно положение върху пода на ремаркето, ограничен от металните греди в задната част, под действие на центробежните сили при движението и отклоняването на ремаркето напречно на платното, се е търкалял, докато е стигнал левия край на ремаркето. Неговото падане е настъпило при рязкото отклоняване на композицията на дясно, при което металният детайл е продължил да се движи в първоначалната си траектория напред, а при удара в металните греди, при изпадането се е отклонил и на ляво към лявата лента, където в този момент се е намирал л.а. „Форд Фокус”. 

Ударът между металният детайл, изпаднал от полуремаркето на т.а.”МАН” и л.а.”ФордФокус” е настъпил върху лявата /южната/ лента на платното за движение, в конфликтна точка, която приблизително се намира по ширина около средата на южната лента и по дължина при км.3+600м.

И двете превозни средства непосредствено преди удара са се движили със скорост около 70км/ч., като не са били налице технически условия, които да са налагали движението им със скорости по- ниски от посочените.

Според от заключението на експерта, водачът на л.а.”Форд Фокус”, свидетелката А.Д., не е имала техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Водачът на товарният автомобил ”МАН”- подсъдимия К. е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е бил закрепил превозвания товар в полуремаркето, а именно- металният детайл, представляващ диференциален механизъм за товарен автомобил.

От заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че на пострадалият Р.В.Д. е било причинено телесно увреждане, изразяващо се в разкъсно- контузна рана в областта на лявата раменна става и счупване на главата на лявата раменна кост. Счупването на главата на лявата раменна кост е увреждане, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Разкъсно- контузната рана в областта на лявата раменна става е довела до  разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните травматични увреждания са били причинени от действието на твърд, тъп предмет, от удар с или върху такъв и е възможно да са били причинени по начина, посочен  от пострадалия и свидетелите по делото, а именно при ПТП, като пътник на предна дясна седалка на лек автомобил, в който с голяма скорост се е блъснал летящ метален предмет, предизвикал счупване на предното обзорно стъкло и смачкване на тавана в предно- задна посока и удар в лявото рамо на пострадалия.

Според протокол № 688/01.08.2014 г. на специализираната химическа лаборатория към МБАЛ-Пловдив, в пробите кръв, взети от подсъдимия П.К.К. ***, се доказало наличие на алкохол в концентрация 0.22 на хиляда.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите Р.Д., А.Д., С.И., П.Л., Г.П., Н.П., Д.Г., И.Г. и И.Т.; приобщените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014 г., ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествие от 01.08.2014 г., ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за медицинско изследване, справка за нарушител, разписка от 01.08.2014 г., стокова разписка, констативен протокол за ПТП, копие на СУМПС на подсъдимия К., копие от СУМПС на А.Д., копие от СРМПС- част първа за камион- влекач, удостоверение за техническа изправност, копие на полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност“, копие от СРМПС- част първа на полуремарке, удостоверение за техническа изправност, копие от полица на застраховка „Гражданска отговорност“, епикриза, характеристична справка, справка за съдимост, справка от сектор „Пробация“- Пловдив, справка от ОДМВР Пловдив, сектор „ПП“; както и заключенията на изготвените и приети по делото автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза и химическа експертиза.

При постановяване на присъдата си, съдът ползва частично обясненията на подсъдимия К., който като разбира обвинението дава такива. Обсъждайки обясненията му, съдът отчита, че същите се явяват едновременно доказателствено средство и средство за осъществяване на защитата на подсъдимия. В този смисъл, по- голяма част от обясненията му, а именно тези, които не касаят случилото се ПТП и механизма на осъществяването му се подкрепят от останалите, кредитирани от съда доказателства по делото, поради което и същите съдът ползва.

 Безспорно е установено по делото, че на 31.07.2014 г., около 20 часа, подсъдимият К. е управлявал процесния камион- влекач и полуремарке по общински път PDV-2078 от с.В. за гр. К., т.е. имал е качеството „водач“ на МПС и като такъв е бил длъжен да спазва задълженията си по ЗДвП и ППЗДвП.

 Досежно твърденията на подсъдимия, дадени в обясненията му, че е спазил всички свои задължения като водач на МПС и преди да тръгне от местодомуването на процесното МПС в с. В. е проверил и огледал камиона и полуремаркето, съдът не кредитира, тъй като намира същите за израз на защитната му позиция в процеса. В тази насока обясненията на подсъдимия на първо място са вътрешно противоречиви. Така подсъдимият твърди, че е огледал полуремаркето, когато го е закачил за камиона, след което се качил в кабината и около 10 минути „вдигал въздух“ преди да потегли. В рамките на тези 10 минути той не бил слизал от камиона, а веднага след това потеглил за гр. К.. Първоначално в обясненията си К. категорично отрича да е имало предмети върху платформата на ремаркето, впоследствие заявява, че в рамките на времето, докато е „вдигал въздух“ е било възможно да се постави предмет върху платформата, което обаче той не бил възприел да е сторено. От друга страна, обясненията на подсъдимия, че върху платформата на полуремаркето не е имало никакви предмети, които да е имал задължение да укрепи или да премахне, за да не създават опасност за движението противоречи и на обективните находки, установени при извършения оглед на полуремаркето на 01.08.2014 г. При извършване на това действие са  открити и фиксирани в съответния протокол- стар, ръждясал метален търмък без сап, както и метален предмет с тръбовидна форма и зъбчат венец, лист ламарина, имало е и откъртени шперплатови платформи /видно и от фотоалбума/, т.е. все вещи, които е следвало да се укрепят или премахнат, тъй като представляват опасност за околните при движение на камиона, поради евентуалната възможност да изпаднат, но за които не е констатирано при огледа да са били укрепени. Обстоятелството, че предмети от камиона на подсъдимия са падали по време на движението му се потвърждава, както от показанията на пострадалия Д. и съпругата му- очевидци на процесното ПТП, така и от показанията на свидетеля И., според който при разминаването му с камиона, управляван от подсъдимия, от него е изхвърчало парче от дъска, което е наложило И. да му сигнализира с фарове, за да кара по- бавно.

Осъществявайки функцията по защитата си, подсъдимият К. се опитва да въведе в обясненията си като механизъм на осъществяване на процесното ПТП обстоятелството, че металния детайл се е намирал на пътното платно, в близост до разделителната линия, в неговата лента за движение и при движението си било възможно гумите на камиона, минавайки през него да са го изхвърлили към лекия автомобил. Така сочения механизъм се опровергава категорично от заключението на вещотото лице, изготвило автотехническата експертиза, според което е невъзможно детайл с тегло 40 кг. дори и при преминаване на гумите на камиона и полуремаркето върху него да го отхвърлят на височината на тавана и горния край на предното обзорно стъкло на лекия автомобил.

Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, в частта им, в която същия заявява, че дори и след разговора му със свидетеля И. не е разбрал, че е необходимо да изчака полицейските служители, тъй като е станал причина за ПТП. Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат на показанията на И., който твърди, че изрично е предупредил К. да изчака идването на полицаите, тъй като е станало ПТП. Показанията на свидетеля И. в този смисъл се потвърждават и от показанията на свидетеля Д., който се е возил в колата на И. към болницата и е присъствал при разговора му с подсъдимия К. веднага след произшествието. Като не е изчакал идването на полицейските служители, след като е разбрал за случилото се ПТП и е нарушил задълженията си като участник в ПТП и по чл.123 ал.1 от ЗДвП, подсъдимия К. е осуетил и надлежното вземане на кръвни проби за установяване концентрацията на алкохол. По изложените мотиви, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в посочените по- горе части.

При постановяване на присъдата си, съдът ползва изцяло показанията на свидетелите Д. и Д. като обективни, последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото. И двамата свидетели са очевидци на произшествието, и като такива описват в пълнота механизма на осъществяването му и последиците от него. Обсъждайки показанията на свидетеля Д., съдът не установи същите да са пристрастни и повлияни от качеството му на частен обвинител в процеса. Така също съдът не установи показанията на свидетелката Д. да са пристрастни във връзка с качеството и на съпруга на пострадалия и частен обвинител по делото- Р.Д.. Показанията на тези двама свидетели се подкрепят изцяло както от останалите, събрани по делото и кредитирани от съда гласни доказателства, така и от обективните находки, установени с протоколите за оглед, а също и от заключенията на изготвените по делото съдебно- медицинска и автотехническа експертизи.

Съдът кредитира изцяло при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите И. и Л., които са изцяло обективни и незаинтересовани от изхода на делото, последователни и логични, и касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.

При постановяване на присъдата си, съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П., Н.П., И.Т., Д.Г. и И.Г.. Показанията на изброените свидетели не установяват обстоятелства по механизма на произшествието, доколкото същите не са били очевидци. С техните показанията се установява обстоятелството, че никой от тях, докато са се водили преговорите за продажба на процесния камион с полуремарке и при огледа му на инкриминираната дата не е товарил лично, или в негово присъствие да са били товарени предмети в процесното превозно средство.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, които са събрани по реда на НПК и в изискуемата от закона форма, като същите касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.

При постановяване на присъдата си, съдът ползва изцяло заключенията на съдебно- медицинска и автотехническа експертизи, тъй като същите са изготвени от вещи лица- специалисти в съответната област, които са отговорили обективно, точно и изчерпателно на поставените им въпроси, като дадените заключения касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.

Заключението на изготвената химическа експертиза, установяваща наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия К. 0,22 промила, съдът намира, че се явява неотносима при събраните доказателства кръвната проба да е дадена на по- късен етап, след като подсъдимия се е отклонил от мястото на произшествието и е бил на празненство, където е употребил алкохол.

При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира за безспорно и категорично доказано по делото, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр. чл.342 ал.1 пр.3-то от НК.

Подсъдимият П.К.К. е субект на престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр. чл.342 ал.1 пр.3-то от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31 ал.1 от НК и правоспособен водач на МПС- притежава СУМПС, валидно до 09.09.2018 г. за категории С, В, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ, В1, С1, С1Е.

От обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав, тъй като е нарушил правилата на движение при управление на МПС - седлови влекач марка „МАН” с регистрационен № ******, с прикачено полуремарке марка „Тайлор СДР 32”.  Подсъдимият е извършвал действия с механизмите на автомобила по такъв начин, че последният е в движение. При управление на посоченото по- горе МПС подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 от ЗДвП и чл.127 ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на превозни средства, като участници в движението по пътищата, с поведението си да не да създават опасности и пречки  за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. В случая, подсъдимият К. е нарушил посочената разпоредба, като не е взел съответните предпазни мерки и е оставил свободни, без закрепване, диференциалният механизъм от товарен автомобил, както и метален предмет с тръбовидна форма и зъбчат венец в единия край, както и стар, ръждив, деформиран тармък, намиращи се в задната част на отвореното полуремарке, което не е имало странични предпазни канати /странични панели/. Именно поради оставянето му в свободно положение и под действието на центробежните сили, диференциалния механизъм се е отклонил от мястото си и се е  търкалял, докато е стигнал левия край на ремаркето, след което е изпаднал от лявата част на полуремаркето и е попаднал върху предното обзорно стъкло на лек автомобил „Форд Фокус”. Нарушеното от подсъдимия П.К. правило за движение се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинения съставомерен престъпен резултат.

 Разпоредбата на чл.127 ал.1 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства да превозват товари по начин, по който те да не създават опасност за участниците в движението и които следва да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя. Подсъдимият П.К. е нарушил посочената разпоредба, като преди да потегли от двора на фирма „***- Т.” в с. В., обл. П., със седловия- влекач и прикаченото към него полуремарке, той е следвало да укрепи оставените в свободно положение върху откритото полуремарке предмети.

С посочените нарушения, подсъдимият се е поставил в обективна невъзможност да предотврати произшествието и настъпването на съставомерните последици, а именно причиняване на телесната повреда на Р.В.Д. ***, изразяваща се в счупване на главата на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник

         От субективна страна подсъдимият К. е извършил деянието непредпазливо, като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но в конкретната пътна ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

         Поради изложеното, съдът намира, че подсъдимият К. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр. чл.342 ал.1 пр.3-то от НК, за което му е повдигнато обвинение.

         За престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр. чл.342 ал.1 пр.3-то от НК законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация и лишаване от право да се управлява МПС. С оглед индивидуализация на наказанието съдът отчете, че подсъдимият не е осъждан- реабилитиран към датата на извършване на процесното деяние. От извършеното от него не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Деянието е осъществено по непредпазливост. Поради изложеното съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78 А, ал. 1 от НК и освободи подсъдимият К. от наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба.

         Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Индивидуализирайки размерът на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, личността на дееца и смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Деянието не представлява „тежко“ престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, но предвид изключително широкото разпространение на този вид престъпления, свързани с неспазване правилата за движение на ЗДвП и ППЗДвП и настъпването на тежките общественоопасни последици в резултат от това, съдът намира степента на обществена опасност на деянието за висока. Деецът от друга страна е трудово зает и семейно ангажиран, и давайки обяснения по делото е оказал съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Тези обстоятелства, съдът отчита за смекчаващи отговорността му. От друга страна подсъдимият К. е бил наказван многократно за нарушения на правилата за движение по ЗДвП. Дори и в конкретния случай поведението му непосредствено след произшествието осъществява признаците на нарушение на чл.123 ал.1 от ЗДвП. Като лоши характеристични данни следва да се отчетат и предишните осъждания на лицето, макар и реабилитирано към момента. Посочените обстоятелства, съдът отчита като отегчаващи отговорността на подсъдимия.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е налагането на административно наказание глоба в размер, около средния предвиден в НК, а именно 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. С така определеното по вид и размер наказание съдът намира, че ще се осъществят генералната и индивидуалната превенция на наказанието, като ще се въздейства преди всичко превъзпитателно и поправително по отношение на подсъдимия, за да спазва в бъдеще установения в държавата право ред.

По отношение на вещественото доказателство- 1 бр. метално цилиндрично тяло  с дължина 48 см., с диаметър в единия край 24 см., а в другия- 20 см., с тегло 39.40 кг., оставено на съхранение в РУ на МВР гр. К., съдът намира, че същото следва да се унищожи като вещ без стойност. Собствеността на същото е неустановена по делото, доколкото лицата, които имат правен интерес да предявят претенции спрямо него са разпитани като свидетели- Г.П., Н.П. и И.Т. и отричат същото да е тяхна собственост, както и не заявяват претенции към него.

При установената по делото вина на подсъдимия К. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, съдът остави в негова тежест направените по делото разноски от съдебното и досъдебно производство, а именно да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляващи направени по делото разноски за експертизи в съдебното производство, както и по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от  254 /двеста петдесет и четири/ лева, представляващи направени по делото разноски за експертизи в досъдебното производство.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

П.В.